Капитал Daily

Икономиката започва да расте по-бързо. Българската икономика е пораснала с най-големия си темп за последните 4 години - през първото тримесечие на 2015 г. реалният годишен растеж на БВП е 2%, показват експресните данни на НСИ. По-високото потребление, инвестициите и износът са основните причини за ръста. Те са стимулирани от поевтинелите петрол и горива, скъпия долар и растежа в еврозоната, където са основните търговски партньори на България. Износът отново става двигател за растежа - тенденция, което се видя и от данните за продажбите зад граница, публикувани преди дни. В номинално изражение БВП достига 17.141 млрд. лв., като подобна стойност не е постигана никога досега през първото тримесечие. Статистиката отчита и номинално увеличение на брутния продукт с над 1.2 млрд. лв. спрямо година по-рано. Растежът на БВП обаче все още е далеч от предкризисните нива от 6-7%. За устойчиво създаване на нови работни места пък икономистите определят минимума от 3-3.5%.

Надежди по отношение на износа

Данните по компоненти показват, че движещите сили на българската икономика през първите три месеца на годината са били по-голямото потребление, увеличаващият се износ и образуването на основен капитал (инвестиции). По елементи крайното потребление заема най-голям дял в БВП (85.8%), като в стойностно изражение възлиза на 14.711 млрд. лв. По-голямо впечатление обаче прави темпът на ръст на износа на стоки и услуги: той се е увеличил с 9.1% спрямо първото тримесечие на 2014 г. и надхвърля 12 млрд. лв. (салдото е отрицателно - минус 1 млрд. лв., т.е. толкова вносът надвишава износа). Докато вътрешното потребление имаше най-голям принос към икономическия ръст през изминалата година, като беше до голяма степен стимулирано от дефлационните процеси, сега износът отново може да се превърне в главния фактор, който да издърпва напред българската икономика. За такава тенденция подсказват и сравненията с края на предишната година: през първото тримесечие на 2015 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. БВП по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.9%, а принос имат основно износът на стоки и услуги - с 1.2%, и инвестициите - с 0.4%.

Позитивното развитие на българската икономика е свързано с експорта, заявиха и икономисти на конференцията "Шумът на парите" в сряда. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" вътрешният пазар може да расте само с 1-2%, а и ефектът от засиленото потребление вече се изчерпва, докато външният пазар е необятен. Според пролетната прогноза на Европейската комисия потенциалът на вътрешното потребление също е поизчерпан. Експертите от комисията смятат още, че темповете на растеж на българския износ (3.1%) ще надхвърлят значително тези при вноса (2%) благодарение на слабото евро. Това означава, че външната среда е благоприятна за окуражаване на българския износ, а именно чуждестранните пазари могат да задвижат една малка икономика, каквато е българската. Ангелов добави още, че "вътрешният пазар у нас е малък и вече разпределен. Външният пазар дава перспективи за висок растеж и те сега са много добри. При износа има конкуренция и не могат да се изкривяват пазари. Трябва да насочим усилия навън. Това е променило всички азиатски страни."

Секторите с потенциал

Експортно ориентираните индустрии, нишовите производства и секторите, които се развиват на база сравнителните предимства на България, бяха очертани като перспективните сектори за развитие от участниците в конференцията. Димитър Костадинов, управляващ партньор на консултантската "Ентреа кепитъл", обясни, че България изнася бързооборотни стоки, суровини и има сравнително предимство при селскостопанските продукти, но те нямат висока добавена стойност. Той добави, че с изключение на IT сектора нямаме други високи технологии, липсват изследователски центрове, но затова пък имаме нишови производства, в които компаниите са малки, но с много добър потенциал. Според него се е поизчерпал факторът "евтина работна ръка", който привличаше инвестиции, и трудът вече не е толкова евтин. Аутсорсингът, бизнес и IT услугите бяха посочени като други сектори с потенциал.

Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев добави, че производството на автомобилни части, недвижимите имоти и туризмът също имат потенциал. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии също смята, че определени нишови сектори, в туризма особено, могат да се развият добре.

