Сега

Държавата ще дава повече пари на големите болници. Големите болници следва да получават повече пари за спешност - и от МЗ, и от здравната каса, обяви здравният министър Петър Москов.

Правителството ще увеличава парите за спешност на големите болници, обеща Москов във Варна вчера. Това е целта на спешния пакет, който трябва да заработи от догодина и да покрива лечението на спешните случаи, независимо дали става въпрос за осигурени пациенти или не, допълни той. Министърът даде пример и с варненската болница "Света Анна", която ще получи от МЗ 200 000 лева за апаратура за спешното й отделение, което ще бъде ремонтирано. В големите градове вече има и частни болници с натоварени спешни отделения и вероятно те ще получават заплащане за спешност.

В момента държавата не дава финансиране на болниците си освен за апаратура. За спешния пакет пък доскоро се твърдеше, че всъщност ще покрива това, което сега се осигурява от "Спешна помощ", която е отделна структура и няма нищо общо с болниците.

Москов освен това каза, че се надява решенията на надзора на здравната каса да бъдат "ясно ориентирани към това големите структуроопределящи областни и университетски болници да получат допълнително финансиране" за това, че поемат и спешност. Според него за тях има пари в бюджета на касата и методологията на финансиране трябва да се промени така, че да се плаща повече на тези, които приемат спешни случаи.

Общинските болници обаче трябва да получават пари за апаратура от общините, припомни Петър Москов.

Министърът смята, че темата за приватизацията и привличането на частни капитали в болниците все още среща противоречиви мнения и има нужда от още дискусии. Според него обаче не е изключено въпросът отново да бъде поставен на дневен ред още в края на тази година.

В МЗ се прави правен анализ възможно ли е медицинските сестри да бъдат задължавани да работят няколко години у нас и едва след това да имат право да практикуват в чужбина. Ако анализът не покаже противоречия с европейското законодателство и директиви, не е изключено да се вземат такива мерки, обяви Москов.

НЕК ще трябва да плаща 40 млн. лв. за данък "продажба" на себе си. Ефектът от създаването на новия фонд "Сигурност за енергийната система", който планира правителството, вероятно ще бъде повече от спорен. Според замисъла на енергийното министерство във фонда трябва да постъпват 5% от приходите от продадения ток на всички производители на енергия - държавни и частни. Изчисленията сочат, че годишно ще се събират по около 200 млн. лева. Те ще отиват в Националната електрическа компания (НЕК) за разходите й, свързани с покупката на скъп ток.

"Под ударите" на данъка обаче ще попадне и самата НЕК, тъй като тя е принципал на дружеството "Язовири и каскади". "Самата НЕК е производител на електроенергия със своите водни централи и ще трябва да плаща по около 40 млн. лева, което означава, че финансовият ефект ще е по-малък", обясни вчера шефът на енергийния регулатор Иван Иванов пред Нова тв. Създаването на фонд "Сигурност за енергийната система" бе част от лансирания в края на миналата седмица пакет от мерки за стабилизиране на сектора. Приходи в него трябва да идват и от продажбата на спестени парникови емисии.

Иванов се обяви за равнопоставеност между потребителите на енергийния пазар. "Ние сме арбитър на обществените отношения в областта на енергийния пазар", каза той. В края на миналия месец регулаторът предложи поскъпване на тока за бита с 2% и увеличение за бизнеса с между 13 и 20%. "Търсят се варианти това решение да бъде допълнено, а не променяно", допълни шефът на КЕВР. Според него няма основание да се смята, че заради вдигането на цените ще фалират цели индустрии.

По думите му в протеста на бизнеса от преди десетина дни са участвали само малки предприятия. Данните на четирите работодателски организации - БСК, АИКБ, БТТП и КРИБ, обаче сочат, че са протестирали над 170 000 мениджъри, работници и служители от над 1250 предприятия. Реално протестът е бил подкрепен от повече от 237 000 работници и служители от други над 1600 предприятия, тъй като има фирми с непрекъснато производство.

Капитал Daily

Гърция след референдума. С референдума, на който гърците казаха гръмко "не" на условията по споразумението с международните кредитори, драмата на страната им съвсем не свършва. Напротив, макар така да направиха още една крачка към изхода от еврозоната, одисеята сега започва. И тя води Гърция и европейския валутен съюз в неизследвана територия.

