Капитал Daily

Европа не вярва на Гърция, иска реформи веднага. "Най-важната валута я няма - това е доверието и надеждността", каза по повод Гърция  германският канцлер Ангела Меркел при пристигането си в Брюксел за срещата на лидерите на държавите от еврозоната. Разговорите последваха отмяната на насрочената за неделя среща на всички лидери на страните от ЕС. Причината е, че финансовите министри от еврозоната не успяха да постигнат споразумение за подпомагане на Атина с трети пакет, надхвърлящ 80 млрд. евро.

Срещата на лидерите в Брюксел все пак приключи с напредък и основа за споразумение, "но няколко големи проблема остават отворени", обяви председателят на Евгрогрупата Йерун Дейселблум. Според австрийския му колега Йохан Георг Шелинг гръцкият парламент трябва да реши в понеделник, че подкрепя всичко, договорено в неделя в Брюксел. Финансовият министър на Финландия Александър Стуб добави, че Гърция ще трябва да приеме някои закони до сряда, 15 юли, за да се възстанови доверието между властите в Атина и европейските им партньори. Така сделка за Гърция все още няма, но и не е невъзможно да се постигне.

Неяснота до последно

Рядко се случва среща на ЕС да бъде отменена толкова скоро преди да започне и с толкова категорично съобщение. Лидерите на 28-те страни членки щяха да се изправят пред два сценария - или да обсъждат политическите последици от сделка, постигната от финансовите министри на еврозоната за Гърция, или, ако разговорите са се провалили, да дискутират последиците от евентуално излизане на Атина от еврозоната. Към редакционното приключване на броя отмяната на срещата се интерпретираше по два различни начина. Първият е, че разговорите вървят толкова зле, че няма смисъл лидерите на ЕС да се събират да дискутират споразумение, което няма да се случи в неделя. Но при подобен развой би се очаквало, че лидерите биха се събрали за извънредни разговори. Затова някои анализатори интерпретираха отменената среща като позитивен знак, който намеква, че, докато до сделка има все още доста време, волята за постигането й е налице, въпреки че преговорите са бавни и болезнени.  

Финансовите министри от еврозоната са обсъждали детайлно опцията за облекчаване на дълговото бреме на Атина, ако тя незабавно въведе законодателство за реформа на данъците, пенсиите и администрацията. Но няма да има отписване на дълг. След края на разговорите финландският финансов министър Александър Стуб заяви, че Гърция ще трябва да приеме някои закони до сряда, 15 юли, за да се възстанови доверието между властите в Атина и европейските им партньори и едва след това може да се мисли за преговори по трети пакет. Което беше потвърдено и след лидерската среща.

Еврогрупата иска още по-тежки реформи

Преди да се договорят за нов спасителен заем, финансовите министри искат от Гърция още по-тежки икономически реформи, съобщи Reuters, позовавайки се проектодокумент на Еврогрупата:

- пълно спазване на средносрочната първоначална цел от 3.5% ръст на БВП до 2018 г., като годишните цели ще бъдат съгласувани с институциите;

- провеждане на амбициозна пенсионна реформа и специфични политики за компенсиране на фискалните последици от решението на Конституционния съд от 2012 г. за пенсионната реформа и за въвеждане на клауза от нулев дефицит;

- приемане на по-амбициозни реформи на продуктовия пазар с ясна времева рамка за прилагане на всички препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Сред тях за търговията в неделя, за лекарствата без рецепта, собствеността на аптеките и други;

- на енергийния пазар: приватизация на оператора на електроразпределителната мрежа трябва да продължи, освен ако не се намерят заместващи мерки с еквивалентен ефект;

- на трудовия пазар: предприемане на цялостно преразглеждане на колективното договаряне, стачките и масовите съкращения в унисон с почасовата заетост и предложения подход от страна на институциите. Всички промени трябва да бъдат основани на най-добрите международни и европейски практики и не трябва да включват връщане към политики от миналото, несъвместими с целите за устойчив растеж;

- разработване на значително по-разширена програма за приватизация с подобрено управление. Работна група с институциите трябва да осигури предложения за по-добро прилагане на механизмите;

- промяна или подобрение на законодателството, прието през 2015 г., което не е било договорено с институциите и е било в противоречие с намеренията от програмата.

