Капитал Daily

Автопаркът: по-голям, но стар. Продажбите на нови леки автомобили в България са скочили със 7% през първото полугодие, макар и да има отчетен спад за последния месец - юни. Това показва обявената преди дни европейска статистика. За добри продажби говорят и представители на вносителите - по техни данни увеличението е около 6%. Ръстът идва, след като пазарът се вдига вече няколко поредни години след кризата.

Регистрираните коли от КАТ за полугодието също са повече с 16% спрямо две години по-рано. Пораснал е и целият автопарк в страната, но покупките остават основно на вече употребявани автомобили.

Какво се знае

Българският автомобилен пазар винаги е бил труден за статистика: местната асоциация на вносителите вече не дава официални данни, а КАТ само спорадично пуска информация за регистрациите. През последните години единствената картина за сектора се получаваше от данните на Европейската acoциaция нa aвтoмoбилнитe пpoизвoдитeли (АСЕА), които невинаги даваха ясна представа за бранша. Ето защо е хубаво да можеш да сравниш и трите източника. Но дори и с тях картината остава неясна.

Неофициално данни има и Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП). Браншовата организация спря да дава информация за продажбите в страната през 2011 г. заради несъгласие между членовете й.

Въпреки откъслечните данни тенденцията е ясна: нарастване на автопарка в България. Според ACEA за първите шест месеца на годината в България са били продадени 12 361 леки автомобила спрямо 11 541 година по-рано, или скок от 7.1%. Растежът се обръща през юни, когато е отчетено понижение от 3.9% до 2440 коли.

Неофициалните данни на местната организация ААП потвърждават тенденцията: растеж за полугодието от почти 6% и около 5% спад през юни (без да разполагаме с точни числа като бройки). Тази информация не включва продажбите на Hyundai и Mercedes Benz, които не предоставят статистика на ААП.

Според данните на КАТ за първите шест месеца регистрираните нови автомобили в България са около 15 000, като в това число влизат и тези от категория N1, които поне на хартия се водят товарни.

Няма данни и колко е реекспортът, тоест коли, които се водят продадени в страната, но се изнасят оттук към други държави. Разминаването на данните между ACEA и регистрациите в КАТ показват, че разликата е около 20%, но тук влизат и нови автомобили, които може да са внесени от други държави.

Кой расте

Представители на бранша очакват растеж за цялата година. В същото време според някои от тях отражение вече оказва въвеждането на така наречения данък "уикенд", тоест ограниченията върху използването на фирмени автомобили за лични цели. Някои клиенти, които вече са планирали такива покупки, забавят решението си, други са предпочели да ги купят като частни лица, а трети са преминали към други варианти като оперативен лизинг.

Повишените продажби през първите шест месеца в България се дължат основно на по-голямото търсене в сегмента на компактните кросоувъри (SUV1), заявиха пред "Капитал Daily" от индустрията. Много от вносителите са постигнали добри продажби на такива коли, не на последно място и заради нови модели в класа.

Според данните на МВР най-продаваните нови автомобили през първото шестмесечие са от марката Toyota, следвани от Renault и Ford. Въпреки това разликата между регистрираните нови и стари коли остава огромна в съотношение едно към десет. Общо в България са регистрирани около 150 хил. автомобила през полугодието, което е повишение от 16.5% спрямо две години по-рано (когато КАТ даде данни за последен път). Най-голямата част (над 92 хил.) са тези над десетгодишна възраст.

На бензин и дизел

Най-тъжната част от статистиката е обобщението за автопарка в България. Общият брой на леките автомобили в страната е достигнал 3.2 млн., с 200 000 повече спрямо средата на 2014 г. Общо регистрираните превозни средства (заедно с камиони, мотори и т.н) са 4.13 млн., като най-голямата част от тях - 1.8 млн. (или 44%), е на възраст над 20 години. За сравнение - тези до 5-годишна възраст са 155 хил. Българинът предпочита бензина пред дизела: 2 млн. залагат на това гориво, докато 1.65 млн. карат превозни средства с дизелови двигатели.

Около 200 000 хил. са автомобилите с газови уредби, като тук влизат тези на природен (NG) и втечнен газ (LPG). Все още малък е броят на най-модерните - електромобилите, които са едва 724 в България спрямо 455 преди две години. Любимата марка на българските шофьори остава непроменена години наред. На върха е още Volkswagen, макар надолу да има размествания.

България е сред най-засегнатите страни от емиграцията на Запад. Емиграцията на млади и образовани хора от Източна Европа може да създаде порочен кръг, който да подкопае икономиката на страните им и да направи още по-привлекателни богатите западни държави. Причината за това е, че масовата икономическа миграция носи ползи на приемащите държави, но забавя растежа в родните страни на мигрантите. Това се посочва в документ за обсъждане, изготвен от експерти на Международния валутен фонд (МВФ).

Сред най-засегнатите са държавите от Югоизточна Европа (ЮИЕ), включително България, които не само отчитат голям отлив, но и значителен дял на образованите и млади емигранти. Тази тенденция се очаква да се запази, което ще продължи да оказва натиск върху реалния икономически растеж и брутния вътрешен продукт на човек от населението в страните на произход.

Млади и образовани

Близо 20 млн. души са напуснали Източна Европа за последните 25 години след падането на комунизма. Това представлява приблизително 5.5% от общото население към 1990 г. Осем от десет души са се насочили към Западна Европа. В същото време обратната миграция е доста ограничена, се посочва в доклада. Документът включва 20 държави в Източна Европа, които допълнително са групирани по региони.

