Капитал Daily

Нова идея - национализация на частните пенсионни фондове. Частична национализация и намерение за пренасочване на част от вноските от частните пенсионни фондове към държавната система. Такива идеи се обсъждат между представители на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор, съобщиха за "Капитал Daily" три независими източника. Според тях финансовият министър Владислав Горанов и председателят на КФН Стоян Мавродиев са обсъждали идеята в понеделник вечерта, а според информация от един представител на сектора на срещата е присъствала и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

Конкретните планове все още не са готови, но целта е една - държавата да получи по някакъв начин спешно пари, дори това да е в нарушение на конституцията и правата на осигурените. По информация на един от източниците ни на срещата в КФН е търсен вариант как пари от частните фондове да се насочат към държавата.

Окончателно решение засега не е взето, но дори споменаването на думата национализация може да разклати системата и доверието в нея. Това всъщност от дни правят от БСП. Те поискаха в закон да се запише, че част от парите за гарантираните влогове в КТБ трябва да бъдат взети от пенсионните фондове. Във вторник при обсъждането на бюджета председателят на партията Михаил Миков пак предложи да се вземат "например от десетките милиарди замразени средства от доброволните пенсионни фондове".

Кой мисли

Идеята е била на финансовия министър Владислав Горанов, силно подкрепена и доразвита от председателя на КФН Стоян Мавродиев и е срещнала положителен отклик и у зам.-председателя на осигурителния надзор Ангел Джалъзов. Няма информация на обсъждането да са били поканени представители на сектора, синдикати или работодатели.

"Не знаем за подобна среща и обсъждания. Можем да имаме забележки към начина на инвестиране на някои от фондовете, но не и към капиталовия стълб като цяло, нито смятаме, че е разумно неговото национализиране", коментира Димитър Манолов от КТ "Подкрепа".

След 2020 г. Всички нови сгради с нулево енергийно потребление. До няколко години сградите с почти нулево потребление на електроенергия вече няма да са само мит. След 2020 г. всички новопостроени сгради ще трябва да отговарят на подобни стандарти, а за обществените сгради срокът е след 31 декември 2018 г. Това изискване беше въведено чрез Директивата за енергийните характеристики на сградите още през 2010 г. Според европейските изисквания всяка държава трябва да определи свой собствен стандарт за минимално енергийно потребление. Това все още не е направено в България, макар че между експертите тече постоянен дебат за това "до какво ниво трябва да се вдигне летвата", коментира архитект Здравко Генчев, изпълнителен директор на "Център за енергийна ефективност ЕнЕфект", който участва в конференцията на Германско-българската индустриално-търговска камара "Енергийна ефективност в сгради и пасивни къщи - германското know-how и потенциалът в България". По думите му в края на тази или началото на следващата година тези стандарти ще бъдат изготвени, като вероятно ще са близки до тези в Германия.

Въпрос на стандарт

За да може една сграда да се доближи до стандарта за почти нулево потребление на енергия, нейната консумация трябва да не надвишава 15-24 киловатчаса електроенергия на квадратен метър годишно. За сравнение, в стандартен панелен апаратамент, който не е саниран, нормалната консумация на електроенергия е между 150 и 250 киловатчаса на квадратен метър годишно, посочи Генчев.

Сградите с приблизително нулево потребление трябва да са изградени и от материали, които не съдържат вредни вещества. Мартен Уелш от федералния институт за изследване на строителството, градското планиране и пространствено развитие в Германия, представи няколко новопостроени обществени сгради, които отговарят на немския стандарт за устойчиво строителство. Характерно във всичките тези сгради е, че са с плоски покриви, за да може на тях да се монтират фотоволтачини панели. Важни са и ограждащите елементи на самата конструкция, както и тройният стъклопакет. Уелш представи еднофамилна жилищна сграда в Берлин, която произвежда повече от необходимата й електроенергия, като остатъкът се използва за зареждане на електромобили. По думите му в момента в Германия има общо 60 проекта, които покриват стандартите за почти нулево енергийно потребление.

