1159 свлачища лапат къщи. 1159 или две трети от всички свлачища в страната пряко застрашават домовете на хората в стотици села и градове. За укрепване на най-спешните пропадащи терени са необходими 500 млн. лв., като в същото време в бюджета на регионалното министерство за това са заложени само 1,2 млн. лв. за тази година. Това съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков пред БНР.
Близо 30 нови свлачища са се образували за три месеца.
От началото на годината досега са регистрирани 28 нови свлачища, каза Нанков. По думите му заради лошото време картината се променя ежедневно.
Към края на 2014 г. регистрираните свлачища са били 1851, което е 0.2% от територията на страната. От тях 1159 се намират в урбанизирани територии. Това са опасни свлачища, които пряко застрашават домовете на хората, каза зам.-министърът на регионалното развитие.
Останалите 692 свлачища са по републикански и общински пътища и в земеделски земи.
При нужни 500 млн. лв. само 1.2 млн. лв. са заложени в бюджета.
Предотвратяването на щетите от свлачищата зависи от максимално бързите действия на всички компетентни институции при наличие на съответното финансиране, посочи Нанков.
Министерството на регионалното развитие е описало стриктно реда и отговорностите за геозащитна дейност, основният проблем е в сериозния дефицит на средства за такъв тип дейности, каза той.
За укрепването на най-спешните свлачища в страната - тези от първа категория, са необходими около 500 млн. лева, а за укрепването на всички свлачища за периода 2015-2020 г. - над 871 млн. лева, допълни зам.-министърът.
По бюджета на регионалното министерство за 2015 г. има само 1,28 млн. лева, от които 750 хил. лева са за мониторинг и регистриране на свлачищните процеси. Този ресурс е крайно недостатъчен, затова търсим и други източници на финансиране, включително от европейските фондове, заяви Нанков.
Той обясни, че са подадени необходимите документи за финансова помощ от фонд "Солидарност" за справяне с част от щетите от бедствията от тази и миналата година, като част от тях ще бъдат за укрепване на свлачища.
Друг източник е оперативна програма "Околна среда", по която през новия програмен период ще се отпуснат близо 40 млн. лева за укрепване на проявени свлачища по републиканската пътна мрежа и в населените места.
Санирането на панелките тръгва след Великден. Обследванията за състоянието на панелките, които ще се санират изцяло с държавни пари, ще тръгнат след Великден. Това съобщи за „Монитор" зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Според него колко време ще трае енергийната и конструктивната проверка на блоковете и след това самото им обновяване зависи от експертния капацитет на всяка община. По думите му за неголяма сграда с 36 апартамента обследването ще отнеме около месец. „То ще бъде без къртене със скенери, термовизьори и камери, което се изисква и в техническите условия на проекта", каза още Нанков. Относно плащането на подмяната на вертикалните тръби на парното с хоризонтални той обясни, че държавата ще поема разходите за това само за общите части на сградата.
Доц. Васил Кърджилов от УАСГ смята, че с безразрушителен способ може да се провери единствено дали класът на бетона отговаря на проекта и количеството и вида на арматурата в панелите. И в тези случай обаче уредите трябва да имат достъп до повърхността на елементите. „Състоянието на връзките между панелите трудно може да се установи без да се кърти", категоричен е той.
Според инж. Димитър Назърски от УАСГ проверката на конструкцията може да се направи без да се кърти, като се използва специален уред. С него може да се вижда състоянието и на връзките между арматурата на панелите.
„Ще се проверяват около 10-15% от връзките", уточни експертът. „Около някои от тях, дали признаци за по-голяма корозия, ще трябва да се изкърти бетонът, за да се види какво е състоянието им и ако трябва, да се укрепят. Фирмите, нямащи такъв уред като нашия, ще могат да определят доколко връзките са ръждясали и само с къртене", смята Назърски. Инженерът уточни, че енергийното обследване става по-бързо и за един блок то ще отнеме не повече от половин месец.