Надеждите в Атина бяха, че след вота премиерът Алексис Ципрас ще отиде със силен мандат при кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да настоява за по-малко икономии, и ще получи бързо по-добро споразумение. Те обаче бързо избледняват. Дори след оставката на изпилилия нервите на всички в Брюксел финансов министър Янис Варуфакис, изтълкувана като помирителен жест, изобщо не е ясно кога ще започне диалог с Атина и в каква посока ще бъде той.

След референдума, преди развръзката

Естествено, първото място, от което се очакваха сигнали, беше Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел беше категорична, че не вижда никаква база за преговори за нов спасителен пакет, след като планът за реформи беше отхвърлен на референдума с ясно мнозинство от 61%. "С оглед на вчерашното решение на гръцките граждани, предпоставките за влизане в преговори за нова помощна програма понястоящем не съществуват," заяви говорителят на Меркел Щефан Зайберт, макар да добави, че "вратата винаги е отворена" за разговори. Но канцлерът иска първо да види предложения от Атина.

На този фон очакванията, че след срещата на Меркел с френския президент Франсоа Оланд в понеделник ще има раздвижване в посока към ново споразумение с Гърция, са доста минорни. Нищо, че Франция настоява за по-мека линия и неслучайно Оланд беше първият европейски политик, на когото Ципрас се обади в неделя вечерта след оповестяването на резултатите.

Настроенията в Германия, без която сделка няма как да има, са показателни. Докато привържениците на управляващата лява радикална партия "СИРИЗА" празнуваха на централния атински площад "Синтагма" победата си на референдума, германският вицеканцлер Загмар Габриел заяви: "Г-н Ципрас разруши днес последните мостове, по които Гърция и Европа можеха да се придвижат към компромис."

Скептична беше и реакцията от други държави, участващи в спасителния пакет за Гърция. Словашкият финансов министър Петер Казимир написа в Twitter: "Отхвърлянето на реформите от Гърция не може да означава, че ще получи парите по-лесно." Тези сигнали сочат, че на срещата на върха на ЕС във вторник вечерта ще бъде трудно да се стигне до решение, особено ако предложенията, които Ципрас обещава да представи тогава, не звучат сериозно.

Пирова победа

В тази ситуация, както пише Йозеф Янинг от Европейския съвет за външни отношение (ECFR) триумфът на Ципрас у дома бързо може да се превърне в пирова победа за него навън, ако не демонстрира стратегия как може да получи намаляване на дълговете преди реформи. Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум бе пределно ясен, като нарече резултатите от референдума в Гърция "достойни за съжаление от гледна точка на бъдещето на Гърция" и напомни, че "за възстановяването на гръцката икономика трудните мерки и реформи са неизбежни".

Но е факт, че звучното "не" е шамар и за ЕС и начина, по който европейските лидери отговарят на продължаващата вече повече от пет години криза. Вотът на отчаяните от безкрайната икономическа депресия гърци може да засили шансовете на популистки и анти-евро партии като лявата Podemos в Испания, където през есента предстоят парламентарни избори. "Днес демокрацията победи в Гърция," обяви лидерът й Пабло Иглесиас, а ръководителят на местното поделение на партията в провинция Арагон Пабло Ехенике написа, че "нашите гръцки братя току-що казаха на финансовите диктатори, че демокрацията и достойнството не са нещо, с което могат да си правят безразсъдни експерименти".

Това е и дилемата пред лидерите на ЕС сега - докъде могат да отстъпят, за да запазят Гърция в еврозоната, но без да дават сигнал, че правилата могат да бъдат нарушавани и да окуражават безотговорни популисти. Политиците в страните-кредитори, както и в тези като Латвия и Испания, които направиха жестоки реформи, за да се възстановят, също имат избиратели, и натискът на общественото мнение прави бързият и лесен компромис невъзможен. Изкушението сега може да бъде да оставят Гърция да постои още малко със затворени банки, с надеждата животът в безкешова икономика да накара Ципрас да омекне. Следващата решаваща дата е 20 юли, когато Атина трябва да плати дълг от 3.5 млрд. евро към ЕЦБ.

В момента Европа се намира в непозната територия, защото няма разписани процедури какво ще се случва оттук нататък. Едно от сигурните неща е, че гръцките банки няма как да отворят във вторник, както първоначално обещаваше правителството. Очаква се още в понеделник вечер да бъде взето решение за продължаване на банковата ваканция с поне още няколко дни. Без изгледи за сделка с кредиторите ЕЦБ няма причини да продължава да им предоставя нова извънредна ликвидност. С изпразнени банки и държавен бюджет, моментът, в който Гърция бъде принудена да печата нова паралелна валута, не е далече.

