Капитал Daily

Европа осъди България за монопола при мултиплексите. България е нарушила три европейски директиви с начина, по който въведе цифровизацията на телевизионния ефир. Решението за това е на Европейския съд и беше публикувано в четвъртък. За момента страната е осъдена само да плати съдебните разноски. Ако обаче тя не отстрани нарушенията, установени след иск на Европейската комисия (ЕК), ще започне и санкционно производство, което обикновено завършва с глоба на седмична база.

Забавената справедливост

С конкурси, проведени по времето на правителството на тройната коалиция, България избра фирми, контролирани от мажоритарния собственик на КТБ тогава Цветан Василев, за оператори на мултиплексите, които да разпространяват безплатния за гражданите цифров тв сигнал в ефира - "НУРТС България" и "Фърст диджитъл". Впоследствие ЕК стартира дело срещу държавата за дискриминационния начин, по който конкурсите бяха проведени, в съда на Европейската общност. Сега излиза и неговото решение. В него само се казва, образно казано, че ЕК е права, а България продължава да е в нарушение, което незабавно трябва да отстрани. Няма обаче указания какво конкретно трябва да бъде извършено.

Какво следва

Това, което сега България ще направи, е първо да изчака официално в делегацията ни в ЕК да бъде изпратено съдебното решение, защото такава е процедурата, обясниха пред "Капитал Daily" от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Веднага след това ще инициираме срещи с представители на еврокомисията, за да установим заедно с тях какви се очаква да са действията ни, за да престане страната да е в нарушение. "Ще направим всичко възможно до санкционно производство да не се стигне", заяви зам.-министърът на транспорта Валери Борисов.

Според юристи, до които "Капитал Daily" се допита, най-вероятният сценарий е или лицензите на мултиплексите да бъдат отнети, или конкурсите, с които те бяха избрани, да се анулират и след това да бъдат обявени нови.

Дейността на самите компании за разпространение на безплатен цифров тв сигнал се оказа не особено печеливша, така че интересът към нея, меко казано, няма да е голям.

НЕК опитва незаконно да присвои приходи. Каква е разликата между един астрономически час и един произведен киловатчас електроенергия. Очевидно голяма. За Националната електрическа компания (НЕК) обаче явно такава не съществува. В опит да намали дефицита си държавното дружество прибягна до доста авангардно тълкуване на законодателството, с което цели да присвои над 60% от приходите на фотоволтаичните централи.

В края на миналата седмица държавната компания изпраща писма на производителите на слънчева енергия, в които се съобщава, че към април 2015 г. ще достигнат определените от регулатора 1250 часа работа годишно, за които централите получават преференциална цена. Така останалото количество електроенергия, което бъде произведено до края на годината, ще бъде изкупувано по цена от 125 лв. за мегаватчас (цената, по която общественият доставчик продава енергията за битовите потребители). В писмото на НЕК също така се посочва, че за 2014 г. централите са изработили тези часове също през април и фактурите, които са им издавани за преференциална енергия след тази дата, трябва да бъдат преизчислени, а парите върнати. Подобни писма от страна на НЕК има изпратени и до електроснабдителните дружества, които се уведомяват, че трябва също да направят проверка на фактурите, издадени за възобновяема енергия, а данните да бъдат предоставени на НЕК.

Мотивът, който компанията изтъква за ненадейния си ход, е, че въпросните 1250 часа годишно, които според решенията на КЕВР централите могат да работят, се отнасят не за реално произведена електроенергия, т.е. киловатчасове, а за астрономически часове работа. Подобно тълкуване от страна на НЕК обаче е колкото оригинално, толкова и граничещо с абсурда.

Голяма излагация

Според проф. Петко Витанов от Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници към Българската академия на науките (БАН) още през 2006 г. оттам са предоставили становището си на КЕВР, че средната производителност на един киловат монтирана мощност за производство на слънчева енергия е 1300 киловатчаса годишно. Така тази стойност заляга като един от основните ценообразуващи фактори, използван от КЕВР при определянето на преференциалната цена. По думите на Витанов няма никаква логика да се наложи ограничение за астрономически часове работа. "Тогава те ще работят само три часа дневно от 13 до 15 ч., когато могат да произвеждат на максимална мощност", допълни той. "Това е измислено от абсурден служител", посочи той.

