От 2019 година ще има нова формула за пенсиите, за да няма твърде големи. Националният осигурителен институт е предложил нова промяна във формулата за изчисляване на пенсиите и правителството я обсъжда. Това обяви социалният министър Бисер Петков.
Промяната предвижда във формулата да влиза осигурителният доход на кандидатите за пенсия, който е натрупан след 1 януари 2000 г., а годините 1997,1998 и 1999 да отпаднат от нея.
Промяната е свързана с отпадането на тавана за новоотпуснатите пенсии от 1 януари 2019 г., обясни Бисер Петков.
"В тези години няма максимален осигурителен доход, той се въведе от 2000 г. Ако искаме той да действа, изчислението на размера трябва да става от момента на неговото въвеждане. Защото максималният осигурителен доход е естествен регулатор на размера на пенсиите", обясни социалният министър.
Ако не бъде променена формулата, е възможно отново да се стигне до отпускането на твърде големи пенсии, както това е със старите, които в момента са ограничени от таван и той ще остане да действа и след 1 януари.
Ден по-рано за промяна в пенсионната формула, която да отчита по-точно осигурителния принос на всеки, заговори и финансовият министър Владислав Горанов. Той също обвърза промяната с падането на тавана на пенсиите от 1 януари 2019 г.
Пълното отпадане на тавана върху пенсиите, което бе обсъждано в сряда от социалната комисия на парламента по искане на пенсионерски организации, не е реалистичен вариант, обясни след заседанието Бисер Петков. Според него при някои пенсии, които в момента са ограничени от тавана, има съмнения в изчислението им, а и реалният им размер нямало да бъде приет добре от обществото. Петков обясни, че говори за пенсии от по няколко хиляди лева.
Според сметки на НОИ без таван ще има пенсии, по-високи от 4000 лв.
Пенсия над 3000 лв. ще вземат само 90 души, показват обаче сметки на пенсионерските организации. Около 10 хил. души пък щели да получават от 1200 до 1500 лв. месечно. Ако таванът, който ще е 40% от максималния осигурителен доход, остане за тях, пенсиите им ще са по 1040 лв.
Пълното отпадане на тавана както за новите, така и за старите пенсии ще струва само през следващата година 155 млн. лв., обясни пред депутатите шефът на НОИ Ивайло Иванов.
На заседанието пенсионерските организации поискаха и преизчисление на всички стари пенсии със средноосигурителния доход за 2018 г., което ще ги увеличи с 40%.
Такова преизчисление е правено през 2008 г., припомни депутатът от БСП Георги Гьоков. "Ако бъде направено преизчисление според доходите от 2018 г., това ще струва на бюджета 1,5 млрд. лв.
Новите камери на КАТ се оказаха катастрофа. Новите 28 камери за скорост на КАТ се оказаха пълна катастрофа. Част от лазерните устройства на триноги, които са на въоръжение от 8 месеца, или не работят заради дефекти, или правят некачествени снимки. Това научи „Труд" от редови пътни полицаи. Информацията за проблемите бе потвърдена и от шефа на националната полиция старши комисар Христо Терзийски.
За всяка от камерите, наречени „Стационарни преносими уреди за контрол на скоростта ARH CAM S1", са платени по около 20 000 евро. Купени са с обществена поръчка миналата есен и са раздадени на 28-те областни дирекция на КАТ в страната. Три от тях - получени в Разград, Благоевград и Русе, се оказали дефектни още при доставката. Наложило се да бъдат ремонтирани и пуснати в действие със закъснение - през юни в Разград, през юли в Благоевград и в последните дни на август в Русе.
През юли триногата в Ловеч се развалила и също била ремонтирана до август. В момента са извън строя са лазерните установки в Пазарджик и Хасково.
Тежка драма има с безжичното или с кабел сваляне на информацията, както и с автоматичното разпознаване на номерата на автомобилите. В много случаи камерата определя българската регистрационна табела като чужда, с несъществуващи символи или с некоректни знаци на кирилица. Понякога камерата снимала номера на най-близкия до нея автомобил, а не на този, който кара най-бързо.
Освен това фабричната настройка на лазерите била да засичат до 130 км/ч, което правело невъзможно използването им по магистралите, където разрешената скорост е до 140 км/ч.
