Капитал Daily

БНБ с инструкция към банките с гръцки собственици. Да изчистят портфейлите си от ценни книжа и депозити, които биха били донесли загуби, в случай че Гърция напусне еврозоната, е препоръката, която Българската народна банка е издала на банките с гръцки собственици. Това каза за "Капитал" източник от кредитна институция с акционери от южната ни съседка. "Бяхме вежливо посъветвани за това преди повече от един месец", посочи той. Но допълни, че и без инструкцията местните поделения на гръцките банки отдавна са изчистили балансите си от подобни активи и не са заплашени директно от евентуално влошаване на икономическата ситуация в южната ни съседка. В България оперират четири банки с гръцки централи - ОББ, "Пощенска" и Пиреос през местни дружества и Алфа банк като клон. Те държат 23% от активите в системата към края на миналата година.

Информацията, че действия са предприели централните банки на всички държави от региона, в които гръцкият банков бизнес има влияние, публикува в края на миналата седмица един от най-големите вестници в Гърция Кathimerini. Новината бе предшествана от негативни знаци от пролетната среща на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон, според които Гърция отказва да приеме условията, при които получава спасително финансиране от Европейския съюз, и следващия месец няма да разполага със средства, с които да плати падежиращи дългове, което е равнозначно на държавен фалит.

Подготовка на регионално ниво

Информацията, че банките с гръцки собственици от региона се подготвят интензивно за сценария, при който южната ни съседка напуска еврозоната, бе публикувана от Кathimerini в петък. Според статията инициативата за това е дошла от централните банки на Албания, България, Кипър, Румъния, Сърбия, Турция и Македония. Те са издали инструкции за освобождаване от активи и операции, които носят риск от загуби заради събитията в Гърция. Това означава банките да разпродадат притежаваните от тях гръцки държавни облигации, да изтеглят държаните депозити в банките майки и да не участват на междубанковия пазар с транзакции към и от Гърция. Според Кathimerini властите в седемте държави от региона са предприели специални мерки, за да отрежат възможността банките майки да търсят спасение чрез поделенията си извън страната, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) спре да ги подпомага. В момента ЕЦБ им осигурява ликвидна подкрепа с програмата Emergency Liquidity Assistance (ELA), но заради съмнения, че правителството отклонява средства по тази линия, за да запълва бюджетни дефицити, съществуват опасения, че тази помощна линия ще бъде предсрочно преустановена.

Източник от кредитна институция потвърди пред "Капитал", че БНБ е предприела необходимите мерки, за да предпази местните поделения на гръцките банки от загуби, в случай че южната ни съседка фалира и бъде изключена от еврозоната. Инструкцията не е била императивна, но въпреки това за получилите я тя е със статут на задължителна. Според банков експерт, дори и без подобна инициатива местните поделения на гръцките банки нямат експозиции в опасни активи и не са изложени директно на риск заради Гърция. Всички в групата отчитат висока капитализация и ликвидност и са изложени единствено на риска от българските кредитополучатели и съответно от българската държава. Единственият въпрос, който се повдига в средите по темата, е свързан с Алфа банк, тъй като тя клон на банката в Гърция и оперира по гръцкото законодателство и регулации. Дори и така обаче, БНБ разполага с инструментариум да й повлияе за елиминиране на потенциалния риск от загуби.

Бъдещият риск

Макар да не са директно изложени на риск от загуби, за банките в България евентуално изключване на Гърция от еврозоната би създало неприятности. На първо място за тях остава репутационният проблем, което означава, че дори рейтингът им да е по-висок от този на банките майки, в очите на международните инвеститори те ще продължат да се свързват с негативния имидж на групата. Наред с това при изостряне на проблемите на банките майки ще се създаде импулс за разпродажби на поделенията им в региона. Това би могло да даде тласък на консолидация в сектора, което е по-скоро позитивна тенденция на свития пазар, в който към момента оперират 28 кредитни институции.

Има ли поправка "Ковачки" в новите законови жп промени. Има ли поправка "Ковачки" в новите промени на Закона за железопътния транспорт, която да позволи на бизнесмена с интереси в енергетиката Христо Ковачки да превозва въглищата от мините до тецовете си без лиценз? Въпросът стана актуален, след като новите текстове на закона бяха публикувани на сайта на Министерството на транспорта за обществено обсъждане.

