С промяна на закона «Синята зона» става златна. Паркирането в платените сини и зелени зони в българските градове ще се превърне в търговска дейност, от която ще се печели, вместо да се покриват само разходите по поддръжката на паркоместата. Това става ясно от законопроект на депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Избраниците предлагат промяна в Закона за движението по пътищата, според която за платеното паркиране ще се плащат не разходоориентирани такси, а цени на пазарен принцип.
В член 99 в закона, който дава право на общините да се взимат пари за паркиране в градовете, думата „такса" се заменя с „цена". Една от причините е, че търговските дружества, на които общините масово решиха да възложат тази дейност, вместо да я администрират сами, нямат право да взимат такси. Другата причина е, че местните такси трябва да влизат в общинския бюджет, а не в касите на търговска фирма, каквато е и столичният Център за градска мобилност (ЦГМ). В мотивите за промените законотворците определят паркирането в „синя зона" като търговска дейност, при която трябва да се прилага пазарна икономика. Те смятат, че определянето на сумата за паркиране „като „цена" дава възможност на общините да определят размера й на пазарен принцип съобразно търсенето на места за паркиране в различните райони на населените места, както и да регулират количеството на ППС в централните им части".
Определянето на сумата като „цена" съответствало и на чл. 99, ал.1 от закона, „според която определянето на места за паркиране произтича от качеството на общината на собственик на частите от улиците, площадите, тротоарите и другите терени, които се предназначават за паркиране на ППС". Вносителите смятат, че след като общината била собственик на местата за паркиране, трябвало да „предоставя услуги като стопанска дейност срещу цена, а не като социална дейност срещу такса."
Вносителите предлагат в закона да се допише, че общинският съвет определя „цената" и условията за паркиране, а шофьорите плащат на „специализираното звено на общината или на юридическото лице", на което е предоставено управлението на тези места. „Досега имаше проблем с възможността общините да възлагат на собствени дружества контрола и дейността по паркирането", коментира пред „Труд" депутатът от РБ Вили Лилков. В София това се прави от Центъра за градска мобилност (ЦГМ). „Често беше атакувана наредбата на общината в съда, че едно такова дружество не е минало съответната процедура по закона за обществените поръчки. С това решение даваме възможност не само на Столична община, но и на всички общини в България да могат да възлагат без конкурс дейностите по контрола на паркирането на собствени дружества", обясни Лилков.
Симеон Сакскобургготски и сестра му спечелили 2 млн. лева от сеч на горите в Рила. Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок за 6 години и половина са получили над 2 млн. лв. печалба от сеч на горите в Рила. Това се разбра от експерти в Софийски окръжен съд, който разгледа едно от делата за т.нар. „царски" имоти. По него държавата (чрез земеделското министерство), представлявана от Адвокатска къща „Савова & с-ие" претендира за върнатите на Симеон и сестра му близо 16 000 дка с дървета, оценени на около 5 млн. лв.
Вещите лица представиха скици за добивите на дървесина, с които адвокатите не бяха запознати и делото беше отложено за 27 март. Получи се напрежение в залата, заради словесните престрелки между двете страни, на няколко пъти се наложи съдията да възстановява реда.
За отбелязване е, че „Савова & с-ие" успяха да освободят държавата от такси за собственическите искове и да наложат вече възбрани върху имотите, сечта и извозването на дървесина от спорните гори. Така, докато съдът излезе с решение, царската фамилия няма да може да извършва каквато и да било стопанска дейност в горите край Самоков. Ответници по делото са наследниците на царете Борис и Фердинанд начело със Симеон и Мария-Луиза, но и три търговски дружества - „Хастингс", „Бороспорт" и „Агротуризъм", закупили от бившите монарси отделни земи.
Кой и как ще издирва имуществото на КТБ. Временният синдик на банка с отнет лиценз, но все още невлязла в процедура по несъстоятелност, както и Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) ще могат да предявяват искове пред съда "за връщане на полученото имущество с произход от банката срещу всяко всяко трето лице". Това е една от ключовите нови разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, около които се оформи широк политически консенсус след изказаните през миналата седмица притеснения на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, че активите на Корпоративна търговска банка (КТБ) се разграбват, докато тече обжалването на отнетия й лиценз от БНБ.