Държавните и общинските болници са натрупали 413 млн. лв. дългове. Едва 11 от общо 65 държавни болници работят на печалба и са в стабилно финансово състояние, сочи анализ на здравното министерство, който беше представен пред ресорната парламентарна комисия. Останалите държавни клиники имат изключително големи проблеми, поне 30 са на ръба на фалита и държавата ще прави спешни оздравителни програми за тях.

Бордовете и директорите на болниците се назначават от здравното министерство и то отговаря за начина им на работа и за изразходването на ресурсите им. Едно от дежурните оправдания за загубите и дълговете на болниците е, че финансирането от здравната каса и здравното министерство не е достатъчно, за да покрие лечението на болните, защото не е изчислено по реалните разходи, а по бюджетите, отделени за здраве, и колкото по-тежки пациенти приема една клиника, толкова повече загуби трупа. От анализа на здравното министерство става ясно, че въпреки всички условности има и добре управлявани държавни болници, но само единайсет. Това са университетските болници "Св. Иван Рилски" - София, и "Д-р Георги Странски" в Плевен, както и "Св. Анна" - София, психиатричната "Св. Наум" - София, и многопрофилните болници в Монтана и Шумен, както и пет санаториума и белодробни клиники. Всички те работят на печалба и нямат никаква нужда от преструктуриране.

Това обаче по никакъв начин не може да се каже за останалите.

Общите дългове само на държавните клиники са над 356 млн. лв. към април тази година, а ако към тях се прибавят и 74-те общински болници, числото е 413 млн. лв. и тенденцията е и общите, и просрочените задължения да растат неконтролирано. Една трета от общите задължения са акумулирани от пет болници (виж таблицата).

Кой плаща

Въпреки че получават най-големия дял от приходите за болнична помощ, държавните клиники не успяват да се справят. От 1.6 млрд. лв. плащания на здравната каса над 900 млн. лв. са отишли в 65-те държавни болници, което на практика означава, че сумата от 700 млн. лв. е била разделена между общо 300 общински и частни клиники.

Според анализа приходите от НЗОК съставляват 82% от постъпилите в държавните клиники средства. Съвсем не изглежда, че лечението в държавните болници е безплатно. Напротив, оказва се, че те имат значими допълнителни приходи по още четири вида пера - продажба на стоки, услуги и др., приходи от други продажби, други приходи и дарения. Част от тях вероятно са за медикаменти и медицински изделия, които здравната каса не покрива, за избор на екип и др. (част от които пациентите са били принудени да платят), но анализът не изследва това в детайли.

Получават се изключителни парадокси - например Специализираните болници за рехабилитация - Национален комплекс (държавните санаториуми), са получили от здравната каса 14 млн. лв. и в същото време са накарали пациентите си да доплатят да стоки и услуги още 14 млн. лв. Второ и трето място по допълнителни услуги от пациентите заемат "Пирогов", който е спечелил 8.3 млн. лв. от стоки и услуги, и софийският "Майчин дом" - 4.7 млн. лв. В приходите от други продажби, каквото и да значи това, първенец е УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, с 1.46 млн. лв., а по "други приходи" първо място заема "Св. Иван Рилски" - София, която е получила 5.8 млн. лв.

В анализа болниците са декларирали и постъпилите дарения, които вероятно са предимно от пациенти.

"Царица Йоанна-ИСУЛ" в София пък е първенец по дарения - 2.134 млн. лв., по над 1 млн. лв. са били дадени на "Св. Марина" - Варна, и "Св. Георги" - Пловдив.

