Източник: www.darikfinance.bg
Това, че "Южен поток" няма да се строи, не е новина. Новина е фактът, че Владимир Путин обяви края на проекта тъкмо по време на посещението си в Турция, при това внушавайки, че България носи отговорност за неговата смърт, заявява политологът Иван Кръстев в интервю за Deutsche Welle.
Според него в ситуация на санкции, евтин петрол и срив на рублата, Русия просто няма пари за реализирането на този проект, а западните инвеститори изчакват да видят накъде върви Русия. Преди две-три седмици Италия декларира, че за нея "Южен поток" не е приоритет. Австрия също се дистанцира. В самата Русия кризата отслаби политическите позиции на "Газпром". Преди около месец в руския вестник "Ведомости" се появи статия, в която се казва, че концернът "Роснефт" на бившия вицепремиер Игор Сечин е предложил на правителството стратегия за приоритетите на Русия в новата ситуация. В тази стратегия спирането на "Южен поток" е една от препоръчаните мерки.
Кризата в Украйна промени и геополитическата конюнктура, в която беше лансиран проектът. За Москва "Южен поток" беше опит да се отслаби стратегическото значение на Украйна като основен път за транспортиране на руски газ към Европа. Но проектът беше и инструмент за натиск, който трябваше да убеди Киев - и по-точно Янукович, да продаде на "Газпром" 50 или дори 100% от газопреносната си мрежа.
Днес никой в Украйна няма да продаде нищо на "Газпром". Нещо повече: Украйна вече реши да продаде 50% от газопреносната си система на компании от ЕС и САЩ.
Ако до конфликта в Украйна повечето европейски лидери бяха склонни да мислят, че растящата икономическа взаимозависимост между Москва и ЕС прави войната в Европа невъзможна, след Крим мнозина европейски лидери виждат в енергийната зависимост от Русия заплаха за европейската сигурност. И затова новината, която дойде от Анкара, е не съобщението, че "Южен поток" няма да се строи, а изявлението на президента Путин, че пътят на Русия към Европа минава през Босфора и че България била виновна за провала на проекта.
Турция е един от големите пазари за руския природен газ. Турция е и единствената държава-членка на НАТО, която не се присъедини към санкциите срещу Русия. В този смисъл решението на Москва изглежда логично. Но през последната година отношенията между двете страни трудно могат да бъдат наречени приятелски. Анкара остро нападна Русия заради анексията на Крим, а в Сирия Путин и Ердоган са съответно най-големият защитник и най-големият враг на режима на Асад. В Египет Москва подкрепя военните, а Турция стои зад "Мюсюлманските братя". Или с други думи: геополитическото съперничество между двете страни е реалност. Социологическите проучвания сочат, че над 80 процента от турците са негативно настроени към Русия. И което е най-важното - Турция е ключовото звено в западната стратегия за намаляване на европейската енергийна зависимост от Русия. Именно през Турция минава южният газов коридор, който доставя неруски газ за Европа.
Според Кръстев обаче Путин просто няма избор. Опитите на Кремъл да използва "Южен поток" като инструмент за разединение на ЕС не сработиха. В мига, в който анексира Крим, Путин загуби не само Украйна, но и Германия.
Москва неистово търси алтернатива на транзита през Украйна, защото зависимостта на Русия от украинските тръби е най-силното защитно оръжие на Киев срещу опитите за дестабилизация на страната. И в търсенето на алтернатива Путин се опитва да спечели Ердоган. Но стратегическото преориентиране към страни като Китай и Турция е не толкова избор на Русия, колкото признаване на факта, че в момента Кремъл не разполага с друга опция.
Парадоксът е, че подобно на Сърбия или Унгария, България губи от факта, че "Южен поток" е спрян. Но това, че Путин обвини именно нея за провала на проекта, всъщност я превърна в единствения печеливш в създалата си обстановка. Страни като Унгария и Сърбия, които превърнаха "Южен поток" в свое знаме, днес са големите губещи. Те не получиха газ, но изгубиха доверието на ЕС. България не получи газ, но спечели доверие. И еврофондове.
Истината е, че България не е противник на "Южен поток". Тя би спечелила от транзитните такси и строителните работи на нейна територия. Но България няма интерес от "Южен поток" като проект, който я противопоставя на ЕС. Ако сравним парите и работните места, които би донесъл „Южен поток”, с това, което получава България от Брюксел, ще стане ясно, че няма българско правителство, което да се обяви за „Южен поток”, ако цената е конфронтация с ЕС.
ЕС е най-големият търговски партньор на България. ЕС е най-големият инвеститор, а държавите от ЕС са страните, в които българите търсят работа и образование. Така че независимо от често използваните клишета за културна и историческа близост между България и Русия, в действителност руското влияние в България намалява. И "разочарованието" на Путин от България се дължи именно на това.
Премиерът Борисов успя да използва кризата "Южен поток", за да върне България в ЕС. Защото по време на кабинета "Орешарски" ние бяхме страна-членка на ЕС, но не бяхме част от него. Борисов използва натиска на Москва, за да отпуши фондовете за България и да накара ЕС да демонстрира солидарност. Правителството на Борисов получи подкрепа и от европейската левица, което не само превръща сегашния кабинет в единственото възможно проевропейско правителство в този парламент, но и засилва натиска върху БСП, смята Кръстев.
За разлика от балтийските държави или Полша, за България присъединяването към ЕС беше начин за приближаване, а не отдалечаване от Русия. В момента 200 хиляди руски граждани и фирми имат недвижими имоти и инвестиции в България. Тези хора инвестираха в България не въпреки факта, че страната е член на ЕС, а именно заради него. Ако България излезе от ЕС, първите, които ще я напуснат, ще са именно руските инвеститори.
Въпросът е, че в момента, в който Русия заложи на конфронтация с ЕС и постави България под натиск да избира между "Южен поток" и лоялността си към Брюксел, стана ясно, че българският избор е Европа, категоричен е Иван Кръстев.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.881870 |
GBP | 2.356560 |
CHF | 2.094930 |