Целево финансиране на висшите училища да зависи от качеството на обучение и потребностите на икономиката. Ще има диференциация и при определяне на заплатите. Предвижда се обособяването на „защитени специалности" - това ще са направления, в които държавата има нужда от кадри. Това е записано в законопроекта за изменение на Закона за висшето образование (ЗВО), предложен от правителството, който народните представители приеха на първо четене. На първо четене бяха приети още 5 законопроекта за промени в ЗВО.

Досега парите, които държавата отпуска, следваха студента, а не се дават заради качеството на обучението му и това трябва да се промени. Това заяви в парламента министърът на образиванието проф. Тодор Танев в пленарна зала, цитиран от БГНЕС. Той подчерта, че с предложения законопроект на правмителството се акцентира върху приоритетните за България специалности, за да може висшето образование да има връзка с живота, с бизнеса, с потребностите на държавата.

В мотивите си правителството припомня, че през последните 25 години в резултат на масовизацията системата на висшето образование се разшири. Студентите в държавните висши училища се увеличиха от близо 90 на около 190 хиляди, а общо във всички висши училища - на 240 хиляди.

В текстовете, предложени от Моинистерския съвет, освен мерки за диференциране на субсидирането, се предлага да се прекрати практиката за приемане на студенти с ниски резултати с цел раздут бюджет за повече държавни пари.

Какви са другите предложения?

В законопроекта на ГЕРБ се урежда статутът на Националното представителство на студентските съвети - с мандатност на членовете му, в състава да влизат само членове на студентски съвети или председатели. Предвижда се засилена прозрачност и отчетност на НПСС, проверка от Сметната палата с предоставяне на данните онлайн. Административната издръжка на НПСС да падне от 10% на 3% от бюджета му.

От БСП лява България предлагат в своя законопроект разширяване автономията на висшите училища и нов модел на оценка на качеството, както и промяна на модела на финансиране на висшите училища.

Според левицата, рейтингът на вузовете и реализацията на студентите не отразяват качеството на образованието и реална оценка за това може да се направи на база на научния потенциал. Поради това в нейния законопроект се предлага развитие на институти в рамките на университетите, които да се занимават с изследователска дейност.

Освен това, от БСП предлагат намаляване на семестриалните такси с една трета, като разликата се поеме от държавата.

От Реформаторския блок настояват в своя текст ректорът, заместниците му и деканите във всеки университет да имат опит като хабилитирани лица.

Законопроектът на АБВ се основава на развитието на академичната автономия и дефинира понятието образователен франчайз. Разглежда се възможността за филиали на родни ВУЗ-ове в чужбина.