Подобно на първото и второто тримесечие на 2014 г., и през третото вътрешното търсене бе моторът на икономическия растеж, допринасяйки с 2.4 пр.п. за динамиката на БВП. Той нарасна с 1.9% спрямо третото тримесечие на 2013 г. „За разлика от предходните две тримесечия, обаче, през третото външното търсене задържа растежа, защото през периода юли-септември износът значително се сви", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП имаше селското стопанство (0.7 пр.п.), следвано от сектора на услугите (0.5 пр.п.) и индустрията (0.3 пр.п.). „Картината на приносите на отделните групи услуги отразява случилото се в този сектор - теглене на депозити поради банкова паника и насочването на част от тях за покупки на автомобили и недвижими имоти", допълни Калчев.

В месечния анализ на Райфайзенбанк с коментар на данните, налични към средата на декември, е отбелязано, че за деветмесечието на 2014 г. (спрямо деветмесечието на предходната година) БВП бележи реален ръст от 1.7%, като потреблението на домакинствата, брутното образуване на основен капитал и износът имаха положителен принос, а вносът - отрицателен. „За цялата 2014 г. се очаква растеж от около 1.4%, за който отново потреблението на домакинствата и брутното образуване на основен капитал ще имат най-голям принос, на фона на слаб износ и относително нисък внос.", коментира Калчев.

Анализаторите на банката отчитат, че до октомври 2014 г. бюджетният дефицит достигна близо 1.8 млрд. лв., което е с 1.3 млрд. лв. повече от дефицита за същия период на миналата година. Огромният дефицит наложи неизбежна актуализация на бюджета за 2014 г. в края на ноември, която предвижда нива на дефицита отвъд Маастрихтските критерии и значително нарастване на държавния дълг от вътрешни и външни източници. Кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс" отрази тези процеси с понижаване на кредитния рейтинг на България от ВВВ-/А-3 на ВВ+/В, което е в категорията „неинвестиционно привлекателна". Причините, които изтъква агенцията, са държавната помощ за КТБ и ПИБ, влошаването на фискалната позиция и риск от бъдеща подкрепа за банковата система.

Според анализа на Райфайзенбанк, въпреки отчетеното понижение от 4.9 пр. п., покритието на паричната база с валутни резерви остава високо (175.5%), което е индикатор за стабилността на валутния борд. От друга страна, паричната статистика на БНБ отчита нарастване на кредитите с 1.9% на годишна база, за девети пореден месец, запазвайки общата тенденция през 2014. Нещо повече, за октомври годишният ръст на кредитите към нефинансови предприятия беше 3.0%, докато тези към домакинствата запазиха равнището си от октомври миналата година. Депозитите през октомври отново бележат годишен ръст (6.8%). За сегмента при депозитите на домакинствата растежът беше 7.0%, а при този на нефинансовите предприятия 6.4%.