Банкери скочиха срещу замразения избор в БНБ. Недоволство от замразения избор в парламента на подуправител за направление "Банков надзор" в БНБ изразиха с писмо до шефа на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова от Асоциацията на банките у нас. Документът е с дата 13 февруари 2015 г. и е адресиран и до финансовия министър Владислав Горанов. Писмото е подписано от председателя на УС на АББ Левон Хампарцумян и от главния секретар на АББ д-р ик. Ирина Марцева.
"Бихме искали да изразим нашата загриженост от създалата се ситуация и да призовем както Вас, така и чрез Вас политическите сили, да имат волята за постигане на консенсус за избора на подуправител, отговарящ в БНБ за тази толкова важна за финансовата стабилност дейност", се казва в писмото на банкерите, с което "Стандарт" разполага. В него се посочва още, че "продължаването на периода на липса на титуляр би имало вредни обществени последици".
Както вече стана ясно, управляващото мнозинство сложи във фризера избора на временно изпълняващия длъжността Димитър Костов за титуляр подуправител "Банков надзор", тъй като от Реформаторския блок отказаха в последния момент да подкрепят номинацията му.
След совалки между политическите партии управителят на БНБ Иван Искров предложи през януари Костов за мястото на освободения Цветан Гунев. От ГЕРБ първоначално са били склонни да подкрепят професионалните качества на Костов да поеме банковия надзор. Но внезапният отказ на реформаторите бе изтълкуван вчера от депутати от ГЕРБ като "капан за политически дивиденти".
Идея за по-високи вноски в НОИ и нищо допълнително във фондове. Вноската за универсалните пенсионни фондове (УПФ) да не се увеличава, а осигуровките към фонд "Пенсии" и фонд "Безработица" да се вдигнат общо с 4.5 пункта през следващите 12 години (виж таблица 1). Предложението е на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и бе представено по време на поредната от серията дискусии, свързани с предстоящата пенсионна реформа. Николай Николов, съветник на социалния министър Ивайло Калфин, обяви, че по този въпрос няма консенсус в работната група. В Кодекса за социалното осигуряване (КСО) е заложено, че от началото на 2017 г. вноската към фонд на родените след 31 декември 1959 г. трябва да се увеличи с два пункта.
Повече осигурителна тежест
"Ако се приеме предложението за плавно увеличаване на вноската в НОИ и в същото време се отмени увеличението в УПФ, натовареността на осигурените и осигурителите няма да изчезне. Тя обаче ще се облекчи в голяма степен", смята Николов. НОИ е изготвил таблица с ефектите върху приходите от осигурителни вноски от увеличението с 4.5% на осигурителните вноски за ДОО и на запазване на осигурителната вноска за УПФ на 5% (виж таблица 1).
Според Николов тези два пункта са изцяло за сметка на работниците и работодателите. "Общата социална вноска за трета категория труд ще стане 19.8% вместо сегашните 17.8%", смята експертът. Той твърди това на база сегашните разпоредби в КСО. Там е разписан графикът, по който се увеличават вноските към УПФ. Няма обаче график за намаляване на вноската към НОИ. Това според Николов е направено умишлено при създаването на кодекса, за да не се натоварва допълнително държавното обществено осигуряване.
Други промени
Едно от предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) е пенсията на работещите пенсионери да се облага с 10% данък. По информация от НОИ само в още три страни от ЕС пенсиите безусловно не се облагат с данък (Литва, Словения и Унгария). Според Николов по този начин ще се намалят разходите НОИ. От АИКБ предлагат придобилите право на пенсия или да бъдат облагани с 10% данък върху общия размер на двата дохода - пенсия и заплата, или да се получава по избор само пенсия или само заплата.
Друго предложение на АИКБ е осигурителните вноски да се разпределят между работодателите и осигурените в съотношение 50 на 50, докато в момента това съотношение е 60 на 40. В мотивите се посочва, че тази мярка ще ограничи евентуален мотив за укриване на реални размери на възнаграждения и осигуровки от страна на работодателите, а с това и сивата икономика. И тук обаче не е постигнато съгласие в работната група.