Брюксел смекчи препоръките си към България. По-малко на брой сфери, където правителството трябва да предприеме реформи, но и една нова - банковият сектор и надзорът над него. Това е краткият прочит на отправените от Европейската комисия препоръки към България за действия, които страната трябва да предприеме през 2015 и 2016 г.

Прави впечатление, че документът от Брюксел е традиционно критичен в частта, където се анализира текущото състояние, но е особено лаконичен и мек в частта си с препоръките - техният брой пада от 6 на 5, като изричният фокус е свален от енергетиката и пенсионната система, но за сметка на това е добавен акцент върху подобряване надзора както на банковия, така и на небанковия финансов сектор. Според информация на "Капитал" работната версия на документа е била доста по-критична и е отчитала ограничения напредък по всички препоръки от миналата година. Енергетиката е отпаднала, защото решенията се търсят чрез общия енергиен съюз.

Банково разминаване

Очаквано новата област, в която ЕК очаква да има промени, е банковият сектор. Критиките там бяха изложени детайлно още в доклада за макроикономическите дисбаланси на България, публикуван през февруари. Сега комисията потвърждава констатациите си за провал на БНБ като надзорен орган да идентифицира значими проблеми в четвъртата по големина в страната Корпоративна търговска банка, което е знак за недостатъци в надзорните практики на финансовия сектор и контрола над риска от свръхконцентрация. Според Брюксел това не само е подкопало доверието в банковия надзор, но и повдигнало въпроси за здравината на други части от финансовия сектор.

Конкретната препоръка към България е да проведе преглед на качеството на активите и стрес-тест на цялата банкова система до декември 2015 г. Това влиза в противоречие с вече изпратената Национална програма за реформи, в която действието е предвидено да започне реално от началото на следващата година и да приключи през юли 2016 г. Засега няма информация дали правителството предвижда да ускори процедурата, но предвид липсата на готовност от страна както на БНБ, така и на банките това едва ли ще е възможно.

Освен това се препоръчва и оценка на портфейлите в пенсионния и застрахователния сектор, което също е заложено от правителството. Друга мярка, по която вече се работи, е подобряване на процедурите по преструктуриране на банки и изплащане на гарантираните депозити, като вече законовите промени са изготвени и предстои да се обсъждат в парламента. Комисията очаква да види още подобрение на корпоративното управление на финансовите посредници, което включва справяне с концентрационния риск и експозициите към свързани лица.

Традиционно, но по на кратко

В останалите специално подчертани сектори критиките за липса на достатъчен напредък вече са традиционни и липсват големи новости. За фискалната политика се отчита влошаването през 2014 г. както на общия бюджетен дефицит до 2.8% от БВП, така и на структурния - до 1.7%. В последното число Брюксел вижда и риск за следващите години и затова ключовата препоръка е то да не надвишава това ниво за 2015 г. и да бъде свито с 0.5 процентни пункта през следващата. Досегашната по-мека препоръка за приемане на "данъчна стратегия" за подобряване на събираемостта и справяне със сивата икономика е заменена с "решителни мерки". Продължава да се отчита и неефективността на системата на здравеопазване, основаваща се на прекалено голям болничен сектор.

Другите три области, в които се запазват препоръките, са пазарът на труда, образованието и инвестиционният климат. За разлика от минали години обаче предписаните мерки от ЕК са изключително лаконични.

Темата за енергийния пазар тотално е отпаднала заради общия съюз. В препоръките си за 2014 г. комисията искаше засилване на конкуренцията, пазарната ефективност и прозрачността в сектора. Въпреки влошаващите се финанси на държавните монополи и практически липсващите действия по препоръките сега темата ще се решава на европейско ниво. Според информация на "Капитал" в работните версии на документа е имало сериозни критики, че не са предприети никакви действия в посока освобождаване на енергийния сектор от административните регулации.

За другия сектор, останал без специфична препоръка - пенсионния, все пак има анализ, като се отчита предложената от правителството стратегия и се изтъква, че устойчивостта ще зависи от реформи, насочени към по-продължителен трудов стаж и ограничаване на изключенията за ранно пенсиониране.

