Иван Иван, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране; Снимка: БгНЕС

В деня, в който парламентът даде „тежката дума" на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), да се произнася последна по сделки в енергетиката, на свое открито заседание в сряда регулаторът обсъди предложението на работна група, която анализира последиците за цената на електроенергията и топлоенергията след поскъпването на природния газ от 1 октомври.

За успокоение на потребителите, експертите на КЕВР не препоръчват нарастване на цената на ползваната електроенергия, тъй като са намерени резерви в системата.

Затова пък поскъпват парното и топлата вода, но окончателното решение за тяхната стойност ще бъде взето на закрито заседание 1 октомври, уточниха от КЕВР.

С колко и защо поскъпва природният газ

Окончателно природният газ поскъпва с 13,89 на сто от началото на следващия месец и то няма как да бъде избегнато, тъй като е борсова стока и цената му зависи от много фактори курса на долара и цената на суровия петрол, аргументира решението на КЕВР нейният председател Иван Иванов.

По нормативни документи регулаторният период за промяна на цената на тока е едногодишен, то за газовия сектор и респективно за топлофикационните услуги е на тримесечие.

Това е четвъртото повишение на природния газ от началото на годината. През януари от КЕВР разрешиха поск ъпване с 2,82%, през април с нови 2,6% (и при двете повишения цените на парното и топлата вода не не се промениха). Третото повишение беше от 1 юли, когато цената му скочи с 10,81%, а тази на парното - средно със 7,3%. Така поскъпването на синьото гориво от началото на годината след началото на октомври ще бъде почти на една трето повече в сравнения с цената в края на 2017 година. Или от 343.22 лв. за 1000 куб. метра на 456,65 лв./1000 куб. м (колкото се очаква да бъде при 13,89-процентно увеличение). Тоест в номинално изражение цената е скочила с цели 113.43 лева от началото на годината.

Три са основните фактора, които принуждават общественият доставчик „Булгаргаз" да иска увеличение. На първо място и с по-голяма тежест са цените на петрола сорт Брент, а заради неговия скок се променя и цената на природния газ, който се внася от Русия. На второ място е политиката на руския монополист „Газпром", който доставя синьо гориво за България, и на трето място задлъжнялостта на топлофикациите към „Булгаргаз", както и инвестиционните и амортизационни разходи на обществения доставчик.

Вижте още: Топлофикациите дължат на Булгаргаз 127 млн. лв.

Другият пазарен фактор е цената на долара, който от началото на годината постоянно се повишава.

Резерви има

но ако се започнат спешни преговори с руската компания, за каквито препоръчват всички енергийни експерти. „Истината, обаче е, че предлагани на България цени от „Газпром" не са най-високите в Европа, а това е заслуга на КЕВР", посочи преди дни в интервю за bTV Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия. На този етап обаче държавата няма механизми, по които да повлияе, защото доставчикът е един, категоричен е проф. Атанас Тасев.

Има и още една резерва, ако се диверсифицират доставките и се ликвидира монопола на руската газова компания. Преди това обаче трябва да се изградят и свързващите газопроводи, по които се работи, но крайната им реализация е доста далеч във времето.

С колко поскъпва парното

Въпреки че предстои определянето на цените на топлоенергията, според източници от КЕВР, при определени вече цени на природния газ, тези на парното ще нараснат с между 2 и 9 процента в различните региони на страната: 2.27% във Варна, 4.38% във Велико Търново, 4.66% в Плевен, 4.87% в Бургас, 7.96% в София, 8.57% в Пловдив.

В диапазона между 4 и 6 процента ще се повиши топлинната енергия в във Враца и Разград. Промяна в цената на парното от 1 октомври не се очаква в Русе, Перник, Сливен и Габрово, защото топлофикациите в тези градове работят на въглища.

Като се има предвид, че имаше увеличение на топлинната енергия от 1 юли, но тя не се усети от потребителите, защото беше извън отоплителния период, а и през лятото се ползва само топла вода. Така реалния ценови удар на топлинната енергия от 1 октомври ще доведе до повишение: с около 8 на сто във Варна, с над 9 на сто в Пловдив, с над 16 на сто за София, с около 20 на сто в Плевен и с около 22 на сто в Бургас.

