Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви на „ЧЕЗ разпределение България" АД, „ЕВН България електроразпределение" ЕАД и „Енерго-про мрежи" АД твърдения за извършено нарушение на чл. 21 от ЗЗК, което се състои в злоупотреба с господстващото положение на дружествата във връзка с определяне и налагане на необосновано високи цени на достъп до стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията и се засягат интересите на потребителите.

Предмет на производството са условията, при които електроразпределителните дружества (ЕРП) предоставят права за изграждане на кабелни електронносъобщителни мрежи върху стълбовната ЕР мрежа ниско напрежение (НН) с цел изграждането на електронносъобщителни мрежи.  ЕР мрежа е собственост на ЕРП и се използва за осъществяване на основната им дейност - разпределение на ел. енергия. Отдаване под наем на части от нея е допълнителна дейност за ЕРП. Нещо повече, поддържането на ЕР мрежа е за сметка на приходите от основна дейност на ЕРП. Т.е. приходите от допълнителната дейност идват за сметка единствено на допълнителните разходи, които са пряко свързани с нея.

Пазарният анализ установи, че не съществуват други способи, които са икономически целесъобразна алтернатива на стълбовната ЕР мрежа НН за изграждане на електронносъобщителни мрежи, поради което всяко ЕРП е предприятие с господстващо положение в границите на лицензионната си територия.

КЗК стига до извода, че наемната цена е определена без да бъдат отчетени, анализирани и съобразени факторите, които обективно влияят на нейния размер. Видно от представените обосновки на цената ЕРП отчитат едни и същи разходи в разходната част и на лицензионната, и на допълнителната дейност по отдаване под наем на стълбовната ЕР мрежа. Включването на разходи в цената на услугата, които са част от лицензионната дейност, необосновано натоварва наемната цена с добавена стойност и естествено води до нейното увеличение. Поради това процесните цени са необосновано високи и имат експлоатативен ефект върху електронносъобщителните оператори и техните клиенти.

През м. май 2014 г. КЗК предяви твърдения за извършено нарушение на трите ЕРП-та, съдържащи същите изводи. Впоследствие Комисията, с цел по-голяма пълнота на данните подкрепящи изводите, върна преписката за допълнително проучване. От ответните страни бяха поискани и експертизи. Към настоящия момент КЗК потвърждава своите изводи на база допълнително събраните данни по преписката.

Определението не подлежи на обжалване.

В срок от 30 (тридесет) дни страните имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения. Срокът започва да тече от деня на получаването на определението.

В указания срок страните в производството имат право на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 от ЗЗК.

Страните в производството имат право да поискат да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание по реда на чл. 76 от ЗЗК във връзка с предявените твърдения и правомощията, които Комисията възнамерява да упражни.