Най-голям е отливът от ЮИЕ, в която влизат България, Румъния, Хърватия и Албания. Към края на 2012 г. около 16% от населението на тези страни - такова, каквото е било в началото на 90-те години на миналия век, са емигрирали на Запад.

Нивото на образование на емигрантите е по-високо от средното за страните им на произход, показват още данните в доклада. "Заради значителния дял на образованите емигранти това вероятно е донесло ползи на приемните страни в Европейския съюз. Отливът на работна сила обаче намалява брутния вътрешен продукт на страните на произход, като влиянието зависи от възрастта и образованието на мигрантите", се посочва в документа.

Отрицателни ефекти

Като цяло за Източна Европа отливът на хора е намалил реалния растеж на БВП на страните средно със 7 процентни пункта. Това важи особено за страните от ЮИЕ, които имат голям дял на млади и образовани емигранти, показват оценките на МВФ. Масовата емиграция на квалифицирана работна сила увеличава фискалната тежест в страните на произход, която се получава от изкривените пропорции между работещи и безработни, и може да забави напредъка и иновациите.

Според доклада емиграцията от Източна Европа е задълбочила недостига на висококвалифицирани работници и е довела до намаляване на производителността. В същото време парите, които емигрантите изпращат към страната, са направили получателите по-малко склонни да търсят работа и са увеличили обменния курс на много валути, като са направили източноевропейските икономики по-малко конкурентоспособни. Изпращането на пари към родната страна има и положителен ефект, като например увеличаване на потреблението и възможност за повече инвестиции. Въпреки това негативното въздействие на емиграцията е по-силно, смятат от МВФ.

Ако не беше имало емиграция от Източна Европа между 1995 и 2012 г., разликата в доходите на човек от населението между тези страни и средното ниво в ЕС щеше да е с 5 процентни пункта по-малка. При липсата на категорична и координирана политика съществува риск емиграцията и по-бавното сближаване на доходите да започнат да се подсилват взаимно, заключават авторите на доклада.

Препоръки

За да се ограничат негативните ефекти на емиграцията, от МВФ препоръчват на източноевропейските страни да се фокусират върху политики, които насърчават завръщането на емигрантите, подпомагат инвестирането на получените от близките пари от чужбина и използват по-добре останалата работна сила. Те дори предлагат част от бюджета на ЕС да се използва за ограничаване на тези ефекти.

Независимо от това емиграцията ще продължи да се отразява на растежа на страните от региона, като икономическите загуби може да достигнат до 9% до 2030 г. Очаква се БВП на човек от населението да намалее с до 4% в някои страни, като особено засегнати ще бъдат прибалтийските държави, следвани от България и Румъния. В същото време страни като Чехия, Русия и Унгария, където нетният поток е положителен, могат значително да спечелят.

Сега

Вдовицата на Самоковеца осъди България за рекордните 429 310 евро. Най-голямото досега обезщетение от България спечелиха в Страсбург Ангелина Димитрова и Константин Димитров - вдовицата и синът на убития през 2003 г. в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Те ще получат 429 310 евро за материални щети и 500 евро за съдебни разноски, защото държавата им е отнела имущество като незаконно придобито съгласно отменения Закон за собствеността на гражданите. Това реши Европейският съд за правата на човека, който се произнесе вчера по шест дела срещу България и по пет постанови, че държавата е нарушила Европейската конвенция за правата на човека. Само по жалба на Хелзинкския комитет срещу България не намери основания да я обяви за допустима, защото той се бе представил неоснователно за пострадала страна от смъртта на две деца с увреждания.

Вдовицата на Самоковеца твърдеше, че имотите и доходите й са от продажба на картофи, а държавата не можа да докаже, че са от престъпна дейност. Затова през 2015 г. Ангелина Димитрова и синът й спечелиха в Страсбург дело за нарушено право на собственост. Тогава обаче получиха само 15 150 евро за морални щети, а държавата трябваше допълнително да се споразумее с тях за материалното обезщетение заради отнетите имоти. Тъй като не бе постигнато споразумение, съдът в Страсбург уважи експертна оценка, представена от Димитрова: за конфискуваното жилище, офис и гараж в София - 308 400 евро, за апартамент във Варна - 36 820 евро, за платени на държавата 91 230 евро за имоти, с които тя се е разпоредила преди отнемането им. Получената сума 436 450 евро бе оспорена от България като прекомерна, но Страсбург я намали съвсем минимално.

Основният аргумент за решението е, че е нарушено правото на собственост на Димитрова. Съдът е разкритикувал вече отменения Закон за собствеността на гражданите, тъй като не е предвидим и не дава защита срещу произвол. Освен това процедурата по него не била ограничена във времето и Димитрова е трябвало да доказва доходи за много години назад. По време на делото тя и Самоковеца посочиха, че доходите им са от производство на картофи, както и от щедър подарък от кума им.

Двама затворници с тежки престъпления пък осъдиха България за нарушена свобода на словото. Единият от тях е добре известният австралиец Джок Полфрийман, който излежава 20-годишна присъда заради убийството с нож през 2007 г. в София на студента Андрей Монов. Другият е Николай Шахънов, който изтърпява доживотна присъда в Пловдивския затвор за грабеж и убийство. Той има опит в съда в Страсбург, защото през 2011 г. осъди България заради лошите условия в затвора и получи 7000 евро обезщетение и 2000 евро за съдебни разноски. Сега и двамата осъдиха държавата, защото били наказани дисциплинарно заради оплаквания от надзирателите им. Полфрийман ще получи 3500 евро, а Шахънов - 5500 евро плюс 1500 евро за разноски, защото властите нямат право да задушават критиките срещу свои служители, включително и в затвора.