Анкетната комисия за пенсионните фондове няма да проверява КФН. По предложение на БСП и Реформаторския блок и със съгласието на ГЕРБ Народното събрание създаде временна анкетна комисия, която да провери работата на пенсионноосигурителните дружества, управляваните от тях фондове и надзора над тях.
Комисията ще има един месец, за да проучи как работят пенсионоосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални фондове и как се прилага регулаторната рамка. От предмета на работата на комисията обаче отпадна изричният текст, че тя ще се занимава и с ефективността на контрола над фондовете, упражняван от Комисията за финансов надзор (КФН).
Това стана след консултация между парламентарните групи. Първи предложи да отпадне текстът депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов. Според него дали КФН си е свършила работата, ще стане ясно, след като се изследва състоянието на фондовете, които контролира. Подобно мнение изрази и Йордан Цонев от ДПС, според когото проучването на регулаторната рамка включва и проверка на КФН.
БСП поема комисията
Предложението за създаването на комисията и за състава й беше прието със 155 гласа "за", двама депутати се въздържаха и двама гласуваха против. Всички политически сили подкрепиха временната структура, въпреки че от ГЕРБ и ДПС обявиха, че тя е излишна.Председател на новото звено ще е Корнелия Нинова от БСП, а неин заместник ще е Настимир Ананиев от РБ. Редови членове са представителите на останалите парламентарни групи - Владислав Николов - ГЕРБ, Йордан Цонев - ДПС, Димитър Байрактаров - Патриотичен фронт, Чавдар Пейчев - БДЦ, Любомир Владимиров - "Атака", Мариана Тодорова - АБВ.
"Вот на недоверие"
Представители на БСП заявиха, че създаването на новата структура е своеобразен вот на недоверие към председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. "Политическият чадър, който е сложен над банковата система в България - Иван Искров, назначен от ГЕРБ и пазен от ГЕРБ, загуби 3.7 млрд. лв. с КТБ", каза Георги Кадиев. Самата Стоянова отвърна, че ГЕРБ подкрепя новото звено, за да няма заглавия във вестниците, че "ГЕРБ се опитва да прави чадър над КФН".
Мартин Димитров от Б нарече грешка това, че ГЕРБ не се е подписала под предложението, но не се и съгласи с тезата на БСП.
Всички са срещу идеята само адвокати да контактуват с НАП, НОИ и други служби. Фирмите да бъдат задължени да наемат адвокати за посредници в отношенията си с всички държавни органи. Само адвокати, а не счетоводители, юрисконсулти или куриери да имат право да носят и получават документи от НАП, НОИ, НСИ, Булстат, БНБ, Инспекцията по труда, общините и останалите административни служби, както и да внасят финансови отчети или други документи в търговския, имотния и други регистри. Този проект за изменение на Закона за адвокатурата взриви професионалните организации на специализираните счетоводни предприятия и юрисконсултите, Нотариалната камара и Българската стопанска камара (БСК).
Проектът, написан от Висшия адвокатски съвет, е внесен в парламента в края на януари от осем депутати от управляващата коалиция и ДПС. Той вече е разпределен в правната комисия, но все още не е гледан.
Според предложенията нито един счетоводител или юрисконсулт няма да има право да прави справки, да отговоря на НАП по проверки и ревизии, да подава заявления за регистрация по ДДС, да изготвя молби и жалби или да консултира клиенти по данъчните закони. Изготвянето на трудови договори и пълномощни за пред институции, пред които представляват клиентите си, също им се забранява в полза на адвокатите. Пак адвокатите придобиват право да удостоверяват подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване, на пълномощни и да потвърждават верността на преписи и извлечения от книжа и документи. Сега това се прави от нотариусите. Санкциите са от 1000 до 5000 лв. Наказателните постановления на нарушителите ще се издават от председателя на местната адвокатска колегия, но поне ще могат да се обжалват. Законът задължава всички държавни органи, нотариусите, частните съдебни изпълнители, както и всички физически и юридически лица да информират съответната адвокатска колегия, ако засекат някого да не спазва закона.