Сега

Демографската криза увеличи броя на закритите паралелки. Демографският срив и рекордното количество двойки на изпитите по математика и български език след 7-и клас дават своето негативно отражение върху броя на паралелките, в които догодина ще учат младежите. Закрити поради липса на кандидати в цялата страна са 232 паралелки, което е рекордно намаление в последните 3 години. Най-много спада приемът на ученици в столицата и в Бургас, а най-малко - в Смолян и Търговище. Това показват данните на просветното министерство, предоставени за "Сега".

От данните става ясно, че през 2012 г. без кандидати са се оказали 269 паралели. За 2013 г. е имало положителна тенденция - закрити са само 196 паралелки. Оттогава досега обаче броят на закритите класове започва да набъбва. През 2014 г. те са били 212, а тази година броят им се увеличава с 30 и достига 232 затворени паралелки. 68 от тях са профилирани, а 164 - професионални. Така през новата учебна година учениците след 7-и клас ще бъдат приети общо в 1154 паралелки у нас при утвърден прием от 1386. Година по-рано броят им след първо класиране е бил 1241 при утвърден план-прием в 1445 паралелки.

Най-голямо е увеличението в столицата - закритите паралелки са 34 - със 17 повече от миналата година. В Бургас т.г. учениците ще учат в 67 паралелки - 15 по-малко от м.г. Почти всяка професионална гимназия в морския град ще има минимум една паралелка по-малко. Следва Варна - с 13 по-малко паралелки, и Благоевград - с 12 по-малко. Смолян и Търговище могат да се похвалят с доста по-добро планиране - там има най-малко намаление на паралелките - само по две и в двата града. В Кюстендил и Добрич намалението е съответно с по 3 и с по 4 паралелки.

Традиционно закритите паралелки се обясняват от образователното министерство с демографския срив. Ако през учебната 2013/2014 г. броят на учениците в VII клас е бил 62 234, през настоящата учебна година към февруари т.г. децата са 58 107. Тази година обаче допълнително утежняващ фактор се явяват и многото двойки на националното външно оценяване по български език и математика. Резултатите показаха драстичен срив в резултатите на седмокласниците. Общо за страната слабите оценки по математика бяха към 15 хиляди, или 27% от всички. На изпита по български пък 15% от учениците (малко над 8 хиляди) получиха "слаб 2". Само в София 2500 ученици не можаха изобщо да кандидатстват за гимназия, тъй като бяха скъсани и по двата предмета.

Ще се назначават още инспектори в министерствата. Главните секретари в министерствата, агенциите и комисиите ще се разделят скоро с едно от най-силните си оръжия за кадруване - инспекторатите. Въпреки че ще действат в рамките на ведомствата, те ще бъдат подчинени на бъдещото Национално бюро за борба с корупцията. Това предвиждат промени в Закона за администрацията, които правителството подготвя под ръководството на вицепремиера Меглена Кунева.

Зависимостта на инспекторите от "сивите кардинали" във всяко ведомство е отчетено като слабост при направения анализ от инспектората на Министерския съвет. Причината е, че често секретарите използват проверки на инспекторите, за да държат под контрол един или друг служител. С новите текстове се предвижда проверките на инспекторатите да се назначават само от антикорупционното бюро, което ще приема и резултатите.

Друга слабост, която е показал анализът, е, че в сегашния закон липса дефиницията за административен контрол. Това пречело да се назначават външни проверки. Част от инспекторатите действали по методически указания на премиера, докато някои били изключени от тях - такъв е случаят с НОИ. Предвижда се указанията вече да са в сила за всички ведомства.

Отчетен е и пропуск в броя на инспекторите. Оказва се, че във всяко министерство той е различен. В министерството на туризма има само един. Затова планират да се въведе минимален брой на инспекторите, който ще е задължителен за всички. Това ще позволи те да могат да извършват проверките в срок.

С измененията се предлага да има и повече функции на главния инспекторат към Министерския съвет над останалите. В момента той може да дава само указания. Предлага се вече да може и да оценява работата на другите инспектори.