Сега

Кабинетът е непреклонен за увеличаване на възрастта за пенсия. Премиерът Бойко Борисов предупреди синдикатите и работодателите, че е непреклонен за вдигането на възрастта за пенсия на масовата трета категория работещи и помоли социалните партньори за "разбиране и отстъпчивост". "Има теми, които сме склонни да коментираме и които изобщо не бихме коментирали. Една от тях е възрастта за пенсиониране. При този демографски срив, който имаме в държавата, няма как това да не се случи. Да, популистко е да кажем, че няма да се вдигат възрастта и вноските, но при тази демографска ситуация не можем да си го позволим", обясни Борисов. Вчера в тристранката бе обсъдена пенсионната реформа, която предлага социалният министър Ивайло Калфин. Въпреки сериозните противоречия между синдикати, работодатели и кабинета по промените в Кодекса за социално осигуряване те ще бъдат одобрени от Министерския съвет следващата сряда, а след това внесени в парламента, без да се правят сериозни изменения. Калфин обяви, че са "отворени за предложения", но не каза какво би подкрепил кабинетът от разнопосочните искания на двете страни.

Профсъюзите са категорично против увеличаване на възрастта за пенсия, особено на работещите тежък труд, и изравняването на годините за жени и мъже. Против са и срещу въвеждане на минимална възраст от 52 г. и 10 месеца за служителите в сектор "Сигурност" и нарастването й с по 2 месеца годишно до 55 г. Те настояват за 50 г., които да не се увеличават. По данни на НОИ реално м.г. военните и полицаите са се пенсионирали средно на 52 г. и 6 месеца. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че възрастта трябва да е "каквато се полага" и не може полицаят и работещият на бюро в МВР да се пенсионират на едни и същи години. "Ако не ни чуят, ще пием вода и ще пушим", коментира пред "Сега" той. Димитров поясни, че ако кабинетът внесе в Народното събрание минималната възраст за военни и полицаи и за първа и втора категория труд, след 20 май "ще вземем мерки с колегите от "Подкрепа", за да защитим категорийните работници". От синдиката на МВР дори заявиха, че тези промени за възраст в сектора решават "психологически проблеми, но не и икономически". Калфин бе категоричен, че ранното пенсиониране не може повече да остане непокътнато. "България е единствената страна, в която се получават пълна пенсия и пълна заплата. Ако се въведе и у нас да не може да се взема и пенсия, и заплата, много бързо ще се охлади желанието за ранно пенсиониране. Не го приемаме, но е необходима промяна", скастри синдикатите Калфин.

Работодателски организации смятат, че предлаганото увеличение на възрастта с по месец-два за трета категория е твърде плавно. Целта е 65 г. да се стигнат за жените през 2037 г., тоест за родените през 1972 г., а за мъжете - през 2029 г., за родените през 1964 г. Бизнесът е против вдигането на осигуровките за пенсия и безработица с 4.5% за 12 г. преди да се решат големите проблеми на осигурителната системна - злоупотребите с инвалидните пенсии и изчистването й от социалните плащания. Заради липсата на решение за инвалидните пенсии изпълнителният председател на стопанската камара Божидар Данев обяви, че "това е реформа на парче, която не решава нито един проблем в системата". До края на годината се очаква да има пакет с мерки за промени в ТЕЛК-овете, който в момента се работи със здравното ведомство. Той обаче трябваше да е готов през април. "Мит е, че осигуровките у нас са ниски. Данък труд ще стане 57% с това увеличение, което е пречка за изсветляване на икономиката", коментира Васил Велев от АИКБ.

Предлага се двойно обезщетение за жертвите на престъпления. Да се увеличи двойно размерът на обезщетението, което жертвите на престъпления могат да искат от държавата, предлага правосъдното министерство. То публикува проект за промени в Закона за подпомагане на финансова компенсация на пострадалите от престъпления. В момента горната граница за компенсация е 5 хил. лв., но според проекта сумата се увеличава на 10 хил. лв. Възможност такава сума да бъде присъдена има и в момента, но само в случай, че обезщетението се изплаща на наследниците на пострадалия. Ако промените бъдат приети, тя ще се отнася и за самите жертви на престъпления.