Председателят на Българска асоциация „Изолации в строителството" (БАИС) Борис Радулов смята, че трябва да се обърне основно внимание на качеството на използваните материали, проектирането на санирането и на конкретното му изпълнение. „През другата седмица ще се срещнем с експерти от МРРБ и с представители на общините и ще предложим обучение, за да не се допуснат проблеми с качеството. Така ще се гарантира, че безплатното саниране ще има висок ефект", каза още Радулов.
България изтегли ударно 3.1 млрд. евро външен дълг. България изтегли наведнъж 3.1 млрд. евро от международните финансови пазари, с което постави рекорд в историята си като емитент, изненада инвеститорите и почти изпълни лимита си за набиране на външен дълг за годината. Заемът бе изтеглен на три транша, с падежи след 7, 12 и 20 години, при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%, по предварителни данни към 17:30 ч. в четвъртък. Финансисти определиха резултата като успешен за България, но не крият изненадата си от това, че правителството не изпълни първоначалните си намерения да вземе заемите на два пъти през годината. Според тях, ако дългът беше взет чрез стандартизирани емисии обем от по 1.5 - 2 млрд. евро през пролетта и есента, можеше да се постигнат и още по-изгодни условия. Факторите за успеха на емисиите сега са няколко - лихвите по света са рекордно ниски и има жажда за риск и за по-доходни инструменти, както и високата ликвидност у инвеститорите заради политиката на централните банки. Новият дълг ще се използва за рефинансиране на стари задължения и за покриване на бюджетен дефицит. До края на деня от Министерството на финансите отказваха всякакъв коментар и обещаха такъв, след като приключи цялата процедура.
Бързо и ударно
Емитирането на облигациите беше направено в последния ден на роудшоуто в чужбина. То започна в понеделник и премина през Лондон, Париж, Мюнхен и Франкфурт. Още след първия ден на срещите с инвеститори стана ясно, че България ще предложи за записване книжа в три матуритета: 7, 12 и 20 години, което бе прието добре от участниците на пазара, тъй като няма да доведе до струпване на падежи и ще тества интереса на международните инвеститори към по-рискови (дългосрочни) облигации.
Подаването на поръчки за записване на книжата е започнало в четвъртък сутринта, разказаха дилъри, участвали в процедурата. На старта бе обявено, че правителството ще търси доходност на базата на mid swap (стандартен лихвен бенчмарк) плюс надбавка от 195 базисни точки, 225 базисни точки и 260 базисни точки за трите вида ценни книги (тя се влияе от рисковата премия, съобразно кредитния рейтинг на емитента, който е Baa2 по Moody's, BB+ по S&P и BBB- по Fitch). Това се равняваше на доходности съответно от 2.3%, 2.9% и 3.4% при трите заема. По 10-годишни ДЦК на вътрешния пазар например държавата последно се финансира при около 3%, а преди 2-3 години по външните емисии лихвите бяха около и над 4%, което също е доста ниско ниво. Например погасените през януари облигации, емитирани преди повече от 10 години за замяна на брейди дълга, бяха с лихва от над 8%.
Заради големия интерес и подадените поръчки за над 5 млрд. евро към 14 ч. емитентът, посъветван от мениджърите си Citibank, HSBC, SG и Unicredit, е поискал намаление на доходността с 0.05%, потвърдиха дилъри и добавиха, че при затварянето на процедурата предварителните данни са били за одобрени поръчки за 1.25 млрд. при 7-годишните еврооблигации, 1 млрд. евро 12-годишни книжа и 850 млн. евро при най-дългите инструменти, които ще падежират през 2035 г. Така общата сума на емитирания дълг достига 3.1 млрд. евро, което е почти на тавана на допустимия нов външен дълг за годината от 3.5 млрд. евро и е най-големият заем, теглен наведнъж от България за годините на прехода. Най-големият досега бе изтегленият през лятото на миналата година за 1.4 млрд. евро.
