Капитал Daily

Вторият по големина фонд за земя напуска борсата. Второто по големина дружество за земеделска земя на борсата "Агро финанс" се подготвя да напусне БФБ. Това ще стане през ликвидация - т.е. продажба на земята, защото такова е законовото изискване за специализираните публични компании за имоти и вземания (АДСИЦ). Предложението е на основния акционер с над 99% - "Агрион инвест". Желанието за напускане на борсата се вижда от подадено в търговския регистър допълнение към дневния ред за общо събрание на 4 май. Като причина за ликвидирането на компанията се посочват глобите, ако чужденец придобие земя. Тъй като публичните дружества не могат да контролират в реално време кой купува от акциите им на борсата, е възможно през тях законът да бъде нарушаван.

Според "Агрион" публичното дружество може да бъде ликвидирано бързо, в рамките на половин година. Продажбата на 140 хил. декара земя по принцип е бавно и бюрократично занимание. Затова краткия срок кара анализаторите на пазара да очакват пакетна сделка, при която най-вероятния купувач е сегашния мажоритарен собственик.

От "Агрион инвест" не отговориха на въпросите на "Капитал" дали се работи по възможността за пакетно прехвърляне на портфейла от земеделски земи на "Агро финанс", дали мажоритарният акционер смята да ги придобие пряко или има интерес от други кандидати.

Така, в резултат на спорно законодателство, на фондовата борса ще остане само един голям публичен фонд за земеделска земя - "Адванс терафонд". Той обаче също е уязвим заради популистките глоби за чужденци.

Законът ми пречи

Решението за ликвидиране на "Агро финанс" е взето миналата седмица на съвет на директорите на "Агрион инвест". Предложението до останалите акционери в момента изчаква 3-дневния срок за вписване в търговския регистър.

"Агро Финанс" не е в състояние да контролира състава на акционерите, поради което дружеството е в невъзможност да изпълни задълженията си според изменения закон, тоест може да претърпи санкции. Доколкото промените (бел. авт. - които ще изключат борсовите дружества от глобите) все още не са приети, единствената възможност за дружеството да избегне санкции е то да бъде прекратено, пише в предложението към останалите акционери. С него се определя 6-месечен срок за извършване на ликвидацията, а за ликвидатор се предлага Стоян Коев, който в момента е изпълнителен директор на "Агро финанс".

Още при гласуването на санкциите за чужденци-акционери, от компанията и собственика не звучаха притеснени, вероятно защото и тогава са мислили за напускане на борсата. "Приемането на санкциите от парламента е следствие от предварителните нагласи на политиците, които още от средата на миналата година многократно заявяваха за тези свои намерения", коментираха през февруари от "Агрион инвест".

Източването на милиарди чрез инвалидни пенсии остава. Решението на проблема с огромния брой фиктивни инвалидни пенсии, чрез които се източва системата, няма да намери място в пакета от мерки, който ще бъде внесен за одобрение в Министерския съвет в началото на следващия месец. Това стана ясно от думите на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. В края на миналата седмица той представи промените в Кодекса за социалното осигуряване (КСО), свързани с ранното пенсиониране в силовите ведомства. Инвалидните пенсии са един от най-тежките проблеми на системата - почти един милион получават, а разходите за тях надхвърлят 1.36 млрд. лв. годишно.

За да се намали фиктивният им брой, министър Калфин има идея след медицинската експертиза, давана от ТЕЛК, да се минава и през втора комисия, съставена от лекар, социален работник, както и от представители на НОИ и агенцията по заетостта. "За да не забавим всичко, което до момента сме направили, предпочитам да спазим поставения срок и до лятото да сме приключили темата с пенсионната система. Успоредно с това ще работим и по темата, свързана с инвалидните пенсии", каза Калфин. Според него създаването на подобна комисия изисква разписването на определени стандарти и промяна в няколко закона, което изисква допълнително време. Социалният министър отказа да се ангажира с конкретен срок за приемането на така необходимите мерки срещу източването на пенсионната система. На въпрос дали е възможно да се случи до края на тази година Калфин отговори: "Не съм най-добрият експерт в тези стандарти. А основата за работата на втората комисия са именно те."

Големият брой и разход

Фиктивните пенсии, раздавани на база намалена работоспособност, са основен проблем за стабилността на пенсионната система. Данните на НОИ показват, че общият брой на пенсиите, отпускани през 2014 г. на основание намалена трудоспособност, са над 907 хиляди. Това е струвало на НОИ около 1.36 млрд. лв. през миналата година при общо разходи за пенсии от над 8 млрд. лв. Естествено, част от хората наистина са извън пазара на труда по медицински причини, но за по-голямата това е лесен източник на доход и път към излизането в пенсия.