24 часа

Без пенсия за инвалиди, които могат да работят. Хората с инвалидност от ТЕЛК, които са в работоспособна възраст и увреждането им позволява да работят, да не получават пенсия за инвалидност от НОИ. Върху такава реформа, която ще бъде представена през есента, работи социалното министерство, съобщи вицепремиерът Ивайло Калфин пред в. "24 часа". Сега пенсията се отпуска на база решение на ТЕЛК и зависи само от процента на присъдена инвалидност независимо дали човек продължава да работи.

"Заетостта ще даде възможност за по-големи доходи, а не един човек, който може да работи, да разчита само на ниската инвалидна пенсия. А сумата вместо за пряко подпомагане да бъде насочена, за да се насърчава работодателят да назначи човек с увреждания. Това не изключва плащанията за асистенти, други помощни средства и прочее", заяви Калфин.

Новата система на инвалидните пенсии е заимствана от Германия, където с нарастване на заплатата на човека с увреждания се намалява социалното плащане към него.

Оценката на работоспособността вече няма да се извършва от сегашните ТЕЛК-ове. Те ще продължат да оценяват само заболяванията на хората.

След това медико-социална комисия в НОИ ще прави оценка на индивидуалните потребности на инвалида, както и заболяването му какъв тип работа му позволява да върши. След това ще се търси възможност за преквалификация на инвалида и включването му в пазара на труда.

"Въпреки увреждането си тези хора са пълноценни за определени работи, примерно счетоводители", посочи Калфин.

С 280% са се увеличили инвалидните пенсии в България за последните 15 г., показва анализ на НОИ, обявен преди седмица. В края на миналата година пенсия за инвалидност са получавали над 907 хил. души.

"Натура" влиза и в морето, ще брои делфините. До края на юли ще бъде пусната покана за картиране на морските защитени зони по ОП "Околна среда", съобщи за "24 часа" екоминистърът Ивелина Василева. Така мрежата от защитени зони "Натура 2000" реално се пренася вече и във водите на Черно море.

Ще се правят карти в морето с местообитанията на делфини и 2 вида защитен карагьоз, обясниха експертите от министерството на околната среда и водите. Ще се знае точно какви популации най-често пребивават в определен район от Черно море.

Картирането ще включва още рифовете и подводните пещери по българското крайбрежие. Ще бъдат идентифицирани и заплахите за защитените видове и местообитания, както и възможни мерки за съхранението им. Информацията ще бъде изпратена в Европейската комисия. След одобрението ѝ от Брюксел ще посочат и кои мерки ще се финансират с европари. Ще се набележат и показатели, които ще се следят дали се подобряват или влошават. Периодично ще се докладва за тях в ЕК.

България има 3 защитени зони по "Натура 2000", които са изцяло в акваторията на Черно море. Общо 17 пък са местата, които включват част суша и част вода.

Досега картиране беше правено само на сухоземната територия на страната.

По "Натура" бенефициенти могат да бъдат научни институти, общини и неправителствени организации за консервационните мерки, обясни Василева. По ОП "Околна среда" имало заделени 16 млн. евро за т.нар. подход "водено от общностите местно развитие" - ВОМР. Той се прилага и в Програмата за развитие на селските райони.

"Надявам се това да бъде интересно за тези организации, защото ще могат да комбинират мерки от няколко програми", каза Василева.

Труд

Диви гъски изкълвали 50 млн. лв. агросубсидии. Изхранването със зърно на дивите гъски, червеногушата гъска и ливадния блатар, както и запазването на гнездата на царския орел и египетския лешояд, се оказва новият хит при усвояването на европари от фермерите по Програмата за развитие на селските райони.

За тази цел земеделци вече са поискали общо 25 562 989 евро субсидии, което е над 50 млн. лв., от фонд "Земеделие", съобщиха пред "Труд" от ведомството на Румен Порожанов.