Според версия на законопроекта, с която "Капитал" разполага, се предвижда доста широко разбиране на това какво е с произход от банката, като се въвежда специална дефиниция: "всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, които в същия или в променен вид са достигнали до патримониума на всяко трето лице независимо от броя на междинни прехвърляния и правната им форма". Така чрез новите текстове, които се очакваше да бъдат внесени в парламента в понеделник, да бъдат разгледани на второ четене от бюджетна комисия във вторник и приети окончателно през седмицата, теоретично се дават широки правомощия на временните синдици за отменителни искове, както за обезпечаване на бъдещи такива. В интервю за в. "Стандарт" обаче дори и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова изказва съмнение доколко това ще е ефективно.
С цялата временна власт
В проекта се предвижда временният синдик да се избира по молба на ФГВБ, като съдът е длъжен да го назначи най-късно до края на следващия ден, ако е декларирал съгласие и отговаря на законовите условия. Критериите са същите, които важат и досега за обикновен синдик - функцията се изпълнява от поне две лица, които трябва да вземат всички решения единодушно. Те се избират от специално водения от БНБ списък, който досега не е публично оповестяван от централната банка, но според информация на "Капитал" е съставен от 26 лица. Някои от тях обаче не отговарят на условията за КТБ - например за квесторите на банката има изрична забрана. За сметка на това според предложените промени не се предвиждат пречки временният синдик след това да бъде избран и за обикновен. Новият законопроект предвижда БНБ задължително да публикува списъка със синдици на сайта си.
Депутатите планират да дадат на временния синдик всички правомощия на обикновения с изключение на съставянето на списък на вземанията и осребряване на имуществото. С назначаването му той директно ще поема управлението от квесторите и техните правомощия се прекратяват. Специално е разписано и правомощие на синдика да предявява отменителни и обезпечителни искове.
Брюксел одобри програма "Иновации и конкурентоспособност". Европейската комисия одобри оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" на България за периода 2014 - 2020 г. Тя е насочена директно към малките и средните предприятия в страната и е с бюджет от около 1.39 млрд. евро, като 1.18 млрд. от тях са от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).
Приоритети
Програмата има четири приоритетни оси, всяка от които със свои инвестиционни приоритети, и пета ос за техническа помощ:
- Технологично развитие и иновации: 250 млн. евро от ЕФРР (21.24% от бюджета). Подкрепата в рамките на тази приоритетна ос е насочена към развитие на сътрудничество между предприятията и между бизнеса и научните среди с цел внедряване на иновации.
- Предприемачество и капацитет за растеж на малките и средните предприятия: 593 млн. евро от ЕФРР (50.17% от бюджета). Очаква се да бъдат финансирани производствени инвестиции за подобряване капацитета на компаниите.
- Енергийна и ресурсна ефективност на предприятията: 264 млн. евро от ЕФРР (22.35% от бюджета). Ще бъдат подкрепени различни видове дейности, водещи до намаляване на енергоемкостта и повишаване ефективността на използваните природни ресурси.
- Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките: 38.2 млн. евро от ЕФРР (3.24% от бюджета). Включва втора фаза на проекта за изграждане на междусистемна газова връзка България - Сърбия.
- Техническа помощ: 35.4 млн. евро от ЕФРР (3% от бюджета).
И МВФ настоя за по-бързо свиване на дефицита по бюджета. След острите дебати за размера на планирания външен дълг правителството получи нова серия от критики за средносрочната си програма, този път от МВФ. Експертите на фонда не считат за достатъчно амбициозни плановете на кабинета за свиване на дефицита и препоръчват България да предприеме по-сериозни стъпки за балансиране на бюджета. МВФ предупреждава управляващото мнозинство да не се изкушава да прави извънредни разходи при евентуално преизпълнение на приходите и препоръчва тези суми да бъдат спестени.
Това са заключенията на приключилата миналата седмица редовна годишна мисия на МВФ у нас. Основен акцент в тазгодишния преглед бе състоянието на банковия сектор след отнемането на лиценза на КТБ, но МВФ вижда проблеми и в управлението на публичните финанси.
