Труд

10 риска пред бюджета догодина. Десет риска стоят пред изпълнението на бюджета за 2015 г. Това става ясно от актуализирания вариант на средносрочната бюджетна прогноза до 2017 г.

Повечето са свързани с евентуалното неизпълнение на приходите. Затова и според експертите на финансовото министерство постъпленията трябва да се планират по-предпазливо. През 2015 г. се очаква те да са над 24 млрд. лв. От финансовото министерство посочват, че корпоративните и подоходните данъци обикновено силно зависят от икономическата активност, затова приходите от тях трябва да се планират по-консервативно.

Друг вътрешен риск е възникването на непредвидени разходи. За това се налага да се определят тавани за поемането на задължения от министерства и агенции. Опасност пред изпълнението на бюджета може да бъде и евентуалното нарастване на безработицата, особено сред младежите. Според прогнозата безработицата сред младите трябва да бъде сведена до 25,2% през 2015 г.

Риск представляват и дефицитите по бюджетите на държавните предприятия и отделните министерства. Трябва да се имат предвид и нарастващите разходи за пенсии.

Външните опасности пред бюджета са 3. Основната е забавянето на възстановяването на икономиката на ЕС, което може допълнително да затрудни събираемостта на приходите. Колебанията на цените на петрола пък оказват влияние върху инфлацията, икономическия растеж и заетостта у нас, които влияят на приходите. Според прогнозата цената на петрола през 2015 г. ще падне до 91 долара за барел спрямо близо 100 долара през тази година.

Третият външен риск е свързан с потенциалното разрастване на конфликта в Украйна. Кризата там вече оказа негативно влияние върху европейските пазари.

Прихващанията след цесии ще се разрешават частично. Прихващанията след цесии на клиенти на КТБ, които са били заявени пред квесторите по време на специалния надзор, ще бъдат приети само частично. Това каза пред "Труд" депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов.

Запитан дали след приетите преди ден промени в Закона за банковата несъстоятелност прихващане след цесия, съобщено на квесторите на КТБ през август например, става недействително, Кирилов потвърди, че е така. Според него прихващанията се приемат не от квесторите, а от синдика на КТБ, който не е назначен, затова не може да се говори за обратно действие.

Депутатите от БСП Чавдар Георгиев и Таско Ерменков са на противоположното мнение. „На практика с промените се преуреждат вече сключени сделки", каза Георгиев. "По начина, по който е приет законът, най-вероятно ще има действие върху вече направени сделки, което е незаконно", е мнението и на Ерменков, според когото с прихващанията дори се намалява кредитния риск за банката. Чавдар Георгиев каза още, че целта на промяната е да се преразпределят активите към определени лица.

Данаил Кирилов разясни как ще действат новите разпоредби. Заявленията за прихващане ще се преценяват спрямо датата на неплатежоспособност на КТБ, която ще обяви съдът: "Ако прихващането е над гарантирания размер на влоговете от 196 000 лв., синдикът ще има възможност да каже, че то е относително недействително по отношение на масата на несъстоятелността и го приема само до размера, който лицето би получило при разпределяне на активите". Така, ако един вложител има депозит от 1 млн. лв. в КТБ и го прехвърли на кредитополучател от същата банка и той заяви прихващане, синдикът ще намали кредитът с до 196 000 лв. От остатъка - малко над 800 000 лв., ще бъде зачетен процент, който съответства на коефициента на разпределение от масата на несъстоятелност, включваща активите на банката. Ако той е 30%, ще бъдат зачетени още 240 000 лв. и кредиторът ще остане неудовлетворен за около 560 000 лв.

Капитал Daily

Парите за болници и лекарства няма да стигнат и през 2015 г. Бюджетът на здравната каса за догодина е обречен и отсега е ясно, че парите няма да стигнат. Първо, в него изкуствено са завишени с над 200 млн. лв. очакваните приходи от осигуровки от частния сектор. Второ, без някаква реформа се залага касата да разполага с 250 млн. лв. по-малко от тази година. Така отсега се вижда, че недостигът ще е около 450 млн. лв., което ще значи неплащания към болници или за лекарства. Другата алтернатива е актуализация догодина, което пак поставя въпроса за качеството на планирането.