Срещу сумата 1365 фермери поемат ангажимент да забавят с месец жътвата на общо 3 012 975 млн. декара жито и вместо в началото на юли, комбайните им ще влязат в нивите чак след 31 юли. Идеята е житото да се кълве по-дълго от пернатите.

А и със забавянето на жътвата най-узрелите зърна се ронят и падат в нивите и така ще са на разположение на птиците и през есента и ранната зима. Срещу този жест зърнопрозводителите получават допълнителна субсидия от 17 лв./дка.

Любовта и загрижеността на фермерите към гъските и останалите пернати от дивата природа само за година нараства 12 пъти, сочи статистиката на фонд „Земеделие".

Например тази година само за изхранването на дивите гъски фермерите са заявили за подпомагане площи, равняващи се на 40 млн. лв. субсидия, докато преди година за същата дейност са поискани едва 3,2 млн. лева. Преди година за парите са кандидатствали едва 56 души, а сега броят им е набъбнал на 1091, т.е. над 16 пъти.

По подобен начин расте загрижеността и към ливадния блатар, орлите и лешоядите, което вдига и размера на площите със специално подпомагане.

За небивалия интерес към изхранването на пернатите има солидни причини. В новата Програма за развитие на селските райони не бе включена схемата за сеитбообращение, по която досега зърнопроизводителите вземаха допълнително по 36 лв. за декар.

Условието беше да редуват посевите си всяка година и така да щадят почвата. Така единственият вариант за допълнителни субсидии към основните евросубсидии за обработване на земята от по 30 лв./дка се оказа допълнителното плащане за изхранването на пернатия дивеч, което е от 81,59 евро за хектар, или 17 лв. за декар.

Заради огромните заявки Министерството на земеделието и фонд "Земеделие" изпаднаха в противоречие как ще се изплащат субсидиите. Парите за дивите гъски до 2020 г. са общо 40 млн. лв., а толкова пари са заявени още за тази година.

Аграрният зам.-министър Васил Грудев заяви, че субсидията ще се намали и ще се плащат по 2,50 лв. на декар, за да стигнат парите за всичките години. Според него наредбата, в която е посочен размерът на подпомагането, позволява това.

Само че фонд "Земеделие", който е единствената акредитирана от Брюксел агенция за плащане на същата субсидия, четейки същата наредба, казва, че тя не позволява субсидията да се намалява и трябва да се плащат по 81,59 евро за хектар за изхранване на гъски, по 103,68 евро на хектар за изхранване на червеногушата гъска и по 109,93 евро на хектар за изхранване на ливадния блатар.

На въпрос на "Труд" не може ли субсидиите да се намалят заради свръхинтереса към схемата, от фонд "Земеделие" отговориха: "Фонд "Земеделие" е задължен да изчислява субсидиите на бенефициентите по мярка 10 "Агроекология и климат" съгласно размерите на годишното агроекологично плащане, посочени в наредба №7 от 24 февруари 2015 г."

Дали ще бъдат орязани помощите, или само за година ще бъде изплатен целият ресурс, предвиден до 2020 г., тепърва ще стане ясно. Фермерите обаче вече заплашват, че ще заведат дела срещу фонд "Земеделие", ако не получат пълните субсидии.

По-строги правила за одиторските фирми. Ще бъдат въведени по-строги правила за одиторските фирми чрез промени в Закона за независимия финансов одит. Новите текстове вероятно ще бъдат внесени за разглеждане в парламента в рамките на следващата седмица, обясни пред „Труд" председателят на временната парламентарна комисия за КТБ Десислава Атанасова. Целта е да се засили контролът над компаниите от бранша и да се подобри работата на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО).