Варианти на теория има - германският финансов министър Волфганг Шойбле намекна, че в този случай може да се обсъжда временно изключване на Гърция от еврото. Само че проблемът е още колко може да издържи страната и дали и при най-добро желание, запазването й в еврозоната ще бъде възможно.

Застраховките срещу фалит на България леко се покачиха. Инвеститорите на международните капиталови пазари не гледат с по-лошо око на България заради проблемите на Гърция и не разпродават облигации само защото двете страни са съседки. Последните събития се отразяват символично върху цените, на които се търгува българският дълг, а макар да се покачват, нивата на застраховките срещу фалит на страната са далеч от това, което бяха през януари например. Eкспертите, които следят котировките, намират, че ситуацията е благоприятна за инвеститорите, които търсят да купят на ниска цена доходоносни финансови инструменти, каквито са българските държавни облигации. Активни в това са местните инвеститори и най-вече банките, които през последните месеци увеличават експозициите си в дългови книжа.

В понеделник 5-годишните доларови CDS-и (застраховките срещу държавен фалит) достигнаха ниво 232.345 пункта, около което се колебаят от средата на юни. През април и май котировките се движиха около 200 пункта, а през януари - около 250. При основните еврооблигационни емисии, считани за бенчмаркови, движенията също не са резки, макар посоката да е негативна. Книжата с падеж 2017 г. поевтиняха от 106.90% на 106.75% от номинала в понеделник по обед. С подобни стъпки се движат и книжата от емисиите с падежи 2022 г. и 2024 г. (виж графиката). Реалните изтъргувани обеми зад тези котировки не са големи, което е повод експертите да коментират, че стойностите на измененията не показват някаква конкретна реакция на пазара към България. Такава динамика е обичайна за държавните облигации и без да има фундаментални новини. Тя е типична за фазата Wait and See, при която инвеститорите изчакват проясняване на проблемна ситуация, преди да вземат решения за продажби или покупки на ценни книжа. Ето защо специалистите очакват, че пазарът ще остане слабо ликвиден и без посока в близките две седмици. Търговията ще се движи от външни инвеститори, които балансират регионалните си експозиции и така създават възможности за изгодни покупки.

От такива през последните месеци очевидно се интересуват местните инвеститори и най-вече банките. В последния бюлетин "Държавен дълг", издаван от Министерството на финансите, се вижда увеличение на експозициите в почти всички видове български дълг, емитиран на международните пазари. В емисията с падеж 2017 г., която е с номинал 950 млн. евро, местни инвеститори държат 392.27 млн. евро в края на април, а при останалите четири емисии процентът е около 30 на сто.

24 часа

ДПС номинира кметове с вътрешни избори. Общоселски събрания за номиниране на кметове свиква ДПС. Те ще стартират от средата на юли и ще продължат до края на август, а процедурата е одобрена на последното заседание на Централния съвет на партията преди две седмици.

Идеята е в тези събрания да участват не само всички членове и симпатизанти на ДПС, но и жителите на съответното село, които не са партийно ангажирани с политически опоненти. По места, особено в малките села, хората се познават и няма как на събранието да влезе местният лидер на "Атака" например, пошегува се депутат.

Ако за кмет на населеното място има номиниран повече от един човек, ще се проведат предварителни вътрешни избори, на които хората ще решат кой да отиде на битката наесен, предвижда още процедурата.

В големите градове събранията ще се провеждат по клубове. Едва след това кандидатурите ще постъпят в местните структури на ДПС, които ще отсеят и одобрят окончателния кандидат. Всички имена обаче ще трябва да бъдат утвърдени от Централния съвет.

ДПС ще има кандидати във всички големи градове, включително и в София, заяви тогава лидерът Лютви Местан. Той обяви, че Централният съвет дава достатъчна свобода на общинските ръководства да правят предложения за най-подходяща стратегия за политическо взаимодействие в общините, в които ДПС няма ресурс за избиране на кмет със собствена листа.

Заложените сметки за ток - най-тежкият ангажимент към американските "Марици". Законопроект за прекратяване на договорите с американските централи "Ей И Ес 3С Марица-изток 1" и "Контур Глобал Марица-изток 3" ще внесе парламентарната група на Патриотичния фронт.