Ключовите думи

Текстът на раздора гласи: "Чл. 37а. Лицензия не се изисква за извършване на дейности по чл. 2, т. 3 за железопътен превоз на товари от дружества и предприятия за техни нужди." Той беше разчетен от някои експерти в жп сектора като вратичка за Ковачки да скъса транспортната си връзка с държавната железница, към която има просрочени задължения. Желанието му да превозва сам въглищата си стана видимо за всички, след като дружеството "ТБД - Товарни превози", 100% собственост на ТЕЦ "Бобов дол" (част от енергийната палитра на Ковачки), поиска жп лиценз, но такъв му беше отказан. 

"Всички фирми, отговарящи на изискванията за жп предприятия, ще могат да извършват вътрешни превози в страната без лиценз, ако отговарят на изискванията за безопасност. Такива могат да са мините, "Петрол" и др., които имат собствен жп състав локомотиви и вагони", смята Симеон Ананиев, бивш директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и бивш председател на Асоциацията на железопътните превозвачи, анализирайки законовите промени. "Същевременно пазарът ще се преструктурира, като основен губещ на пазарни позиции може да се окаже БДЖ", смята още той.

На друго мнение

Не на това мнение при разчитането на законовите промени обаче са представители  на няколко жп компании за превоз на товари и бивши изпълнителни директори на БДЖ. Според тях промените предвиждат предприятията сами да возят собствените си товари (ако желаят) само до първата гара на националната жп инфраструктура, където ще трябва да предадат товара си на лицензиран жп превозвач.

От Министерството на транспорта също обясниха пред "Капитал", че не може да става въпрос да се разреши движение по националната жп мрежа без лиценз и че това ще е възможно само до първата гара, която свързва предприятието, при наличието на сертификати за безопасност на вагоните и локомотивите.

Разясненията на така разписаните текстове доведоха до нова порция разсъждения в жп средите в посока къде Ковачки ще може да се възползва от малката поправка. Т.е. къде мината и тецовете са на една гара разстояние. Като пример от жп средите бяха посочени мините, обслужващи ТЕЦ "Бобов дол" и гара Голямо село, която се явява първа гара и едновременно обслужваща теца. Примерите, разбира се, са единици, като обикновено предприятията вървят в обратната посока, а именно аутсорсването на нетипичните за тях дейности.

Сега

Заемите за бизнеса се свиха с 400 млн. лв. за два месеца. Въпреки че лихвите у нас паднаха на прилично ниски нива, не се забелязва наплив на фирми, търсещи заеми. Това показват данните на БНБ за първите месеци на 2015 г. През януари и февруари кредитите за бизнеса дори са намалели - с над 393 млн. лв. до 30.6 млрд. лв. Това е в разрез с прогнозата на централната банка, че бизнесът и съответно кредитирането ще живнат тази година. Разбира се, още е рано за обобщения, но все пак намалението на сумата на заемите за бизнеса не е позитивен икономически факт и се нуждае от обяснение.

Една от причините е, че предприятията продължават да изпитват несигурност за бъдещето на бизнеса си и не искат да поемат нови дългове и рискове. Както показа редовната анкета на НСИ, управители, директори и собственици планират да свият инвестициите си тази година с 30%. Очевидно само поевтиняването на кредитите не е достатъчен импулс за фирмите. Към края на февруари средната лихва за заемите в левове до 1 млн. евро вече е 6.38%, а в евро е още по-ниска - 5.94%.

Експерти смятат, че стопяването на общата сума на кредитите с почти 400 млн. лева се дължи не толкова на по-малко търсене на ресурс от страна на фирмите, а на някои "странични ефекти". Един от тях е кризата с КТБ. Тази банка бе много активен кредитор, особено на големи предприятия в енергетиката и на военните заводи. Повечето банки в България и преди бяха доста предпазливи, а след фалита на КТБ внимават още повече, коментира пред "Сега" икономистът Георги Ангелов. Според него е възможно също отпушването на спрените еврофондове и на плащанията по европроекти около Нова година да е насърчило погасяването на фирмени кредити и това да е свило обемите.

Подобно е и мнението на шефа на "Кредит Център" Тихомир Тошев, според когото с приключването на финансовата година фирмите, които са с добра печалба, бързат да погасят предсрочно задължения, за да не плащат излишно лихви. Тошев добавя и друго обяснение за свиването на кредитите. Експертът предполага, че банките продават на колектори (фирми - събирачи на пари) пакети с просрочени заеми, които вече са попаднали в графата "лоши".