След затварянето на КТБ се оказа, че компанията „Кей Пи Ем Джи - България" години наред е заверявала финансовите отчети на банката, без да забележи порочните практики в нея. До отнемането на лиценза на фирмата обаче така и не се стигна. Крайната мярка беше отхвърлена при тайно гласуване на петимата членове на Комисията за надзор над одиторите. Ведомството все пак реши, че ще наложи санкция от 100 хил. лв. на „Кей Пи Ем Джи - България". Отделно от това глоба от 100 хил. лв. има и за двама от одиторите, проверявали КТБ.

Сега по думите на Атанасова законът ще бъде променен, така че членовете на Комисията за надзор на одиторите да гласуват явно при решения за отнемането на лиценза на дадена компания.

„Санкциите за одиторите също ще бъдат завишени", обясни Атанасова. Тя не се ангажира да посочи каква точно ще е промяната. Още през януари обаче председателят на Комисията за надзор над одиторите Ваня Донева поиска глобите за нарушения на одиторските компании да не бъдат фиксирани, а да се формират на база на процент от приходите им.

Обсъжда се още да се въведе ротация за одиторските фирми, които заверяват годишните финансови отчети на предприятия, осъществяващи дейност от обществен интерес.

Пред БНР шефът на комисията за КТБ Десислава Атанасова обясни още, че ще има промени и в Закона за БНБ. Постъпили са и законодателни предложения на ДАНС за разширяване правомощията на дирекциите „Финансово разузнаване". Все още обаче не е решено дали те ще бъдат подкрепени от управляващите.

Монитор

500 пенсионери от Италия имигрираха у нас. Около 500 италиански пенсионери са имигрирали в България за последната година и половина. Това показват данни на италианско-българска фондация, която подпомага настаняването на чужденците у нас. Основната причина за миграцията на пенсионерите от Апенините е евтиният живот у нас.

В Италия с пенсия от €1500 се живее трудно. Тук с италианска пенсия е много по-лесно да се живее, разказва президентът на фондацията Клаудио Шифи. Самият той идва да живее в България, заедно с българската си съпруга, след като излиза в пенсия. Тогава се заражда идеята да рекламира страната ни сред сънародниците си. За тази цел Клаудио е разработил сайт, от който сънародниците му могат да получат информация за всичко, което ги интересува. На интернет страницата, чието лого е „Живейте щастливо и безгрижно с пенсия от 1000 евро" има подробна информация за цените на жилищата, тока, бензина, храната и развлеченията у нас. Има много запитвания от цяла страна. Но не е лесно хора на 60 години-70 години да изоставят семействата си и да дойдат в непозната страна, обяснява Клаудио. Имигрантите от третата възраст, решили да изживеят старините си у нас най-често избират големи градове като София, Пловдив и Варна. Именно в морската столица е най-голямата диаспора на италианци. Ходим си на гости, на пикници, много се забавляваме, разказва Клаудио. Повечето му сънародници живеят под наем, като част от тях могат да наемат жилище още преди да са пристигнали у нас.

Освен евтиният живот България привлича южняци от третата възраст и с факта, че страната ни е една от малкото в ЕС, в която пенсиите не се облагат с данъци. В Италия всички доходи се облагат с между 25% и 35%, а тук няма такова нещо, отчита Клаудио. Според европейското законодателство, граждани, които живеят в друга старана-членка на ЕС над 6 месеца се облагат по местната данъчна система. Така пенсионерите от Апенините, които имигрират у нас избягват налог върху парите им за старини. По този начин спестяват пари,  с които подпомагат роднините си в Италия, където има голяма безработица, твърди италианецът. Той е категоричен, че сънародниците му, които получават пенсия от 1000 евро трудно свързват двата края на Ботуша. Според информация на сайта на фондацията тази сума стига на възрастните за едва две-три седмица. След това пенсионерите трябвало да разчитат за прехраната си на хуманитарни организации или на останките от храна в кофите за боклук.

Нелегални хазяйки затвориха квартирните бюра. До пет лева на легло в двойна стая падна нощувката в малките курортни селца край Варна. Местните баби в Бяла, Шкорпиловци и близките до морето селища предлагат на летовниците квартира на тези символични цени с надеждата да припечелят някой лев в разгара на сезона.