Съгласно одобрената от кабинета средносрочна бюджетна прогноза за 2015 - 2017 г. бюджетният дефицит ще се свива с по 0.5% на година и ще стигне 2% от БВП през 2017 г. Експертите на фонда изтъкват, че това е подобрение спрямо отчетения за 2014 г. свръхдефицит, но предупреждават, че темпото за намаляване на минуса в хазната е прекалено бавно. Според МВФ България трябва да си постави за цел да постигне балансиран бюджет до 2019 г., което ще й позволи да ограничи нарастването на дълга и да се справи с бюджетните рискове. Правителството ще успее да се вмести в планирания за т.г. дефицит от 3%, но това ще стане трудно и ограничаването на разходите ще продължи да играе ключово значение, изтъкват от МВФ. Оттам виждат основен риск от неизпълнение при обещаното ограничаване на средствата за заплати с 10% и спазването на лимитите в сектора на здравеопазването. Експертите препоръчват всеки лев преизпълнение на планираните приходи да се спестява, вместо да се допускат допълнителни разходи, защото те обикновено нямат сериозен ефект върху растежа. В първите два месеца на тази година, според финансовия министър Владислав Горанов, приходите са по-добри в сравнение с миналата година, а през януари за първи път от няколко години насам хазната дори имаше излишък.
Мъж на 30 години е новият закъсващ длъжник. Профилът на българския длъжник се мени всяка година, като напоследък най-често закъсват с плащанията мъже на възраст до 30-години. Това показва ново проучване, проведено от Ипсос България по поръчка на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в началото на 2015 г.
Само преди година типичният длъжник беше момче или момиче, което отскоро има лична карта и бърза да си купи на кредит "последен писък на модата" смартфон или таблет. В последните месеци обаче се е увеличил делът на мъжете до 30 години, които не са разчели добре личните си бюджети и лекомислено са се натоварили със заеми, които не могат да обслужват, показват наблюденията на фирмите - "събирачи на дългове". Според експертите колектори причината за новата тенденция е, че по-младото поколение съчетава самонадеяност с липса на опит с кредитни продукти, докато хората над 40 години, които са преживели финансови трудности през кризисните 2008-2012 г., са си взели поуки и са далеч по-предпазливи, когато подписват договор за заем или лизинг.
Показателен е и друг факт, отчетен с проучването - колекторските фирми отчитат близо два пъти намаление на дълговете на домакинствата, които са им били възложени за събиране през 2014 г. През миналата година агенциите събирачи, които членуват в АКАБГ, са обработили задължения на граждани в размер на 1.431 млрд. лева спрямо 2.605 млрд. лева година по-рано. Това обаче по-скоро отразява затягането на критериите за отпускане на жилищни и потребителски кредити от страна на банката.
Задълженията към банките и телекомите остават най-голямото бреме за българите. Около 54% от всички забавени плащания са към трезорите и мобилните оператори. Други 14% от задълженията са към фирмите за бързи кредити. Реално този процент е много по-голям, но засега този сектор не прибягва много до услугите на колекторските агенции.
Депутати променят и закона за БНБ заради КТБ. Временната комисия в парламента за КТБ ще предложи законови промени, за да се разширят възможностите за освобождаване на управителя на Българската народна банка. Това каза пред БНР Десислава Атанасова от ГЕРБ, председател на временната комисия за КТБ в парламента.
„Мисля, че е крайно време Искров да си тръгне, без изобщо да сме обсъждали дали ще има промяна в Закона за БНБ. Тази промяна ще бъде предложена, защото е наложителна в такива случаи", каза Атанасова. В момента законът брани управителя на БНБ от политическо вмешателство, каза тя и уточни, че именно с тази цел е бил направен законът преди години.
Временната парламентарна комисия беше създадена, за да проучи кои са отговорните институции, позволили източването на КТБ. Очаква се първото й заседание да е през следващата седмица. Преди два дни Атанасова съобщи, че сред първите, които ще бъдат изслушани от депутати, са именно шефът на БНБ Иван Искров, бившият подуправител на националната банка Цветан Гунев, както и квесторите в КТБ.
„Квесторите са лица, които са назначени от БНБ, и въпросите, които ще зададем по отношение на тяхната работа, ще получат отговор от управителя", уточни депутатът. Що се отнася до това как те са си свършили работата в КТБ, надявам се, че ще стане ясно по време на изслушването им в комисията", категорична бе тя.
„Да установим кой е действал и бездействал и защо. Това ще бъде крайната цел на работата на комисията", обобщи Атанасова. Ако установим това и предложим механизъм, така че занапред да няма подобни казуси, значи ще сме си свършили работата, обобщи тя.