"Ако не е налице спад при новоотпуснатите кредити, явно тече процес на свиване на задлъжнялостта", допълни анализаторът Лъчезар Богданов. Той смята, че за намаляването на кредитите влияят покупките на предприятия, при които новият собственик е договорил ниска цена, като е поел ангажимент да погаси задълженията на придобитата фирма.

От данните на БНБ за януари и февруари изпъква още една негативна тенденция - проблемните фирмени заеми растат. За двата месеца лошите и преструктурираните кредити са се увеличили с над 87 млн. лв. до малко над 6 милиарда лв. и делът им вече е 19.74%.

Лиляна Павлова заговори и за магистрала до Видин. Магистрала от София до Видин - това е най-новият проект в плановете на правителството за развитие на магистралния пръстен в България. За нея заговори в края на миналата седмица регионалният министър Лиляна Павлова.

Тя обяви, че агенция "Пътна инфраструктура" вече има финансов разчет за изграждане на магистрално трасе за разстоянието от около 190 километра между столицата и северозападния дунавски град. Според изчисленията проектът е за около 890 млн. лева. 340 млн. лева от тях са нужни само за частта между Мездра и Ботевград.

"За момента няма предвидени средства, но сме планирали възможности за финансиране по плана "Юнкер" или по инструмента "Свързана Европа", обясни Павлова. По време на инспекцията за предстоящите ремонти по магистралите "Хемус" и "Тракия" шофьор от превозваческия бизнес се обърна към министъра с въпрос за това кога ще бъде оправено трасето към Видин. Властта е наясно с проблема за движение по направлението към Дунав мост -2, отвърна Павлова. Пътуването било затруднено основно заради водния цикъл на Димово. Трафикът там е пренасочен по негодни за тировете обходни пътища.

Добрата новина обаче е, че вече е предвидена цялостна реконструкция на трасето. Рехабилитацията му е заложена в новата оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. В петък стана ясно, че зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова е приключила преговорите по обхвата на програмата. Скоро се очаква финалният вариант да получи одобрение и от Европейската комисия. Вече обаче е ясно, че финансирането ще обхване 67 града, сред които 28 по-малки. Доскоро Брюксел отказваше пари за малките градове, за да се концентрират инвестициите върху райони с по-голямо население и съответно да има по-голям ефект от тях.

Междувременно стана ясно и че освен трасето София-Видин другите проекти, които България е предложила за финансиране по плана "Юнкер" в пътния сектор, са довършване на "Хемус" и връзката с пътя Велико Търново - Русе, магистрала "Черно море" и магистрала София - Калотина. Тези направления са част от европейски коридори и стратегически пътни проекти, които са важни за транзитния трафик, припомни министър Лиляна Павлова.

24 часа

Дупчат 24 тунела по дефилето на Кресна вместо 1 гигантски. 24 тунела и 25 виадукта са алтернатива на гигантския тунел под Кресненското дефиле. Единичната дължина на тези 24 тунела - ако ги наредим един след друг, е 7 километра, а огромният тунел с двете тръби от по 15,5 км ще иска прокопаване на 31 км. И на много междинни тунели между двете тръби на дългия тунел като аварийни изходи.

Изграждането на тези 31 км ще струва 500 млн. евро, а на 24-те тунела в най-скъпия вариант - 300 млн. евро. От строителния бранш дори казват, че цената им може да е към 250 млн. евро.

При изготвянето на идейния проект за новия вариант на преминаването през дефилето е възможно и броят на тунелите да се намали, казва Асен Антов, шеф на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти". Компанията вече обяви търг за изготвянето му.

Сигурно ще е приятно да се премине под дефилето по 15,5-километров тунел, сигурно ще се спести повече време и ще се гордеем, че преминаваме през най-дългия тунел в Европа. Оказва се обаче, че това трудно ще се осъществи.

Какво не е предвидено, когато е предлаган тунелният вариант от Крупник до Кресна?

Антов казва, че през 2008 г. предварителното проучване на този вариант е от 1 страничка и 2 чертежа, показва на лаптопа си. "Може да не ви се вярва, но е така - без геология, без достатъчно информация е взето решение."