До края на годината най-вероятно няма да има поскъпване на природния газ, но от началото на 2019 ще има ново повишение на цевните на синьото гориво, а след него, прогнозира председателят на регулатора Иван Иванов. Той побърза да уточни, че може и да не се случи поскъпване, ако цените на петрола са стабилни или се повишат слабо.

Свързаните ценови ефекти

Повечето енергийни специалисти са категорични, че очакваното увеличение в цената на природния газ и респективно на парното и топлата вода „няма да доведе до сътресения в бюджета на домакинствата", но ще имат още по-силен ефект върху големите индустриални предприятия. Те пък ще калкулират увеличението в цените на стоките и услугите, които предлагат. И така най-вероятно ще има поскъпване на много стоки от т. нар. група от първа необходимост като хляба, което всъщност е свързаният ефект от по-скъпото синьо гориво.

Вижте още: 590,32 лв. на месец са нужни за един човек за нормален живот

Така заради по-скъпите природен, газ парно и топла вода от 1 октомври от синдощеикатите прогнозират общо постъпване на тези стоки и услуги средно с около 5-7 лева. Разчетите на КНСБ показват, че ако през юни на човек от домакинство са били нужни 590 лв., за да преживее месеца, сега средно ще трябва да разполага с 595-597 лв., за да покрие основните си разходи.

В отговор на упреци от страна на омбудстмана Мая Манолова, че в докладите на КЕВР липсва достатъчно аргументация и отчет за повишението на цените на природния газ и топлинната енергия, Иванов каза, че докладите съдържат и търговска тайна и затова разгласяването на тази информация подлежи на санкции, ако дадено лице я разгласи публично.

На другия въпрос защо цената на парното е с 20 процента по-висока в сравнение с 2015 г., Иванов посочи, че "Топлофикация - София" от 2015 г. до 2018 г. е извършила модернизация и подмяна на турбини на обща стойност 60 млн. лева. "Това са инвестиционни разходи, които не могат да не бъдат признати, защото се правят, за да бъде подсигурено подаването на топлоенергия на потребителите", допълни Иванов. Той припомни, че до 2015 г. хората са плащали т. нар. "данък социално спокойствие", което означавало, че при повишаването на цената на природния газ цената на топлинната енергия се е задържала за големите градове.

Промените в Закона за енергетиката

КЕВР ще се произнася последна по сделки в енергетиката, реши парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за енергетиката. Регулаторът ще се произнася след наличие на разрешение или одобрение на други държавни органи, компетентни да разглеждат подобни сделки, според одобрените изменение на на закона второ четене.

Според председателят парламентарната Комисията по енергетика и депутат от ГЕРБ Делян Добрев сега само се уточнява редът, по които ще се произнасят институциите. „Тази редакция казва, че КЕВР трябва да се произнесе след всички останали комисии", обясни Добрев и уточни, че като се произнася последна, това не означава, че ще има решаващ глас. По думите на депутата от ГЕРБ, промените внасят яснота, тъй като преди приемането на промените, законовият текст, изменен в средата на 2018 г., не поставя ред, в който трябва да стане това произнасяне. Допускаше се, едновременно да бъде разглеждано от различните регулаторни органи една сделка или казус.

Това обаче означава, че за продажбата на бизнеса на ЧЕЗ в България КЕВР ще се произнесе последна, след антимонополната Комисия за защита на конкуренцията.

С промените в Закона за енергетиката се транспонират разпоредби от директивата за инфраструктурата за алтернативни горива и се създава правна рамка по отношение на операторите на публично достъпни зарядни точки за електрически превозни средства, пише в мотивите на вносителите - Министерският съвет. 

Съгласно измененията "зарядна точка" е интерфейс, с помощта на който може да се зарежда по едно електрическо превозно средство или да се заменя акумулатора на едно електрическо превозно средство. Операторите на публично достъпни зарядни точки като крайни клиенти ползват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.

Отнема се съществуващата към момента възможност операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи да отказват достъп до тях поради влошаване на условията за снабдяване. Тя се заменя с възможност временно да се ограничи или преустанови достъпът на ползвателите при определени условия.

Още по темата:

Природен газ, парно, топла вода и още стоки поскъпват от 1 октомври

Колко зависим е независимият енергиен регулатор?

По-скъпи природен газ, парно и ток от 1 юли, ако високите цени на петрола се запазят