Сега

Един депутат на Бареков е струвал 131 000 лв., а на ПФ - 26 000 лв. Най-скъпо на партиите си са излезли депутатите от "България без цензура", а най-тънко са минали от Патриотичния фронт. Това сочат данните на Сметната палата, която публикува отчетите за набраните и изразходваните средства в предизборната кампания за 43-тото Народно събрание.

Кампанията на коалицията, сформирана около Николай Бареков, е струвала 1.8 млн. лв., което означава, че един народен представител излиза 131 500 лв. ПФ е отчел разходи за близо половин милион - по 26 хил. лв. за всеки от 14-те й депутати. Номинално най-скъпа е била кампанията на ГЕРБ - близо 2.9 млн. лв., малко под допустимия законов таван от 3 млн. лв. На второ място по харчове се нарежда ДПС с 2.3 млн. лв. Рекордьор по икономични избори е партия "Нова сила", чиято кампания е коствала само 448 лв.

Отчети пред Сметната палата са представили 18 политически партии, 7 коалиции и само 1 независим депутат - Господин Тонев от Хасково, който е похарчил 5575 лв., от които 5000 лв. са по линия на медийните пакети. Останалите шестима не са спазили закона.

ГЕРБ е финансирала най-щедро кампанията си - разходите й от 2 млн. 857 хил. лв. са с 900 хиляди повече спрямо миналогодишните парламентарни избори. Въпреки това цената на един неин депутат излиза 34 хил. лв., почти двойно по-малко в сравнение с депесарското кресло - 60 хил. лв. Всички разходи на ГЕРБ са покрити със средства от държавната субсидия и нито лев от дарения. Най-голямото перо от 1.4 млн. лв. е за масови предизборни прояви - срещи, концерти и т.н. За социологически проучвания партията е дала 60 хил. лв.

Близо 47 хил. лв. струва всеки от 39-имата депутати на коалиция "БСП нова България", която е похарчила за кампанията си 1 млн. 828 хил. лв. - с милион по-малко от миналогодишния парламентарен вот, когато червените пръснаха 2.9 млн. лв. Основната финансова тежест на тази кампания е изнесла БСП с 1.5 млн. лв. от държавната субсидия. От останалите 13 формации в коалицията само 8 са добавили малки суми - между 1400 и 10 хил. лв. От 83-мата си дарители левицата е събрала 40 хил. лв.

106 милиона евро са под риск по регионалната програма. По оперативна програма "Регионално развитие" под риск от загуба са 106 милиона евро. На толкова се оценяват средствата, които може да не получим от Брюксел към края на тази година. Това стана ясно след срещата на регионалния министър Лиляна Павлова с Камарата на строителите в България вчера.

Затова Павлова се ангажира и настоя за максимално бързо разплащане по оперативните програми, за да се намалят парите, които България може да загуби заради нереализирани или неразплатени навреме проекти. Според министъра през последните 4 месеца няма никакви разплащания по тази програма. Две от схемите по нея са блокирани заради открити нарушения по обществени поръчки. Очакванията бяха те да бъдат размразени до края на годината, но досега това не се е случило.

"Ако не платим сега, ще загубим средствата завинаги, а по този начин ще намалим и ресурса по програмата за следващия програмен период", предупреди още Павлова. От камарата поискаха по-бързо връщане на ДДС и възстановяване на разплащанията по програма "Околна среда". Пари за строителите ще има след "размразяването" на част от парите по екологичната програма, увери Павлова. Преди дни от ЕК съобщиха, че на България ще бъдат възстановени 470 милиона лева по "Околна среда". Чакат се още 330 милиона лева, които са сертифицирани, но не е ясно дали те ще дойдат до края на тази година.

Междувременно вчера министрите одобриха на подпис проекта на новата програма "Региони в растеж" за периода 2014 - 2020 г. Това стана в последния възможен срок. Очаква се Европейската комисия да одобри окончателния вариант до края на тази година. Програмата ще е с бюджет от 1.54 милиарда евро.

Труд

Разрешителното за строителство на "Белене" изтече. Разрешителното за строеж на АЕЦ „Белене" и екооценката за проекта изтекоха, съобщиха пред „Труд" от Министерството на регионалното развитие.