При разработването на тунелния вариант не са отчетени геоложките проблеми. Дефилето е в сеизмично активна зона с 9-а степен по Рихтер, казва Антов. През 1904 г. е било най-силното земетресения в Европа в последните 200 г. - първо с магнитуд 7,2, а 20 минути по-късно - 7,8 по Рихтер.

Не са предвидени екологичните последствия от самото строителство. Ще трябва да се изгребат и издълбаят 6 млн. куб. м скали, пръст, камъни.

Това е една планина, казва Антов. И означава в продължение на 7 години към трафика в дефилето да се прибавят по 1000 камиона в денонощие.

Третата част от проблеми са икономическите.

Цената за експлоатацията на тунела се изчислява на 6 млн. евро на година. При 200 млн. лв. приходи от винетки, с които трябва да се поддържат 19 000 км републиканска пътна мрежа, 12 млн. лв. за 15 км е твърде голям лукс, казва той. Въпреки че доизграждането на магистрала "Струма" е основен приоритет на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" за периода 2014-2020 г., има голяма опасност участъкът с големия тунел да не получи финансирането от 500 млн. евро

Проблемът е, че по новите критерии на Брюксел той се оказва икономически неефективен. По старите критерии анализът "разходи - ползи" за непостроените участъци на "Струма", включително и за големия тунел, е бил в съотношение 0,42, или на ръба.

Синдиците на КТБ готвят 28 запора. 28 броя заповеди за „евентуално запечатване" на помещения, запор на имущество и описи на активи са подготвили двамата временни синдици на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев.

Това става ясно от седмичния им отчет от 28 март до 14 април 2015 г. Заради банковата и търговската тайна в отчетите липсват данни за имена на фирми и физически лица, както и друга конфиденциална информация.

От отчета е видно също, че двамата временни синдици са изпратили писмо до западно-европейска банка за изчистване на взаимни задължения с КТБ. Те са отговорили на четири запитвания на НАП за депозити на физически лица в банката, като в отчета не се посочват видът на отговора- утвърдителен или отрицателен, нито имената на лицата, към които данъчните проявяват интерес.

От доклада става ясно още, че двамата синдици досега са събрали 316 700 лв. чрез различни действия по осребряване на имуществото на затворената банка. Те се отчитат още, че фирма - солидарен длъжник по кредит е получила известие за малко над 8 млн. евро, които са станали изискуеми.

Синдиците са провели среща с финансовия министър, както и с одиторска компания, която най-вероятно ще бъде упълномощена да завери финансовите отчети на банката. Предаден на съд пък е договор с банката за кредит, за който единствените данни са, че фирмата е ООД, заемът е от 2009 г., не е обслужван, а към момента на получаването му фирмата е била без управител.

Както "24 часа" писа на 10 април, при предишния си отчет двамата синдици обявиха, че са поискали от съда да бъде развалено прихващане между депозит и кредит от 500 хил. евро.

Тогава стана ясно също, че скоро ще бъде наета чужда фирма следовател, която да проследи всички операции с пари и имущество на КТБ. Лазар Илиев и Росен Ангелчев са поискали от Фонда за гарантиране на влоговете указания за всички изисквания при наемане на такава компания.

Поне три компании с опит в международни разследвания са проявили интерес да се заемат с казуса КТБ, казват източници на "24 часа".

Труд

Държавните фирми със скромен принос към бюджета. Държавните предприятия ще имат скромен принос към бюджета през 2016 г., става ясно от средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите. Приходите от дивидент в държавния бюджет догодина ще бъдат едва 23, 2 млн. лв. За 2017 г. се очаква леко нарастване до 28 млн. лв.

Дивидентът, който внасят тези предприятия в полза на държавата, намалява през последните години заради намаляването на ставката на отчисленията. От 2016 г. вместо 60%, държавните фирми ще трябва да внасят 50% от печалбата. Друг фактор са слабите резултати на някои дружества. Например през 2015 г. се очаква Българският енергиен холдинг (БЕХ) да бъде на загуба от 160 млн. лв., а догодина загубата ще е над 71 млн. лв.

Одържавяват земя от частни имоти по морето. Ранна съботна утрин на един от най- красивите български къмпинги - "Юг". Няколко каравани се белеят над плажа. Морето е като тава. Панорамата с нищо не издава, че в последните дни тук ври от скандали и страсти.

