Сега

Данъчното бреме у нас е с 40% по-тежко в сравнение със САЩ. Общата данъчна тежест в ЕС е с над 50% по-висока, отколкото в САЩ, и това е една от основните причини за изоставането на европейската икономика. Специално в България данъчното бреме е малко под средното за ЕС, но в сравнение със САЩ е с 40% по-тежко. Това разкрива "Барометър за реформи" - новото проучване на Конфедерацията на европейския бизнес BUSINESSEUROPE. Основният извод в него е, че страните от Евросъюза трябва да правят реформи и да се откажат от неразумното харчене, вместо да се опитват да запълват бюджетните пробойни с вдигане на данъци.

България страда от типичните за Стария континент проблеми, заради които ЕС губи състезанието с другите големи икономики и най-вече със САЩ. Това са значително по-високите данъци и осигуровки, огромните и растящи социални разходи и застаряването на населението, става ясно от доклада на BUSINESSEUROPE. Той откроява още един фактор, който дърпа назад европейския бизнес - скъпата енергия. Цените на тока, които плащат предприятията в ЕС, са над 2.5 пъти по-високи спрямо тарифите за американските компании.

Данните от пролетния "Барометър за реформи" разкриват, че България е на път да загуби едно от малкото си предимства пред другите страни от ЕС - ниските данъци. През последните години разликата между нас и ЕС се топи. През 2009 г. общото данъчно-осигурително бреме за Евросъюза е било 50.3%, а в България - само 39.5 на сто. През 2014 г. вече има значително сближаване, като средно за ЕС данъчната тежест е спаднала до 48.2%, а у нас се е покачила до 42.1 на сто, което се дължи основно на непрекъснатото вдигане на минималната заплата и осигурителните прагове, но и на въвеждането на нови налози като данъка върху лихвите от депозити.

Специална глава в анализа на BUSINESSEUROPE е посветена на застаряването на населението - процес, който в ЕС се очаква да бъде много по-драматичен, отколкото в САЩ. Влошаването на демографската картина - все повече пенсионери, все по-малко работещи - има сериозни финансови последици. Свиването на активното население означава, че ще се плащат все по-малко данъци и осигуровки, а ще растат разходите, свързани с пенсии и социални помощи, от каквито най-често се нуждаят възрастните хора. Тъкмо за това са необходими спешни мерки, свързани с пазара на труда, ученето през целия живот и пенсионните системи.

В САЩ близо 60% от хората на възраст над 25 години продължават да се образоват и квалифицират, докато в ЕС едва 45% участват в някакъв вид обучение. А у нас "Ученето цял живот" си остава повече лозунг без особено покритие - процентът на учещите в следстудентска възраст е много нисък. И тук препоръката на евробизнеса е ясна - правителствата трябва да наблегнат на образованието на хората от всички възрасти, вместо да раздават помощи за безработни.

Лавина

Очаква се разходите, свързани със застаряването на населението в ЕС, да се увеличат от 19% от БВП през 2015 г. до 26% през 2050 г. В САЩ нарастването ще е от 13.1% на 18% за същия период. Делът на разноските за обществено здравеопазване на хората над 65 години ще скочи от 46% днес до почти 62% през 2050 г.

Кабинетът ще продава приоритетно товарните превози на БДЖ. За поредна година Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) ще се опита да продаде приоритетно четири дружества - "БДЖ - Товарни превози", "Овча купел", "БФБ-София" и "Международен панаир - Пловдив". Това е записано в плана на ведомството на Емил Караниколов за 2016 г., публикуван тези дни. Той почти по нищо не се различава от очакванията на агенцията за предходните няколко години, плановете за които просто се презаписват от година на година.

Намеренията на агенцията са да получи от продажби 86.9 млн.лв. от около 34 сделки. Тъй като това е прогноза, която може да се промени, очакваните постъпления може да са повече или по-малко, застраховат се от АПСК. Заложената сума все пак е по-голяма от очакваните през миналата година 52.2 млн. лв.

Към момента ведомството работи по проекта за продажба на държавния дял в капитала на фондовата борса. За това ще се търси стратегически инвеститор - голям борсов оператор. Целта е да се създадат предпоставки за развитие на фондовия пазар, за увеличаване на интереса на чуждите инвеститори и повишаване на капитализацията на пазара, обясняват от Агенцията за приватизация.

С пълна пара тече и подготовката за сделката на годината - евентуалната продажба на БДЖ "Товарни превози". От приватизацията вече са определили екип за изготвяне на анализ на правното състояние на дружеството. Въпреки че към момента няма дори неофициални кандидати, от АПСК заявяват, че приходите от продажбата ще намалят свръхзадълженията на холдинг БДЖ.

От Агенцията за приватизация предупреждават, че сделките и приходите зависят от трудната икономическа и финансова среда у нас. Проблем пред продажбите е и понижената инвестиционна активност, декларират експертите на Емил Караниколов.

Както всяка година, така и през тази натиск ще има и заради влошеното финансово състояние на някои от фирмите, пуснати за продажба. Липсата на сговор между отделните институции също ще пречи. Отсъствието на диалог не веднъж е посочвано сред най-големите проблеми на агенцията, която често се оплаква от трудната комуникация с отделните министерства.

Контрол

АПСК чака постъпления от 3.5 млн. лв. от следприватизационен контрол, е записано в плана за 2016 г. За сравнение през миналата очакваните суми бяха по-големи - 5 млн. лв. В ход са процедури за публична продан на активи на дружества, които не са спазили приватизационните си ангажименти. Кои са те обаче, не се посочва.