Изводите идват след продължилите два поредни дни дебати в надзорния съвет на институцията по приемането на проектобюджета на институцията. В сряда късно вечерта работодателите, пациентите и синдикатите, които имат пет гласа срещу четири на държавата, отказаха да одобрят проектобюджета на здравната каса за 2015 г. и заседанието продължи в четвъртък, когато бюджетът беше приет от надзорния съвет с гласовете на държавата и на представителите на синдикатите.

Как държавата премести задължението си

Преди да приемат текстовете, членовете на надзорния съвет настояха в бюджета за следващата година да бъдат заложени по-високи плащания от страна на държавата за осигурените от нея държавни служители, майки, деца, пенсионери, учещи, военни и съдебна система. Тя осигурява 4.5 млн. души с твърда сума, която не е достатъчна за покриване на здравните им услуги. През тази година те са 975 млн. лв., през другата е предвидено да нараснат с едва 3 млн. лв. - на 978 млн. лв. За сравнение - частният сектор внася двойно повече, а осигурява почти три пъти по-малко хора.

Предложението на касата е било изпратено във финансовото министерство, като най-общо е предвиждало държавата да даде недостигащите 325 млн. лв. Върнатият от ведомството на Владислав Горанов проект обаче е друг - в него не само не е заложено увеличаване на плащането от страна на държавата, а търсената сума е прехвърлена машинално към частния сектор. Тази година  здравно осигурените извън държавните са общо 1.6 млн. души и те се очаква да платят 1.819 млрд. лв. вноски. В проекта на финансовото министерство сумата за догодина без обяснения е качена на 2.04 млрд. лв. Това нарастване от 221 млн. лв. е абсолютно нереално. Самото финансово министерство при изготвянето на държавния бюджет е заложило, че безработните ще се увеличават с малко, т.е. не чака никакво оживление на пазара на труда. Вноската не е пипната, малко се докосват минималните осигурителни прагове и максималният, но това може да доведе до миниатюрен допълнителен приход.

Евтиното зърно вече удря резултатите в сектора. Понижените цени на зърното на международните пазари през тази година се прехвърлят и върху финансовите резултати на дружествата от сектора. Консолидираните резултати към края на септември на два от най-големите му представители в България - "БГ агро" и "Агрия груп холдинг", показват свиване на приходите от продажби, но пък то се е отразило по различен начин в крайния финансов резултат.

След силен ръст силно свиване

При "БГ агро" спадът е с 50% до около 86 млн. лв., като свиването идва след много силен ръст (80%) през миналата година. Така компанията пада дори под резултатите си от 2012 г. и остава малко над тези, които е постигнала от януари до септември 2011 г. Печалбата на компанията също се свива значително. Заради цените на зърното е възможно ръководството да изчаква по-добри времена да реализира продукцията си.

Представител на "БГ агро" не беше открит за коментар до редакционното приключване - от офиса на компанията обясниха, че точно днес (вчера - бел. ред.) няма кой да даде повече информация на какво се дължи спадът на приходите. В доклада за дейността и бележките към отчета няма обяснение защо приходите са паднали толкова. Възможно е миналата година ефектът да е бил по-скоро еднократен и да се е дължал на добро стечение на пазарните обстоятелства. За това подсказва и балансовата стойност на продадените активи - без да се включва продукцията, тя е намаляла силно до 65 млн. лв. при над 145 млн. лв. година по-рано.

В бележките към отчета няма данни колко декара земя обработва дружеството, колко е произведената продукция, липсва и информация за зърнената култура лимец, на която "БГ агро" заложи миналата година. Зърната от лимец носят по-висока добавена стойност, тъй като се продават в биомагазини и на щандовете за диетични храни, а цената им е доста по-висока от тази на обикновената пшеница.