Успех, но с резерви
Според експерти от финансовите пазари интересът към предлагането на български еврооблигации е бил сериозен, като в най-късия сегмент, при 7-годишните облигации, основно са се конкурирали офертите на банките. При по-дългосрочните книжа заявките са били основно от пенсионни фондове и институционални инвеститори и там презаписването е по-ниско. Предлагането не бе ограничено за участниците от България и те са били активни в подаването на поръчки, като предстои да се разбере каква част от новите облигации ще им бъдат разпределени.
Големите енергийни консуматори и КРИБ поискаха за втори път по-ниски цени на газа. Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) за втори път за последните два месеца настояват за по-голямо намаление на цените на природния газ в отворено писмо до медиите.
През февруари двете организации настояха намалението на природния газ от началото на април да бъде поне с 22.7% вместо предложените от "Булгаргаз" 13%. Причината за второто отворено писмо е, че държавното дружество не направи корекция в ценовото си предложение, което беше внесено за одобрение в енергийния регулатор преди седмица.
Аргументите на бизнеса
Аргументите на БФИЕК и КРИБ, представляващи едрия бизнес в България, са, че цените на петрола са достигнали най-ниските си нива за последните 5 години, но това все още не е се отразило ефективно на цените на природния газ в страната.
За пример те дават съседна Гърция, където от началото на март цената на природния газ е намаляла с 24%. Украйна купува природния газ за 265 долара/1000 куб.м, докато в момента у нас цената е 325 долара/1000 куб.м, а след 1 април ще стане 283 долара, което ще е значително над ценовите нива в региона, гласи съобщението.
Преразглеждане на политиката
В тази връзка от двете организации настояват за "незабавно преразглеждане политиката на регулиране на цените на природния газ" и поставят въпроса защо "Булгаргаз" не се възползва от възможностите за хеджиране на валутния риск.
"Губим състезанието за пазари и инвестиции. Бизнесът в страната не може да си позволи липса на адекватна ценова политика съобразно регионалните реалности", пише още в отвореното писмо.
От организациите настояват за незабавно свикване на съвета по сигурността към Министерския съвет за обсъждане на създалата се ситуация и предприемане на неотложни мерки за отстраняване на заплахите за икономическата сигурност на страната като неотменна част от националната ни сигурност.
Рекламата на еврофондовете погълна над 6 млн. лв. за 7 месеца. Рекламата на европейските фондове в българските радиа и телевизии е погълнала над 6 млн. лв., които също са дошли от ЕС. Това показват данни на правителството за изплатените от 6 август 2014 г. до 23 февруари т.г. средства по изпълнение на комуникационните планове на оперативните програми. Цифрата ще набъбне, след като приключат договорите, тъй като медиите все още не са получили пълните си суми. Заради специфика на българското законодателство електронните медии не се явяват на конкурс, за да кандидатстват за тези пари. Съответните министри ги раздават по свое усмотрение.
Практиката европарите да се концентрират главно у 2-3 радиа и 5-6 телевизии продължава, показва анализът на справката. Най-много пари са влезли в Нова ТВ - близо 1.274 млн. лв., като 420 хил. лв. са за рекламиране на програма "Развитие на конкурентоспособността на икономиката", а 300 хил. лв. - на Програмата за развитие на селските райони. Следва я Би Ти Ви с 1.08 млн. лв. за рекламни клипове и репортажи. На техния фон държавната БНТ е значително по-скромна с 816 хил.лв. Същото се отнася и за БНР - то взема 318 хил. лв. - два пъти по-малко например от частното Дарик радио с 686 хил. лв. Немалко пари е получило и радио "Фокус" - 406 хил. лв. Почти 225 хил. лв. пък са преведени на телевизия "България он еър".