Капитал Daily

Столичната община се връща в чистенето на града. Софийската община реши постепенно да изземе почистването на града от частните фирми и да ги даде на свое дружество. Общинското предприятие "Чистота-Искър" от началото на април ще поеме почистването на кварталите "Красна поляна" и "Красно село", стана ясно на последното заседание на Столичния общински съвет. После решението може да се разпростре и до големите квартали "Младост" и "Люлин", "Триадица", "Овча купел" и "Витоша" - въпреки че през февруари общината вече пусна предварителна заявка за обществена поръчка за 80 млн. лв. за четири години, тя може да се откаже от търга и да даде чистенето отново на своята фирма.

Решението идва след като няма и преди година всички други квартали бяха разпределени с договори за следващите пет години. Почти всички поръчки бяха взети от фирми на "Титан АС" на Димитър Борисов и Иво Иванов и на братята Георги и Кирил Домусчиеви. Те, заедно със завърналия се в бизнеса с боклука Румен Гайтански-Вълка, чистят почти всички големи градове на страната.

Операцията на общината е законна, остава да видим дали ще е финансово ефективна и качествена, което традиционно е под съмнение за държавна или общинска компания. Даването на поръчка без състезание на държавна и общинска фирма беше върнато в закона при кабинета "Орешарски" и остана и в новия вариант на ГЕРБ. В случая с боклука на София, а и на други градове, от години има проблем - едни и същи фирми печелят търговете, има съмнения за картелиране (последният видим пример е Варна), а оттам и за плащана висока цена.

В столицата годишно за отпадъци се разпределят около 90-100 млн. лв., като това е най-скъпата общинска задача. Преместването към общинско дружество сега е вид признание, че обществените поръчки са били организирани зле и резултатът е скъпа услуга за столичните данъкоплатци.

Уж конкуренция

Двата квартала - "Красна поляна" и "Красно село", попадат в т.нар. Зона 6 и отговорникът за почистването им трябваше да се реши с обществена поръчка още през миналата година. Заради обжалвания и дълги забавяния обаче общината така и не успя да подпише договор с частен изпълнител. Вместо това от местната власт са решили да се завърнат към модела отпреди управлението на Стефан Софиянски, в който общината сама отговаря за сметопочистването. Годишно сега за тези два квартала разходът е около 15 млн. лв. Затова любопитно ще е за колко ще върши задачата "Чистота-Искър".

В последните години "Красна поляна" и "Красно село" се почистват от "Щрабаг". Фирмата е решила да се откаже от този бизнес и не се яви на конкурса през 2014 г., което създаде голяма конкуренция за позицията. В състезанието участваха "А.С.А. България", обединение БТЕ-ТЕВ с участници полската "Тонсмейер полудние" и българските консултантски "БТ инженеринг" и "Евротехконсулт", австрийското обединение "Кершнер сервиз", обединение "Грийн сити" (КРС 1 - 11%, "Би енд Ем консулт" - 28%, "Папир БГ" - 60%, "Селе амбиенте", Италия - 1%), софийската "Евро импекс" на Александър Иванов и обединение "Грийн партнърс БКС", свързано с дългогодишния монополист в сектора Румен Гайтански-Вълка.

Именно "Грийн партнърс БКС" беше класирана на първо място, но конкурсът беше обжалван. КЗК не видя проблем, но през есента на миналата година Върховният административен съд откри порок в търга. Според магистратите "отделните оценителни листи, подписани от членовете на комисията за всеки конкретен участник в процедурата, са с абсолютно идентично съдържание както по отношение определения му по всеки технически показател брой точки, така и относно изложените за присъждането им мотиви. Това може да означава единствено че изобщо не е извършена самостоятелна оценителна дейност по техническите показатели от всеки от членовете на комисията в грубо противоречие с изискванията на утвърдената от възложителя методика".

Така процедурата се върна в общината и половин година не последва решение. Вероятно защото отново е трябвало да се класира първа офертата на Вълка, а сегашният премиер и бивш кмет Бойко Борисов уж го изгони от този бизнес.

През цялото време "Щрабаг" продължаваше да почиства двата квартала. Според последния договор на фирмата със Столична община тя трябваше да се грижи за сметопочистването до сключване на договор вследствие на обществената поръчка. Сега общината казва, че "срокът на договора изтича на 1 април 2016 г.". Затова от градската управа са решили да прехвърлят дейността на общинската "Чистота-Искър". Не е ясно дали някой от кандидатите в обществената поръчка няма да обжалва прекратяването й.

Завоят на общината

Новата задача на "Чистота-Искър" вероятно ще се разшири. Общинските съветници обсъждаха идеята при приемането на бюджета и план-сметката за битови отпадъци за 2016 г. В разчетите са предвидени 3.6 млн. лв. за доставка на техника за сметосъбиране и сметопочистване. "Както виждате, се залагат средства за закупуване на техника с идеята постепенно и частично да се създаде структура, която да поеме част от задълженията по почистването", коментира тогава кметът на София Йорданка Фандъкова.

Дори и общината да иска да изземе цялото почистване на града, това няма как да се случи в настоящия мандат. От договорите на повечето частни фирми остават още четири години, през които вероятно ще им бъдат изплатени близо половин милиард лева. През април 2017 г. пък изтича договорът на австрийската "Заубермахер", която чисти кварталите "Младост", "Люлин", "Триадица", "Овча купел" и "Витоша", и общината най-вероятно ще настани своята фирма и там.