Насажденията обаче са доста малки и не могат да имат сериозно влияние върху резултатите на големите земеделци. Според сайта на дружеството то обработва над 100 хил. дка земя и има бази за съхранение на над 100 хил. т зърно, но без да е посочено към кой момент.

24 часа

Бизнесменът с острова писа на Юнкер, подарява го на ЕС. Официално писмо, с което предлага на Европейския съюз да обяви за своя колония плаващия остров в Тихия океан, е изпратил българският бизнесмен Владимир Баланов до шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер, неговите заместници Кристалина Георгиева и Франс Тимерманс. Адресирано е и до председателя на Европарламента Мартин Шулц и президента на ЕС Херман Ромпуй.

"Вече 5 месеца - от 1 юли, нямам никакъв отговор от българското правителство или от президента Росен Плевнелиев. Смениха се три правителства и никой не обърна внимание", обясни Баланов. Бизнесменът искаше съдействието на Министерския съвет, за да се обяви колонизираният от него плаващ остров в Тихия океан за българска територия.

Островът е образуван от вулканично изригване през 2012 г., а година по-късно Баланов заби вимпел на него и по международните закони го обяви за своя собственост чрез офшорна фирма, регистрирана за целта в Панама. Отскоро островът вече има и име - кръстен е Южни. Според оценките на Баланов само стойността на пемзата на острова с площ колкото Белгия е 5 трилиона долара, ако бъде продадена като инертен материал. Ако бъде обявен за част от държава обаче, островът ще има икономическа зона и ще могат да се ползват подземните богатства на океанското дъно.

ЕС може да обяви острова както за собственост на съюза, така и да го даде на някоя от страните-членки, каза Баланов.

На всеки 8-и жител на Харманли се пада по 1 чужденец. "Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него." Това са думи на големия български писател и харманлиец Генчо Стоев. Аргументите са категорични: възникналото в началото на XVI в. покрай турски кервансарай селище на брега на р. Марица е неизменно на пътя между Европа и Азия от създаването си.

Днес думите на Генчо Стоев са претърпели редакция. Светът не само минава през Харманли, но и се е настанил в него.

Цял паралелен град са 2200 пребиваващи в най-големия бежански център у нас в бившите казарми на изхода на града за Хасково. Заради свободния режим в центъра предимно сирийците, афганистанците, иракчаните и иранците са навсякъде - по заведения, в интернет клубове, супермаркети, пазари, магазини, бюра за парични преводи.

На моменти дори изглежда, че чужденците са повече от българите. По половинкилометровия път от лагера до кръговото движение в началото на центъра от късния предобед до почти полунощ в двете посоки се точат като в индийска нишка отиващите или връщащите се от пазар, забавления или просто били на разходка.

При 2200 жители в лагера на всеки 8-и харманлиец се пада един чужденец, така че едва ли има населено място в България с такава концентрация на чуждоземци.

Сега

Лихвите по влоговете в банките се сринаха до 2%. Лихвите по спестяванията в банките паднаха до рекордно ниски равнища. През октомври средният доход по влогове на граждани е бил около 2.5%, показват данните на БНБ, публикувани вчера. Още по-ниски са процентите за фирмените депозити - около 1.1% за суми в евро и 1.5% за суми в левове. Причината е, че бизнесът и домакинствата продължават да складират все повече пари в банките, а в същото време кандидатите за заеми са много малко. Тази година има ръст на депозитите от 5 млрд. лева.

Но все по-неатрактивните лихви може да очертаят нова тенденция - на отлив на спестяванията от банките в търсене на по-доходоносни възможности, например покупка на имот или инвестиране в бизнес начинание. Това прогнозират все повече анализатори. В същото време в бюджет 2015 е заложено увеличаване на ставката на данъка върху лихвите по всички влогове от 8% на 10%, което също ще окаже влияние на поведението на спестителите.

"Лихвите се сриват навсякъде заради заливането на банките с финансов ресурс, който се замразява, без да се използва за кредитиране", коментира финансовият анализатор Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред БНР. "Ръстът в спестяванията и замръзналото кредитиране се превръщат в бреме за самите институции. На практика увеличаването на привлечените средства ги принуждава да свалят лихвите, за да снижат разходите си.