Освен увеличението на обезщетенията се предлага и разширяване на кръга от престъпления, за които ще се изплаща. Добавят се средната телесна повреда и опитът за убийство. Авторите на промените се мотивират, че първото престъпление е тежко по смисъла на НК и трябва да бъде прибавено в списъка, макар че уврежданията от него не са доживотни. "Те представляват такова разстройство на здравето, което води до трайно затрудняване на някакъв жизненоважен орган или функция от човешкото тяло. Пострадалите изживяват и емоционален стрес вследствие на престъплението, който в много от случаите води до тежки психически и социални последици. Налице е необходимост както от лечение на физическото увреждане, така и специализирана психологическа помощ и подкрепа", пише в мотивите. Опитът за убийство се включва заради високата му обществена опасност.

Жертвите на изнасилване да не доказват тежко увреждане на здравето, за да получат обезщетения, предвиждат още промените. Сега компенсация се дава само при доказани тежки увреждания. "Изнасилването е сред най-тежките психотравмиращи събития, които могат да нарушат равновесието между възможностите на механизмите за адаптация на човека и външния свят", пишат авторите на законопроекта.

Според закона такива обезщетения се изплащат само ако пострадалият не е получил друг вид компенсация. На практика това значи, че ако има присъдена компенсация от съда, не може да се претендира обезщетение от държавата. Законът за подпомагане обаче дава възможност да се иска компенсация и когато разследването е спряно, защото извършителят не може да бъде открит, или пък е било прекратено. Тогава трябва да се докажат имуществени вреди - разходи за лечение, пропуснати доходи, съдебни разноски, разходи по погребение и др.

24 часа

Убиец от Лясковец прехвърля имоти от ареста. Петко Петков от Лясковец, който на 14 март м.г. уби баретата Емил Шарков и рани още трима командоси при щурм на барикадираното му жилище, прехвърля имоти от ареста, научи "24 часа".

В началото на февруари арестантът се е разпоредил с 1/4 идеални части от апартамента в Лясковец и земи, наследство от баща му, в полза на трето лице. Петков ги прехвърлил на Пламен Колев Профиров - пожарникар от Стара Загора, разказаха адвокати на гражданските ищци в процеса срещу него.

"Три имота е прехвърлил на 11 февруари - два в Левски и един в Лясковец. Конкретните имоти ще ви кажем другата седмица. Ще се снабдим с нотариалните актове, за да заведем дело за разваляне на сделките. Целта му е при уважаване на гражданския иск да няма откъде да се удовлетвори претенцията", каза адвокат Цветелина Петкова, която представлява майката на Емил Шарков - Ваня Рибчева.

По време на първото заседание срещу Петко Петков през март бяха предявени пет граждански иска за общо 430 000 лв.

Те са от съпругата, детето, майката и бащата на Емил Шарков за общо 380 000 лв., както и от един от пострадалите спецполицаи - за 50 000 лв.

"Не мога да коментирам, той си е преценил, че е необходимо да ги прехвърли. Нямам представа какво го е накарало", коментира Иво Пазаржиев, който води защитата на Петков още от досъдебното производство.

Друг от четиримата адвокати на 54-годишния стрелец - Виктор Костов, който представляваше майка му Стефанка при опита на прокуратурата да я прати за принудително освидетелстване в психиатрия, бе учуден от информацията.

"За първи път чувам такова нещо, подзащитният ми не ме е информирал за това да е прехвърлял някакви имоти", каза Костов. Той не знаел каква е връзката на Петко с Профиров и защо той е станал приемник на имуществото на подсъдимия.

Според запознати Пламен Профиров всъщност бил подставено лице. Реален собственик на имотите станала евангелска църква, която осигурявала четиримата адвокати на Петко Стрелеца. Запитан дали наистина от тази църква си получава хонорара, адвокат Виктор Костов каза, че това са лични отношения между него и клиента му, които няма да коментира.