Лидерът на партията Валери Симеонов заявява, че този филм (с прекратяване на дългосрочни договори - б. р.) вече е прожектиран в Унгария и Полша. "Едната от тези централи - "Ей И Ес", била изхвърлена. Тези неща не ги измисляме ние в някакъв дилетантски кръжок, а проектът се изготвя съобразно европейските нормативи и изисквания", каква Симеонов.

Тъй като във вторник има срещи с високопоставени източници в правителството, съпредседателят на Патриотичния фронт отказва да открехне повече вратата за готвения законопроект. Според депутати това е законопроект за прекомерна държавна помощ.

Иначе двете американски централи в комплекса "Марица-изток" не са най-приятното нещо за българските потребители. Защото имат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията за 15 г., които са неотменими и заедно с договорите за изкупуване на енергията от възобновяеми източници и на топлофикациите съставляват една надценка "задължения към обществото", която е неприета и от бизнеса, и от битовите потребители.

Това е реалната обстановка и ситуация в момента.

Може би през 2001 г., когато тези две централи са плачели - едната за ново строителство, а втората за сериозна рехабилитация, се е смятало, че ще има недостиг на ток. Може би се е предполагало, че населението и българският бизнес ще забогатеят и ще могат да плащат тези инвестиции. Но нито едно от двете не се случи.

Как са били подписани договорите: На 13 юни 2001 г. в последните дни на правителството на Иван Костов НЕК подписва договор с компанията "3-С Мавриций" за изграждане на мощност от 670 мегавата в "Марица-изток 1". В него националната компания поема ангажимент да изкупува задължително тока по преференциални цени за 15 г. По-късно това споразумение се прехвърля на американската "Ей И ЕС", която действително изгражда централата. Говори се, че по договорите с американците се е трудил и Красимир Георгиев от "Фронтиер".

Труд

Избират шеф на БНБ зад гърба на конституцията. Властимащите бързат с избора на управител на Българската народна банка ( БНБ) преди Конституционният съд ( КС) да е казал дали правилата за него не нарушават основния закон. Това стана ясно вчера, след като КС образува дело срещу процедурата за избиране на нов гуверньор на Българската народна банка (БНБ).

Делото е по искане на 74 депутати от опозицията. Подписката беше започната от Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт, но в нея парафи сложиха и от левицата, начело с лидера на БСП Михаил Миков, и от БДЦ. Избраниците твърдят, че правилата за номинация на нов гуверньор на централната банка, приети от Народното събрание, противоречат на конституцията. Те оспорват една точка от тях, според която "предложение за кандидат за управител на БНБ се прави от парламентарните групи или народните представители, нечленуващи в парламентарна група".

Според жалбата текстът ограничава конституционното право на депутатите за собствена инициатива, разпореждайки, че само цели групи могат да правят номинации. Така била нарушена равнопоставеността на депутатите.

Това, че КС е образувал дело, означава, че конституционните съдии са намерили поставения от опозицията казус за оправдан и че той е от компетенциите на органа. Докладчик по делото ще е проф. Цанка Цанкова.

КС няма поставен точен законов срок, в който трябва да се произнесе. По закон жалбата не спира хода на процедурата по избор.

Бившият конституционен съдия Димитър Гочев обясни пред „Труд": „Приетите правила от НС са в сила. Те могат да се прилагат до произнасянето на КС по жалбата. Решенията на КС действат от приемането им и нямат обратно действие". Това значи, че дори ако КС обяви правилата за противоконституционни, това няма да направи избора на управител на БНБ по тях незаконен. Решението ще важи за избор на следващ гуверньор.

Избирането на нов управител на БНБ се наложи, след като Иван Искров подаде оставка, считано от 10 юли. За поста има четири номинации. ГЕРБ предложи финансиста от МВФ Димитър Радев. Реформаторският блок го подкрепи, но издигна и Бисер Манолов - бивш шеф на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Патриотичният фронт предложи ректора на Висшето училище по застраховане и финанси доц. Григорий Вазов. АБВ посочи икономиста Виктор Йоцов.