Делян Пеевски продаде миноритарния си дял в "Булгартабак". Два миноритарни пакета от акции на "Булгартабак" бяха прехвърлени в сделки на нерегулирания пазар на фондовата борса в петък за общо 59.4 млн. лв., стана ясно от съобщения на инвестиционния посредник по двете транзакции - "Капман". Двата дяла - от малко под 5% и 7.22% - съответстват на собствеността на депутата от ДПС Делян Пеевски и на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, като сделката с книжата на Миролио е втората поред в рамките на седмица.

И при двете цената е 66 лв. за акция, т.е. много над текущата пазарна цена от около 50 лв. за акция. Така платените суми за двата пакета са съответно 24.3 млн. лв. и 35.1 млн. лв. Няколко дни по-рано, на 15 март, при първата сделка за дела на Миролио книжата бяха изтъргувани за 26.6 млн. лв. Така неизвестният за момента междинен собственик на пакета от 7.22% е спечелил близо 9 млн. лв. от разликата.

За момента няма яснота за купувачите и по трите сделки от седмицата - повече детайли трябва да станат ясни в понеделник от бюлетина на Централния депозитар. По закон самият "Булгартабак" също е длъжен да разкрие до инвеститорите си информация при прехвърлянето на пакети, по-големи от 5% от капитала, какъвто е делът на Миролио, но не и на Пеевски.

Предизвестено излизане

Официално Делян Пеевски притежава малко под 5% от книжата на цигарения холдинг през фирмата си "НСН инвестмънт", в която държи 90% от капитала, а останалите 10% са на майка му Ирена Кръстева. Извън миноритарния си дял депутатът от ДПС е сочен за скрития голям собственик на "Булгартабак". Преди месец Пеевски обяви, че ще се раздели с официалното си участие, за да не се дискредитира името на холдинга покрай прекратените държавни поръчки на строителни фирми, свързвани с него.

През лятото на 2015 г. "НСН инвестмънт" придоби компанията "Табако инвестмънт" на Петър Манджуков, която към края на 2014 г. притежаваше 368 362 акции на "Булгартабак". В сделката в петък са прехвърлени 368 361 акции. Разликата от 1 акция вероятно е, за да не се достигне прагът от 5%, при който има задължение публично да се разкрие новият собственик. Така част от собствеността в холдинга ще остане също забулена в тайна.

Другият прехвърлен пакет акции представлява 7.22% от капитала на "Булгартабак" и отговаря точно на дела на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, който няколко дни по-рано беше прехвърлен също в сделка на нерегулирания пазар срещу 26.6 млн. лв. Тогава Миролио, който влезе в компанията през 2012 г., отказа да коментира и да потвърди пред "Капитал", че той е продавачът на книжата.

Мажоритарен собственик на "Булгартабак" е регистрираната в Австрия BT Invest, която държи близо 80% от капитала. Нейният краен акционер е скрит зад верига от офшорки. Дял от 6.02% има и фалиралата Корпоративна търговска банка, а останалата част от книжата са собственост на институционални инвеститори като взаимни и пенсионни фондове, Bank of Nеw York Mellon и малко дребни акционери.

Висока цена

Сключената на 15 март първа сделка с пакета от 7.22% беше при значително по-ниска от текущата пазарна цена стойност на книжата - имаше разлика от 23%. Ден по-късно "Булгартабак" обяви, че спира износа си за Близкия изток, който носи значителна част от приходите му. В резултат на новината в следващите два дни холдингът загуби над 110 млн. лв. от пазарната си капитализация, която падна до 368.43 млн. лв. в четвъртък, а книжата му се понижиха от 65 до под 50 лв. за акция. В петък част от спада беше наваксан и цената се върна до 52 лв. за акция (виж графиката).

Колко е спечелил или загубил Пеевски от временното си притежание е трудно да се изчисли, тъй като той не купи през борсата, а придоби срещу необявена цена дружество, в което беше пакетът от 5%.

24 часа

Двама от осъдените за най-големия грабеж в ЦУМ - в чужбина с диаманти и 27 кг злато. Двамата обирджии, които извършиха най-големия грабеж на злато у нас в последните повече от 15 години, като задигнаха 30 килограма накити от ЦУМ, са избягали от страната, преди да бъдат вкарани в затвора за 14 години, разкри проверка на "24 часа".

Осъдените престъпници, които извършиха дръзкия обир маскирани като полицаи през 2003 г., успяха да скрият 27 килограма от ценната плячка, която към момента се оценява на над 1 млн. и 300 хил. лв. Тодор Мирчев и Николай Видолов са се измъкнали от страната и с торбичка с шлифовани диаманти, задигнати при същия грабеж в центъра на София, установи разследването ни, след като за първи път на репортер на в. "24 часа" бе разрешено да се запознае с пълните материали по приключилото вече дело.

По оперативни данни двамата бегълци били засечени в първите месеци от изчезването да харчат пари в Англия, но по-късно следите им се губят. Третият осъден за дръзкото престъпление Георги Стефанов също се е укрил, когато е трябвало да бъде прибран в затвора, но два месеца по-късно е бил арестуван и отведен зад решетките.