"НЕК е направила сериозен гаф. Не мога да си представя, че не могат да направят разлика между астрономическо време и произведена електроенергия. Ограничението за 1250 мВтч е за 1 МВ инсталирана мощност на фотоволтаична централа и е по повод количеството енергия, което ще бъде изкупено по преференциална цена. Обяснено по-просто, НЕК купува енергия, не време. В този смисъл бих нарекъл акцията на НЕК голяма излагация", коментира председателят на енергийната комисия в парламента и бивш министър на енергетиката Делян Добрев. Депутатът не може да бъде обвинен в симпатия към ВЕИ сектора - той е идеологът от последните няколко месеца на премахването на преференции за тези проекти, а през 2011 г. под негово давление бяха въведени ограничения за ВЕИ инвестициите.

От "ЕВН електроснабдяване", които също са получили писмо от НЕК за преизчисление на фактурите за преференциална енергия, също коментираха, че подобно тълкуване от страна на НЕК  е недопустимо.

Oт правна гледна точка действията на НЕК противоречат на досегашното тълкуване на законодателството от страна на дружеството и на методологията, утвърдена от ДКЕВР, коментира Константин Сирлещов от aдвокатска кантора CMS Cameron McKenna.

"Ако приемем за правилно тълкуването на НЕК, следва логичният извод, че при първоначалното определяне на преференциалната тарифа ДКЕВР е предвидил тя да се прилага само за работата на централите през първото четиримесечие на годината и следователно подкрепата на ВЕИ сектора се изразява в гарантирана огромна отрицателна норма на печалба", посочи още той. По думите му чрез искането си НЕК на практика убива инвеститорите в сектора и открива нов юридически фронт, чиито резултати няма да са в полза на компанията.

Това потвърдиха и от Българската фотоволтаична асоциация, откъдето заявиха, че ще съдят НЕК за предприетите от тях действия.

Развитие в застой

Във връзка с действията на НЕК министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира, че е поискано становище от КЕВР за това допустимо ли е тълкуването на електрическата компания. От страна на регулатора пък цяла седмица отклоняваха въпросите на "Капитал Daily", обяснявайки, че този въпрос още не е обсъждан. Председателят на КЕВР Иван Иванов каза, че ако някой им поиска становище, то ще бъде изготвено, но че той не може да коментира самостоятелно казуса.

Проявената оригиналност на Илиев в случая обаче е единствената положителна черта на предприетите от НЕК действия. На практика ще се повтори казусът от 2012 и 2013 г., когато с незаконосъобразни действия бяха наложени допълнителни такси на зелените централи, като после НЕК трябваше да връща събраните суми, което още повече влоши неговото състояние.

Сега

Търгове на тъмно и неефективен съд мъчат немските фирми у нас. Непрозрачни обществени поръчки, слаба правна система, неефективно публично управление, липса на реформи в образованието, корупция и престъпност. Това са пречките, които спъват работата на немските фирми у нас. Изводите са от представената вчера традиционна анкета за бизнес средата, организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара.

Най-голямо е недоволството на бизнеса от борбата с корупцията и престъпността - общо 86% от анкетираните отчитат, че тя е неефективна. Над 76 на сто не са доволни от правната сигурност, а близо 80% заявяват, че търговете се провеждат на тъмно. Работата на администрацията също е оценена отрицателно - 62% са "по-скоро недоволни" и "много недоволни". Над половината от мениджърите не се чувстват сигурни в сегашната политическа и социална обстановка в България.

Липсата на развитие не може да се компенсира от основното предимство за инвеститорите - атрактивната данъчна тежест. "На фона на тази мрачна картина обаче вероятно съвсем скоро дори и 10% корпоративен данък няма да бъде достатъчен стимул, ако липсва предвидимост в политическите решения, последователност в работата на държавната администрация и върховенство на закона", коментира Митко Василев, главен управител на камарата. Допитването е сред 107 фирми, от които 70% са малки и средни предприятия.

Положително се оценяват членството ни в ЕС, както и евтината работна ръка, но факторите, които от години са спирачка за дейността на компаниите, са повече, категорични са мениджърите. Все пак те са оптимисти и едва 12% съжаляват, че са избрали страната ни за място за развиване на бизнес, а търговският обмен между България и Германия расте. Германия е най-важният чуждестранен пазар за българска продукция. През 2014 г. износът ни е за 2.6 млрд. евро - най-големият обем експортирани стоки от страната. Вносът от Германия е за 3.3 млрд. евро. По данни на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия търговският обмен между двете страни отбелязва нов рекорд от 5.9 млрд. евро, което е с 10.9% повече спрямо 2013 г. В момента Германия е основният търговски партньор на България, следвана от Русия.