По думите на министър Ивайло Калфин половината от новоотпуснатите през 2014 г. пенсии са инвалидни. Това надхвърля данните на  НОИ за 30%. "Броят на пенсиите по инвалидност се увелича, когато расте безработицата", каза министърът в интервю за bTV, като според него това показва ясно, че голяма част от хората ползват тези средства не защото имат увреждания, а защото им са необходими допълнителни пари.

Трудно разбирателство

"Всички са съгласни, че ако не пипнем нищо, няма да може да увеличим пенсиите", коментира социалният министър, който имаше предвид цялостната промяна на пенсионната система. Най-голям консенсус има именно по темата с инвалидните пенсии. Проблемът е признат както от участниците в тристранката, така и от всички експерти. Въпреки това обаче тази най-належаща мярка се оставя за накрая.

Сега

Мудното правосъдие струва все по-скъпо на бюджета. Обезщетенията за мудно правосъдие излизат все по-солено на бюджета. Това се разбира от справката за сключените през първите три месеца споразумения, по силата на които държавата се задължава да плати обезщетения. До края на миналия месец те са на обща стойност 276 340 лв., което значи по около 100 хил. лв. месечно. Сумата е записана в проектопостановление на Министерския съвет, качено на сайта на правосъдното ведомство. С него министър Христо Иванов настоява правителството да му разреши да изплати парите.

Сумата в края на първото тримесечие показва сериозно увеличение на средствата по това перо. За цялата 2014 г. държавата е изплатила 620 374 лв., с които са компенсирани както физически, така и юридически лица. Само за първите три месеца обаче са натрупани почти половината от миналогодишните пари. Ако темпът се запази през цялата 2015 г., това ще означава двойно повишение на парите за обезщетения.

Механизмът за изплащането им бе въведен през 2012 г. под натиск от Страсбург. Дотогава българските граждани се жалваха пред Европейския съд по правата на човека, а бюджетът трябваше да плаща по стотици осъдителни решения. Преди три години бе въведен таван на обезщетенията до 10 хил. лв. с обяснението, че средният размер на присъжданите от Страсбург суми, е 6 хил. лв. Данните от миналата година сочат, че максимална компенсация е присъждана само на четирима души - две жертви на изнасилване, чието дело се е точило 15 години, както и за двама подсъдими за същото престъпление, но по друго дело.

Компенсация за бавно правосъдие могат да поискат както съдени и разследвани, така и жертви на престъпления. Жалбите се разглеждат в 6-месечен срок от Инспектората на Висшия съдебен съвет, но последна дума има правосъдният министър. Той може да отхвърли искането, но само в два случая - ако се установи, че продължителността на делото не надхвърля разумния срок, или ако се окаже, че забавянето се дължи на искащия обезщетение или негов адвокат.

ЕРП-тата пак ще възлагат поръчки на свои фирми без търг. Електроразпределителните предприятия (ЕРП) отново ще могат да възлагат поръчки за доставка на стоки и услуги на свои дъщерни фирми без конкурс, въпреки че правителството заклейми тази практика и обяви, че ще я ограничи. Такива промени обаче няма записани и в проекта за нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), в който са отразени 4 евродирективи.

Проектът предвижда изцяло нов ред за възлагане и оценка, като се допуска първо да се отварят ценовите оферти, а после да се гледа самата документация. Основните разпоредби обаче са оставени за доуточняване в правилник към закона, който тепърва ще се пише. Също в правилник ще се доуточнява и редът за т.нар. инхаус поръчки, според които държава, общини и фирми могат да ги възлагат на свои предприятия без търг. Това е разрешено в ЕС, макар у нас практиката да е изключително спорна.

"ЕРП-тата и сега твърдят, че не възлагат на дъщерни фирми поръчки, но все пак такава възможност има. В лицензионните договори няма клауза, която да засяга този въпрос", обясни за в. "Сега" председателят на енергетиците в КНСБ Божидар Митев. Според зам.-председателя на БСК Камен Колев не трябва свързаните с възложителите лица да кандидатстват по поръчките, защото са в конфликт на интереси. Притеснително е освен това, че се увеличават видовете процедурите за възлагане - 13. "Това е прекалено много. Как ще се справят в една по-малка община например", коментира той. И предложи да се създаде звено към Министерския съвет, което да се занимава с възлагането. "Общините например ще мотивират нуждата от провеждането на такава поръчка, но тя ще се прави от експертите в това звено. По този начин ще се намалят рисковете за провал на процедурата", обясни Камен Колев.