Кризата в туризма удари и бабите-хазяйки в морската столица, които дават квартири под наем, установи проверка на „Монитор". Миналогодишният летен хит "На море при баба", който бързо спечели популярност сред родните мераклии за тънка почивка, вече не работи.

Заменен е с евтина нощувка без гевезлъци и допълнителни екстри. „15 лева е нощувката, но зависи за колко човека става въпрос и колко време ще останат. Всичко е въпрос на договаряне и ако се разберем, ще си стиснем ръцете", обяснява изпечена в пазарлъка жена, която чака на пейка до ЖП гарата пристигащите от страната. Държи  в ръката си надпис „Квартири" и се надява някой закъсал да я заговори. Признава, че много жени като нея се опитват да припечелят така, но сезонът е слаб за всички. Нейна по-възрастна колежка, застанала на другия ъгъл на гарата, избяга веднага след въпроса дали плаща някакви данъци за дейността си. Повечето квартири са във вилните зони или в жилища из града, но не са регистрирани, защото бабите хазяйки трябва да плащат туристически данък за поне 30% заетост през цялата година, без значение колко са туристите, които отсядат у тях. Ако са редовни към държавата, сметките им не излизат, затова работят нелегално. "Ниската цена е и основното предимство на квартирите пред хотелите", коментираха ситуацията и представители на туристическия бранш. Служител на гарата в морската столица пък обяснява, че заради сушата от туристи, повечето от хазяйките се пазарят и свалят цените. „Ето, квартирните бюра на перона, това лято не отвориха изобщо, защото нямат работа. Бабите ги фалираха", коментираха те.

Топофертите за центъра на Варна са от 12 до 15 лева в стая с 2 легла, а луксозно обзаведени стаи от апартаменти около хотел Черно море, на самия пъп на града и близо до Морската градина плажа и морето, стоят полупразни, както и хотелите в туристическите комплекси. Нощувка и туристически данък в малките семейни хотелчета или къщите за гости край морето в района на „Ален мак" е вече 10-12 лева на вечер в стая с 2 легла. Дори и в престижния вилен район на местността „Свети Никола" може да се намерят стаи за гости, където да се пренощува за 10 - 15 лева на вечер. В Аспарухово нощувката на човек в стая с 2 легла вече твърдо е 10 лева,а  в Галата - 9 лева.

Стандарт

Вложиха $270 млрд. в зелена енергия. Зелената енергия за последните осем години е нараснала с 62%. 25% от тока, 17% от отоплението и 6% от автомобилните горива в Европа идват от възобновяеми източници.

270,2 млрд. долара инвестира светът във възобновяема енергия през миналата година. Само за проучвания са били заделени над 11 млрд. долара, почти поравно разделени между правителства и частни компании. Отново слънчевата и вятърната енергия са лидери по привлечени капитали. В първата са инвестирани 149,6 млрд. долара, или с 25% повече спрямо 2013 г., а във втората - 99,5 млрд. долара, което е нов рекорд.

Миналата година може да се запомни, първо, с наблюдаваният безпрецедентен бум на зелената енергия в две страни - Китай и Япония. Двете азиатски икономики насочиха капитали в размер на 74,9 млрд. долара в слънчева енергия, което представлява практически 50% от световните инвестиции, насочени към сектора.

Вторият удар направи Европа. Не по-малко от 7 проекта за добиване на офшорна вятърна енергия, всеки на стойност надвишаваща 1 млрд. долара, достигнаха фаза крайно инвестиционно решение. Най-големият проект, изчисляван на близо 4 млрд. долара, ще бъде финансиран от 12 банки, Европейската Инвестиционна Банка, три експортно кредитни институции и Датски пенсионен фонд. Става въпрос за най-голямата в историята централа инсталирана във вода, с капацитет за производство на зелена енергия равняващ се на 600 MW.