ГЕРБ са решени изборът на нов гуверньор да се случи до 15 юли, а на 9 юли ще е изслушването на кандидатите в ресорната парламентарна комисия. Зам.-шефът на парламента от ГЕРБ Димитър Главчев каза вчера пред „Труд", че партията не е обсъждала спиране на процедурата по избор заради старта на дело по процедурните правила в КС. Главчев каза, че ГЕРБ няма да се меси в решенията на КС. Конституционалисти, с които от партията са се консултирали, смятат, че няма проблем с правила за избор. „Важно е да имаме избран управител на БНБ в срок и с максимална парламентарна подкрепа, особено при създалата се ситуация в Гърция", добави Главчев.

Корупция в Министерството на правосъдието. Всяка година държавната администрация харчи милиони левове на данъкоплатеца за поддръжка и ремонт на техниката и автопарка, които чиновниците ползват в работата си. Министерството на правосъдието не прави изключение. И докато повечето от държавните институции следват стриктно правилата и подбират след конкурсни процедури изпълнители на услуги - от подмяна на тонер касети за принтери до сервиз на служебните автомобили, то тази година в повереното на Христо Иванов министерство сключват договор за "Абонаментно сервизно обслужване и профилактика на климатизатори", който може да послужи за нагледен пример на заобикаляне на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и дори да бъде ползван като тест за установяване на интегритет и почтеност на чиновниците в ситуация на корупционен натиск.

Скандалното в случая е, че заобикаляне на ЗОП чрез нагласяването на условията в договора става именно в период, в който ръководството на Министерството на правосъдието, а и отделните министри в правителството, убеждават обществото, че всячески се борят с корупцията. Тъкмо заради това готвят и поредната промяна на конституцията, без да зачитат обстоятелството, че за целта е нужно свикването на Велико народно събрание. Така, под прикритието на мантрите за реформи и докато тече опит за налагането на контрол над съдебната власт и най-вече върху прокуратурата, в правосъдното министерство не пропускат да сключат договор, който със сигурност до края на днешния ден трябва да е станал обект на проверки от страна на Инспектората към Министерския съвет, Агенцията за държавна финансова инспекция, както и на Икономическата полиция, ДАНС и прокуратурата чрез специално създаденото звено за "Борба с корупцията по високите етажи на властта". Със сигурност, освен този договор, добре ще е компетентните институции да извършат цялостен одит на дейността на екипа на министър Иванов. Министерството на правосъдието не управлява големи финансови ресурси, но от страницата на ведомството става ясно, че в момента са в ход десетки процедури по ЗОП. Наред с това, от документацията, с която редакцията разполага, е видно, че в правосъдното ведомство са "специалисти" и по схемите за директно възлагане на услуги на определени фирми, без да е ясно по какъв принцип са избрани. Важното е схемата "с малки суми, но редовно" да не спира, докато вниманието на всички е отклонено от мантрите за "конституционни и съдебни реформи".

Предисторията

Администрацията на Министерството на правосъдието се помещава в три сгради в идеалния център на София - на ул. "Славянска" 1, на ул. "Аксаков" 5 и на бул. "Дондуков" 2-а. В почти всички помещения има инсталирани климатици. Общият брой за трите сгради е около 100, а сградата на "Аксаков" 5 разполага и с централна климатична система.

На 19 октомври 2011 г. между Министерството на правосъдието и ГАЗТЕК ООД е сключен тригодишен договор за "Абонаментно сервизно обслужване и профилактика на климатизаторите". Договорът се сключва по реда на Наредбата за възлагане на "малки обществени поръчки" и след проведена процедура, приключила с Решение № ЛС-07-72/02.09.2011г. Общата стойност на договора е 27 000 лв. с ДДС. Така поддръжката на климатичната техника на МП ще излиза по 750 лв. на месец. Сумата е надлежно посочена на страница втора от договора. (снимки - Стар-редовен-договор-1+2+3) Фирма ГАЗТЕК е специализирана в изграждането и поддръжката на газови, вентилационни, отоплителни инсталации, става ясно от справка в интернет. Към момента на провеждане на процедурата и сключването на договора Министерството на правосъдието се ръководи от настоящия вицепрезидент Маргарита Попова.