Лидерското място по раздадени пари за реклама си оспорват две министерства - на икономиката и на земеделието и храните. Ведомството на Божидар Лукарски е изплатило 1.56 млн. лв. главно на три телевизии и три радиа, които са предоставили програмно време за излъчване на рекламни клипове и репортажи. Министерството на Десислава Танева пък е дало 1.695 млн. лв. за популяризиране на дейностите по селската програма, като най-големите късметлии тук отново са НоваТВ и Би Ти Ви. Агроведомството все пак е "разбило" бюджета си и към по-малки медии - телевизия "Фен Ти Ви" например е взела 25 хил. лв. за излъчване на консултантски рубрики, "Фолклор ТВ" е получила за същото 50 хил. лв., радио "Веселина" - 25 хил. лв., радио "Тангра" - 16 хил., радио 1 - 12 хил.лв. Огромно перо от бюджета на земеделското министерство за реклама на еврофондовете е дадено на "Елит Медиа България" - 180 хил. лв.
И ГЕРБ вече иска лесно уволнение на хора в пенсионна възраст. Мандатоносителят ГЕРБ е променил на 180 градуса позицията си по ключов текст в Кодекса на труда, който касае всички работодатели в частния сектор у нас и навършилите годините за пенсия служители. През 2012 г. ГЕРБ реши, че работодателите не следва да могат да отстраняват от работа тези служители само на основание, че те покриват изискванията за възраст и стаж за пенсиониране. Сега партията не мисли така и е склонна да върне обратно действалия преди 2012 г. режим. Това стана ясно от изказване на председателя на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова. Стоянова повдигна въпроса извън точките в дневния ред на вчерашното заседание на комисията, а от коментара й се разбра, че дебатът по темата предстои.
Правото на работодателите в частния сектор да освобождават едностранно с предизвестие служителите в пенсионна възраст бе премахнато в предходния мандат на ГЕРБ. Тогава от партията се аргументираха, че по-дългото оставане на пазара на труда трябва да се стимулира. В мотивите към проекта се изтъкваше и че запазването на работното място след пенсионна възраст косвено въздействало за ефективното й увеличаване.
Сега от ГЕРБ считат, че е редно правилата за работодателите в частния сектор да се изравнят с тези в държавния. "Хубаво е да помислим да уеднаквим Кодекса на труда спрямо закона за държавния служител, който дава право за едностранно прекратяване на отношенията при изпълнение на условията за пенсиониране", изтъкна Менда Стоянова. Тя припомни, че това е искане на работодателите. "Всеки работодател може сам за себе си да прецени дали да се възползва от тази възможност, или да запази служителя", коментира Стоянова.
Експеримент: линейки в махалите с роми в екипите. БЧК има идея за модел, по който ще се намали напрежението около лекарската помощ в циганските гета, каза председателят на организацията Христо Григоров.
Намерението е експериментално да се отворят медицински пунктове, оборудвани с всичко нужно за първоначално медицинско обслужване и с линейка на разположение.
"Ще назначим човек от цигански произход за шофьор с умения за долекарска помощ и обучен парамедик от същата общност. Такъв подход ще стопи създалото се опасно напрежение в тези квартали и ще помогне за реално интегриране", обясни председателят на БЧК.
Броят на пунктовете ще зависи от възможностите за финансиране.
Граждани против трета лента по канала, за да се отпуши София. Да няма трета лента по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" и кръгово движение пред националния стадион. Това поискаха граждани и архитектина общественото обсъждане на проектите за обновяване на центъра на София. То се проведе в сряда следобед във Френския културен институт.
Арх. Стефан Добрев, автор на проекта за зоната по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", отрече твърденията им, че с добавянето на още 1 лента ще се увеличат колите. "Не разширяваме пътните платна. Правим само ново разчертаване, тъй като сега лентите са много широки и отнемаме 90 см от тротоара. Булевардът е с 3 ленти до стадиона и после неестествено колите влизат във фуния. Предлагаме пространството да се използва по-функционално", обясни арх. Добрев. Пред националния стадион пък ще има 3-лентово кръгово движение с площад в средата. По него колите ще се движат с до 20 км.