Още двама осъдиха България заради нарушени права в затвора - Крум Кулински, лежал за хулиганство от 6 ноември 2008 г. до 30 декември 2009 г., и Асен Събев, излежаващ от 2003 г. заради грабеж и убийство доживотна присъда с право на замяна. Те оспориха в Страсбург конституционната забрана да гласуват, докато са лишени от свобода, а европейският съд определи, че "автоматичното и всеобщото отнемане на избирателните права на затворниците в България е непропорционална мярка" и представлява нарушение на чл. 3 от допълнителния Протокол №1 към конвенцията, който регламентира правото на свободни избори. Също така е нарушен чл. 13 от конвенцията - право на ефективни правни средства за защита, защото нарушението произтича от основния закон и няма как да бъде оспорено пред български съд.

Двамата били разочаровани, че в затвора нямало изборна секция, и така пропуснали европейските и парламентарните избори през 2009 г., а Събев пропуснал и изборите през 2013 и 2014 г. поради продължаващия си престой зад решетките. Според Страсбург законът в България трябва да прави разлика между затворниците не само чрез наказанията, но и спрямо правото на глас и да не налага забрана по принцип, независимо кой какво е извършил. Кулински и Събев ще получат само 2727 евро за съдебни разноски, но не и друго парично обезщетение, защото признаването на правотата на жалбата им се смята за достатъчно морално удовлетворение.

Софиянците Александър Томов и Мариана Николова ще бъдат обезщетени заради нарушено право на собственост с 29 000 евро, плюс по 1000 евро за всеки от тях заради морални щети и още 2800 евро за съдебни разноски. Те закупили декар земя в Кранево от частник през 1993 г., който пък я купил от кооператива през 1967 г. Земята обаче била колективизирана през 1945 г. и наследниците на някогашните собственици я поискали въз основа на закона за реституцията от 1991 г. През 2008 г. съдът я върнал на реститутите, но не обезщетил добросъвестните купувачи, които не подозирали чия е била земята преди колективизацията. Държавата трябва да плати сега за този пропуск.

Уволнената през 2004 г. от Националната служба за сигурност Марияна Петрова заради отнет достъп до поверителна информация осъди България, че не е имала възможност да оспори уволнението си пред български съд. Тя работела като системен оператор от 1981 г. Жалбите й пред съда били отхвърлени, под предлог че отказът за достъп до поверителна информация е окончателен административен акт, който не подлежи на обжалване. Тя ще получи 2400 евро за морални щети и 2000 евро за съдебни разноски.

Парламентът гласува облагането на фирмите с нов данък със задна дата. С трудно събрано мнозинство парламентът одобри на първо четене скандалните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които ще натоварят фирмите с нов данък с обратна сила. Ако законопроектът не бъде прекроен на второ четене, фирмите ще бъдат задължени със задна дата от 1 януари 2016 г. да облагат личното ползване на фирмени активи с 10% данък върху разходите. Ще се облагат коли, имоти и останалите фирмени активи, които се ползват и за лични нужди. На теория фирмите имат право да изберат между два режима на облагане - с новия данък или с подоходен данък и осигуровки, но това е само един от текстовете, които са на практика неприложими заради придаването на обратна сила на проекта.

Това е вторият данък, с който се облага личното ползване на фирмени активи. От 2016 г. държавата задължи фирмите да връщат ДДС в хазната при лично ползване на фирмени активи, за които е ползван данъчен кредит. Приходите от тези промени обаче възлизат на скромните 1 млн. лв. на година, като едно от обясненията е липсата на яснота как ще се облага личното ползване в качеството му на непаричен доход за собственика или работника. За да запълнят този нормативен вакуум, депутати от различни партии, водени от ГЕРБ, внесоха промени, които на свой ред пораждат нови абсурди.

Текстовете, които дават право на избор между двата режима - 10% данък или облагане с подоходен данък и осигуровки, влизат в сила от 1 януари 2016 г. В същото време правото на избор за текущата година следва да се обяви в годишната декларация за предходната година. Годишните данъчни декларации за корпоративния данък се подават до 31 март. Тоест правото на избор за тази година няма как да се осъществи. В преходните разпоредби на законопроекта е решен въпросът с избора само за една група фирми - които досега са облагали този вид ползване с подоходен данък и осигуровки, като за тях е предвидено промяната на вида облагане да става след влизането в сила на закона. Това са шепа фирми, което дава основание на вносителите да твърдят, че не се въвежда нов данък. Компаниите обаче масово не са облагали личното ползване по този ред. Според експерти няма как да се предложи адекватен преходен режим за фирмите, защото това е равнозначно да се признае, че те не са спазвали закона.

Данъчни експерти смятат, че никоя фирма няма да иска да избере облагане с подоходен данък и осигуровки, защото ще е по-скъпо. Това обаче не е сигурно, защото никъде в подзаконовата уредба не пише изрично, че при облагане на личното ползване с 10% данък върху разходите работодателите няма да са длъжни да начислят и осигуровки. Въпросът бе поставен на заседание на бюджетната комисия, а решаването му засега е на ниво обещание.

Проблем има и покрай предвиденото отпадане на съществувалия досега 10% данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. За тях сега се въвежда алтернативен режим по линия на личното ползване, но фирмите вече са осчетоводявали разходи по силата на старите текстове. Реформаторският блок пък е твърдо против при облагането на автомобилите да се приема твърд дял личното ползване в размер на 50% при липса на пътни листове. Това е прекалено висок дял, считат от РБ. ДПС е категорично против задната дата на прилагане и липсата на оценка на ефекта.