Самият Профиров засега няма да говори, а началниците от Стара Загора ще извършат проверка. Според юристи хитрата хватка с освобождаването от собственост е приложена в периода между януари и март.

Нотариус отишъл в затвора в Ловеч, където Петков дал пълномощно на майка си и тя извършила сделките.

Василева: 200 млн. лева са предвидените средства по Натура 2000 и биоразнообразие. 200 млн. лева са предвидените средства по приоритетната ос „Натура 2000" и биоразнообразието в рамките на ОП "Околна среда" 2014-2020г. Това каза пред Фокус министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.

„Всички дейности, които са заложени в Националната приоритетна рамка за действие, това е стратегическия документ, върху който се опира програма, и плановете за управление на тези зони ще бъдат финансирани по тази приоритетна ос", допълни Василева.

Тя уточни, че желта е да се изпълняват такива мерки, които в най-голяма степен ще осигурят доброто управление на зоните, ще осигурят възможности за включване на всички заинтересовани страни, местни власти, неправителствени организации, така че да се подсигури всеобщото усилие за опазване на тези ценни местообитания и видове. Министър Ивелина Василева каза още, че по приоритетната ос, насочена към подобряването на качеството на въздуха, ще бъдат подкрепени дейности на общините. Това са дейности, свързани с екологичен транспорт и битовото отопление. 560 млн. лева ще бъдат отпуснати за управление на отпадъците, каза още министър Василева.

Труд

Супер актив на КТБ изчезва. Гриша Ганчев приключва с отмъкването на „Елит Петрол". След разследването на „Труд" от началото на тази седмица, в резултат на което лъсна схемата за отмъкването на активите на „Елит Петрол" от тандема Цветан Василев - Гриша Ганчев, сега ловешкият бизнесмен се опитва да постави финалния щрих.

Припомняме, че на 19.03.2015 г., квесторите Лютов и Костадинчев услужливо предоставиха пълномощно на доверения човек на Василев - юрисконсулта на КТБ Емил Събев, с което същият заличи първия и втория по ред особен залог в полза на банката върху търговското предприятие на „Елит Петрол", доскоро включващо близо 200 бензиностанции на възлови места в страната.

Така третият по ред учреден особен залог стана първи, а той, разбира се, е в полза на дружеството, контролирано от Гриша Ганчев - „Кристъл Асет Мениджмънт".

Самите бензиностанции Гриша Ганчев преди това апортира в ново дъщерно дружество на „Елит Петрол" - „Елит Петрол - Ловеч", а на 24.03.2015 г. е подадено искане за учредяване на особен залог върху търговското предприятие и на „Елит Петрол Ловеч", естествено, в полза на „Кристъл Асет Мениджмънт".

Тези действия обаче съвсем не са се сторили достатъчни на Василев, Ганчев и компания, защото на 13.05.2015 г. в Търговския регистър вече е вписано пристъпването към изпълнение в полза на заложния кредитор „Кристъл Асет Мениджмънт" върху търговското предприятие на „Елит Петрол - Ловеч", като изпълнението може да се проведе чрез продажба на отделни негови активи, иначе казано - „на парче". По този начин Гриша Ганчев ще продаде за трети път активите в полза на следващо негово дружество - фиктивен купувач, по реда на публичната продан.

Целта на всичко предприето дотук е очевидна. След като Гриша Ганчев получи възможността безпрепятствено и безвъзмездно да овладее управлението на „Петрол", на дъщерните му дружества, както и на основните акционери „Алфа Кепитъл", „ВипПропъртиз" и „Корект Фарм" („купени" от подставените лица на Василев за смешната сума от 15 000 лв.), следващата стъпка беше да скъса връзката между активите на „Петрол" и получените от тази група близо 200 млн. евро кредити от КТБ, голяма част от които продължават да бъдат дължими и към момента. Тук не бива да се забравя и обстоятелството, че с цесии и прихващания Ганчев успя, очевидно със съдействието на квесторите на КТБ, да „стопи" фиктивно част от дълговете на „Петрол".

След последното вписване в Търговския регистър ще последва и финалното разпродаване на активите по реда на Закона за особените залози. Тогава вече ще е късно за каквото и да било.

