С 560 лева на човек трябва да разполага 4-членно домакинство на месец, за да посреща нормалните си потребности за храна и сметки. Това показва поредното тримесечно изследване на КНСБ за издръжката на живот към края на предходната 2015 година.

От изследването става ясно още, че стойността на издръжката е спаднала с 0.1 процента на годишна база, което показва дефлация и задържане на потреблението. Линията на бедността за последното тримесечие на 2015-а е 296 лева, като с този доход на човек живеят около 30 на сто от семействата у нас, което е над 2 200 000 души.

"Сред факторите, които водят до задържане на издръжката и годишен спад, е намалението на цените на петрола на международните пазари - с 43,4 процента, а в България намалението на цените на горивата за същия период е с 11,6 процента. Следствие от спада на цените на петрола е поетапното намаление на цените на природния газ, като в рамките на 2015 година намалението е 31 процента", обобщи Виолета Иванова, изследовател от Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ, която представи изследването. Тя допълни, че руското ембарго също е оказало натиск за низходящата динамика , както на международните борси, така и на вътрешните цени на селскостопанските продукти.

Средната работна заплата спрямо края на 2014-а година се е вдигнала със 7.8 процента, но броят на наетите на работа се е увеличил едва с 0.9 процента.

По повод изследването председателят на КНСБ Пламен Димитров каза, че това дава основание на синдиката да поиска увеличение с 10 -15% на средните работни заплати в частния сектор за 2016 г., което било едно едно прилично увеличение, за да дръпне средната работна заплата. По думите на Димитров, анализите, които прави КНСБ на всяко тримесечие, показват тенденция на стагнация за настоящата година, където средната работна заплата се движи от около 560 лв. „В същото време реалната работна заплата нараства с 8,3% с отчитане на дефлационните процеси", обясни той, цитиран от Агенция „Фокус".

Според него, тенденцията на покачване на разходването е слаба. „За нас е много важно да продължи тази тенденция още по-отчетливо и видомо с увеличението на доходите, което беше договорено и с действията на частния сектор, който през миналата година се е увеличил с 9%", посочи още лидерът на КНСБ.

За него е много важно откъде ще дойде икономическият ръст в страната. „Ние залагаме на вътрешното потребление. Вътрешният сектор ще бъде ограничен заради рестриктивната политика и намаляването на европейските пари. Не изключваме целеви инвестиции от вън. България има сериозно изоставане в една от областите на плана „Юнкер", обясни синдикалният лидер, като подчерта, че в сектора на инфраструктури и иновации, страната ни няма нито един проект, с който да кандидатства по плана.

„Планът Юнкер вече набира скорост. Около 50 млрд. евро са мобилизирани в него и работят в стара Европа. Правителството трябва да създаде предпоставка за увеличение на доходите и да договори с бизнеса изграждането на допълнителна инфраструктура", допълни президентът на КНСБ.

Според него, са необходими нетни приходи от около 20 млрд. лв. в железопътна инфраструктура, водоснабдяване и други дейности. „Активността ще предопредели колко от тези пари ще влязат в икономиката на страната. България има нужда от растеж между 4 -5%, за да възстанови заетостта от преди кризата. Трябва да възстановим около 230 000 работни места. Само такъв растеж, който дава възможност да възстановяваме и генерираме нови работни места с по-добри работни заплати, дава смисъл на младите да останат в България", допълни Пламен Димитров.