От Министерството на правосъдието потвърдиха официално пред "24 часа", че присъдите на Мирчев и Видолов не са изпълнени, след като на 11 декември 2013 г. Върховният касационен съд окончателно ги е осъдил на по 7 години затвор. Наша проверка пък установи още, че след като от съдебната охрана върнали в прокуратурата данните, че Тодор Мирчев не е открит на адреса си още на 21 декември 2014 г., неясно защо обявяването му за общодържавно издирване е направено повече от 20 дни по-късно на 16 януари 2014 г. Неизпълненаната присъда на Видолов пък е върната на прокуратурата на 2 януари, но МВР е обявило осъдения бандит за издирване едва 19 дни по-късно. Криминалисти коментират, че за тези 20 дни и двамата обирджии са могли да обиколят няколко континента.

Години преди да се превърнат в поредните богати "бегълци от правосъдието" Николай Видолов и Тодор Мирчев планират до най-малката подробност "златния обир" в полицейска униформа. Полицаите, разследвали престъплението са категорични, че "мозъкът" на цялата операция всъщност никога не е бил задържан, смята се, че той е от средите на златарите и е разполагал с най-ценното - вътрешна информация: че складът на едро на турската фирма "Итал голд" в ЦУМ е като пещерата на Аладин. Там зад плътна дървена врата с шпионка е салонът с щандове, на които са изложени изящни изделия от благороден метал - бижута с диаманти, пръстени, синджири, ланци, обеци, гривни от злато, гравирани ръкавели, златни сувенири и пр. Малко по-навътре пък в отделен офис с бюро, фотьойли и метални каси се пазят най-скъпите и ценни бижута. Магазин 0325 се намира на 3-ия етаж на столичния ЦУМ, няма витрини и не всеки може да пазарува от него - там се продават основно бижута на едро. Открит е през 2002 г. от "Итал голд мега ювелири" ООД, изключителен представител на турската "Итал голд" за България.

От 2002 до март 2003 г. фирмата внася на няколко пъти златна бижутерия и брилянти от Турция и Италия. Част от тях веднага са продадени на търговци у нас.

Два дни преди обира - на 29 март 2003 г., в магазина пристига мъж в полицейска униформа, придружен от цивилен. Пред 25-годишната студентка Нигяр Иса, която приема клиентите, двамата се представят за служители от Икономическа полиция. Казват, че са дошли да проверят дали се продава немаркирана стока.

Тъй като документите и част от стоката са заключени в метални каси в офиса, полицаите менте се разбират с момичето да подготви всичко за "проверка" в началото на следващата седмица. Иса казва за посещението на двама от собствениците Агоп Авшарян и Андрей Андреев.

По това време единият е във Варна, а другият - в Истанбул. Разбират се единият да се върне, за да подготви всички документи за вноса на златото. На 31 март 2003 г. Авшарян и съпругата му излизат от магазина към 12 ч, като са подготвили всички документи за проверката.

30-ина минути по-късно фалшивите полицаи решават да действат. Те са подготвени за всякакви изненади. Николай Видолов отново облича полицейска униформа, на която дори има фалшиви нашивки с две звезди на раменете. Носи служебна карта менте и пистолет с кяфяво-черна дръжка. Мирчев носи сак и ролки с лейкопласт.

Двамата изключват мобилните си телефони, но дори така клетката на мобилния оператор засича категорично местонахождението им.

Със строги изражения на лицата престъпниците влизат през входа на ЦУМ откъм градинката на Централна баня и джамията. Качват се на 3-ия етаж и се отправят с бавни, но уверени крачки към масивната дървена врата на златарското ателие. Секунди след това звънят само веднъж, но достатъчно настоятелно.

Отвътре продавачката Нигяр, която съвместява работата със следване в Техническия университет в София, поглежда през шпионката, разпознава двамата "полицаи" и без притеснение им отваря. С влизането Видолов и Мирчев започват да оглеждат бижутата, които са приготвени за тях в търговската част. После тримата тръгват към офиса в дъното. Иса подава счетоводната и митническата документация, но иска полицаите да се легитимират.

Видолов вади карта с негова снимка, издадена от Асоциация на бивши и настоящи служители на МВР, които работят срещу организираната престъпност. През това време Мирчев напада Нигяр в гръб. Хваща я за гърлото и й запушва устата.

Съучастникът му й връзва ръцете и й залепя устата с част от лейкопласта, за да не вика. Нападателите слагат Нигяр Иса да седне на стол с облегалки и я връзват за него отново с тиксото.

Обръщат стола така, че младата жена да е с гръб към тях, и почват да изсипват таблите с ценностите в сака си. Иса дори вижда как единият нападател прибира малка торбичка с шлифовани диаманти от бюрото в офиса на магазина.

В този момент неочаквано на вратата на магазина се звъни. Обирджиите замръзват, но след минута мълчание опасността отминава. Секунди преди да си тръгнат необезпокоявани с 30 килограма златни бижута и диаманти, единият бандит сипва вода върху ръцете на Нигяр, а другият й казва: "Обирът е по поръчка!" После се изпаряват.

Вързана, продавачката се опитва да стигне до вратата, придвижвайки се бавно със стола. Накрая младото момиче успява да достигне входа, натиска с брадичка дръжката на вратата и тя се отваря. Наблизо няма никого. За да привлече вниманието, Нигяр почва да тропа с крака.

Охраната чува шума и пристига. Изходите на ЦУМ са затворени светкавично. В това време обаче единият от бандитите вече се е слял с тълпата, а другият се вози в колата на приятел към кв. "Надежда".

С пристигането си полицаите освобождават Иса и старателно прибират в пликове лентите лейкопласт, с които била овързана. По-късно те се оказват едно от ключовите доказателства по делото, защото именно от този лейкопласт експерти от НИКК извличат ДНК на двамата бандити.