Атанасова подчерта, че има политически консенсус за промени в Закона за банковата несъстоятелност. Тяхната цел, както премиерът Бойко Борисов анонсира, ще е да спре разграбването в КТБ, което по думите му тече и в момента. Те целят Фондът за гарантиране на влоговете да може да вкарва временен синдик в банки с отнет лиценз, докато траят съдебните процедури по обжалване. Синдикът ще може да спре всякакви дейности, свързани с активите на банката и да попречи те да бъдат разграбени, докато трезорът е в процес на обявяване в несъстоятелност.
Износът тръгва нагоре заради скъпия долар. Заради рязкото поскъпване на долара има предпоставки да се увеличи българският износ за трети страни. Това съобщи вчера изпълнителният директор на Съюз "Произведено в България" Пламен Грозданов. Последните статистически данни за миналата година показаха, че българската икономика е отчела през 2014 г. ръст от 1,7%. Според националната статистика 28,3 на сто от добавената стойност идва от индустриалния сектор. "Данните показват позитивни тенденции. Има ръст на преработващата промишленост и на износа за ЕС. Последното развитие в глобален мащаб може да доведе до това да се увеличи българският износ за трети страни заради рязкото поскъпване на долара", каза Грозданов, цитиран от investor.bg. Според него обаче това едва ли ще стане автоматично и са необходими структурни промени.
Ако се запазят ниски цените на горивата, ще последва позитивен ефект върху цялата българска икономика, каза още шефът на "Произведено в България".
Грозданов призова да се обръща по-голямо внимание на малкия и средния бизнес, които са гръбнакът на българската икономика. В момента над 97 на сто от предприятията у нас са в този сегмент на бизнеса. "В последните години дадохме широко поле за действия на различни монополни, картелни, олигополни структури в страната. На много места малкият и средният бизнес се задъха. Голяма част от тези предприятия бяха силно ударени от руските санкции", заяви Грозданов. Той даде за пример животновъдството и млекопреработващата промишленост, които сега търпят негативи заради засиленото предлагане на българския пазар на млечни продукти от ЕС след руското ембарго. От сдружението вярват, че трябва да има национална кампания в полза на българското производство.
Междувременно стана ясно, че ЕС ще инвестира 1,18 милиарда евро от регионалните фондове за подкрепа на икономическия растеж и малките и средните предприятия в България. Това става възможно, след като ЕК прие оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" на България за периода 2014-2020 година.
Роудшоу за 6,9 млрд. лв. дълг тръгна от Лондон. Роудшоу за набиране на еврооблигации за 6,9 млрд. лв. стартира финансовият министър Владислав Горанов в 15 часа българско време.
Представянето на България за набиране на инвеститори за нови държавни евробонове започна от Лондон. Следващите презентации ще бъдат в Мюнхен, Франкфурт, Виена и Париж.
Планът на министър Горанов е да се емитират еврооблигации на обща стойност 6,9 млрд. лв. колкото е записано в закона за бюджета, който бе приет от парламента в края на 2014 г.
Дилърии по този дълг са четири банки - "Ситигруп", Ейч Ес Би Си Банк, "Сосиете Женерал" и Уникредит Банк. Същите банки в края на миналата година пласираха на външните пазари книжа за 1,493 млрд. евро при доходност от 3,056% и с 10-годишен падеж.
Приетата от парламента ратификация на договор за дилърство е със същите банки, което означава че те ще пласират и остатъка от планираните 16 млрд. лв. нов дълг до 2017 година.
Според запознати зададената от министър Горанов пределна доходност за новия дълг е до 3,25%. Източниците ни обаче допускат, че целта ще бъде лихвите по тях да се движат около 3%.
Дали целият обем на емисията да се реализира наведнъж, с един пакет, или на два пъти, ще се реши в зависимост от интереса на инвеститорите от първите дни на роудшоуто и от подадените от тях заявки в листата.
Вариантите са два - пълен обем с 10-годишен падеж или две емисии за 10 и 15 години.