Стандарт

Държавата и бизнеса заедно в 8 проекта. Държавата и бизнесът могат да разработят заедно 8 ключови инфраструктурни проекта. Това заяви строителният министър Лиляна Павлова на третата национална конференция "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" с подкрепата на КРИБ и в партньорство с в. "Преса", в. "Строител" и Канал 3. Тя съобщи, че се водят преговори за осигуряване на средства за 7 магистрални отсечки и за тунела под Шипка, които да бъдат изградени именно на принципа на публично-частното партньорство /ПЧП/. Тези 8 проекта са приоритетни за държавата, но към момента за тях не достигат евросредства, пари от държавния бюджет и други финансови инструменти. Затова и се обмислят варианти за финансирането им в партньорство с бизнеса, заяви министър Павлова в Стара Загора. Проектите бяха представени на бизнеса. Съвместно с държавата те ще могат да изградят и оперират втория и трети етап на магистрала "Хемус", тунела под връх Шипка, както и магистралите Видин - Ботевград, София - Калотина, Велико Търново - Русе, Варна - Бургас и "Рила".

Според бранша нуждата от подобно публично-частно партньорство е назряла. За щастие по тази тема вече се говори и от министър Павлова, и от в. "Стандарт", заяви президентът на "Главболгарстрой" инж. Симеон Пешов. Според него именно заради липсата на подобни проекти между властите и бизнеса страната ни е загубила възможности за инвестиции и ръст на икономиката. Кабинетът си е поставил да превърне публично-частното партньорство в действащ механизъм и се радвам, че с бизнесът имаме обща позиция, че това трябва да се случи, заяви Павлова.

През 2018 г. ще бъде въведена тол системата, при която всеки ще плаща според изминатото разстояние. По този начин ще има повече средства за поддържане и изграждане на пътища, допълни тя. Павлова побърза да успокои и шофьорите на леки автомобили, че те ще продължават да карат с винетка, макар и електронна. Тол таксите ще се плащат само от камиони и автобуси според изминатото разстояние и категорията на пътя. Правилата ще са еднакви, независимо как е финансирано изграждането на магистралите. Не бива да се говори, че "Тракия" ще е безплатна, а "Хемус" платена, защото това не отговаря на истината, категорична бе Павлова.

Слагат камери за средна скорост

Камери за средна по магистралите ще ловят неразумните шофьори. Това съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на третата национална дискусия "Да! На българската икономика". Подобна практика съществува в повечето европейски държави. Целта е да се спрат шофьорите, които карат твърде бързо и са риск за останалите на пътя.

Статистиката доказва, че по новите и добрите пътища предразполагат към по-висока скорост, допълни Павлова. Новите камери ще засичат скоростта към момента на преминаване на автомобила, а при следващото засичане вече ще има информацията и за средната скорост, поддържана от автомобила. Уредите са поредна стъпка от политиката на строителното министерство и кабинета за намаляване жертвите по пътищата.

Предложенията на бизнеса

- Нова дискусия за публично-частното партньорство в парламента.

- Да се събере опит в публично-частното партньорство чрез малки проекти.

- Да се задържат чрез партньорство специалистите във водния и инфраструктурния сектор.

- Да се създадат професионални обучителни центрове.

Поети ангажименти

- Задействат нови механизми за публично-частно партньорство.

- Магистър няма да се дипломира без 100 дни стаж в индустрията.

- Социалното министерство отпуска 400 млн. лв. на бизнеса за нови работни места.

- Създава се Институт за професионална подготовка, който ще обучава кадри за строителния бранш.

До 7% поскъпнаха жилищата в София. Имотите в София поскъпнаха с до 7% през първата половина на годината, като само в шест от кварталите на столицата има спад в цените. Със 7% са поскъпнали жилищата в кварталите "Изгрев" и "Малинова долина". "Подуяне" и "Хаджи Димитър" също са доста напред в класацията с повишаване на цените от 6%. В 10 квартала има ръст от 5% в цените на жилищата. Най-голям е броят на кварталите, в които се регистрира увеличение в цените с около 3%. Сред 14-те квартала с такова покачване са "Борово", "Банишора", "Бели брези", "Изток", Бояна и Симеоново, сочат данните на imot.bg.

В центъра на София апартаментите почти не са променили цените си. Ако през януари е можело да се купи жилище срещу 908 евро/кв. м, то към момента цената е 924 евро/кв. м. От елитните квартали интересна е ситуацията в "Иван Вазов". Там стойността на квадратен метър вероятно е достигнала тавана, след като няма промяна в офертните стойности за последните шест месеца - 1120 евро/кв. м. Цените са паднали само в шест квартала. В "Надежда" и "Слатина" се отчита незабележимо понижение с 1%. В Студентски град и "Лагера" спадът е 2%. По-осезаемо поевтиняват имотите в Горна баня и "Оборище" - съответно 3% и 4%.

