По-евтиният газ трябва да намали значимо цената на електроенергията, изкупувана от топлофикациите, а не ефектът да се насочи към намаляване на цената на топлоенергията, произвеждана от когенерациите на топлофикациите, което ще облекчи и бита, и индустрията чрез намаление на таксата „задължение към обществото". Затова настояват в отворено писма четирите национално представени работодателски организации - БСК, КРИБ, БТПП и АИКБ.

Поводът за тяхното искане е предстоящото решение на Комиисята за енергийно и водно регулиране (КЕВР) през тази седмица за поевтиняване на природния газ с над 23%. Намалението на цената ще влезе в сила от 1 април т.г.

Каква беше практиката досега?

Всяко поскъпване на газа се отразяваше основно в повишаване изкупната цена на електрическата енергия, която топлофикациите произвеждат паралелно с топлонергията. В същото време се задържаше или съвсем леко се повишаваше цената на топлоенергията. След 2006 г. цената на природния газ се изменяше във възходяща тенденция и до 2014 г. поскъпването достигна повече от два пъти по-високи нива спрямо 2006 г. През всичките тези години поскъпването на газа по гореописаната схема наду цената на електрическата енергия от когенерациите на топлофикациите до нива от 294 лв./Мвтч. Това е четири пъти над пазарната цена на електроенергията.

Междувременно цената на парното в същия период се увеличи само с около 20% и стигна нива от 80 лв./Мвтч.

Електроенергията от топлофикациите не се продава на свободния пазар, а се изкупува от НЕК ЕАД по преференциални цени и точно затова беше възможно да се стигне до нива от 294 лв./Мвтч. Тези преференциални цени се заплащат от всички потребители на електроенергия - битови, обществени и стопански чрез фиксираната компонента „Задължение към обществото", която участва в крайната цена на електроенергията. Всичко това се правеше, парното да остане по-атрактивен начин на отопление спрямо алтернативните начини на отопление. Така през годините се получи значително „кръстосано субсидиране".

Всички потребители на електроенергия, както битови, така и стопански осигуряваха евтино парно на жителите в топлофицираните градове. В България обаче около 11% от населението се отоплява с централизирано топлоснабдяване, а всички плащат сметката чрез скъпата електроенергия.

Проблемът с това непазарно изкривяване и нелогично товарене на едни потребители за сметка на други многократно е поставян на вниманието на предишни състави на ДКЕВР, но така и не се решаваше. Затова сме категорични, че днес поевтиняването на природния газ трябва да бъде  насочено единствено към поевтиняване на цената, по която се изкупува електроенергията от топлофикациите и незначително да се отрази в цената на топлоенергията.

АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ категорично подкрепят намерението на КЕВР да премахне кръстосаното субсидиране и да прекрати „подпирането" на цената на парното, чрез цената на електроенергията.

Няма как да се приема за нормално отоплението в топлофицирани домове да се „доплаща" от всички потребители на електроенергия.

По-евтиният ток за бита и индустрията означава икономическа справедливост, по-голяма конкурентоспособност на българската икономика, повече приходи в бюджета, повече работните места и достойни доходи за българина.