Дефект

Притеснителна според института на дипломираните счетоводители е и тънката граница между ползването на фирмени активи за лично ползване и скритото разпределение на печалба. Според закона една от формите на скрито разпределение на печалба е предоставянето на суми, несвързани с осъществяваната фирмена дейност под каквато и да е било форма. Експерти настояват двата режима изрично да се разграничат, за да не се стигне до санкции на фирми, обявили лично ползване на активи по линия на новия данък.

24 часа

Нови правила за европарите за медиите влизат в сила до дни. До 30% от парите за реклама на европейските програми да са за телевизии и радиа, националните да имат предимство пред регионалните в съотношение 80 към 20, да се следи рейтингът на предаванията, а за кампаниите в печатните медии да се вземат предвид специфичното им съдържание и тяхното покритие.

Това са част от новите правила за разпределение на парите за реклама на европейските програми, които ще влязат в сила до дни. Те предвиждат по-малко пари за телевизиите, които ги получаваха без търг, с пряко договаряне. Ограничението от 30% досега не съществуваше. В същото време новите правила дават глътка въздух на останалите медии - печатни и онлайн, макар че те ще продължат да се състезават на търгове за рекламните европриходи.

Промяната е предизвикала недоволството на телевизиите, които преди ден са се срещали с представители на държавната администрация, за да се запознаят с новата методология за отпускане на парите. Очаква се до няколко дни Асоциацията на частните радио- и тв оператори (АБРО) да излезе и със становище по темата.

"Нямаме практика да коментираме публично взаимоотношенията си с институции", заявиха от Би Ти Ви пред "24 часа".

"Рано е да коментираме, тъй като в момента се води дискусия", казаха от Нова тв. Новите правила са разписани в методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти. Тя е част от Националната комуникационна стратегия 2014-2020 г.

Парите за публичност, които са част от бюджетите на оперативните програми, бяха спрени в края на миналата година, тъй като от тях де факто бяха изключени вестниците и сайтовете. За "24 часа" вицепремиерът Томислав Дончев бе казал, че няма да се подписват договори, докато не бъдат разписани правила, които да осигурят равнопоставеност.

Сега в правилата е записано, че целта е да се гарантира достъпът на всички типове медийни източници до участие.

От все още проектоправилата става ясно, че телевизии и радиа ще могат да получават без търг до 30% от европарите по отделните оперативни програми за комуникация и публичност. Към момента няма ограничение.

Защо се ограничават парите, които са дават без търг?

Резултатите от първия програмен период (2007-2013) показват, че 50% от средствата по комуникационните планове са изразходвани за купуване на програмно време от телевизии и радиа. Изключение е ОП "Техническа помощ", при която 17% от парите са отишли в телевизии и радиа, а с 83% от тях са създавани 28 областни информационни центъра.

Мотивът тогава е бил, че българите се информират предимно чрез електронните медии (по данни на Евробарометър). За този период изключително важно е било популяризирането на оперативните програми.

Насочването на средствата в медийни канали от един тип, и то чрез изключение от Закона за обществените поръчки, възпрепятства другите медии - интернет, онлайн медии, печат и информационни агенции, в равния им достъп и конкурентен избор, пише още в мотивите на новите правила.

Социологическите проучвания показвали още, че структурните и кохезионните фондове са разпознаваеми сред обществото още през 2010 г. 60% от българите били информирани за тях.

Тъй като обществеността вече е запозната с европрограмите, ролята на електронните медии (от гледна точка на финансовото изпълнение на бюджетите за комуникации) няма да е водеща, а поддържаща. Ресурсът за директни договори за купуване на програмно време в телевизии и радиа да бъде до 30% от бюджетите за комуникации, предвиждат правилата.

Парите за програмно време за телевизии и радиа трябва да бъдат в съотношението национални спрямо регионални електронни медии 80 към 20%.

Така че от масово информиране фокусът се мести към комуникация към различни целеви групи. Отчита се и влиянието на интернет и социалните медии при формиране на общественото мнение. Затова дейностите по комуникация включват присъствие в интернет и използване на социалните мрежи при работа с целевите групи. Примерно - по програма "Иновации и конкурентоспособност" групата е бизнесът.

Целта е:

- да се повиши информираността и компетентността на евентуалните бенефициенти;

- да се осигури максимална публичност и прозрачност при управлението и изпълнението на програмите, резултатите и добри практики.

Новите правила въвеждат и общи индикатори, които отчитат каква е ефективността от вложените пари в купуването на програмно време. Те включват цена за пункт на рейтинга, сумарен рейтинг, сбор на рейтингите на кампанията в целевата аудитория, покритие и обхват, честота, цена на една секунда излъчване в праймтайма на телевизията, когато не се мери от национални метрични системи и други.

Управляващият орган на една оперативна програма не е задължен да спазва точно тези 30% финансов ресурс, но за парите над този процент се правят обществени поръчки. И то за цялостен продукт - от програмното време до кампанията, с която ще се популяризира програмата.

Какъв ще бъде редът за публикуване на информационни и рекламни материали за другите медии?

Остава задължението да се правят търгове за публикуване на информационни материали във вестниците и сайтовете.

С новите правила обаче става възможно вестници и сайтове да се сдружават и да се явяват на конкурс за комуникационна кампания на една оперативна програма.

Ако все пак участието е индиректно, през медиашоп или рекламна агенция, то има промени.

Досега рекламните компании и медиашоповете купуваха от вестниците рекламни карета. Не е задължително дори медията да знае за какво ще бъдат те. Експерти казват, че те дават оферти с цени на едро и се случва вестниците да бъдат притискани да публикуват на цени, които не са им изгодни.