Кризата с КТБ също се оказва фактор. След броени дни Фондът за гарантиране на влоговете ще започне да изплаща блокираните половин година средства на фирми и граждани - около 3.7 млрд. лева, и голяма част от тях ще се превърнат в нови депозити в банките. Това допълнително ще натисне лихвите надолу.

Понижението на лихвите по депозити всъщност върви от 2011 г., но напоследък е с нарастваща скорост. КТБ бе последната банка, която до пролетта привличаше спестявания с високи лихви. Но малко преди да започне атаката срещу нея, тя също започна да сваля доходността. "Първо КТБ имаше доста по-високи от пазарните лихви по депозитите, после приземяването им от страна на квесторите е повлияло на октомврийската статистика", обясни пред "Сега" Десислава Николова. Тя припомни, че падането на лихвите е европейски тренд и това се отразява и у нас.

Топлофикации искат по-високи цени на ток и парно. Пазарлъкът за нови цени на тока и парното от януари вече е в ход. По-високи цени от януари са поискали част от енергийните дружества у нас. "От основните играчи в сектора, нямаме такива заявления, но имаме искания от централи с комбинирано производство, както и от топлофикации", съобщи вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Светла Тодорова пред БНР.

Според шефката на регулатора обаче в момента политиката на контролния орган била да не одобрява промени в цените. "Освен ако не се появи нещо, което е очевидно наложително да бъде направено, считаме, че могат да се намерят резерви през следващите един-два месеца, докато видим какво ще стане с цената на природния газ", добави тя. Неотдавна от "Булгаргаз" поискаха минимално увеличение на цената на синьото гориво за първото тримесечие на идната година. Тази цена обаче е обвързана с цените на петролните продукти, които в последните месеци намаляват непрекъснато. Прогнозите са спадът да продължи и в бъдеще.

"Много от топлофикационните дружества са в тежко финансово състояние. От една страна, това се дължи на нередовните плащания от НЕК, но от друга - е резултат от последните две решения на регулатора, с които цените за централите бяха орязани", каза за в. "Сега" председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества Илия Николаев. Вчера той отказа да каже кои от тях ще натрупат най-сериозни загуби към края на годината. Но преди месец Николаев определи като най-рискови дружествата в София, Пловдив и Плевен. "Топлофикациите ще загубят 5-6 млн. лв. до края на годината", изчисли шефът на асоциацията.

Тодорова коментира вчера и новите предложения за промени в Закона за енергетиката, свързани с работата на регулатора. По думите й те са добри, но не са достатъчни, за да гарантират, че комисията ще стане наистина независим орган. Основната част от промените са свързани с избора на членове на комисията, разделянето им на два подсъстава - съответно за енергийния и за водния сектор. Залага се и драстично увеличение на работните заплати на ръководството.

Монитор

София продава жълтите павета. Емблематичните жълти павета ще се произвеждат отново и освен че ще сменят счупените в центъра на столицата, ще се  продават като сувенир на туристите. Това предложение направи изпълнителният директор на Асоциацията за развитие на София Светлана Ломева. Тя представи резултатите от проучването на състава и начина на производството на жълтите павета. Новите плочки със същия цвят ще се правят в пещта на музея на София.

Гражданите предложиха да правят сини павета за ул. „Раковски", където се намира централата на СДС, и червени за  ул. „Позитано".

През декември миналата година градският парламент обяви златният калдъръм за културно наследство. „Те са в тежко състояние, има много счупени, други липсват. От 1905 г., когато са настлани първите, досега площта на този „жълт килим" е намалял два пъти - от 60 дка до 30 дка", обясни проф. Вили Лилков.

Паветата, които днес считаме за един от символите на София, са на повече от столетие. Някогашният кмет на столицата Мартин Тодоров дава идея да се павират улиците с подобни плочки. Златните кюлчета са правени в Будапеща по специална технология, а за закупуването им общината взема голям заем.

