Парламентът прие Националната здравна стратегия 2020, където се определят приоритетите и стратегическите цели за развитието на здравеопазването за следващите 5 години.

В гласуването участваха 145 народни представители, от които 103 бяха "за", 27 - "против", а 15 се въздържаха.

Сред заложените мерки са подобряване на Спешната помощ, промяната в системата за цените на медицинските дейности и лекарствата, въвеждането на национална здравна карта. Предвижда се увеличение на бюджета за здравеопазване с 0,2 или 0,3% всяка година до 2020-а година.

Предвидена е промяна на здравноосигурителните пакети и възможност за избор на пакет, както и промени в бюджета на Здравната каса, така че да се увеличи делът на средствата за първичната извънболнична помощ и да се намали този за болнична помощ и лекарства.

В доклада на Комисията по здравеопазването се посочва, че стратегията определя визията за развитие на здравеопазването в България до 2020 г. Според документа здравната политика е с фокус върху устойчивото подобряване на здравето на българските граждани във всички възрастови групи. В стратегията се посочва, че националните здравни цели до 2020 г. са: снижаване на смъртността при децата от 0 до 1-годишна възраст до 6.8 на 1000 живородени деца; снижаване на смъртността при децата от 1-9 годишна възраст до 0.24 на 1000; снижаване на смъртността при подрастващите и младите хора от 10-19 годишна възраст до 0.28 на 1000; снижаване на смъртността при лицата в икономически активните групи от 20-65 годишна възраст до 4.19 на 1000; увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65-годишна възраст до 16,4 години.

От "БСП лява България" заявиха, че няма да подкрепят стратегията. Емил Райнов обясни, че не са съгласни с посочените пътища за постигане на целите в нея. Стратегията остава едно добро пожелание, каза той. Една година наблюдаваме затруднен достъп до здравеопазване, разделяне на пакета на две - допълнителен и основен, разделяне на хората на здравно осигурени по основния пакет и по допълнителния, отбеляза Райнов. Няма как да се съгласим, че в тази стратегия няма нищо написано за държавните болници, каза още той. Според лидера на БСП Михаил Миков стратегията не отразява действителните проблеми в страната, където близо 50 процента от хората живеят в риск от бедност.

От ДПС също изразиха несъгласие със стратегията. Тунчер Кърджалиев заяви, че една година се наблюдават хаотични идеи, някои от които граничещи с абсурда. Той посочи, че не подкрепят стратегията, защото не са съгласни с инструментите, с които се предлага постигането на нейните цели. Не сме съгласни с плана за действие и финансовия план, каза още той. Кърджалиев заяви, че правилното решение е демонополизацията в здравната система. Хасан Адемов допълни, че НЗОК трябва да бъде поставена в условия на конкуренция.

Семир Абу Мелих от ГЕРБ изрази резерви към стратегията. Той определи документа като поема, чийто главен герой са финансите. Трябва самият пациент да е в центъра на вниманието, заяви депутатът. По думите му в стратегията думата пациент е спомената 123 пъти, живот - 117, сестри - 3, лекари - 32, а финанси и пари - 230 пъти. Абу Мелих заяви, че основният проблем в българското здравеопазване е нуждата от допълнително финансиране или т.нар. надграждащ модел. Не трябва да ни е страх да говорим, че надграждащият модел трябва да е в основата, заяви той. По думите му здравната система има нужда от допълнително захранване. Според депутата обаче в стратегията няма нито една дума за надграждащия модел. Да напишеш толкова много страници и да го няма истинското решението, това не е добре, коментира той. Подкрепям правителството, но не подкрепям това, допълни Семир Абу Мелих.