Така че вече е крайно време да се разрови мътилката около „Петрол", създадена след затварянето на КТБ, както и да се изясни ролята на всички, замесени в кражбата на тези активи.

Неминуемо трябва да последват и съдебни дела от синдиците, с които КТБ да се опита да попълни масата на несъстоятелността, включително като върне в нея откраднатите бензиностанции.

Държавата още финансира "Бургас-Александруполис". Нови 100 хил. лева ще отпусне Министерството на финансите от собствения си бюджет за спрения преди четири години проект „Бургас-Александруполис".

Парите ще бъдат дадени под формата на увеличение на капитала на проектната компания, като Министерският съвет вече е одобрил харча на 8 април, показва справка в Търговския регистър.

От финансовото министерство обясниха за „Труд", че парите са необходими за издръжката на дружеството, което е 100% собственост на държавата. През миналата година компанията е дала близо 98 хил. лева за заплати на четирима души, които работят в нея. Само преди месец от министерството на финансите смениха тричленното й ръководство.

Изграждането на нефтопровода "Бургас - Александруполис" беше спряно с решение на първото правителство "Борисов" в края на 2011 г., а в началото на 2013 г. със закон беше денонсирано споразумението за тръбата между България, Русия и Гърция.

Според отчета на родната компания тя не дължи нищо към другите акционери, но виси с 8,3 млн. лв. към свързани лица, без да пише кои са те. Само през 2013 г. компанията е навъртяла разходи за 712 хил. лв. и отчита, че е на минус 632 хил. лв.

От създаването си през 2007 г. натрупаната й загуба допреди година е била 5,185 млн. лв. В момента капиталът на петролопровода „Бургас - Александруполис" е 15,2 млн. лева. Сумата е изцяло внесена от Министерството на финансите и е усвоена до момента.

Чрез проектната компания у нас България участва в регистрираното в Холандия дружество „Транс Болкан Пайплайн" заедно с Русия и Гърция.

До момента нито една от двете чужди държави не е обявила официално, че се отказва от проекта. Заради това София тепърва планира да заведе дело за доброволно разтрогване на дружеството, обяснява финансовото министерство.

Монитор

Война между асансьорните техници. Фирмите за поддръжка на асансьори в няколко града в страната са във война за преразпределяне на пазара. Това стана ясно вчера от изнесената информация от зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) Стефан Цанков.

В последните няколко месеца в агенцията са постъпили множество сигнали за умишлено повреждане на асансьори в Русе, Пловдив, Велинград, София и Тутракан.

В Русе саботажите са най-много, уточниха неофициално от контролното ведомство.

Според неговия шеф Стефан Цанков сигналите първо са дошли от поддържащите фирми, които се оплакали от бум на повредите, сигналите от граждани за потрошените асансьори. Те са поискали помощ от агенцията.

Вчера пред журналисти бяха показани кадри от скрита камера, монтирана в асансьор в жилищен блок в Русе. На тях се вижда как злосторникът първо се навежда и кърти предпазния праг на пода на подемника. След това превърта и къса винтове на една от защитите на вратата, отлепва стикера с написаните телефони за повикване на помощ при засядане на асансьора между етажите. Последното, което прави е озадачаващо - снима лепенката указваща коя е поддържаща фирма. Може би за да се отчете на поръчителя си. В София са стигнали и по-далеч, оставяйки вратите на висок етаж без блокировката, непозволяваща те да се отварят, когато зад тях няма асансьор. Така човек може да ги отвори и да падне в шахтата.

По думите на Цанков въпросният асансьор в Русе, в който била поставена камерата многократно преди това било повреждан и затова живущите във входа са се съгласили да се сложи заснемащото устройство.