Плановете на Горанов за 2015 г. предвиждат и 950 млн. лв. вътрешен дълг. 2,5 млрд. лв. от новия дългове ще са за финансиране на бюджетния дефицит, с 4,2 млрд. лв. ще се покриват стари задължения и около 400 млн. лв. са предвидени за буфер, който да покрива движенията във фискалния резерв. За съфинанасиране по европрограми се планират 1 млрд. лв. заем от ЕИБ.
От май метрото с 2 нови маршрута, влакчетата ще се редуват на 3 минути. Два нови маршрута ще има метрото от май месец, след пускането на седемте нови станции до летището и до Бизнес парка.
Маршрут 1 ще е по трасето от станцията при Бизнес парка през центъра и с крайна точка станция "Сливница". А маршрут 2 ще е от станцията на летището през "Младост", центъра, "Люлин", "Надежда" и оттам отново центъра до станция "Джеймс Баучер" в кв. "Лозенец". Влакчетата ще се движат през едно по двата маршрута, а крайните им точки ще са отбелязани с табели на мотрисите.
В пиковите часове влаковете по двата маршрута ще са през 6 минути. Сега по втората линия те се движат на седем минути и половина, така че скъсяваме интервала на движение. В участъка от "Младост 1" до "Сливница", по който натоварването е най-голямо, тъй като първата линия е над два пъти по-голяма от втората, минималният интервал на движение ще бъде 3 минути. Той също се скъсява с 30 секунди, тъй като линията свързва двата най-големи жилищни комплекса "Люлин" и "Младост" с центъра", обясни пред "24 часа" шефът на "Метрополитен" ЕАД Стоян Братоев.
Сега метрото също има два маршрута, като влакчетата пътуват от "Сливница" до "Младост 1" и по направлението "Цариградско шосе" - "Джеймс Баучер".
С новите маршрути от май, ако пътниците искат да стигнат от Бизнес парка до летището, ще трябва да слязат на станцията в "Младост 1" и да се качат на влакчето с крайна точка аерогарата.
Още в началото на април пък ще бъдат пуснати първите 4 нови станции от "Цариградско шосе" до летището.
Пътуването от ЦУМ до аерогарата ще отнема 18 минути. Освен летището метрото вече ще обслужва част от квартал "Дружба" и бизнес сградите в индустриалната зона. Очаква се с разширението на първата линия още 45 000 софиянци да могат да ползват метро.
Продължението на първия лъч се финансира от оперативна програма "Транспорт".
Великденското агне идва от фермата за 6 лв. килото. Великденското агне идва на празничната трапеза директно от фермата за 6 лв. килограм за живо тегло, показа проучване на „Новинар" сред животновъди.
Фермерите спазаряват отсега цената с мераклии да хапнат прясна мръвка за празника. В магазините все още не са определили точните цени, на които ще продават месото, но се очаква те да са около 13-14 лв., споделиха търговци.
„Възможно е цената да се вдигне, всичко зависи от търсенето", допълниха от месарница в София. Драстично поскъпване спрямо миналата година не се очаква и при козунаците.
„Ще запазим миналогодишните цени, като поръчката за пресен великденски сладкиш трябва да се направи 3-4 дни по-рано", обясниха от столична пекарна.
Междувременно кулинарните курсове за приготвяне на великденски манджи се превърнаха в истински хит. Предлагат се специални оферти за еднодневно и двудневно обучение за професионално приготвяне на гозба с агнешко месо и на козунаци. Ако искате да ви научат да месите няколко вида великденски сладкиш, пригответе 105 лв.
Обучението се провежда седмица преди Възкресение и продължава два дни. На него ще ви научат да приготвяте класически козунак на конци, козунак със стафиди и козунак по италианска рецепта. Като бонус ще ви издадат и тайните рецепти за няколко вида кифлички. По-скъп е курсът за приготвяне на агнешко месо. Той продължава само един ден и струва 140 лв.
Майстори готвачи ще ви покажат как да направите дроб сърма в точена кора, печено бутче, агнешко с маслини и патладжани, както и с пресен лук и кашкавал. Ще ви научат да пълните агнешка плешка и да опечете лимоново агнешко под кора по гръцки.
За всички, които постят преди празника, се предлага и специално обучение за приготвяне на безмесни ястия. Курсът струва 120 лв. След като ви разкрият тайните на вкусни постни рецепти, ще ви дадат и специален сертификат от шеф готвачи.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.899230 |
GBP | 2.315880 |
CHF | 2.082000 |