Методиката предвижда при провеждане на процедура по ЗОП за кампании в печатните медии още при подаване на офертата кандидатът да представи договор или писмо за намерение с всяка конкретна медия за изпълнението на конкретната поръчка. Това означава вестникът, с който агенцията или медиашопът е сключил договора, да се ангажира с брой публикации, брой страници, брой приложения и/или вложки.

Самите вестници, които медиашопът ще ангажира с кампанията, ще си посочат цените, обясняват експерти. Съдържанието на публикациите ще бъде изработено от вестника и съгласувано с възложителя.

От изпълнителя - дали ще е сдружение на вестници, дали медиашоп, или рекламна агенция, се изисква да предостави данни за средногодишния тираж на всяка медия, предложена в медиаплана.

При кампании в интернет издания ще се спазва разпределение на средствата спрямо обективните системи за измерване на посещаемостта - gemius, alexa и др. И при сайтовете важи правилото изпълнителят на поръчката да предостави договор или писмо за намерение с всяка отделна медия, в която ще се предоставя рекламно пространство, също и периодичност и брой импресии, както и с изработването на съдържанието, съгласувано с възложителя.

Кандидатът представя данни за посещаемостта на съответните медии, които ще ангажира с кампанията.

Предвижда се още всяко тримесечие Централното координационно звено в МС да публикува информация за изпълнение на планираните средства.

7,6 млн. лв. пести държавата от пенсии заради тавана. 7,6 млн. лв. разходи за плащане на пенсии си е спестил Националният осигурителен институт през 2015 г. благодарение на тавана върху пенсиите. Според Кодекса за социално осигуряване размерът на получаваната пенсия от НОИ не може да надхвърля 910 лв.

37 191 пенсионери не са получавали действителния размер на пенсиите си заради тавана, показва докладът за състоянието на общественото осигуряване през 2015 г., който НОИ публикува в четвъртък. Това са 1,7% от пенсионерите в страната.

Спестяването на НОИ от тавана е намаляло с около 1 млн. лв. спрямо 2014 г., тъй като през 2015 г. таванът бе увеличен от 840 на 910 лв. През 2016 г. обаче не бе променен.

Близо 17 млн. лв. обаче са допълнителните харчове на осигурителния институт, за да изплаща минималната пенсия на 478 734 души. Осигуровките на тези хора не достигат, за да получават нормална пенсия, и държавата им додава. През миналата година размерът на минималната пенсия бе 157,44 лв.

Общо 8,4 млрд. лв. е платил НОИ за пенсии през миналата година, а общите разходи на осигурителния институт са били 9,7 млрд. лв.

Заради намалението на безработицата през 2015 г. и по-малкия брой пенсионери се е подобрил коефициентът на зависимост, който показва колко души са на издръжката на 100 работещи българи. През 2014 г. всеки 100 работещи са издържали над 85 пенсионери и безработни, докато през миналата година вече са издържали малко под 83 души.

31,1% от българите обаче са на възраст над 65 г., показват данните на осигурителния институт.

21,5 години е средният период, в който НОИ изплаща пенсия на един човек. Най-дълго - 32,7 г., се получават пенсии за трудова инвалидност. Преди да се пенсионират пък, българите работят 33,8 г. според данните на НОИ за действителния осигурителен стаж на пенсионерите.

Труд

Военни взривове убили делфините? Масовият мор на делфини в Черно море е заради детонация по време на военно учение, твърдят рибари, свързали се с „Труд". „Хвърляха се бомби, тътенът се чуваше чак тук, на брега. Нас ни нарочват за виновни за смъртта на бозайниците, но истината е, че те сега не ни пречат, тъй като рибата, с която се хранят, се е изтеглила навътре в морето на прохлада", разсъждават морските вълци.

„При детонации силата на звука е 170 децибела, а тя вреди на вестибуларния апарат на делфините. Вследствие на това те се дезориентират и се губят. При малките това е фатално, защото сучат на два часа и когато са далеч от майките си, умират", заяви пред „Труд" доц. д-р Виолин Райков, заместник-директор на Института по океанология към БАН във Варна. Той поясни, че за да се разбере причината за смъртта на делфините, трябва да се направят аутопсии на труповете им. „Но няма назначен ветеринар, който да ги извършва. Точно затова не може да се твърди със сигурност каква е причината за смъртта им", добави доц. д-р Райков. Експертът поясни, че бозайниците може да са умрели в Румъния, а течението да ги е докарало до родните брегове.

От началото на годината са открити 108 мъртви делфини по крайбрежието, от тях 77 по Южното Черноморие, съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.

„Днес отново имаме два сигнала за изхвърлени бозайници на брега. Вълнението е голямо и затова те бързо се озовават на пясъка. Само два от тях са били с липсващи глави, но те са разложени, така че трудно може да се прецени дали са убити. Следи от насилие над мъртвите бозайници няма", каза Тонка Атанасова, шеф на РИОСВ в Бургас.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че забранява риболова в районите в Черно море, в които има популация на делфини. „До седмица Министерството на околната среда и водите ще обяви точни данни къде в Черно море се намират тези зони. По време на срещата ни с еколозите обсъдихме и други мерки, с които да допринесем за преустановяването на различните бракониерски практики в морето. С промени в Закона за рибарството и аквакултурите, които предстои да бъдат обсъдени с неправителствени организации, преди да бъдат внесени в НС, ще подпомогнем превенцията срещу нелегалния риболов и други практики, ощетяващи биоразнообразието в морето ни", написа премиерът във фейсбук.