БНБ не знае дали ще обжалва датата на фалита на КТБ. Централната банка още не знае дали ще обжалва посочената от съда дата на неплатежоспособността на КТБ. От БНБ обясниха вчера пред "Сега", че има 7-дневен срок от решението на съда, в който могат да обжалват, но засега решение няма. В сряда Софийският градски съд обяви КТБ в несъстоятелност и определи за начало на неплатежоспособността на банката 6 ноември 2014 г. - датата на отнемането на лиценза й от БНБ.

На брифинг в парламента вчера депутатът от ДПС Йордан Цонев обясни, че така определената дата на практика узаконява всички цесии, направени преди това. "Очакваме правен анализ и от БНБ, и от юристите на Министерството на финансите какво е отношението на датата на несъстоятелността към процесите, настъпили в банката по време на т.нар. квестура и съответните финансови операции, като прихващания, цесии и т.н.", обясни Цонев. Право да оспорят посочената от съда дата на фалита на КТБ имат само прокуратурата и БНБ.

ДПС настоява още да се ускори процеса за наемане на чужда фирма с опит в проследяването на финансови трансфери. От партията държат на наемането на такава фирма, защото "нещата, които стават преди квестурата, след квестурата и след отнемане на лиценза на КТБ, са доста притеснителни", допълни Цонев.

Междувременно вчера депутатите от бюджетната комисия в парламента решиха Сметната палата да извърши одит на ефективността и ефикасността на банковия надзор в БНБ за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г. Крайната дата, до която трябва да бъде завършен одитът, е 31 август. Според Румен Гечев от БСП трябва да се провери системата на управление на Централната банка. "Проблемът е и в Управителния съвет на БНБ. Те казват "не чух, не видях". Трябва да се провери взаимодействието между Управителния съвет и Банковия надзор, за да не излезе, че виновният е само надзорът", обясни Гечев. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова също заяви, че е важно да се разбере как функционира взаимовръзката между ръководството на БНБ и надзора, за да се предприемат законодателни мерки, ако това е необходимо. Тя заръча на Сметната палата да провери дали е имало разлика в начина на проверяване на КТБ и на останалите банки.

24 часа

Задължителният работен ден - само 5 часа, но седмицата остава 40 часа. Задължителният работен ден ще бъде намален от 8 на 5 часа. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, които предлага социалният министър Ивайло Калфин. Работната седмица обаче остава ограничена на 40 часа и 5 работни дни.

Промяната се прави, за да се даде възможност на всички работещи да ползват гъвкаво работно време, обясни Калфин. Реално тя позволява работникът да се труди само по 5 часа един или два дни от седмицата, а в останалите да си отработи часовете, докато станат 40 седмично.

Така майки ще могат да се грижат за болно дете или да свършат неотложна лична работа, без от това да страда кариерата и фирмата им, обясни вицепремиерът.

Работодателят ще определи кои са задължителните 5 работни часа, както и 12-часов период от денонощието, в който може да става отработването. Тази практика съществува в европейските институции, социалното министерство също я ползва в момента за чиновниците си, каза вицепремиерът.

Задължително условие е пропуснатите часове да се наваксат още същата работна седмица.

Освен това отработването не трябва да нарушава задължителните по трудовия кодекс 12-часова междудневна и 48-часова седмична почивка. Ползването на намалените работни дни и отработването ще става с разбирателство между работника и шефа му, каза Калфин.

Новите текстове дават и възможност шефът да позволи на работника да покрие работните си часове от вкъщи. И сега има възможност за гъвкаво работно време, но тя е прекалено усложнена и не се ползва, мотивира се Калфин.

Промените в КТ предвиждат и 2-годишно майчинство на родилите трето или следващо дете жени. Досега само за първите две деца се полагаше 2 г. майчинство, а за трето срокът бе година и половина.

Прогноза: Токът по-скъп с 15-20% от 2016 г., когато пазарът се либерализира. Между 15 и 20% ще поскъпне електроенергията при либерализиране на пазара от 1 януари 2016 г. Това прогнозира енергийният експерт Иван Хиновски на дискусия на "24 часа" "Три истини и три лъжи за енергетиката - цени, производство, монополисти".