Новият проект предвижда подаването, разглеждането, оценката на офертите, както и изборът на изпълнител да се разпишат допълнително с правилника за прилагане на закона. От Националното сдружение на експертите по обществени поръчки обаче твърдят, че това е нож с две остриета. "Причината е, че правилникът може да се изменя без проблем по което и да било време, без да е нужно да минава през Народното събрание", обясни пред в. "Сега" главният секретар на сдружението Ивайло Стоянов.

Част от разпоредбите трябва да се прецизират, смятат експерти. Един от коментарите към проекта например е за забраната фирми, които имат задължения към държавата или общината, да участват в търгове. Но според експертите за нуждите на кандидатстването може да бъде създадена нова фирма, която няма да има задължения. Затова текстът трябва да се прецизира по отношение на задължения на собственика на кандидатстващата фирма, обхващаща и други негови задължения като търговец."Така преливаме от пусто в празно и пак най-големите длъжници на държавата ще печелят обществени поръчки, което е дискриминационно спрямо онези фирми, които са се издължили", пише в коментара.

24 часа

БНБ: Българските банки са чисти от гръцки риск. В българската банкова система, включително и сред българските банки с гръцки акционери, няма експозиции към гръцки риск. Това заявиха вчера от БНБ пред "24 часа". Нито т.нар. гръцки банки, нито които е да било други трезори, които оперират в България, имали каквито и да било експозиции към Гърция, които биха се оказали проблемни при евентуално излизане на южната ни съседка от еврозоната, или ако проблемът с ликвидността на банките в нея продължи по-дълго, категорични бяха вчера от централната банка.

Поради тази причина на нито един трезор не се налагало да продава гръцки ценни книжа, облигации или да изтегли депозити. Към днешна дата няма нито един трезор с експозиции както към Гърция, така и към други субекти.

Така от БНБ опровергаха медийни публикаци, според които "банките с гръцка собственост, работещи в България, са били посъветвани от БНБ още преди месец да изчистят портфейлите си от ценни книжа и депозити, които биха донесли загуби, ако Гърция напусне еврозоната".

От централната банка уточниха също, че още от началото на кризата в Гърция от 2012 г. БНБ е предприела съответните действия и така към днешна дата, както "гръцките банки", така и всички останали трезори са напълно оперативно независими и нямат инвестиции както в гръцки суверенен дълг, така и пласмент на депозити в групи, контролирани от "майките". Освен това консолидиращ надзорен орган на гръцките банки е ЕЦБ, припомниха от БНБ.

От централната ни банка уточниха за "24 часа" също, че следят с внимание диалога на Гърция с държавите от Европейския съюз и активно участват в него. И добавиха, че не намират за уместни каквито и да било излишни коментари по тази тема.

До 200 лв. плащаме за безплатен санаториум. До 20 лв. на ден всъщност трябва да плати всеки българин, който реши да ползва безплатните санаториуми, които осигурява НОИ. Това става ясно от публикуван ценоразпис на осигурителния институт. Пакетите за балнеолечение на осигурителния институт са 10-дневни, така че допълнителната сума, която болният трябва да извади от джоба си, може да стигне и до 200 лв.

Доплащането е за храна за ден престой, обясниха от института. Програмата за рехабилитация на НОИ, на която има право всеки болен българин с редовни осигуровки, покрива престоя и до 4 възстановителни процедури на ден. Заплащат се и 5 лв. порцион на ден, но хората трябва да си доплатят до реалната стойност на храната, обясниха от НОИ.

Най-малко е доплащането за храна на ден в трите санаториума на Военномедицинска академия в Хисаря, Поморие и Банкя, които участват в програмата на НОИ. Тук хората трябва да додадат само по 7,44 лв. на ден.

В базите на фирмата "Профилактика, отдих и рехабилитация", която е на НОИ, е по 19-19,50 лв. на ден, а в санаториумите на здравното министерство се иска доплащане за храна в размер на 15 лв. на ден.

20 лв. се искат от пациентите за рехабилитация в Несебър и Варна, става ясно от публикувания от НОИ ценоразпис.

Хората, които ползват услугите на програмата на НОИ, ще трябва да заплатят сами и такса резервация в избрания от тях санаториум. Тук сумите варират между 10 и 60 лв. еднократна такса, като един-единствен санаториум в Хисаря не изисква такова плащане. Резервацията се прави и заплаща предварително от болния и едва след това се кандидатства за финансиране от програмата на НОИ.