Рекетьори с фалшив акцент. Соломон Анжел, Кингсли, Майкъл Капустин - помните ли тези имена? А тези - Дейвид Хемпсън, Пиер Луврие, Майкъл Юлер? За читателите на „Труд" първата тройка със сигурност звучи познато, особено на тези, които са били свидетели на рухването на първите строителни и финансови пирамиди.

Двайсетина години след като "Градът на мечтите" на Соломон Анжел се изпари заедно с надеждите за нов дом на стотици българи и след милионите левове, потънали в бездната "Лайф Чойс" на жителя на Британска Колумбия Майкъл Капустин, измамниците с фалшив акцент съвсем не са намалели. Напротив, дори са се усъвършенствали, като са изградили мрежи за корпоративно влияние и лобистки натиск в уж далеч по-регулираната икономическа и правна система в България.

От началото на седмицата първо господин Майкъл Юлер, а впоследствие и господин Дейвид Хемпсън ползват чуждите си паспорти, а и американо-британско звучащите им имена, за да оказват корпоративен натиск върху изпълнителната власт и независимото правосъдието на страна членка на Европейския съюз. Със сигурност „негърчето на Карамански" - Кингсли, както някогашният портиер на казино "Севастопол" бе известен - би съзряло в действията на господата познатите методи на рекетьорските групировки от 90-те години. С тази разлика, че някогашните бейзболни бухалки, днес са заменени със задкулисен натиск. Като за сплашване, вместо да използват борчески имена, адресират клеветите си до посланици и европейски институции, както и пускат в обръщение дежурната заплаха - "ако интересите ни като инвеститори не бъдат удовлетворени, ще се изтеглим от българския пазар".

Лобистки натиск и медийни манипулации

По предварително разработен план в понеделник в група сайтове, собственост на олигарсите Иво Прокопиев и Огнян Донев, както и финансово зависими от чуждестранни донори, едностранно бе представена позицията на офшорна компания, представлявана от Майкъл Юлер. Компанията е обект на съдебни претенции от страна на най-големия български ритейлър на черна и бяла техника "Техномаркет".

Собствеността на депутата от ДПС Делян Пеевски във веригата за битова техника бе удобен повод за тотално манипулиране на фактите. Съвсем ясно стана, че медийните изяви на Юлер са предварително договорени и изцяло контролирани. Така от обществото остана скрита истината, че при продължило десетгодишно източване "Техномаркет" е ощетена с 143 000 000 лева. С едно изключение, грантовите медии пропуснаха да уточнят, че обект на претенции от страна на "Техномаркет" е сделка, сключена от лицето Николай Китов. Същият е разследван от италианските власти за данъчни престъпления за 70 000 000 евро.

Очевидно не е в интерес на Юлер да коментира темата, че представляваното от него "чуждестранно" дружество е правило бизнес с българин, поставен под "домашен арест" в Италия. Съвсем отделен е въпросът, че Китов е повече от близък до грабителя на КТБ Цветан Василев. Факт, който обяснява и защо именно медиите, контролирани от самия банкер беглец, както и на новите му съмишленици - Донев и Прокопиев, са острието на кампанията. А за да ги оцвети в кално, към тях се присъедини и превърналият се в еталон на рекетьорската журналистика Недялко Недялков. Това поне позволи на четящата различни информационни източници публика да установи как "Клуб Z става ПИК.

Манипулативната стратегия имаше своето очаквано продължение и във вторник, когато при пълна конспирация бе организирана пресконференция, на която предварително бяха поканени ограничен кръг от контролирани медии и журналисти. За да осигури подкрепа за манипулативните тези на Майкъл Юлер пред доверените медии, се появи и лицето Дейвид Хемпсън, представящ себе си за председател на Британско-българска бизнес асоциация. Биографията на Хемпсън е на класически лобист, с тази разлика, че у нас продължава да липсва нормативна уредба, която да регламентира ролята на подобни персони в публичния и икономическия живот. Не е изненадващо, че Хемпсън е в управителното тяло на неправителствена организация, в която участва и една от любимките на олигархичния кръг "Капитал" Саша Безуханова. Никак не е далеч и времето, когато през 2008 г. Хемпсън се представя и за "посланик" на хавански пури, друг път говори от името и на Американската търговска камара у нас, а не на последно място е имал решаваща роля в осигуряването на безплатни едногодишни "обучения" на редица български журналисти, част от които стоят и зад силно манипулирания репортаж по темата в една от телевизиите в понеделник вечер. Всичко това позволи на класическия лобист да спекулира с името на вицепремиера по икономическа политика Томислав Дончев, както и на практика да рекетира с недопустим медиен натиск съдиите, които предстои да се произнесат по спора между две компании за собствеността на 14 от общо 59 магазина, които веригата "Техномаркет" управлява.

Поуката - мандат в Африка

Кукловодите на кампанията със сигурност дълго време са опитвали да спечелят за своята "кауза" и посланик от страна членка на ЕС. Фактът, че подобна липсва, поне засега, говори за несъизмеримия риск за компрометиране на дипломата, който би се нагърбил с ролята да адвокатства на офшорна компания, зад която видимо стоят интересите на разследван за данъчни измами българин, а не на последно място и на банкера беглец Цветан Василев. Поуката с изпращането на мандат в Африка на досегашния френски посланик у нас Дьо Кабан, може би е друг от аргументите, които колегите му в София имат, за да бъдат особено предпазливи, когато биват търсени за съдействие от защитаващи съмнителни интереси лобисти.