На огледа са доведени и кучета следотърсачи - Брик, Пачо и Вико. Те безпогрешно надушват миризмата на Видолов по веществените доказателства на местопрестъплението, но по-късно съдът отхвърля това доказателство, защото се оказва, че не е изготвено според процесуалните правила.

Инвентаризация на фирмата показва, че бандитите за задигнали точно 29, 466 кг злато, по цени за съда товага стоката е оценена за над 650 000 рева. Само за няколко дни криминалната полиция влиза в следите на менте полицаите. Всъщност белезници щракват първо на помагача на бандата Георги Стефанов, тогава на 38 г., който пробва да изнесе 2 кг от плячката към Гърция. За целта той убеждава нищо неподозиращата лекарка Гергана Николова, че е много влюбен в нея и иска да я заведе на романтична почивка. По настояване на Стефанов пътуването трябва да стане със служебния ситроен на докторката, а ден преди заминаването той взема резервната гума, като скрива там 2 кг крадени бижута.

Така на 3 април на ГКПП Кулата ситроенът минава безпроблемно през митницата. Георги обаче вече е обявен за издирване и веднага арестуван. При последвалат митническа проверка в резервната гума са открити над 1 кг злато. Извадени са 207 синджира, 21 чифта обеци и украшения за общо 35 706 лв.

В жилището на Стефанов са открити накити за още 2817,84 лв. Тогава той казва: "Даде ми ги един приятел - Тодор". По-късно в съда отрича да е замесен. Кълне се, че не е знаел за златото в резервната гума и се опитва да натопи Гергана. Междувременно полицаи засичат волво, шофирано от познат на Видолов, в дома му е намерена полицейската униформа, а малко по късно той и Мирчев са задържани.

Над 27 кг от изчезналото злато с маркировка на "Итал голд", обаче така и никога не е открито.

Процесът тръгна в Софийски градски съд през 2004 г, като 4 г. по-късно магистратите осъдиха Видолов и Мирчев на по 10 г. решетки, а Стефанов получи 6 г. затвор.

Докато делото се гледа на първа инстанция съдът многократно разрешава на подсъдимите да пътуват в чужбина. Стефанов отскача до Германия, където живее майка му, а дъщеря му учи в гимназия там. Видолов пък успява да си издейства през 2007 г. разрешение да пътува до Виена уж за да сключва сделка с местна туристическа фирма за културен туризъм в Копривщица. Докато втора инстанция гледа делото до април 2013 г., следите на тримата обирджии съвсем се губят, а когато ВКС окончателно ги осъжда, Видолов и Мирчев отдавна са избягали в чужбина и вероятно в момента харчат парите от "златната" плячка.

Регистрираха 19 млн. касови бележки в лотарията на НАП. Чисто новият лек автомобил, който ще бъде голямата награда в лотарията на НАП и финансовото министерство, вече е пристигнал, съобщиха от приходната агенция.

В битката за изтеглянето на победителя, който ще го получи, участват над 19 млн. фискални бона за над четвърт милион лева, уточниха от НАП.

Кой ще бъде новият му собственик, ще се определи с жребий на Коледа. Дотогава обаче данъчните раздават всяка седмица смарт - телефон и всеки месец - 40 - инчов смарт 3D телевизор.

Джевайдин Идриз от Шумен стана победител в лотарията за седмицата 11-18 март, след като името му бе изтеглено по БНТ в неделя сутринта. Той ще получи смарт телефон.

Шуменецът участва в лотарията общо със 115 фискални бона, а късметлийската бележка се оказа тази на стойност 13,10 лв.

На 3 април, отново в национален ефир, ще бъде изтеглен и четвъртият месечен победител, който ще получи 40 - инчов 3D телевизор с вградена безжична LAN мрежа и много други екстри.

От Националната агенция за приходите припомнят, че всеки, който е навършил 14 години може да участва в лотарията. Включването в играта става, след като се създаде профил в сайта www.kasovbon.bg.

Задължително е да регистрират валидни касови бележки, които са издадени след 16 декември 2015 г. включително.

От НАП припомнят още на всеки участник в играта да пази касовите си бонове, защото по тях ще се извърши проверка на търговците, които са ги издали.

Труд

Метромъка в София от утре. Нови тапи очакват столичани от новата седмица. Строежът на третия лъч на метрото блокира още три централни участъка в София - бул. „Гоце Делчев", бул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Житница". Това заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова в ефира на Би Ти Ви.

Част от бул. „Гоце Делчев" се затваря още във вторник. Ремонтните дейности там ще продължат 7 месеца. Освен изграждането на подземната железница, ще се работи и върху строежа на кръстовище на две нива.

Улица „Житница" е втората проблемна зона. Тя се затваря в сряда и ремонтните дейности там ще продължат 14 месеца. Фандъкова призна, че строежът ще причини неудобство за преминаващите, но още по-трудно ще е за живеещите покрай нея. За 14 месеца се затварят и два участъка по ключовия бул. „Патриарх Евтимий". Там ще има две метростанции - при кино „Одеон" на Попа и на НДК, където ще се направи връзка с втория лъч на подземната железница. Вече има стеснения около „Одеон", а от неделя участъкът ще бъде затворен. Другият участък, който ще бъде блокиран, е след кръстовището с бул. „Витоша". Предстои движението по бул. „Васил Левски" и в тунела при НДК да стане двупосочно.

