На регулирания пазар съществува така нареченото кръстосано субсидиране между битови и небитови потребители. Битовите плащат по-ниска цена и съответно тази цена е компенсирана от небитовите потребители, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика пред Агенция „Фокус“, цитиран от darikfinance.bg.

Според него оздравяването на Националната електрическа компания означава оздравяване на енергетиката. А отлагането на увеличението на тока ще доведе до трупане на още дефицити в НЕК.

Икономистът коментира, че решенията за цените на регулирания пазар са значително повлияни от политически и най-вече от социални въпроси.

Той допълни, че кръстосаното субсидиране се пренася и на свободния пазар, тъй като централите, които са работели на регулирания пазар, са били на загуба и са я компенсирали от свободния пазар.

„Това трябва да се промени. За съжаление обаче дори и в последното ценово решение продължаваме да виждаме социални елементи и КЕВР продължава да се вживява като орган на министерството на труда и социалната политика, което със сигурност трябва да престане, за да се направи стъпка към оздравяване на сектора“, посочи икономистът.

Стайков допълни, че трябва да бъде намерена равновесна цена, с която да се покриват разходите по генерирането на енергия, но в същото време тя да е справедливо разпределена между всички участници на пазара.

Няма как износът на ток да се обложи с цялата такса „Задължения към обществото“, тъй като европейските директиви го забраняват. Според Стайков това, което може да бъде добавено към износа, е цената за допълнителните разходи по дългосрочните договори, но при облагането с допълнителни такси съществува риск от спад на експорта.