За повдигането на нивото на Перловската река в зоната ще се използват 4 автоматични бента. В зелената ивица се оформя алея на спортната слава с тематични площади, посветени на най-популярните спортове у нас - футбол, шах, волейбол и др. Проектът ще засегне само 22 дървета в лошо състояние, но ще бъдат засадени 251.
Според гражданите обаче новата лента и кръговото ще увеличат трафика. "Само лаици могат да твърдят, че кръговото не е удачно. Това, че българите не могат да карат в кръгово, не е проблем на общината. Щастливи ли сте от задръстванията и вредните емисии по булеварда сега?", попита Дияна Русинова, която се представи за транспортен специалист, участвала в разработката на генералния план на Доха.
Проектантите от А. Д. А., автори на визиите за зоните около "Граф Игнатиев" и храма "Св. Ал. Невски", предлагат колите да се движат с до 30 км в част от центъра. Ограничението се налага, тъй като новата визия на улиците, като "Шишман" например, е да се превърнат в споделено пространство между автомобили, велосипедисти и пешеходци, като тротоарите се изравнят с пътните платна. Ограничение до 10 км в час се предлага и за трамваите по "Графа". Мотрисите ще минават по един коловоз, с което пешеходната част на улицата ще се разшири с 4 м.
Цветан Василев финализира кражбата на БТК. Темата за отмъкването на „Виваком" от страна на избягалия бивш банкер Цветан Василев беше широко отразена в последните месеци. Телекомът е основният актив, придобит с пари на вложителите в КТБ, а компанията Цветан Василев винаги е считал за своя, въпреки че банката плати близо 400 млн. лв. за покупката є през 2012г.
Цветан Василев отмъкнал БТК още през юли
След затварянето на КТБ през юни 2014 г. и докато никой не беше наясно какво точно се случва, Василев побърза да скъса връзката между кредитите от банката и собствеността на „Виваком", като контролирано от него дружество - SHCO 79 S.a.r.l. - Люксембург, на практика придоби 43% от телекома, заплащайки смешната цена от 20-ина хиляди евро. Видно от документите в Търговския регистър в Люксембург, SHCO 79 S.a.r.l. всъщност се оказа лична собственост на Василев (виж документ 1).Така издирваният от българската прокуратура и обвиняем за длъжностно престъпление Василев получи най-голямата част от собствеността в БТК, като остави държавата да носи тежестта на несъбраните кредити на банката от бившите вече собственици - „Технотелинвест" и ТЦ-ИМЕ.
През февруари 2015 г. Василев успя да овладее и управлението на военните заводи „Дунарит" и „Авионамс", като за прокурист беше назначен никому неизвестният белгиец с издаден в Русия паспорт - Пиер Мишел Луврие.
На 18.03.2015 г. всички медии в страната отразиха ексклузивната новина, че неизвестният инвеститор LIC33 е новият мажоритарен собственик на БТК. Според съобщението на тази компания, адресирано до БТА, групата Ел Ай Си 33 (LIC33) обединява инвеститори от ЕС, специализирани по операции на нововъзникващите пазари и изпаднали в затруднено положение фирми.
Заявява се, че това дружество е придобило и други водещи компании в България, като предишният собственик окончателно е продал активите срещу ангажимента на инвеститора да рефинансира всички дългове към различни банки. Първоначалната оценка на консолидираните задължения, които ще се рефинансират, е за 900 милиона евро, като действията й трябва да бъдат одобрени от регулаторните власти.
Тези на пръв поглед сухи факти разкриват отново нагла и безскрупулна схема, организирана от Василев, хвърляща прах в очите на хората и пращаща в небитието всички усилия на държавата да възстанови поне малка част от заплатените от Фонда за гарантиране на влоговете 3,5 млрд. лв. за покриване на дупката в КТБ.