На пресконференция днес ще стане ясно кои са алтернативните маршрути за движение в столицата и какви са възможностите за паркиране в блокираните участъци. Фандъкова призна, че строежът на метрото създава много трудности за софиянци. „След като заработи метрото, ще е по-удобно за гражданите. Така се намаляват и вредните емисии", успокои столичният кмет.

По-големи глоби за паркиране на зелените релси в София

По-високи глоби за нарушителите, които газят зелените релси в София, поиска кметът на София Йорданка Фандъкова. Санкцията за минаване през релсите сега е 30 лв. Това обаче не пречи изобретателни шофьори да карат през тях. Само преди дни автомобил на външно министерство бе заседнал на същите релси, нарушавайки закона. „До момента има около 30 санкционирани. Аз съм „за" глобата да се увеличи. Трябва да стимулираме хората, които спазват правилата", коментира кметът на София пред Би Ти Ви и допълни, че правилата са за всички.

Проблемът с паркирането в София продължава да бъде сериозен. Затова и започва изграждането на нови подземни паркинги. Възможно е да се разшири синята и зелената зона за паркиране в София. Обсъждания за това се водят в три района - „Лозенец", „Красно село" и „Иван Вазов". „Ако хората поискат, зоната ще бъде разширена", увери Фандъкова.

Столичният кмет обясни, че новата организация на движението и зле направеният ремонт на кръговото на Руски паметник са отговорни за честите инциденти там. Дефектите ще се отстранят за сметка на фирмата изпълнител. „Възложено е на експертите всяка седмица да обикалят по обектите. Работи се от майстори, не ги правим ние - затова е важно да има контрол", каза тя.

Бизнесът от килиите. Има един вид бизнес у нас, който бележи ръст в действителност, а не само по статистика. Това е бизнесът, който въртят затворниците от килиите.

Полицията хванала вчера един, който изнудвал заможна търговка, докато лежал за грабеж и тя му изпращала пощенски записи с хиляди левове. Нямал грешка. Криминален авторитет с три специалности - апаш, изнудвач и телефонен измамник. Практикувал ги с едно-единствено оръдие на труда - джиесем и две СИМ-карти, които криел в тайник в гащите.

Обяснима е гордостта, с която органите съобщиха за залавянето му. Бизнесмените, чиито офиси от 3 до 6 кв.м. се намират в заведенията за лишаване от свобода, по някакви причини рядко попадат в полезрението на властта. Колкото по-печеливши са нелегалните им занятия, толкова по-незабележими остават - това е факт, който неведнъж излиза в съдебните зали, но е случайно или пък нарочно подминаван. Наркобосове, перачи на пари, сутеньори, дедесари се трудят неуморно зад бодливата тел, потвърждават и надзиратели от излезлите тези дни на протест. Те не крият завистта си - трудът на питомците им е високо платен от техния. А се извършва в същите лоши битови условия зад решетките.

Ако надзирателите завиждат на „бизнесмените" в килиите, защо не се погрижат да прекъснат връзките им по сателита?, би попитал някой, който не може да си отговори сам: едно са чувствата, а друго - препитанието. Нека този от пазачите в тъмниците, който всеки ден отказва без замисляне допълнителната надница за известни услуги на осъдени и подсъдими, пръв да хвърли камък върху своите колеги, които рядко казват „Не".

По старата философия на пенетенциарното дело лошият спомен от пребиваването в затвора трябва да предотврати рецидива, т.е. повторяемостта на престъплението. Затова у нас се казва и до днес, че затворът е лошо място за лоши хора. Но се знае, че в държавите за пример хората в затворите са лоши, обаче условията на живот са добри. А рецидивът се избягва като се изграждат в добра обстановка навици за законосъобразен живот. И у лишените от свобода, и у пазачите им.

Там например с джиесемите какво се прави? Заглушава се сигналът и така се обезсмисля незаконното им внасяне в килиите.

И тук естествено възниква логичният въпрос: защо не заглушат, по дяволите, сигнала в Централния софийски затвор? По едно време го заглушиха - преди около 10 години за около 10 дни, но законопослушното население в квартала се разбунтува. Не само то, и институциите. Причината бе, че и тяхната телефонна връзка се наруши. Тогава се разбра, че пандизчиите в „ония" държави не живеят в центъра на града, в съседство с почтените дами и господа.

Има остра нужда от нови затвори в България.

„Една турска делегация посети Софийския затвор и аз я придружавах - разказваше бивш шеф на дирекцията за изтърпяване на наказанията. - Като вървяхме между килиите, се чуваше само - "Вай, Аллах!" Турците смятаха, че никъде в света не са останали такива тъмници, каквито бяха техните преди 50 години. У нас в един коридор се събират 180 затворници! Някои се облекчават в кофи. Тръгнат ли да правят зло, няма как да бъдат спрени!...Това с джиесемите не е най-големият проблем".

Преди 7 години бе съобщено официално, че се дава старт на строеж на нов затвор у нас. Показаха проект - 4 модерни корпуса, строго охранявани, с видеонаблюдение, скенери и трибуферна ограда, вместо средновековен каменен зид. Защо не стана действителност?

Имало оферти за строеж от три английски фирми. От банка "Париба" ни била дадена кредитна линия, но тогавашният зам.-шеф на правосъдието казал на чужденците: „Ако сте дошли да строите без пари, добре дошли."

На много българи такъв харчлък им се зловиди. Защо да се бърка данъкоплатецът, казват, за да живеят по-добре злосторници, заслужили наказание? И без туй пенсионерите - и не само те! - у нас са по-зле от тях, по-студено им е и по-гладно...Не сме твърде толерантна нация, да си го кажем честно. Пък и всеки политик си дава сметка, че от строежа на затвор не се печелят дивиденти.