Употреба на реформата

Щеше да е добре, ако Майкъл Юлер и Дейвид Хемпсън си бяха дали сметка, че с желанието си с фалшив акцент да сплашат магистратите от Софийския градски съд, както и съдиите от Бургас, Благоевград, Хасково и Русе, чрез търсенето на съдействие от определени неправителствени организации, разбирай института на провалилия се бивш министър Христо Иванов и върхушката на оплетения в олигархични зависимости Съюз на съдиите в България, те унищожиха и последната надежда, че зад така настойчиво прокарваната "съдебна реформа" не стоят именно арогантни корпоративни и нагли лобистки интереси. Бързото активиране по темата и на Радан Кънев във фейсбук показва нищожно ниската цена, за която един провален адвокат и смешен партиен лидер е готов да се продаде, за да обслужва интереси на дуото Николай Китов - Цветан Василев, които очевидно са сценаристите на акцията, в която Юлер и Хемпсън съучастват или с личен интерес, или просто защото и те самите са станали обект на измама през 2011 година.

Казусът е важен, не просто защото една реномирана компания като "Техномаркет" иска да защити интереса си и го прави по единствено установения и законов начин - чрез сезиране на съда, а и защото той трябва да послужи за пример на какъв натиск биват поставени български бизнесмени, които имат спорове с офшорни компании, които могат да си позволят да наемат рекетьори с фалшив акцент за изпълнителни директори или лобисти.

Ако сега обект на атака е "всевластният" Пеевски, който вероятно отдавна е свикнал на подобна нечиста конкуренция и всевъзможни спекулации с името му, то какво да правят производителите или доставчиците, които от месеци очакват например някоя от големите чуждестранни търговски вериги в страната да им се издължи, а тя не го прави, защото разчита на следващия лобист с фалшив акцент, който ще завърти рефрена с "чуждестранните инвеститори, които искат справедлива съдебна система".

Забравеният Луврие

Посланик Кабан дълги години ще помни Пиер Луврие, особено докато управлява посолството в Буркина Фасо. Ще разполага с достатъчно време и ще си спомня как с един откровен измамник, нает от белградския Остап Бендер, обсъждаше в резиденцията на ул. "Оборище" рейдърството на няколко частни компании. Освен Кабан, малцина са тези, които днес си спомнят Луврие. Белгийски руснак, кацнал в София преди малко повече от година, за да обяви, че с прясно регистрираната си компания LIC 33 e купил за 1 евро бизнеси и активи за близо 1 000 000 000 евро. Е, оказа се, че всички твърдения на Пиер Луврие и придружаващите го компаньони, все рекетьори с фалшив акцент, са били пълни лъжи.

Както Луврие отдавна е забравен, така съвсем скоро ще бъдат забравени Юлер и Хемпсън. Но за да заработят за хаванските си пури, двамата още известно време контролирано ще обикалят медиите в услуга на тандема Китов - Василев, за да се опитват да шантажират българското правителство и да се опитват да притискат независимите съгласно Конституцията съдии. И така до следващия път, когато очевидно прекаляващият с алкохола белградски измамник отново не реши да припомни за себе си дали с поредната си порция клеветнически твърдения или със следващите рекетьори с фалшив акцент, които ще прати на ПР-ката си Елена Вълчева, за да ги лансира в "свободните" български медии.

А през това време истината е една - „Техномаркет" е прехвърлило на „Глориент", без реална цена, собствените си магазини, като впоследствие е заплатило на тандема от родни измамници и чуждестранни псевдо „инвеститори" повече от 140 милиона лева наеми за същите магазини. Евала на подобна инвестиция.

Стандарт

Прогнозират скок на имотите с 12%. Луксозните имоти поскъпнаха със 7% от началото на годината, а тенденцията е до края на 2016 г. повишението на цените да надхвърли 12%. Това се посочва в анализ на компанията за имоти от най-висок клас Unique Estates. Ниските лихви провокират част от продавачите да инвестират в ремонт на закупени само преди две години жилища, за да ги позиционират във възможно най-високия ценови сегмент и да ги продадат за 2000 евро/кв.м. Сгради в проект, които са на добри локации и предлагат модерни площи и разпределение, започват да се продават още при вземане на разрешение за строеж. Тенденция е до получаването на разрешение за ползване на обекта той да е почти напълно продаден.

"Най-много се търсят жилища с площ от 200 кв.м с две и три спални. Изискванията са за самостоятелна баня и дрешник към основната спалня, просторен хол и отделна кухня", каза Весела Илиева, изпълнителен директор на Unique Estates. В София най-предпочитани са централните райони като Докторската градина, където през второто тримесечие е сключена най-скъпата сделка за апартамент на ул. "Оборище". Средните цени на имотите в София са 772 евро/кв.м, във Варна - 726 евро/кв.м, в Пловдив - 538 евро/кв.м, а в Бургас - 542 евро/кв.м, сочат данните на агенцията. От компанията очакват в периода юли-август интересът към покупката на жилища да нарасне с 5-10%. "Очакваме да се увеличат покупките на имоти от българи в чужбина поради риска за обезценяване на спестяванията им", каза Весела Илиева.

Взимат комисиона и без оглед на жилището. Комисията за защита на потребителите откри нов случай, в който агенция за недвижими имоти иска неправомерно комисиона от клиентите си, заяви председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Преди седмица КЗП съобщи, че голяма агенция за имоти е искала 3% комисиона от клиентите си, дори да не стане посредник при сделка. Новият случай е на друга агенция, която сключва с клиентите си договор за оглед. По силата на този документ, ако по време на действието му или до 12 месеца след прекратяването му те или свързано с тях лице придобият предложен от въпросната фирма имот, ще дължат комисиона 3% от стойността на сделката.