Причината за поскъпването според Хиновски е фактът, че с отварянето на пазара АЕЦ "Козлодуй" ще продава цялата си енергия на борсата, а не на ниската цена, на която сега я дава за регулирания пазар. Същото прогнозира и за другите централи. Така те щели да наберат средства за инвестициите си.

Три тежки камъка висят над енергийния сектор и затрудняват либерализацията на пазара. Около това се обединиха министърът на енергетиката Теменужка Петкова и новият председател на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Това са дългосрочните договори с американските "Марици", когенерациите на заводските и топлофикационните централи и ВЕИ-тата.

Представителите на ЧЕЗ, първият от дясно на ляво е Петър Докладал, регионален мениджър на компанията за България.

Министър Петкова заяви, че 4 млрд. лева е дефицитът в енергетиката, само за 2014 г. е бил 664 млн. лв. Тя изброи мерките, предприети с промени в Закона за енергетиката, за да се свие дефицитът. Иван Иванов съобщи, че в сряда е подписано споразумение между норвежката Nord pool spot и "Българска независима енергийна борса", която трябва да организира борсовия пазар у нас.

Защо въпросът за цената на електрическата енергия в България е толкова преекспониран, попита риторично шефът на КЕВР. И си отговори: Защото България по БВП на глава от населението е най-бедната в Европа.

61% от българските домакинства са енергийно бедни.

Евронормата за енергийна бедност е 10% от доходите на домакинството да отиват за енергоносители. Регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал деликатно каза, че в Чехия либерализацията на пазара е подготвяна четири години. Той изброи стъпките, през които е преминала чешката енергетика - от началото до 15 различни тарифи за потребителите.

Бившият министър на енергетиката Румен Овчаров се усъмни в ефекта от борса за еленергия. Какъв пазар ще правим, като имаме дългосрочни договори за изкупуване на еленерия, каква енергия ще се търгува - попита той - или ще се появи още един посредник, който ще иска да печели. Той е скептичен и за ефекта от изключването на тока на топлофикациите и на заводските централи от микса на НЕК. Ще видим как ще реагират софиянци, ако не се изкупува ток за 120-130 млн. лв. на столичната топлофикация, а те се прехвърлят към парното.

Труд

Нов водопровод гърми, улици и къщи пропадат. Жители на Лом поискаха да се разследва изграждането с европейски средства на водопровод в ромския квартал "Стадиона". Тръбите в земята гърмят, водата подкопава улици и руши къщи, а местната управа бездейства, заявяват в писмо до Районната прокуратура ромите.

Инфраструктурата на кв. "Стадиона" в крайдунавския град, където живеят близо 3000 души, бе обновена през 2005 и 2006 г. С 3 млн. лева от Програмата за развитие на ООН и еврофондовете се изградиха 10 км нов водопровод, 3,5 км канализация и бяха асфалтирани 24 улици.

В последните години обаче полиетиленовите тръби започнали да аварират масово, бликналата вода отворила пропасти по улиците, а къщите на хората започнали да се цепят.

"Преди 3 години къщата ни се пропука и зейва все повече. Пратихме жалба в общината, но никой не се заинтересува. Пет души с две деца живеем тук. Страх ни е, че домът ще ни затрупа!", казва Албена Якимова.

От спукан водопровод започнал да пропада и домът на Димчо Димитров и още 13 къщи в квартала. Един дом вече е рухнал и стопаните му заминали в чужбина. Неотдавна на ул. "6 септември" спукана тръба отвори кратер, в който потъна автомобил. Според местните жители и ВиК експерти в квартала са прокарани не тръби за питейна, а за поливна вода. Те не издържат на налягането, цепят се и водата руши улици и къщи.

"Има аварии в квартал "Стадиона", но ВИК ги отстранява. Нямаме информация за други проблеми!", заявиха от община Лом. Пробитият на много места водопровод обаче не е приет с акт 16 и не е предаден за стопанисване на ВИК, показа проверка на "Труд".

"Не сме собственици на тръбите, ремонтираме ги и правим големи разходи, защото не можем да оставим хората без вода!", каза шефът на водното дружество в Монтана инж. Валери Иванов. Шест ромски организации и двама съветници от Лом внесоха в прокуратурата сигнал за проблемите, които според тях вече застрашават здравето и живота на хората.

