„Българският енергиен холдинг увеличи капитала на Българската независима енергийна борса, за да бъде закупена платформа за търговия с дългосрочни договори. Тя ще заработи от месец юли тази година, а от началото на 2017-та година ще функционира и платформа за търговия в рамките на деня". Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на годишната конференция „Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора", цитирана в разпространено съобщение от пресцентъра на енергийното ведомство.

Като задължително условие в процеса по либерализация на енергийния пазар в страната Петкова определи създаването на Българската независима енергийна борса, която от началото на тази година работи с реални сделки. Броят на регистрираните участници на борсовия пазар е 32-ма, като 95% от тях, са ежедневно активни. Сертифицираните лица, имащи право да оперират с електронната система за борсова търговия, надхвърли 100. Средно на ден на борсата у нас се търгуват около 7500 MWh, а цените не се различават от тези на регионалните борси. Енергийният министър съобщи още, че предстои възлагането на анализ за създаване на сегмент за търговия с природен газ в рамките на БНЕБ.

„Най-отговорното предизвикателство за нас в процеса по преминаване към пълна либерализация на пазара у нас е защитата на уязвимите потребители", подчерта Теменужка Петкова. Работим заедно с експертите от Европейската комисия и колегите от Министерството на труда и социалната политика за точно дефиниране на понятието „уязвим потребител"; за разработване на критерии и защита на българските домакинства.

По думите на министър Петкова преди да започне преминаването към пълна либерализация на енергийния пазар в България, преди всичко е било необходимо финансовото стабилизиране на отрасъла чрез прилагането на непопулярни мерки. „Една година след законодателните промени виждаме резултатите - миналата година тарифният дефицит на Националната електрическа компания бе 586 млн. лв., а днес е 221 млн. лв. За първи път НЕК реализира положителен резултат от регулаторната си дейност. „Създаването на Фонд „Сигурност на електроенергийната система" бе друга мярка за преодоляване на финансовия дефицит в системата. В него се събират по пет процента от приходите на производителите на електроенергия, както и приходите от емисии. От месец август до края на 2015-та година във Фонда бяха събрани 183 млн. лв., а от началото на тази година сумата е близо 60 млн. Сега трябва да запазим динамиката на реформите в енергийната система", категорична бе Петкова.

„След като Световна банка предостави окончателния си доклад за модел за либерализация у нас, ще се проведе обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Пълната либерализация на българския енергиен пазар е голямо предизвикателство, но всички сме наясно с ползите от него - реални пазарни цени на електроенергията, конкуренция и прозрачност във функционирането на пазара", каза в заключение Петкова.

„Защитата на потребителите е важен фактор за либерализацията, защото българските домакинства се оказват едни от най-уязвимите в Европейския съюз (ЕС)", коментира и постоянният представител на Световната банка за България Тони Томпсън. Според него пълната либерализация на енергийния пазар за битовите потребители може да отнеме между 3 и 5 години.

Да не се бърза с отварянето на енергийния пазар, препоръча председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Той припомни, че преди година настоящият състав на енергийния регулатор е започнал работата си в условията на непазарни цени на електроенергията, дългосрочни договори и нарушения при изкупуването на електроенергията от възобновяеми енергийни източници. По думите на Иванов, е липсвала е конкуренция на свободния пазар, както и на доверие от страна на потребителите. Промените в законодателството обаче са променили тези негативни фактори за пазара.

През 2016 г. Комисията си е поставила за цел да продължи работата си за намаляване на деформациите на пазара, сред които е например кроссубсидирането, което се получава между битовите и стопанските потребители. Според Иван Иванов, моментът, при който цената на газа намалява непрекъснато, е много подходящ за такива реформи. „Без да бъдат премахнати тези деформации на пазара, либерализацията е невъзможна", подчерта председателят на енергийния регулатор.

Другият приоритет в работата на КЕВР през следващите месеци ще бъде изготвянето на Пътна карта за пълната либерализация, както и обединението със съседните енергийни пазари.