Монитор

Оставаме без лекари, пенсионери въртят скалпела. Тотален дефицит на лекари има вече във всички специалности, съобщиха от Българския лекарски съюз за „Монитор" вчера. Цели области са останали без медици от възлови направления. 

Докато в университетските и областните болници все още се намират специалисти, в общинските вече дори хирурзите са кът. Затова на много места там скалпела въртят пенсионирани лекари, установи репортерска проверка.

В цяла Североизточна България липсват ревматолози. От Русенска до Добричка област няма нито един такъв специалист. Общо 109 са тези доктори за цяла България, половината от тях са в предпенсионна възраст.

При 252 родилни отделения и болници в страната неонатолози има само в пет града. Това са София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна, където са университетските болници. Общият им брой е 42. Заради дефицитът им здравният министър намали нивата на компетентност на десет болници преди два месеца, тъй като те не разполагат с такива специалисти. Родилните отделения в тях вече получават по-малко пари от здравната каса.

На път сме да останем и без детски хирурзи. За цяла България те са общо 28, като десет от тях са в София, а останалите във Варна, Пловдив и Плевен, където има университетски болници. Цяла Смолянска област, където населението е застаряващо, а селищата отдалечени едно от друго и без добри пътища между тях ендокринолозите са само двама. 171 са общо те в страната, но също са концентрирани в големите градове.

Повечето от лекарите в Смолянската болница „Д-р Братан Шукеров"са в пенсионна и предпенсионна възраст, защото младите лекари се броят на пръсти.

Без по-възрастните колеги не бихме могли да покрием изискванията и да работим по договор със здравната каса, каза нейният директор д-р Марин Даракчиев. Не сме върнали млад медик, ако иска да постъпи при нас, но почти няма кандидати, допълни той.

Родопите и Североизточна България са най-уязвимите региони, в които няма болница, напълно окомплектована с всички необходими специалисти. В общинските болници трагедията е още по-голяма, тъй като там се налага  един хирург да си делят три лечебници в три населени места, коментира председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев.

Многопрофилните болници изпитват огромни затруднения с младите лекари, които искат да специализират при тях. По смисъла на новата наредба, уреждаща този въпрос, те трябва да им плащат месечно възнаграждение не по-малко от три минимални работни заплати, което прави общо 1140 лв., като отделно се задължават да им внасят здравни и пенсионни осигуровки. Болниците обаче, нямат бюджет за тези разходи, обясни едната част от проблема д-р Грозев. Другата, по думите му е, че лекарите - обучители, които са заварено положение взимат по-малко, между 800 и 900 лева, от новопостъпилите да учат специалност. По тази причина много от тях не се съгласяват да учат младите.

По думите на д-р Грозев, проблемът може да бъде разрешен само, ако се въведе адекватно заплащане на лекарите, близко до това в останалите страни от Европейския съюз.

15 бона излиза фермерско магазинче на колела. Около 15 бона излиза една мобилна хладилна витрина, от която фермерите могат да продават директно стоките си, без да се притесняват, че заобикалят закона или има опасност за храните им. В момента у нас има закупени осем мобилни хладилни витрини, с които разполагат стопаните, регистрирани по наредбата за директни доставки. 

Съоръженията са придобити с помощта на проект „За Балкана и хората". Вече са действащи три подвижни фермерски щанда, като на един от тях работят двама производители. Очаква се да излезе регистрацията и на останалите пет.

През последния месец у нас са регистрирани още 2 стопанства и така фермите, които работят по Наредба 26 за директните доставки вече станаха 17, съобщи за „Монитор" Стоилко Апостолов, управител на  Фондацията за биологично земеделие „Биоселена" . Още девет са в процес на подготовка, като някой от тях имат одобрени проекти, а други вече стягат минимандрите си.

„Министерството свърши добра работа, като включи и мобилните хладилни витрини за финансиране. До 15 хил. лева без ДДС е помощта, като ДФЗ изплаща 50 %, така че хората с регистрирани обекти спокойно вече може да кандидатстват във фонда за одобрение", каза още специалистът.