44 000 българи би трябвало да успеят да ползват програмата през 2015 г., като за нея са предвидени 17, 6 млн. лв. Сключени са и договори с 41 санаториума, които да приемат пациенти по програмата на НОИ.

Право на безплатен санаториум по нея имат всички осигурени българи, но има изискване периодът на осигуряване да е поне шест месеца. Това не важи за хора с над 50% инвалидност и пострадали от трудови злополуки и професионални болести с удостоверения от ТЕЛК.

Друго условие е хората да не са пенсионери, тъй като за тях има друга програма на здравната каса. За да се ползва програмата на НОИ, трябва и направление от лекар за нуждата от санаториум плюс медицинска документация.

Труд

Лавина от дюни помита частни имоти по морето. Десетки собственици на частни имоти по морето могат да се окажат в ситуацията на инвеститорите до плажа „Корал", на които държавата се заканва да вземе половината парцели. Причината е, че в момента се изработват и влизат в сила новите специализирани карти на дюните и защитените територии по Черноморието и на места се оказва, че пясъчните образувания са превзели имоти, които са частни от години.

„Засега са готови картите на Приморско, Созопол, Несебър и Царево, където попада и плажът „Корал", каза вчера шефът на Агенцията по кадастъра Светослав Наков. До края на май ще бъдат готови и картите на останалите селища по Южното Черноморие.

Скандал заради дюни вече избухна в Приморско, където специализираната карта очерта като дюни имоти на жители на града. Те се намират вдясно от пътя за Китен.

„Пълен абсурд. За земите имаме издадени разрешителни за строеж. Отдолу се намира даже тласкател на пречиствателната станция на града", заяви също вчера бившата кметица на Приморско Лиляна Димова. Според нея това не са дюни, а навявания на 5-10 см пясък върху пръстта. Освен това районът е урбанизиран още от 1958 година и на него е изграждана подземна инфраструктура.

Общинският съвет в града вече прие декларация срещу това имотите на хората и общината да бъдат обявени за дюни. Тя е изпратена до всички бургаски депутати и се чака някой от тях да направи парламентарно питане за проблема.

Още когато изработвахме картите, в приемателните комисии по места имаше много възражения, защото засягахме и частни терени, си спомни пред „Труд" Валентин Йовев, шеф на Агенцията по кадастъра до 23 януари т.г. „Когато заснемахме дюните, които ни показваха експерти на екоминистерството, не знаехме върху какви терени попадат", каза Йовев.

Ситуацията с обявяването на частни имоти за дюни стана възможна след последната промяна на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, направена през февруари 2013 г., непосредствено след скандала „Дюнигейт" в Несебър. Тогава се оказа, че държавата е продала терен с дюни, впоследствие отреден за строеж и препродаден в пъти по-скъпо. Заради снимките на багери, разрушаващи дюни, доминираният от ГЕРБ парламент прие пълна забрана за строителство върху тях с изключение на национални и военни обекти и техническа инфраструктура. Бе решено и за година и половина да се направи специализиран кадастър на Черноморието, като в новите карти влязат дюните и защитените територии.

Друга поправка в закона, приета по настояване на еколозите, беше когато картата влезе в сила, регионалното министерство да пусне акт за изключителна държавна собственост върху дюните. Според новия член 6 ал. 8 от закона когато някъде новообразувани дюни попаднат върху имот частна собственост, той се отчуждава от регионалния министър. Тази алинея влезе в сила на 28 ноември 2014 г. - срокът, до който трябваше да са готови специализираните карти.

Рибарско селище обръща Русе към Дунава. Ново рибарско селище ще обърне Русе към Дунава и ще превърне западен парк Приста в крайградска зона за отдих, съобщиха от общинската управа.

Строителството е с безвъзмездно отстъпено право върху държавен терен след гласуваните поправки в Закона за горите. Проектът се финансира с 600 000 евро по ОП "Развитие на сектор "Рибарство". С парите ще се построят път до селището, пристан за лодки и съоръжения.

Старото рибарско селище е съборено преди години заради изградения крайбрежен колектор. Проектът ще регулира неуредения статут на построените вили и бунгала в района.

Очаква се статутът на 200 м брегова тераса, крайбрежната заливаема ивица, островите и земите до Дунава да се деактува от публична в частна държавна собственост под управлението на областните управители. Те ще предоставят терени на общини, които да ги благоустрояват, включително с проекти по Дунавската стратегия.