Разиграването на театър от негова страна започна още преди отнемането на лиценза на банката, с твърденията му за „сериозни" инвеститори, които щели да спасят КТБ, наливайки милиарди. Такива обаче никога не се появиха и никаква сериозна оферта - подплатена с пари, а не с голи и смехотворни обещания, не беше депозирана в БНБ. Цирковете продължиха с непрекъснатите съобщения на Василев от чужбина, че води преговори с мастити фондове и компании, които щели да покриват необезпечените кредити и дупката в банката. В последното подобно съобщение от 05.01.2015 г. Василев заяви, че са в ход преговори с „голяма, авторитетна американска компания" за придобиване на дялове от „Виваком".
Затегнаха режима за влизане в болница. Управляващата четворна коалиция затегна режима за влизане в болница. Това ще е резултатът от разделянето на лечението на болните българи в основен и допълнителен пакет, а за втория ще се формират листи на чакащите.
Това предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване, които ще реализират замислената от министър д-р Петър Москов здравна реформа. Наравно с ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, поправките в закона подкрепиха народни представители от БДЦ. Против бяха ДПС и БСП, а "Атака" не присъства на заседанието.
Опозицията нарече обособяването на пакетите „връщане назад" и обвини управляващите, че създават дискриминация в системата, защото разделят пациентите на бедни и богати. С плащания под масата заможните лесно ще предреждат бедните в листите на чакащите за планово лечение.
Промените предвиждат още, ако до 6 месеца неизрядните платци не покрият дължимите си здравни вноски за последните три години, ще погасяват неплатените осигуровки за 15 г. назад.
„Едно от предимствата на законопроекта, които не могат да бъдат подминати, е въвеждането на задължително централизирано договаряне на отстъпки за медикаментите", каза д-р Вяра Церовска (ГЕРБ). А по-късно министър Москов съобщи идеята си държавните болници да се обединят в общ холдинг. Подобно формирование щяло да подпомогне централизираното договаряне по различни позиции на цените на лекарствата, за които в момента „се плаща скъпо и прескъпо", отсече д-р Москов. Преди дни на сайта на МЗ бе публикувана проектонаредба, според която процентите, които фармацевтичните компании ще дават като възможни отстъпки, ще влизат обратно в бюджета на НЗОК.
„Ще удължим срока за предложения между първо и второ четене на Закона за здравното осигуряване", каза председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) пред „Труд". „Патриотичният фронт ще внесе няколко предложения, които са свързани с пакетите за лечение, с лекарствената политика и износа на медикаменти", каза д-р Султанка Петрова.
5 на сто по-високи вноски ще плаща държавата за деца и пенсионери. Държавата ще заплаща по-високи здравни вноски на непълнолетни, пенсионери и войници. От догодина сумата ще започне да нараства с 5%, докато достигне минималния осигурителен доход. В момента държавата плаща вноска върху половината от този доход.
Това се предвижда в измененията в Закона за здравното осигуряване. Те бяха приети на първо четене от Народното събрание.
Подкрепата за тази и други промени пък даде ход на мащабната реформа в здравеопазването, която има амбиция да прокара новото правителство.
Предложенията бяха одобрени от мнозинството в парламента. Против гласуваха от БСП и ДПС.
Общата цел на всички промени е да се подобри работата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и да се затегне контролът върху харчовете на болничните заведения.
Има идея дори да се създаде механизъм хората сами да участват в надзора върху здравните услуги. Възможността пациентите да могат да дават оценка за качеството на работата на болниците събра одобрение в пленарната зала.
"По този начин всичките 2 милиона хоспитализирани лица през 2014 г. на практика ще се превърнат в контрольори на НЗОК", коментира депутатът Семир Абу Мелих от ГЕРБ.
Друг акцент в законопроекта е свързан с разделянето на пакета услуги от НЗОК на две. Основният пакет ще покрива лечението на масовите заболявания, от които страдат 92% от българите, а допълнителният - заболяванията извън спешните състояния и социално-значимите болести, за които пациентът може да доплаща при различните случаи.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.882420 |
GBP | 2.357420 |
CHF | 2.103720 |