Има и друго. По официални данни днес у нас работят само около 10% от лишените от свобода.

„До 1991 г. в във всеки затвор имаше производствени цехове и работещите в тях получаваха прилични заплати - разказва надзирател. - Сега има един мебелен цех в Софийския затвор, а в Сливенския - един шивашки. Щат не щат, повечето пандизчии се излежават. И правят оргии като тая, дето я снима Янко Лудия. По-добре е бизнес да въртят! Какво като е криминален? То има ли честен печеливш бизнес в държавата?"

И таз добра.

Кабинетът „Орешарски" започна диалог с партньори от "Джи Форес", които имат опит от строителство на затвори в цял свят. Но правителството падна - и край! По груби разчети един нов затвор струва от 80 до 120 млн. евро. Държавата ще ги изплаща около 30 години. През това време ще си спести милионите, които плаща по стотиците присъди в Страсбург за унизителното и нечовешко изтърпяване на наказанията м България, но кой ти гледа това? А още по-малко на някой му дреме за бизнеса зад решетките. Тя цялата държава се управлява по джиесема, та камо ли по-дребните далавери!

Стандарт

По-бедни сме от туземци на остров. Стандартът на живот в България е на 47% от средното ниво в ЕС. Но в София хората имат поне два пъти по-добър начин на живот от жителите на останалата част от страната. Това сочат данните на Евростат за регионалния БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност (СПС) за 2014 г. Средният размер на брутния вътрешен продукт на човек в ЕС (в СПС - т.е. като се отчете и нивото на цените в съответната страна) е 27 500 евро. Докато в България е само 12 800. Най-бедният регион в ЕС е Българският Северозапад, където БВП на човек е само 8 200 евро, или 30% от средното ниво в ЕС. По-добре от жителите на Северозапада са дори тези на остров Майот в Индийския океан, който е отвъдморска територия на Франция. В Майот стандартът е 31% от нивото в ЕС. В Югозападния регион на България, където е София, стандартът на живот е 75% от средния в ЕС. Но в останалите пет региона на страната БВП измерен според покупателната способност е под 40% от европейското ниво. Данните на Евростат обхващат 276 региона на ЕС. Като от 7-те най-бедни региона, пет в България - реално цялата територия на страната без района около София. Другите две най-бедни територии са остров Майот и Североизточният регион на Румъния (9500 евро, 34%).

Най-висок стандарт на живот има във Вътрешен Лондон-запад в Обединеното кралство - 539% от средното ниво на БВП на човек в ЕС, сочат данните на Евростат. След него се нареждат Люксембург (266%), Брюксел в Белгия (207%), Хамбург в Германия (206%), Вътрешен Лондон-изток (204%) и Братислава в Словакия (186%). Оказва се, че в Лондон-запад имат близо 18 пъти по-висок стандарт от жителите на родния Северозапад. В Хамбург БВП на човек е 2,7 пъти по-висок от най-богатия регион на България - Югозападния. Но спрямо нашия Северозапад в Хамбург живеят близо седем пъти по-добре. Данните на Евростат показват, че 21 региона в ЕС са с над 50% по-висок БВП на човек от населението от средното равнище за Общността. От тях пет са в Германия, по три има в Холандия и Обединеното кралство, два са в Австрия, по един има в Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Франция, Словакия и Швеция, като сред богатите региони е и Люксембург.

800 лв. бонус за нов служител. Борбата за кадри в някои сектори у нас стана толкова ожесточена, че работодателите са принудени да прибягват до необичайни трикове за привличане на нови служители. В аутсорсинг индустрията, която набира мощна скорост през последните години, в някои компании се плащат бонуси на всеки работещ, довел нов човек. От 300 до 800 лв. варира паричният стимул, ако докараш попълнение във фирмата, ако остане на работа поне 6 месеца. Размерът на сумата зависи от езиците, които знае новакът. По-голяма е премията за редките езици като финландски, датски, норвежки, шведски. Повече се плаща и за привлечен ИТ специалист или счетоводител с два перфектни чужди езика.

Въпреки доброто за българските стандарти заплащане аутсорсингът трудно набира необходимия персонал. Причината - годишно секторът расте средно с над 20%, а някои компании - с над 50%. Компаниите в BPO индустрията (business prоcess outsorcing) са над 50. Заетите в тях са близо 40 000 - пет пъти повече отпреди четири години. За този период с около 50% са скочили стартовите заплати за позиции, за които не се изисква висше образование, и те вече са около 1600-1700 лв.

"50% от хората ги наемаме чрез препоръка от наши служители", казват от аутсорсинг компанията Тelus International Europe. От своите два офиса в София и един в Пловдив тя  обслужва около 50 корпоративни клиента по цял свят с различни бизнеси - телекомуникации и технологии, електронна търговия и логистика, туризъм, финансови услуги, гейминг индустрия, фармация. Започнала през 2012 г. с 840 души персонал, днес фирмата има 2000 служители в България, а до края на 2015 г. планира да наеме още 500. "До 2020 г. плановете ни за разрастване включват служителите ни в България да са 10 000 души", казва Ксавие Марсенак, президент на компанията. От Telus обясняват, че при наетите с препоръки от работещи в компанията има по-слабо текучество. Вероятно и защото в един разговор между приятели или познати хората получават по-пълна информация за добрите и лошите страни на работата и са по-подготвени какво да очакват, обясняват от компанията.

