Източник:  www.darikfinance.bg

Не е изключено Гърция да предяви претенции за нови репарации и към България, независимо, че София е изпълнила задълженията си по Парижкия мирен договор от 1947 г. Двама български историци коментират проблема пред Deutsche Welle.

Претенциите на Атина за нови репарации от днешна Германия съвсем не са новина. Почти всички досегашни гръцки правителства, включително и режимът на “черните полковници” между 1967-ма и 1974-та, са имали подобни искания, независимо от подписаните от Гърция международни договори между 1947-ма и 1990-та. Парижкият мирен договор от 1947 г. задължи България като съюзник на Хитлерова Германия да изплати на Гърция 45 милиона щатски долара заради щети, нанесени по време на българското военно присъствие и администриране в Западна Тракия и Беломорска Македония.

До края на 1964 г. България изплаща до последен цент тази огромна сума, чиито сегашен еквивалент надхвърля половин милиард долара.

„Спомням си, че заради изплащането на този дълг много години на трапезата на българите нямаше агнешко месо, което бе изнасяно основно за Гърция, а стойността му се прихващаше като изплащане на отсъдените срещу България репарации“, свидетелства историкът Андрей Пантев. Оптимизмът му, че сметките между България и Гърция от Втората световна война са вече оправени, изглежда обаче прибързан.

Роденият в Асеновград и добил впоследствие световно признание като архитект Константин Доксиадис се нагърбва още в края на войната със задачата да обобщи цялата информация за разрушенията и щетите, нанесени на гръцката икономика по време на окупацията. В доклада на Доксиадис „Жертвите на Гърция“ се твърди, че за три и половина години Германия, Италия и България са съсипали гръцко имущество, равняващо се на брутния вътрешен продукт на страната, произведен за 33 години. Като изходна база за тази сметка служат данните за икономически успешната предвоенна 1938 г.

Доксиадис изчислил, че реалните загуби на Гърция възлизат на 2250 долара на глава от населението, докато Атина получила от победените страни репарации от едва 30 долара на човек. Така всеки грък се оказал „ощетен“ с цели 2220 долара. Близо две трети от тези колосални щети са били причинени от Хитлерова Германия, 30 на сто – от Италия и близо 6% - от България.

С други думи, България дължи на Гърция не 70 милиона долара, както пише в подписания и от Гърция Парижки договор, а цял милиард.

От доклада за „Жертвите на Гърция“, който повече от половин век периодично се преиздава на четири езика, не става обаче ясно, как са били разграничени загубите от Втората световна война с тези от петгодишната гражданска война в страната, започнала непосредствено след края на германската окупация.

В изводите на Доксиадис има и други странности. Посочва се например, че България и Германия унищожили напоителни инсталации в Северна Гърция и така причинили аграрни загуби за 2 милиарда долара. При това съсипаните от българите канали довели до 2-3 пъти по-големи щети в сравнение с тези, причинени от Вермахта. С други думи, отделните щети, посочени от Доксиадис, не отговарят на крайната претенция от 1 милиард долара към България. Твърди се още и това, че българите са плячкосали три археологически обекта и девет музея.

Дългогодишният изследовател на българо-германските отношения академик Георги Марков оспорва част от тезите в статията на Михаел Мартенс от Frankfurter Allgemeine Zeitung.

В материала си Мартенс стига до извода, че “... гръцкият премиер Алексис Ципрас би трябвало да адресира исканията си за репарации не само до Берлин, но и до Рим и София“. В статията се твърди също, че България била окупирала и анексирала източната част на гръцка Македония, както и почти цяла Тракия. Георги Марков открива поне две груби грешки в цитирания пасаж от статията на Frankfurter Allgemeine Zeitung.

„Гърция е нападната и окупирана от Германия и Италия. На 6 април 1941 г. германският Вермахт преминава през българска територия, за да навлезе в Гърция. Българската армия обаче изобщо не е участвала в тази инвазия. Цар Борис е отказал участие на армията в бойните действия. В днешно време бихме определили българското „участие“ като „логистична поддръжка“.

България не е анексирала гръцки територии, защото по волята на Хитлер бъдещите граници в Европа е трябвало да бъдат определени едва след победоносния край на войната за Германия“, аргументира се Марков.

Андрей Пантев пък съзира „балканска връзка“ между претенциите на Гърция за военни репарации и взаимните искове между България и Турция за имотите на тракийските българи в Източна Тракия и за вакъфските имоти в България“.

„Всички тези въпроси бяха уж уредени с договори - например с Ангорския договор между България и Турция през 1923 г. На Балканите обаче този начин за уреждане на спорове се оказа не особено сигурен“, заключава Пантев.