Няколко научни института са проучвали якостта, състава и от какви материали са направени паветата и вече са готови първите резултати. Експертите са направили и лабораторен образец на паве от български мергел.

Столична община реши да запази и стогодишните павета по бул. „Княз Александър Дондуков". Догодина трябва да започне ремонт на трасето в участъка между Младежкия театър и ул. „Кракра". Първоначалната идея беше асфалт да смени паважа, защото шофьорите намаляват скоростта на движение и това води до забавяне на скоростта и силен шум. Друг аргумент на кметството беше трудната им поддръжка и липсата на майстори, които да ги редят.

Руснаците разпродават имотите си по морето. От началото на годината много от руснаците, притежаващи ваканционен имоти по българското Черноморие, са ги обявили за продажба. Това сочи проучване на пазара, направено от Национално сдружение „Недвижими имоти" (НСНИ).

Броят на братушките, проявили интерес да купят жилище по морето в България, силно намалява, отчитат още от сдружението. Само за първите 9 месеца сделките с руски граждани са паднали със 7-8%. Основните причини са две: кризата в Украйна и ограниченията, наложени от Москва на руските държавни служители да притежават имоти зад граница. Отделно от това обезценяването на рублата стимулира руснаците да продават имотите си у нас, за да имат спестени пари в твърда валута.

Според Ирена Перфанова, председател на НСНИ, ще е трудно бързо да се намерят купувачи на имотите, строени специално за руснаците. Затова се очаква понижаване на цените в сегмента. По думите й все пак има нарастване на търсенето от страна на българи на ваканционни жилища, които искат да вложат в тях свободните си пари.

Тя посочи и още една, според нея тревожна тенденция на пазара по Южното Черноморие. „Цели курортни комплекси започнаха да се изграждат и това увеличава междуфирмените дългове в строителния сектор и трудностите в изплащането на инвестиционните кредити", предупреди Перфанова.

„За 2015 г. се очаква повишаване на интереса на българите към Южното Черноморие", прогнозира тя.

„По северната част на бреговата ни ивица търсенето от страна на руснаците е било винаги повече към жилища в градовете", каза Добромир Ганев, зам.-председател на НСНИ. „Причината е, че братушките купуват имот, за да го ползват повече време през годината", поясни той.

Новинар

Избраха съставите на половината комисии в парламента. Квотното разпределение между осемте формации в комисиите ще бъде съответно по 7 членове на ГЕРБ, по три от БСП и ДПС, по две за Реформаторския блок и Патриотичния фронт и по един за най-малобройните формации Български демократичен център (БДЦ), „Атака" и АБВ. Само комисиите за борбата с корупцията и парламентарна етика ще имат по-малко от 20 членове.

От 12 гласувани комисии ГЕРБ ще има превес в пет от тях. Данаил Кирилов ще отговаря за правната комисия. Желаната от всички комисия за контрол на службите ще се ръководи от Димитър Лазаров. Здравеопазването също се поема от човек на ГЕРБ - Стоян Тонев. Колегата му Станислав Иванов пък ще застане начело на околната среда и водите. Председател на комисията по вероизповедания и правата на човека ще е Красимир Велчев.

На Реформаторския блок бяха дадени три комисии - земеделската, регионалната и транспортната. Очакванията са те да вземат ръководния пост и в комисията по вътрешна сигурност.

Като неочакван бе определен изборът на Слави Бинев от Патриотичния фронт за шеф на комисията по култура и медии.

За другия партньор в управлението - АБВ, остана комисията по младежта и спорта.

А бившият социален министър Хасан Адемов и настоящ депутат от ДПС ще бъде шеф на комисия по труда, социалната и демографската политика.

Българският демократичен център (БДЦ) също ще заеме председателско място - това в комисията по еврофондове.

Изборът на комисиите пък предизвика разногласия в редиците на парламентарната група на БСП. Въпреки че и на социалистите бе обещано председателско място, те не успяха да се разберат за своите членове във всички 20 комисии.