Монитор

Затвор за шефа при смърт на работник без договор. Работодателите, наели служители без договор, да влизат в затвора в случай на трудова злополука с фатален край. Това предложи социалният министър Ивайло Калфин след инцидента в „Слънчев ден", в който загинаха 4 работници без договори.

„Това е престъпление, което трябва да бъде наказано тежко", заяви Калфин пред bTV. Експерти от МТСП и МП вече подготвят промени в НК.

С тях ще бъдат въведени по-строги санкции за шефовете, наели на черно работници. В момента санкцията за началници, които излагат на опасност живота и здравето на подчинените си е от 1500 лв. до 15 000 лв. Същият е размерът и на глобата за всеки служител без контракт. През миналата година трудовите инспектори са заловили 2381 работници без договор. За сравнение през 2013 година без трудов договор са били засечени 2993 служители, обясниха от ГИТ.

За пореден път вицепремиерът обяви, че очаква в началото на май МС да приеме предложенията му за пенсионна реформа. „Надявам се от опозицията да подкрепят тази реформа, защото в тях ще намерят 90% от своите предложения, каза Калфин.

Според него, ако нищо не се промени в социално-осигурителната система няма как да има повишение на пенсиите.

Сред основните предложения на МТСП са нарастване на пенсионна възраст с по 2 месеца на година и плавно увеличение на осигуровките за пенсия и безработица. За служителите от сектор „Сигурност" се въвежда минимална пенсионна възраст. През 2016 година полицаите и военните ще могат да излязат в заслужен отдих на  52,10 години, като всяка следваща година възрастта ще се увеличава, докато достигне 55 години. Промените предвиждат още затягане на контрола на инвалидните пенсии. Освен на ТЕЛК хората ще преминават през още една комисия, която ще определя каква дейност ще могат да извършват освидетелстваните с намалена трудоспособност. По данни на НОИ половината от пенсиите през 2014 година са били за инвалидност. „Броят им нараства, когато се увеличава безработицата. Голяма част от хората ползват тези средства, не защото имат увреждания, а защото им са необходими допълнителни средства", категоричен е Калфин.

400 млн. лв. трябват за поддръжка на пътищата. За нормалното поддържане на цялата републиканска пътна мрежа (около 20 хил. км) са необходими между 300 и 400 млн. лв., а приходите от винетките са около 200 млн. лв. Това съобщи за „Монитор" председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) инж. Лазар Лазаров.

Той припомни, че ведомството му осигурява близо 200 000 безплатни винетки на службите за социално подпомагане. „Това коства на пътната агенция 12 млн. лв., които не й се възстановяват от държавния бюджет. Надявам се, че с въвеждането на тол таксите за тежкия трафик евентуално от 2017 г. ситуацията ще се промени. Тази система е много по-справедлива, защото се таксуват реално изминатите километри, а не за период от време. Принципът е най-много да плаща този, който в най-голяма степен руши пътя", добави пътният шеф.

Той припомни за подписаното през февруари споразумение със Световната банка за предоставяне на консултантски услуги за разработване на цялостна визия за въвеждането на електронна система за събиране на пътни такси. „Консултантите, които ще бъдат наети, ще бъдат международни експерти с доказан опит в областта на тол системите. Тяхната експертиза, убеден съм, ще ни помогне успешно да въведем тази нова за българските пътища форма на таксуване и ще бъде направена оценка на нейното въздействие върху тежкотоварния трафик", поясни Лазаров.

По предварителни данни на агенцията общата стойност на нанесените щети от бедствията през зимата по републиканската пътна мрежа възлиза на 30 млн. лв., от които около 9 млн. лв. са за текущия ремонт, за осигуряване на непрекъснато, безопасно и удобно движение. Останалите около 21 млн. лв. са за участъци, за които е необходимо  проучване и разработването на технически проекти за трайното им възстановяване, включително трайно стабилизиране и укрепване на скални и земни откоси.

Лазаров информира още за многото активиралите се свлачища и срутища в последните седмици, повредили важни пътища в страната. „Предприели сме действия за укрепването на някои от тях, за други кандидатстваме за финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. Най-опасните участъци са в Искърското и в Кресненското дефиле, в Прохода на републиката, по път І-1 (Е-79) Мездра - Ботевград, на път II-86 Асеновград - Смолян и III-866 Девин - Кричим, в Айтоския  проход и на други места. АПИ има аварийна програма за спешни ремонти и укрепванията, но бюджетът й е ограничен и недостатъчен предвид ситуацията през последните месеци", добави шефът на пътната агенция.