Социалните придобивки също са важна предпоставка за привличане и задържане на качествени кадри, особено млади хора.

В Тelus твърдят, че екстрите в компанията са над 40. Ваучерите за храна и безплатният транспорт до офисите се смятат за нещо нормално. По-екзотичните са Марокански бар за почивка, фитнес зала и йога студио в офиса, безплатни масажи в работно време, а също и корпоративен психолог, който помага и при решаване на лични житейски проблеми. "70% от хората ни са завършили университет и идват с високи очаквания", казва Филип Угринов, вицепрезидент на компанията. На служителите се предлагат още разнообразие от тиймбилдинги, съвместни празненства, включване в различни социални каузи и инициативи в извън работно време. Всеки има достъп до безплатни обучения, включително и задълбочаване познанията по даден език. По този начин работят и другите центрове за споделени услуги. Някои предлагат в два от 5-те работни дни в седмицата работата да е от вкъщи. На иновативни HR методи разчитат и ИТ компаниите. Подобна фирмена култура засилва ангажираността на служителите, намалява текучеството, повишава финансовите резултати на фирмата, убедени са работодателите. Въпреки това текучеството на кадри в аутсорсинг индустрията, особено сред младите, е голямо. Агентите на по-ниско ниво се задържат средно 24 месеца в една компания.

Монитор

Дават детето на бившия, ако не му разрешаваш да го вижда. Родител, който системно не спазва режима за срещи между бившия му съпруг и детето, да бъде лишен от права. Това предлага Камарата на частните съдебни изпълнители у нас, съобщи за „Монитор" председателят й Георги Дичев.

Освен това ЧСИ-тата предлагат да се въведе и глоба, която ще е в размер от 100 до 400 лв. за съпруг, който не дава на бившия си партньор да вижда хлапето. Според частните съдебни изпълнители ако двете мерки бъдат гласувани от парламента, делата за предаване на деца, които в момента са над 100 годишно, драстично ще намалеят.

„Родителите трябва да разберат, че всеки един от тях има право на контакт с детето и отказът за среща трябва да има сериозни основания, например да е застрашен животът или здравето на непълнолетното лице", обясни Дичев.

Представители на камарата вече са провели предварителни разговори с депутати, които са харесали предложението и са заявили готовност да внесат законопроект, с който да се въведе промяна в Семейния кодекс.

Ако идеята на ЧСИ-тата бъде приета, родител, който системно отказва да разрешава на бившия си съпруг да вижда детето може да остане и без родителски права, като за целта ще се образува бързо съдебно производство, на което магистратите да преценят дали има основателна причина за неспазването на режима за срещи между дете и родител или хлапето се използва от бившите съпрузи като отдушник на напрежението между тях.

Изнасяме с 1 млрд. киловатчаса по-малко ток. Износът на ток от България се срина. За година той е намалял с над 1 млрд. киловатчаса, или наполовина. От това икономиката ни до момента губи суми от порядъка на 70-100 млн. лв.

Според данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от началото на годината до сега от страната са експортирани 1,064 млрд. киловатчаса електроенергия при 2,122 млрд. лв. за същия период на миналата година. Причината за близо 50-процентния срив е в липсата на пазар, обясни Митю Христозов от Централното диспечерско управление, което е част от оператора. „В момента експортът е паднал до 200-300 мегавата. Основното направление, по което се изнася еленергията е Гърция, малки количества стигат и до Турция", обясни Христозов.

По думите му причината са ниските цени в цяла Европа, които не стимулират търговията. Те от своя страна се дължат на ниското потребление заради топлото време тази зима. Диспечерите прогнозират, че износът може да се раздвижи през лятото, ако се сбъднат очакванията за много топло време.

Освен на ниските цени, сериозно спадналият износ на ток се дължи и на малкото вода в язовирите и от там - по-малкото производство на вецовете, смята Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Данните на ЕСО сочат, че производството на вецовете също е намаляло драстично - с близо 40 на сто на годишна база и към 13 март то е възлиза на 931 млн. киловатчаса, при над 1,5 млрд. квтч за същия период на миналата година.

Според сметките на експерта тези над 1 млрд. квтч по-малко изнесена еленергия водят след себе си загуби от приходи от порядъка на 70 млн. лв. Ако към тях се включат всички такси, сумата набъбва до около 100 млн. лв. Един от проблемите за българския електроенергиен пазар е, че той е изолиран от всички останали в региона, посочи още Георгиев.

По последни данни централите у нас са произвели 9,955 млрд. киловатчаса еленергия, което е с 11% по-малко от количеството за същия период на миналата година, като базовите централи са дали с близо 7 на сто по-малко. От ВЕИ-тата нараства генерацията на фотоволтаиците и на централите на биомаса, а на вятърните паркове пада. Най-сериозен е ръстът при биомасата, които са присъединени към мрежата на ЕРП-тата - с близо 70% годишно до 24,8 млн. киловатчаса.

Потреблението на ток у нас също е намаляло заради по-топлото време. Този спад е с 1,75%, а цялото консумирано количество до момента е 8,891 млрд. квтч.

Производството на вятърните и слънчевите централи през пролетта е предизвикателство за балансирането на електроенергийната ни система, особено около Великден. Затова през последните години в този период един от хилядниците на АЕЦ „Козлодуй" се спира за планов ремонт и презарядка. Тази година това ще е 5-и блок, като се очаква това да стане в първата 10-дневка на април.