По проекта „За Балкана и хората" фермерски пазари трябва да има в София и Пловдив, като до момента производителите продават на пазара в Борово. В града под тепетата не предлагат на стопаните хубаво място, на среща с общината е получено предложение търговците на фермерски храни да се настанят на съществуващите общински пазари, но това не е най-добрият вариант за производителите. „Техните очаквания са в един ден от седмицата да излязат на някое хубаво място, на пешеходна улица или зона, както правят колегите им в цяла Европа, каза още Апостолов. В София също пращат производителите на общински пазари, но те не отказват от идеята си да се представят в пълния си блясък и да зарадват потребителите с истински храни.

Най-голямата трудност за хората си остава решението в стопанството, защото не е достатъчно да издоиш млякото и да го предадеш, а трябва да се преработи и да се предложи на пазара, според специалиста. Реализацията обаче е гарантирана на 100 %, защото има огромен глад за фермерски храни. Досега всичко, което произвеждат стопанствата се продава. С увеличаването на производителите обаче ще расте и конкуренцията. За първите обаче е лесно, производителите постоянно тестват пазара, на събора на овцевъдите в Арбанаси е продадена и последната трохичка сирене. Предстои през есента фермерите да изненадат и софиянци с автентични български храни.

На специално кулинарно събитие в Министерството на земеделието вчера фермери от защитени зони в Западен и Централен Балкан  представиха продукцията си - сирене, мляко, айрян, мед, сладка и др.

Новинар

Калфин търси работа на 160 000 демотивирани младежи. 160 000 са безработните младежи до 29 години. Масово те са демотивирани и нито учат, нито работят. Това заяви във Варна вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Той участва в заседание на групата на работодателите към Европейския икономически и социален комитет, организирана съвместно с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Калфин призова бизнесът да се ангажира с привличането на младите хора. „Това е огромен потенциал, затова от всички нас зависи да покажем на тези хора смисъла от това да се работи и перспективите, които имат, за да превърнем техния потенциал в актив", заяви вицепремиерът. Калфин напомни, че над 1 млрд. евро са парите по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси".

А към пазара на труда са насочени 60% от средствата, подчерта още той. "Същественият проблем с безработицата обаче е, че тя е структурна - най-голям е проблемът с младежите до 29 години, с хората над 55 години и с трайно безработните", каза още Калфил. В заключение той добави, че усилията на правителството са насочени към стимулиране на предприемачеството и повишаване на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда.

Брюксел ни дава 7,5 млрд. евро за земеделие. 7,5 млрд. евро ще бъдат налети в българското земеделие от еврофондовете. Родните фермери ще могат да разчитат на средствата от Брюксел през следващите 6-7 години.

Еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган поясни, че около 4 млрд. евро са от директните плащания. Останалата част от парите е по програмите за развитие на селските райони.

„Това са големи инвестиции наистина. Има възможност за подпомагане на сектори, които изпитват затруднения", коментира Хоган.

Пред журналисти в Брюксел еврокомисарят посочи, че страната ни се е справила задоволително с изпълнението на програмите за предишния програмен период. Той обърна внимание, че е важно да се осигурят надеждни системи, които да гарантират, че средствата се изразходват целенасочено.

В същото време Хоган разкри, че Европейската комисия обмисля удължаване на мерките и намирането на нови за справяне с последиците от руското ембарго.

„Ще бъде направено всичко възможно да се удължат тези мерки, стига да постигнем съгласие между всички главни дирекции в ЕК и бюджетът да го позволи", коментира той.

Хоган смята, че страната ни не е толкова засегната от ембаргото. Според него България не изнася толкова стоки в Русия, колкото Полша и Румъния. Правителството ни обаче вече обяви, че ще настоява за още помощ най-вече за българските млекопроизводители.

Планирано е посещение на Хоган в София в петък, по време на което ще бъде обсъдена възможността за компенсациите на родните земеделци.

Междувременно световни земеделски организации отчетоха, че след забраната за внос на хранителни стоки, наложена от Москва, Европейският съюз и САЩ са „атакували" азиатските пазари. Държавите от Южна Америка пък увеличават дела си на руския пазар.

Браншови асоциации и неправителствени организации в областта на земеделието поискаха среща с премиера Бойко Борисов и министъра на земеделието и храните Десислава Танева.

Причината е европейското финансиране за зимуващите гъски. Те настояват да бъде поета персонална отговорност от съответните длъжностни лица, както и за активни съвместни действия от МЗХ и браншовите организации за предотвратяване на провали за в бъдеще, и са категорични, че ако не бъде преустановена тази практика, ще се стигне до санкции от страна на Европейската комисия.