Така, ако бъде взето решение проектът да се поднови или да бъде продаден, ще се наложи документи да се вадят отново. От януари 2012 г. обаче проектът е спрян и „Белене" вече не е обект с национално значение.

При това положение проектът не може да ползва облекчена процедура за ново строително разрешително и екооценка, ако бъде рестартиран.

Според Закона за устройство на територията строителните разрешителни изтичат пет години след началото им, ако обектът не е завършен до ниво покрив.

Разрешението за АЕЦ е дадено през юли 2008 г. от тогавашния строителен министър Асен Гагаузов. През 2011 г. са правени промени в текста, но срокът въпреки тях е изтекъл, казаха от ведомството.

24 часа

Брюксел отлага да ни плати за наводненията. Компенсациите за щетите от наводненията в България паднаха жертва на провалените преговори за европейския бюджет. Точката за отпускането на 10,5 млн. евро компенсации за катастрофалните наводнения у нас, която трябваше да бъде гласувана следващата седмица от Европарламента в Страсбург, беше извадена от дневния ред и отложена за неопределено време. Според експерти по бюджета парите не може да бъдат одобрени, докато ЕС не постигне споразумение за собствените си разходи, и най-рано ще бъдат предложени на евродепутатите преди Коледа.

Страните членки и Европарламентът се разотидоха в 1 ч тази сутрин след неуспешен маратон от преговори, чийто основен проблем бе откъде да се вземат недостигащите 4,9 млрд. евро. Вицепрезидентът на ЕК по бюджета Кристалина Георгиева обяви, че ново предложение ще бъде внесено в следващите дни.

Стандарт

Пенсионери и учители с бонус. Коледен подарък ще получат пенсионери и учители от кабинета "Борисов". На заседанието си днес правителството ще отпусне 54,2 млн. лв. за добавки към пенсии и заплати. Те ще зарадват 1,3 млн. възрастни, които взимат до 286 лв. на месец. За тях са предвидени по 40 лева добавка. Бонусите бяха лично договорени от премиера Бойко Борисов. Вчера той отиде на крака при финансовия министър Владислав Горанов, който трябва да одобри разходите.

Премии в края на годината ще получат и учителите от всички общински школа и детски градини, научи "Стандарт". За тях кабинетът ще отдели 4,2 млн. лв. Парите ще се дават за добри резултати и ще дойдат от бюджета на образователното министерство. Средствата за възрастните хора пък ще бъдат заделени от хазната, като се орежат административни разходи и се отложат някои инфраструктурни проекти.

Взимаме 1,3 млрд. евро заем от чужди банки. Държавен дълг в размер от 1,3 млрд. евро под формата на синдикиран заем от банки зад граница ще поеме страната до края на годината. Този заем ще бъде част от новия дълг в размер до 4,5 млрд. лв., който ще бъде поет до Коледа, след като парламентът одобри актуализацията на бюджета. Най-мощните банки ще преговарят с екипа на финансовия министър Владислав Горанов за отпускане на заема. Източници на "Стандарт" заявиха, че става дума за банки от Лондонското сити. Най-спряганите са Дойчебанк, Сити груп и "още една-две международни финансови институции", сред които е и HSBC. Според източници на агенция Ройтерс пък, пет чуждестранни банки са проявили интерес да отпуснат заема, като това са Citigroup, Unicredit, Societe Generale, Deutsche Bank и HSBC. Два от източниците на Ройтерс посочват, че най-малко още четири банки проявяват интерес да осигурят финансиране - Intesa Sanpaolo, BNP Paribas, KBC и Raiffeisen. Трети източник на Ройтерс каза, че и американските JP Morgan и Bank of America също могат да вземат участие. Идеята е синдикираният заем да е със срок от 6 месеца с опция за удължаване до една година, като ще бъде рефинансиран с нова емисия еврооблигации.

Временната комисия по бюджет и финанси към парламента вчера даде мандат на министъра на финансите Владислав Горанов за стартиране на преговори с чуждестранни банки за поемането на дълг до 3 млрд. лв. Това решение ни дава повече време, за да не стоим и да чакаме актуализацията, а да можем да водим разговори, каза министър Горанов.