Засега от ДАМТН на прокуратурата са дадени само десетина от най-фрапиращите сигнали, за които има достатъчно събрани факти. „Не искаме да ги заливаме със сигнали без достатъчно доказателства", каза Цанков. „Може би става дума за координирани действия, като целта е да се злепоставят поддържащите фирми и да им бъде отнет лиценза", предположи той. По думите му вероятно целта е внасяне на смут в бранша и преразпределяне на пазара. Другата версия за бумът на саботажите по подемниците е нежеланието на някои среди да се намали сивият сектор (в момента с дял от 75%) в поддръжката на опасните съоръжения. За първите три месеца на годината са проверени 1800 асансьора, над 500 от тях по сигнали на граждани, отчетоха от агенцията. Заради неизправност са спрени 18% от тях, като в сравнение със същия период на 2014 г. делът е намалял с 2 на сто, отчитат от ДАМТН.

Според главния секретар на агенцията Валентин Чиликов ведомството е залято от сигнали за умишлено повредени асансьори. „Хората са ни малко и ни се налага да изпращаме бързо експерти само на местата, където преценим, че са най-спешни", поясни той. „Проблем е обаче, че често не знаем след това към кой от живеещите да се обърнем, за да дадем информация за състоянието на съоръжението. Има случаи, когато домоуправителите на входа не знаят, че има подаден сигнал за проблем с асансьора. 25% от сигналите са с неизвестен адресат. Може би хората се страхуват да не би съседите да ги тормозят защо са повикали техници да спрат неизправният им асансьор", уточни той.

Навалица от круизни кораби това лято в Русе. Рекорден брой круизни кораби ще спрат през това лято на русенското пристанище. Общо 430 корабопосещения с круизни пътници се очакват в най-големия ни град на Дунав, съобщи директорът на „Речен надзор - Русе" към ИА „Морска администрация" Иван Жеков. Това е с около 100 повече в сравнение с миналата година и рекорд за времето, откакто в града изобщо спират круизни кораби. През цялата 2014-а на русенското пристанище са спрели 328 круизни кораба с 39 800 туристи.

В българския участък на Дунав круизните туристи спират най-често в Русе, Видин или Свищов, обясни Жеков. Това зависи от програмата на туроператорските фирми, които са длъжни преди осъществяването на круиза да заявят посещението в „Морска администрация".

Обикновено се избира по едно българско пристанище където пътниците да спрат и да се разходят. В Русе круизните туристи спират за няколко часа или за един ден. При по-краткия престой обикновено разглеждат центъра на града и някои от музеите. При втория случай корабите спират на русенското пристанище сутринта и тръгват вечерта. През деня туристите най-често разглеждат Иванов-ските скални църкви, които за под закрилата на ЮНЕСКО, и средновековния град Червен. Най-продължителните круизи по Дунав са 16 дни. Те са от град Пасау и до делтата на Дунав и обратно. Популярни са и седемдневните круизи от Пасау до Будапеща. Туроператорите предлагат също и 10-дневни пътувания до делтата и връщане със самолет. Общо 120 кораба извършват круизен туризъм по Дунав, но се очаква броят им да нарасне. Само шест от тях плават под български флаг. Това са „София", „Русе", „Русе Престиж", „Хайнрих Хайне", „Елегант Лейди" и „Ариана", които са собственост на българската компания „Дунав турс".Тя формира пет процента от европейския круизен туризъм.

Кризата в летния туризъм ще засегне и круизните туристи отчитат от варненския порт. Според специалисти от Морска гара-Варна, тази година има общо 36 заявки от 10 различни круизни кораба, които се очаква да  акостират в морската ни столица. На Морска гара във Варна в началото на май акостира и бутиковия лайнер "Минерва", плаващ под флага на Бахамските острови, който стовари на родния бряг около 270 пасажери от Великобритания, САЩ, Германия и Австрия. През 2015 г. очакванията са за около 3 пъти по-малко круизни туристи от миналата година. Като цяло корабите, които са включили Варна в маршрута си, са с по-малък тонаж, което означава също, че превозват по-малко пътници, но пък се очаква да са по-качествени и още по-платежоспособни. Приходите от круизния туризъм у нас не са за пренебрегване, като само от сувенири, храна и напитки през това лято се очакват постъпления за бюджета на Варна от 500 000 до 1 милиона лева, твърдят в бранша. Местната икономика печели още и от пристанищните такси, които белите плаващи дворци плащат за престоя си на Морска гара.