Тъй като става въпрос за сключване на договор, а законите предвиждат свобода на договаряне според волята на страните, дотук нарушение няма. Нарушението е в това, че агенцията предявява претенции към клиентите си за същата комисиона и ако закупят от друго лице обект, който не е предмет на сключения договор за посредничество, но се намира в същата сграда. "В този казус става дума за разширително тълкуване на клаузата, което е недопустимо", поясни Маргаритов.

Монитор

18 000 хващат влака с маратон. 18 хил. души ходят километри пеша, за да хванат влак. Това сочат данни на Министерството на транспорта, предоставени на „Монитор". Според справката това са хората, които преминават през 67 гари и спирки, които са на практика в нищото. Разстоянията до градовете и селата, които обслужват, варират между 3 и 10 км.

Според информацията на транспортното ведомство най-натоварените спирки и гари са Черноград, Огняново, Карлуково, Белица, Съединение, Цветино, Виница и Дъбово. Данните показват, че те са и най-близко до населените места - на около 3 км.

Причината за пешеходния поход на пътниците е липсата на довеждащ транспорт. Това пречи не само на хората, които пътуват ежедневно с влак, но и на възможността да се увеличат пътуващите с жп транспорт.

Ученици от село Дълго поле например са принудени в студ и пек да вървят по 3 км пеш до отдалечената жп гара Калояново поради липса на транспорт. В същото време на гарата в Калофер, която се намира на 3 км и 100 метра от центъра на градчето, има микробус. Той обаче чака хора само от трите бързи влака, въпреки че на гарата на ден спират още пет пътнически влака. На въпрос как се справят клиентите на „БДЖ Пътнически превози" при тези две отдалечени от населените места гари и при липсата на лични коли, отговорът на пътниците е „с краката, пешком".

От транспортното министерство са изчислили още, че пасажерите „маратонци" са около 1% от целия пътникопоток на железницата за година. Статистиката показва, че с БДЖ средногодишно се возят около 23 млн. души, като всяка година бройката намалява с около 8-10 на сто.

Общият брой на железопътните гари в България е 298, като освен тях в жп мрежата са 384 спирки и 16 броя разделни постове.

Решение на проблема все пак се търси. Въпросът се обсъжда както от ръководството на железницата, така и между превозвача и местните власти. Темата беше поставена на публична дискусия, а според БДЖ възможност за решение има в по-добрата интеграция между различните видове транспорт на регионално и градско ниво.

Партии крият дарения. Партии са скрили информация получени от тях дарения, включително касаеща произхода на средствата, с които са били подпомогнати за местния вот през 2015 година. Нарушенията лъснаха в одитен доклад на Сметната палата на базата да представените финансови отчети. Общо девет от участвалите в изборите формации са спипани в такава издънка.

Въпросните партии не са предоставили изискуемата информация за общо 177 дарения, включваща имената на спонсорите, а също и вида, целта и размера на средствата, които са получили от тях. Така например „Движение" 21 на скандалната адвокатка и ексдепутатка Татяна Дончева е отсвирила Единния регистър по Изборния кодекс, като формацията не е изпратила данни за финансирането й от 31 нейни кандидати, както и седем декларации за произхода на получените средства. Съгласно изборното законодателство неподаването на такива данни се наказва с глоба от 3 хил. лв. до 10 хил. лв.

Общо шест политически сили не са предоставили изискуемите по закон декларации за произхода на сумите, надвишаващи една минимална заплата за страната, с които са се разделили благодетелите им, за да им дадат рамо за вота. Нещо повече, проверка на НАП е установила, че някои от дарителите нямат достатъчно доходи, за да могат да си позволят финансовата инжекция, която са направили.

Част от партиите са скрили и информация за предоставените им за ползване вещи, сред които и автомобили, а тази практика става все по-разпространена в последните години. Други, сред които БДЦ пък са нарушили изискването всички разходи над 1000 лв. за кампанията да се осъществяват по банков път.

55 от всички 74 формации са били проверени. Одиторите са констатирали различни нарушения при общо 32 от тях. Сред засечените гафове е и разминаване с 1440 лв. в отчетените от „Глас народен" на Скакауеца Светльо Витков приходи и разходи за възнаграждения за предизборната надпревара.

Иначе никой от участниците във вота не е прехвърлил тавана за харчове от 8 млн. лв. Оказва се дори, че някои от тях са били доста пестеливи в битката за местната власт. Разходите на „Атака" например възлизат на 36 хил. лв., а на НДСВ едва на 9 хил. лв. Не така стоят нещата обаче с партията на Татяна Дончева, която въпреки скромните си изборни резултати е профукала близо 200 бона. РБ пък е похарчил 280 хил. лв., а АБВ 510 хил. лв., от които 113 хиляди получени от дарители. Издигнатите от партията на Георги Първанов кандидати за пост в местната власт са се бръкнали с незначителни суми, като от тях са събрани под 30 хил. лв. Останалите средства за кампанията на АБВ са дошли от държавната й субсидия. БСП пък е посегнала към парите, събрани от членски внос. Формацията е пръснала 333 хил. лв., с които са се разделили социалистите с партийна книжка, а общият размер на разходите на Столетницата за кампанията възлизат на 1 млн. лв. От ГЕРБ пък са разчитали изцяло на полагащата им се субсидия, за да си набавят всички 3,4 млн. лв., които е глътнало участието им в изборите. Същият подход е имало и ДПС, чиито разходи възлизат на 2,9 млн. лв.