Две бетонни плочи разбуниха духове до девет бала вълнение. Те са излети за първите две дървени бунгала на селище, което строи Инвестиционен фонд "Фаворит". Еколози скочиха, че на плажа се сипе бетон. Кметът на Царево Георги Лапчев, в чиято община попада "Юг", обясни, че обектът многократно е проверяван от различни инстанции и строежът си има всички необходими книжа. В крайна сметка работата на обекта бе спряна от две институции - Регионалната инспекция на околната среда и водите (РИОСВ) и Регионалната дирекция за строителен контрол (РДНСК).

След завихрилия се скандал царевци са бесни и наричат еколозите "палатковци". Местните смятат, че те искат да почиват и къмпингуват на морето без пари и с действията си нанасят удар по туризма - почти единственият им поминък. "Ето затова младите избират Терминал-2", коментират тукашни хотелиери.

По въпроса дали строителството е върху дюни или не, има разнобой. Затова днес (понеделник) на място пристигат професори от БАН - експерти по дюнните местообитания и цял екип специалисти, които трябва да се произнесат окончателно по казуса.

"В момента обектът е спрян по наше искане, на инвеститора. Внесли сме го в общината", обясни пред "Труд" управителят на ИФ "Фаворит" Стамо Стамов. "Спирането е във връзка с наши инвестиционни намерения, които ще осъществяваме впоследствие". Цялата ситуация около строежа той окачествява като "много шум за нищо".

"Всички документи са ни изправни по отношение на строителството. Някои възразиха от РДНСК, спряха строежа, но съдът се произнесе в наша полза. За мен това е органът, който казва кое е правилно и кое не е правилно, а не някакви други специалисти. Така че при нас нещата са точни и конкретни, нямаме нарушения по отношения на изисквания за строителство", казва управителят.

На възражението от страна на еколозите, че оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на обекта е и с изтекла давност, тъй като е издадена през 2004 г., Стамов обясни: "Никой не ми е искал нов документ за ОВОС - нито в съда, нито при подновяването на строителното разрешително."

Разрешителните на строежа са проверявани и от Районна, и от Окръжна прокуратура. След като Регионалната дирекция за строителен контрол го спира, спорът влиза в съда.

През март 2014 г. Върховният съд се произнася в полза на инвеститора и де факто от тогава разрешението за строеж е в сила.

По план Инвестиционен фонд "Фаворит" смята да изгради 16 дървени бунгала на мястото на съществуващи до момента стари. "Новите бунгала са екологични чисти дървени конструкции с дървени покриви и дървена обшивка. Само настилката, върху която лягат, е бетонна", казва инвеститорът.

Стандарт

Внасят зеленчуци от Африка с гръцки етикети. Плодове и зеленчуци от Африка и Азия се внасят у нас като гръцка стока. Документите се преправят на пристанището в Солун, алармираха зеленчукопроизводители от Пиринския край. Те предупреждават, че тези продукти са с много съмнително качество и дори може да са опасни за здравето.

Залива ни и нова вълна нелегален внос на зарзават от Гърция. По пазарите и тържищата е пълно с бракувани домати и краставици, които подбиват цените на родната продукция, твърдят фермери. Търговци лъжат потребителите, че им продават родна продукция. "Хората трябва да знаят, че в момента на пазара има не повече от 10% български домати и краставици. Всичко друго е внос с неясен произход и качество. Български зеленчуци предлагат само модерните оранжерии, които се отопляват. Няма как те да са на цена под 3 лв. за кг, тъй като разходите за отопление са огромни. За оранжерия от 20 декара се харчат 400 тона въглища през студените месеци", твърди председателят на Сдружение "Югозапад 2013" Георги Кафтанов. По цената купувачите могат да разберат дали не ги мамят с произхода на доматите и краставиците. "Ако цената е между 1 и 2 лева, означава, че търговци продават вносна стока. Ако не бъдат взети мерки за ограничаване на този внос, българските производители ще фалират. Заради ембаргото в Русия много стока от ЕС идва у нас, а ние не сме конкурентоспособни. А с нелегалния внос сме обречени", категоричен е Кафтанов.

От години у нас роми внасят некачествена стока от тържището в Солун и я пласират на борсите в Югозападна България. Те отиват в края на деня в южната съседка, пълнят автомобил със 100-200 кг бракувани домати и минават границата, като обявяват, че стоката е за лична консумация. Наши производители твърдят, че в Петрич и Сандански е пълно с такива "мобилни" търговци на вносни и некачествени зеленчуци. "Не може да се продава домат от Гърция за 70-80 ст. за кг по това време на годината, ако стоката е с документи и е редовно вкарана", казват зеленчукопроизводители. Те настояват да се осигури сериозен контрол на границите ни срещу нелегалния внос на земеделска продукция.