През 2014 г. в световен мащаб бяха направени инвестиции в проекти за офшорна вятърна енергия на обща стойност 18,6 млрд. долара, което е увеличение със 145% спрямо предишната година и с 45% над нивата на рекордната 2010 г.

В същото време обаче развиващите се страни също започват да обръщат все повече внимание на възобновяемата енергия и да наливат все повече капитали в нея. През миналата година разпределението на инвестициите е най-равностойно от когато и да е било преди между развитите и новопрохождащите икономики. Първите са вложили 139 млрд. долара, а вторите - 131,1 млрд. долара. Прогресът на новите икономики обаче не се дължи единствено на Китай. През 2014 г. Бразилия и Индия са вложили приблизително 8 млрд. долара, а Република Южна Африка - 5,5 млрд. долара. Те попадат и в Топ 10 на държавите с инвестиции в зелена енергия, докато Мексико, Чили, Турция, Индонезия и Кения се присъединиха към Клуба на страните с над 1 млрд. долара.

С внос на енергоизточници за 400 млрд. евро годишно, което прави по над 1 млрд. евро на ден, EС е най-големият вносител в света. За това не е учудващо, че обръща толкова голямо внимание на алтернативните източници на енергия, каквато е възобновяемата. Засега Европа продължава да е лидер по пазарен дял и инсталирани мощности на зелена енергия на глава от населението, но с бързи темпове напредват САЩ и Китай, които инвестират огромни капитали.

Поднебесната империя държи рекорда за най-много инвестиции в зелена енергия за миналата година. Страната е заделила 89,5 млрд. долара, или с 32% повече спрямо 2013 г. Китай е пазарен лидер при слънчевата енергия и сред най-големите производители на вятърна енергия.

Връщат кредити със застраховки. По-ясни правила ще има за застраховките, които се сключват при взимане на заем и за полиците за коли на лизинг. Целта е да се гарантират правата на клиентите на кредитните институции и на лизинговите фирми. Това ще стане, ако парламентът приеме подготвения от КФН изцяло нов кодекс за застраховането, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерството на финансите. При взимане на ипотечен кредит редица банки изискват клиентът да сключи застраховка "Живот". При потребителски заеми също се предлагат полици, които да покриват вноските при временна загуба на работа или при смърт на длъжника. В момента обаче няма ясни правила за изплащане на обезщетенията в тези ситуации. Ако длъжникът умре, кредитът му се прехвърля към наследниците, а често те дори не знаят, че той е имал застраховка.

Финансовата институция пък предпочита да си търси парите от наследниците, вместо от застрахователя. При колите на лизинг проблемът е друг. В момента застраховката "Каско" на автомобила се сключва в полза на лизингодателя, който е реалният собственик на автомобила, въпреки че вноските по полицата се плащат от клиента. Ако автомобилът бъде откраднат или катастрофира, застрахователят може да изплати обезщетението на лизингодателя, въпреки че той има право да продължи да получава и вноските по лизинговия договор, независимо от погиването на вещта. С новия кодекс за застраховането тези проблеми ще се изчистят. При застраховките на колите на лизинг обезщетението ще се изплаща на тази страна по договора, която носи риска. Когато в края на договора колата трябва да се прехвърли на клиента, той ще получава и обезщетението по "Каско". Например на втората година от лизинговия договор автомобилът е застрахован за 20 хил. лв., а клиентът дължи още 5 хил. лв. за да го изплати. Ако откраднат колата, то клиентът ще получи от застрахователя 20 хил. лв., но ще трябва да изплати оставащите по лизинговия договор 5 хил. лв. Освен това с новия кодекс лизинговата компания ще има право да сключи застраховки за автомобила само след писменото съгласие на клиента с условията. Това правило ще важи и при застраховките на заеми. Като кредиторът ще трябва да даде предварително на клиента цялата информация за полицата - общите условия, застрахователната сума, както и лицата които имат право да получат обезщетение.