Монитор

250 KWh на квадрат харчи панелката за отопление на година. Между 150 и 250 киловатчаса енергия на квадратен метър харчат панелките у нас за година. Това е 10 пъти повече от сградите с близко до нулево потребление, по-известни като пасивни. Тяхната консумация на енергия е едва 15 киловатчаса на квадратен метър.

Лошата новина е, че от 1 януари 2021 година всички нови жилищни сгради у нас трябва да са с близко до нулево потребление на енергия. Това означава енергото или топлофикация да им доставя много малко енергия, а останалото им нужно количество те да си осигуряват сами от възобновяеми източници, включително такива разположени на сградата или в близост до нея. За обществените сгради този срок е от 1 януари 2019 г., съобщи арх. Здравко Генчев, директор на центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект" по време на конференция за пасивните домове.

Иска или не България трябва да се съобрази с новите норми, защото те са заложени в европейската директива. Добрата новина е, че всяка страна членка на ЕС сама определя какво означава близко до нулевото потребление. Това право е дадено заради различните климатични условия и нивото на икономическо развитие. В момента се води дискусия на експертно ниво колко високо трябва да бъде вдигната летвата за България. Според арх. Генчев за новите сгради у нас трябва да се заложи ниво от 25-30 киловатчаса на кв. м, за да се брои една сграда за такава с близко до нулевото потребление. За съществуващите сгради пък то трябва да е 35-40 квтч.

Арх. Генчев не посочи каква инвестиция трябва да бъде извършена, за да се постигна такава енергийна ефективност на сградата. Всичко според него зависи какъв срок на живот има тя. За една нова къща, която има повече от 100 г. живот може би е оправдано да се вложат дори 100 евро на квадрат, но за някоя стара къща и 20 евро може да са много, посочи той.

По думите му има погрешно схващане в обществото, че изграждането на такива пасивни сгради е много по-скъпо. Не е вярно, че пасивните сгради са много по-скъпи от другите. Експертът даде за пример първата пасивна детска градина у нас. Тя е в Габрово и откриването й предстои. Анализът показал, че тя е с 6-7% по-скъпа, което ще се изплати за 6-7 г.

Експерти: Банковата система работи стабилно. Българската банкова система работи в момента стабилно, а проблемът с КТБ е капсулиран, изнесен извън системата и не влияе на останалите трезори, съобщи вчера Петя Цекова, главен икономист в Обединена българска банка, по време на конференция на тема "Предстоящи предизвикателства пред българската икономика, произтичащи от членството на страната в ЕС". Кредитите, раздавани от КТБ, не влияят на икономическия растеж, подобна е ситуацията в сегмента на депозитите, сочи анализът на експерта. Радващото е, че средствата, изтеглени от банковата система през лятото, не са напуснали страната, а отново са върнати по влоговете и българинът продължава да спестява, коментира тя за „Монитор".

Стрес тестове за всички банки в страната поискаха от финансовия сектор вчера. Според Цекова това може да стане, като се използва експертизата на Международния валутен фонд, като целта е да се покаже реалното състояние на системата. Банките с преобладаващо чуждо участие у нас бяха включени в стрес тестовете чрез компаниите майки. Тенденциите са позитивни, но има още какво да се направи.

Прегледът на българската банкова система може да се използва като повод за водене на преговори за присъединяване на страната ни към Единния банков надзорен механизъм на ЕС, както и за въвеждането на еврото като парична единица у нас.

Последните стрес тестове в Европа доведоха до много сериозна дискусия в общността. Има критики, които са насочени към използваните данни, защото са ползвани числа към края на 2013 г., а ситуацията вече е доста променена. Решението да се включат само системите банки също е подложено на съмнение. 130 системни банки в ЕС са подложени на последните стрес тестове, 25 от тях са отчели недостиг на капитал, а 13 трябва спешно да наберат 13,5 млрд. евро през следващите месеци, посочи още Петя Цекова.