500 млн. лева от ЕС под въпрос за земеделие. България води преговори с Брюксел за удължаване на срока за плащания по проекти от приключващата Програмата за селските райони с още 6 месеца, за да не бъдат загубени 500 млн. лв., за които няма да стигне времето за разплащане. Крайният срок за плащания по всички европрограми, прилагани от 2007 до 2013 г., е 31 декември т.г.

„Инициативата да се увеличи срока за допустимостта на разходите е на България, подкрепена е от 17 страни. Ако този срок бъде удължен, без проблем сума от 500 млн. лв. ще бъде разплатена", каза министър Десислава Танева в Правец след откриването на асамблея на Международния съвет по лова и опазване на дивеча. Проблемни са редица общински проекти, при които обществените поръчки се забавиха и на много места тепърва започва изпълнението им.

В подкрепа на Танева премиерът Бойко Борисов каза, че ще говори с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. „Искам в земеделието да помогна на министър Танева, говорили сме с още 17 колеги, ако успеем, това ще са около 500 милиона повече за България", каза Борисов.

Монитор

Половината БГ зеленчук отива на боклука. Около половината българска земеделска продукция се изхвърля още преди да отиде на щанда в магазина. Основна причина за това е, че и така дефицитните български плодове и зеленчуци не се съхраняват добре и буквално се сваряват в летните горещини в найлоновите торби, в които производителите ги доставят на борсата, съобщи за „Монитор" д-р Светозар Василев. Особено страшно става, ако стоката не се купи веднага и се налага да престои една-две нощи в тържището, в буса или в багажника на колата. Тогава потичат реки от сокове и кал.

За да се съхрани и малкото останала родна продукция е необходимо българските земеделци да се обединят. Само по този начин може стоката след това да достигне до големите търговски вериги и дори на западноевропейските пазари, смята д-р Василев.

В момента ядем 80 на сто вносни плодове и зеленчуци, каза Марияна Милтенова от Националния съюз на градинарите в България. Според нея в момента има дисбаланс между отделните сектори заради субсидиите, които получават. От края на миналото лято нашите производители понесоха допълнителни загуби, като бе отрязан достъпът им до пазара в Русия, а на наша територия бяха доставени излишните количества зарзават от Холандия, Полша, Испания, Италия и други страни от ЕС.

През миналата година у нас са отглеждани зеленчуци на 29 621 ха, а производството е над 522 хил. тона.

Производството на домати е достигнало 120 000 тона, това е най-отглежданият у нас зеленчук, следван от краставици и пипер. Аграрната статистика показва, че производството на картофи намалява спрямо 2013 г. с 29%.

Овошки пък се гледат на 25 977 ха, а производството е 168,5 хил. тона. Общото производството на плодове намалява с 20% спрямо 2013 г., като най-осезаемо е при черешите и нектарините.

Назначиха временните синдици в КТБ за постоянно. Временните синдици в КТБ Росен Ангелчев и Лазар Илиев от вчера бяха назначени за постоянни. Това стана с решение на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

„Назначените за синдик лица са включени в списъка, воден от Българската народна банка, отговарят на изискванията на чл. 25 от ЗБН и са изразили писменото си съгласие да изпълняват  длъжността синдик на КТБ. Решението на ФГВБ за назначаване на синдик на КТБ подлежи на незабавно изпълнение", съобщиха от фонда.

Лазар Илиев и Росен Ангелчев бяха назначени от СГС за временни синдици на КТБ АД на 25.3.2015 г. по предложение на Управителния съвет на ФГВБ. Преди два дни  Софийският градски съд обяви фалита на КТБ. Съдия Иво Дачев обяви КТБ в несъстоятелност. В решението на съда се определи като начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014 г. и с това се прекрати дейността на КТБ.

Съдът постанови и обща възбрана и запор върху имуществото на банката и започване на осребряване на активите, включени в масата на несъстоятелността на КТБ.

По-рано вчера депутатът от ДПС Йордан Цонев предупреди в кулоарите на парламента, че международното разследване за КТБ се бави. Той се позова на отговор от шефа на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков на въпрос, отправен от него, колегата му в НС Делян Пеевски и лидера на ДПС Лютви Местан за предприетите и предстоящи стъпки по наемане на чуждестранен консултант, който да проследи финансовите операции и трансфери с активи на обявената вече в несъстоятелност банка. Цонев припомни, че с последните поправки фондът е задължен и по закон да ангажира такава фирма с опит в проследяването на финансови трансфери и активи.