Стопаните се заканват да снимат с камери из гръцките и българските борси, за да документират, че роми купуват бракувана стока от южната ни съседка, която после пласират у нас. "Мургавите прекупвачи вземат едно пале с прилична стока, а им дават и две палета с бракувана продукция на символична цена от 5 евроцента на кг. Гърците предпочитат да я дадат на безценица, а не да я изхвърлят. Прибират я в хладилни камери и чакат нашенците за да им я пласират. И с тази негодна стока търговците хранят българските потребители. Не искаме хората у нас да ядат боклуци", уверява шефът на сдружението. А търговците трупат сериозни печалби на гърба на потребителите. Купуват евтина некачествена стока, обявяват я за българска и й слагат цена над 2 лв. за кг.

От сдружение "Югозапад 2013" настояват за засилване на контрола на границата в пиковия сезон. Българските домати ще бъдат по пазарите масово към края на май. Искането на зеленчукопроизводителите е от май до септември държавата да защити родното производство. "Има достатъчно механизми, с които това да стане. Нека големите търговски вериги в този период купуват преференциално българска стока, за да я реализираме, а не да я хвърляме и много от нас да фалират", призова шефът на Сдружение "Югозапад 2013". "Не искаме нищо наготово. Работим здраво, за да осигурим на потребителите качествена стока. Просто искаме държавата да направи необходимото, за да се развива и да има бъдеще нашият бранш. Тогава на трапезата си нашите сънародници ще имат вкусни български домати, а не домати с неясен произход и съмнително качество", допълва Георги Кафтанов.

Монитор

8 по Рихтер ни дебнат от Вранча. Румънски и украински учени предсказват силен трус с магнитуд, който може да достигне до 8 по Рихтер. Епицентърът на земетресението ще бъде в силно сеизмичната зона Вранча, която от известно време се обажда всеки ден.

В Румъния почти ежедневно стават земетресения с ниска интензивност с епицентър в планината Вранча. Разработена е карта на трусовете и експерти са забелязали, че силните такива в страната имат определена цикличност.

Последното мощно земетресение в Румъния е на 4 март 1977 година, когато в Свищов паднаха 2 блока, а 120 души загинаха под руините им.

В северната ни съседка дори вече се взимат мерки за укрепване на сградите, което е много трудно, защото, подобно на нас, в строителството при комшиите също доминира панел и налят бетон. Местните учени не знаят кога ще е точно трусът, но отчитат все по-често клатушкане на Вранча.

Още през 2013 година украински сеизмолози предупредиха, че планината може да бъде епицентър на унищожителен трус със сила до 8-а степен по Рихтер. Според вицепрезидента на Украинската асоциация за сеизмологично строителство Константин Егупов стихията може да бъде по-силна дори от земетресението на 4 март 1977 година. Като се позовава на данни от сеизмологична станция в Одеса, Егупов посочи, че за 2012 година са регистрирани 14 труса, идващи от Вранча. От началото на 2013 година има 14 регистрирани труса, а 8 от тях са се случили за три седмици. Най-силно е било земетресението с магнитуд 5,5 по Рихтер, като то бе усетено в Североизточна България. Според учения в най-лошия вариант Вранча може да избухне с магнитуд до 8-а степен по скалата на Рихтер. Това би било катастрофално за Румъния и всичките й съседи. „Това не бива да се възприема като излишно плашене на хората, а просто като анализ на събития, които са регистрирани и описани от системата за сеизмологично наблюдение не само на Украйна, но и на останалите страни от региона", твърди Егупов. Според него трябва да се предприемат мерки, за да се ограничат вероятните щети от подобен трус. „Сградите, за които има съмнения, че може да не издържат, трябва да се укрепят, колкото и скъпо да струва. Така няма да се връщаме към тази тема, след като стане земетресението", съветва ученият.

През януари 2014 година в Румъния стартира национална информационна кампания „Nu tremur la cutremur" („Не треперя при земетресение") чрез телевизионни и онлайн клипове показващи седем различни сценария за правилна реакция по време на земетресение, когато човек е в апартамент, на улицата, в службата или в супермаркет.