БСК заклейми проекта като лобистки, ретрограден, несправедлив, създаващ адвокатски монопол и накърняващ интересите на потребителите. Малките и средните предприятия ще трябва да плащат повече, без да се подобри качеството на административните услуги. За БСК дублирането на дейности, предоставени на нотариусите, ще увеличи риска от измами, кражба на фирми, засягане на имуществени права на гражданите и бизнеса. От камарата смятат, че задължението за доноси напомня на практики от минали времена.
Калфин притиска бизнеса за увеличението на осигуровките. Социалният вицепремиер Ивайло Калфин се опитва да наложи идеята си за плавен ръст на осигуровките, като предлага спорна сделка на работодателите. Ако бизнесът подкрепи искането на министъра за плавен 4.5% ръст на вноските за пенсия и безработица за период от 12 години, той предлага вноската за втора пенсия да остане 5%. Това е единственото предложение на социалното ведомство, което вчера бе обсъждано на поредната регулярна дискусия за пенсионната реформа. По него, както и по всички идеи на работодатели, синдикати и НОИ, вчера не бе постигнато никакво съгласие. Миналия вторник социалните партньори не се разбраха и за пенсионните фондове.
Според Кодекса за социално осигуряване от началото на 2017 г. вноската за универсален пенсионен фонд за родените след 1959 г. българи трябва да стане 7%, тоест да се увеличи с 2 на сто. В закона обаче не е записано изрично, че увеличението трябва да дойде от увеличаване на общата осигурителна тежест, която в момента е 17.8%. Досега това винаги е ставало за сметка на вноската към НОИ, без да расте общата тежест. От екипа на Калфин твърдят обаче, че според споразумение между социалните партньори от 2010 г. вноската трябва да се увеличи с 2% над общата тежест.
От БСК обясниха, че не подкрепят вдигането на осигуровките, както предлага Калфин. "За нас този въпрос изобщо не стои, докато не се реформира системата, не се изчистят въпросите с ранното пенсиониране на военни и полицаи, с ТЕЛК и т.н.", коментира зам.-председателят на стопанската камара Димитър Бранков. Той обясни, че много от договорките от 2010 г. не се спазват. "Освен това и синдикатите се отказаха от много от нещата в него и то не е актуално", заяви Бранков.
Първа бежанска атака по Марица. Шестима сирийци наели лодка с весла в Турция. Тръгнали да форсират държавната ни граница посред нощ, но се забили в остров край Свиленград. Лодката се разцепила и се напълнила с вода, а нелегалните емигранти затънали до кръста в кал между храсталаците.
Бежанците се развикали за помощ на английски. Чул ги наряд на Граничната полиция. Униформените повикали на помощ аварийноспасителен екип на пожарната.
Наложило се пристигналите огнеборци да включат прожектори, за да осветят острова. С лодка и въжета те изтеглили на борда един по един затъналите чужденци. После ги откарали до брега по двама на курс. На твърда земя зъзнещите от студ нелегални получили одеяла и чай и кафе, за да се стоплят.
Корабокрушенците не носели документи и се представили за сирийци. Най-оправният от чужденците, който се представил за Яшар, с жестове и смесица от различни езици обяснил, че той и сънародниците му бягали от войната в родината си и от безчинствата на „Ислямска държава". Униформените натоварили групата на джип и я отвели към транзитния център в Елхово, където трябва да се установи и самоличността на бежанците.
Граничните полицаи отбелязаха, че това е първият случай на нелегално форсиране на Марица от Турция към България с лодка. Повечето емигранти предпочитали пътеките по зелената граница.
Граничните полицаи заловили над 2000 бежанци през януари т.г. на браздата между Турция и България в Свиленградско. Те са предимно сирийци, афганистанци и пакистанци.
"Сред прийомите са скатаване под влекачите на тирове и в самите ремаркета. Турските гастарбайтери крият свои роднини в багажниците и под седалките на автомобилите си на път към Западна Европа", обясниха дългогодишни граничари.
Веригите държат 35% от пазара с храни. 10,2 млрд. лв. е оборотът на пазара на храни у нас, като големите търговски вериги държат около 35-37% от него, съобщи шефът на „Била България" Николай Петров. Според него над 50% от оборота на търговските вериги е с български стоки.
Чрез търговските вериги българските производители изнасят своите продукти в над 45 страни. Водещи са млякото и млечните стоки, плодове, зеленчуци, хлебните и захарни изделия и вина. Изпълнителният директор на „Кауфланд" Христо Петров даде за пример, че през 2015 г. ще бъдат изкупени близо 6 млн. килограма картофи от българските производители. Част от тях ще бъдат реализирани и на външните пазари.
Над 1,8 млрд. лв. платени на земеделците за 3 месеца. Това съобщи министърът на земеделието Десислава Танева. Тя отчете първите си 100 дни работа.
Последните плащания са на субсидиите за качествени плодове и зеленчуци - 35 млн. лв. или по 160 лв. за тон, което е двойно повече в сравнение с 2014 г. и за първи път се изплаща в средата на февруари, каза Танева.
От отчета стана ясно, че през есента ще има единна електронна система за контрол на сечта и движението на дървесината. Според министър Танева мораториум над добива на дървесина няма да реши проблемите, а контролът. Тя съобщи и че проверка в горското стопанство "Върбица" не е установила нарушения.
По повод промените в закона за земеделски земи Танева заяви, че трябва да се обединят всички закони, които уреждат собствеността и ползването на тези земи.
Министърът обяви, че в ЕК са изпратени промени в няколко наредби за производството на мляко и млечни продукти. Ако бъдат приложени, те ще осигурят достъп до пазара на малки фермери, а детските градини и училищата ще получават пресни продукти.
Зам.-министърът Васил Грудев пък увери, че през тази година няма да има загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони. Одобрението на програмата за 2014-2020 г. се очаква до 1 юли, а някои мерки ще стартират от 1 март още преди ЕК да се произнесе.
По време на парламентарния контрол пък министър Танева обеща на депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров, че ще даде на прокуратурата сделката за продажба на земи на дружеството "Южен поток", въпреки, че според нея нямало нарушения. Става дума за продадени от предшественика й Димитър Греков 358 дка земи във Варна при цени в пъти под пазарните.
61 са опасните язовири в България. Те могат да създадат предпоставки за бедствия и наводнения, на каквито неотдавна бяхме свидетели, заяви зам.-министърът на земеделието Георги Костов.
Той участва в първото заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, която беше създадена към Министерския съвет. Костов информира, че са решили да поискат отпускане на 28 млн. лв. от резерва за необходими и неотложни разходи.
Те ще отидат за пострадалите от бедствията райони. Секретарят на комисията Любомир Върбанов каза, че преди да се стигне до разпределението на парите, искането първо трябва да се одобри от правителството.
Средствата ще се използват за възстановяване на разрушена инфраструктура. Освен на тези пари обаче комисията ще разчита и на фонд „Солидарност" на Евросъюза за подпомагане на общините, които пострадаха от наводненията.
Част от парите ще отидат за предотвратяване на нови аварии и щети в областите Бургас, Велико Търново, Варна, Габрово и Своге.
Според първоначалния доклад на комисията опасните язовири са били 106, но докато дойде време за заседанието и оповестяването на списъка, собствениците са взели мерки и са ги обезопасили.
От тези 61, които са останали в списъка като опасни, повечето са собственост на общини, само два са частни. Комисията е взела решение да отпусне 500 000 лв. именно за обезопасяването на тези язовири.
Докато текат ремонтите, водохранилищата ще бъдат изведени от експлоатация и населените места, които разчитат на тях за вода, ще търсят други източници. Затова ремонтите трябва да са много бързи - комисията е определила края на март като последен срок. Основното, което ще се ремонтира, са стените на язовирите, за да се махне опасната корозия. Тя води хем до блокаж на изпускателните системи, хем и до нежелано изпускане през останалото време.
Зам.-министърът заяви, че първо ще бъдат ремонтирани язовирите, а после ще се търсят парите от двамата частни собственици, за да не се губи време.
Оказва се, че в комисията вече има постъпили 2100 искания за общо 450 млн. лв. Те обаче са за щети, случили се през последните 4 години. Исканията са свързани с възстановяване на инфраструктура - мостове, подпорни стени, корекция на речни корита и други подобни.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.881510 |
GBP | 2.361970 |
CHF | 2.090010 |