Инициативата е на Главния инспекторат за извънредни ситуации към Министерството на вътрешните работи на Румъния и е с цел населението да знае как да реагира адекватно преди, по време на и след природното бедствие, като така увеличи шансовете си за оцеляване. Кампанията е провокирана от проучване на Главния инспекторат за извънредни ситуации, което е показало, че 80% от възрастните хора в страната не знаят как да реагират и мнозина ще вземат решения, които могат да бъдат фатални или ще затруднят действията на спасителите. Експертите са заключили, че младите хора на възраст между 18 години и 35 години, които не са преживели силно земетресение като това на 4 март 1977 година, предизвикало големи разрушения и взело жертви в Румъния, също не са наясно какво трябва да се прави в подобна ситуация.

„Хората трябва да имат доверие на това, което е официално съобщено. Това е разяснителна кампания, осъществена с подкрепата на няколко партньори", каза при стартирането на кампанията на 26 януари държавният секретар и ръководител на отдела за извънредни ситуации в Министерството на вътрешните работи на Румъния д-р Раед Арафат. Той е човекът, който преобрази и издигна на световно равнище Спешната помощ в северната ни съседка. По думите на д-р Арафат клиповете са направени така, че да бъдат разбрани и от децата.

Местният добив на природен газ с близо 40% спад. Добивът на природен газ в страната е намалял с 35,6% или 181 млн. куб. метра в сравнение с 2013 г. В същото време вносът на синьо гориво е скочил с 6,1 на сто до 2,7 млрд. кубични метра. Това показва годишният бюлетин за състоянието на енергетиката за 2014 г., публикуван от ресорното министерство. Оттам отчитат още намаление на потреблението с 6,3 на сто. Със същия процент е спаднал и транзитният пренос през страната към Турция, Гърция и Македония.

Според данните на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" до 2004 г. местният добив на газ у нас е символичен - под 1%. От 2004 г. "Мелроуз Рисорсиз" (придобита през 2012 г. от Petroceltic Ирландия) започна местен добив на природен газ първоначално от находище "Галата", а след това и от новооткритите находища "Калиакра" и "Каварна". В резултат на постепенното развитие на находището, местният добив нарасна значително и достига своя пик през 2011 г. - 443 млн. куб. м или 14% от националното потребление. За сравнение, местният добив през 2010 г. е едва 74 млн. куб. м или 3% от вътрешното потребление за тази година. От 2012 г. обаче започна постепенно намаляване на добитите от местен добив количества в резултат от изчерпване на находището. Последните сеизмични изследвания на нови територии в блок "Галата" на нови територии показват 23% вероятност за наличието на нови ресурси от 3,5 млрд. куб. м газ, посочват от "Булгар­трансгаз". Както е известно, в страната има множество издадени концесии за търсене на природен газ, като най-добре проученото, с възможности за реален добив в следващите няколко години е газокондензатно находище "Койнаре" на "Дайрект Петролеум" (вече собственост на кандаската  Trans­Atlantic), блок "А-Ловеч" с прогнозирани ресурси от 13,7 млрд. куб. м. Находището "Койнаре" включва четири участъка - "Борован", "Враняк", "Девенци" и "Садовец". Въпросните 13,7 млрд. кубични метра са очакваните добиви от "Девенци", който е единственият от четирите, проучени в пълнота. За "Борован" се очаква, че има залежи на 8,97 млрд. куб. метра, за "Враняк" - 6,83 млрд. куб. м, а за "Садовец" - 6,14 млрд. куб. м. Така общо очакваните ресурси на природен газ от "Койнаре" са 36 млрд. куб. м. При потребление в страната от 3 млрд. кубика синьо гориво на година, това находище може да осигури вътрешната консумация на газ изцяло за 12 г. От "Булгартрансгаз" прогнозират нарастване на местния добив в следващите 10 г., но надеждите основно се залагат на находищата в акваторията на Черно море. Както е известно, вече се проучва един блок в българската акватория - "Хан Аспарух". Предстои обявяването на конкурсите за търсене и проучване в още два блока - "Терес" и "Силистар".

Най-много синьо гориво у нас ползва енергийният сектор - 36% от цялото потребление в страната. Следват го химическата промишленост (28%), металургията (3%), строителството (2%), стъкларската индустрия  (7%) и газоразпределителните дружества (17%).