Установено е също, че камерата на тринога, която шофьорите наричат „барбекю", може да снима, само ако е разположена успоредно на пътя, а не под ъгъл. Когато я сложат на мост, лъчите хващат само колите в лентата в права посока, но не и тези в съседните ленти.
Здравната реформа на ГЕРБ ще удари най-бедните и най-болните. Жесток към най-уязвимите групи от населението и напълно неприемлив вариант на промени в здравния сектор се оказаха дългоочакваните нови модели за системата, изработени от екипа на министър Кирил Ананиев. Те бяха официално представени вчера и предвиждат най-болните пациенти да плащат най-много за лечението си. Ананиев все пак изрично подчерта, че дискусията тепърва започва и може да настъпят промени в първоначалните предложения.
Както вече стана ясно, МЗ предлага два варианта за подобряване финансирането на здравната система - пълна демонополизация на здравната каса и навлизане на частните застрахователи, които да се конкурират за 8-процентната вноска на всички граждани; или запазване на НЗОК като основен платец и въвеждане на задължително допълнително застраховане, с което да се покриват част от настоящите разходи на касата за лечение. Министерството смята за по-реалистичен втория вариант.
Според него обаче лечебните заведения ще имат право сами да определят цените, по които работят, а ако те са по-високи от определените от здравната каса и застрахователите, разликата ще се плаща от пациентите или от допълнителен доброволен фонд, в какъвто в момента са осигурени 11 % от гражданите.
Проиграванията на модела са при 8% здравна вноска в НЗОК, 12 лв. задължителна месечна вноска за всеки гражданин при частен застраховател и т.нар. гранична линия от 700 лв. Лечението до тази сума ще се плаща от здравната каса, като се разглеждат два варианта за задължително доплащане от пациента -10 или 15% от цената. То отново ще е или за сметка на болния, или ще се покрива от допълнително доброволно осигуряване. Потребителски такси обаче няма да има и сметките на МЗ сочат, че реално така пациентите няма да доплащат повече, отколкото в момента. Лечението над 700 лв. ще се поема със задължителната застраховка в частен фонд. Т.е. ако сметката за дадено лечение е 1000 лв., 700 се поемат от касата и пациента, а останалите - от застрахователя.
Цените, които касата и застрахователите плащат, ще се договарят между тях и съсловните организации на медиците, както е в момента. Те обаче няма да са задължителни. Всяка болница, както и специалистите в извънболничната помощ ще могат, ако искат, да определят и собствени цени, а разликата ще е за сметка на болния.
Новите сметки за парно ще са с 20% по-високи. Заради поскъпването на природния газ сметките за парно тази зима ще са осезаемо по-високи. Това се дължи на двукратната корекция на тарифите за синьото гориво - първата бе от 1 юли и бе усетена само в начислените суми за топла вода, а втората ще влезе в сила от 1 октомври. Така новите фактури, които топлофицираните домакинства ще получават през идните месеци, ще са около 20% по-големи в сравнение с предния студен сезон. Повишението ще се усети най-силно във Велико Търново, София и Пловдив. Промяна в цената на парното от 1 октомври няма да има в Русе, Перник, Сливен и Габрово, защото топлофикациите там работят на въглища.
Според разчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране заради поскъпването на природния газ от другия месец топлоенергията ще се повиши с 2% във Варна, с около 6% в Бургас, в Плевен, във Враца, във Велико Търново и в Разград. Поскъпването в София се очаква да е с 8 на сто, а в Пловдив - с цели 9%, стана ясно на вчерашното открито заседание в КЕВР. Като се отчете и юлската промяна в цените, сметките на потребителите в Бургас ще се окажат около 23% по-високи спрямо миналата зима. Но дори и след това увеличение градът остава с най-евтината топлоенергия в страната.
Омбудсманът Мая Манолова разкритикува планираното повишение. По думите й не е нормално парното да поскъпва при всяко повишаване на цената на природния газ, тъй като, когато неговата цена намалява, сметките за топло не падат. "Заради тази политика на регулатора се стига до ситуации, при които по признание на самия КЕВР например "Топлофикация София" има надвзети суми за един ценови период в рамките на 18 млн. лева от столичани заради несъответствие между повишаването, респективно намаляването, на цената на природния газ и на парното", обясни тя пред Би Ти Ви.
Разчетите на КЕВР показват, че са нужни още 50 млн. лв., за да може да бъдат подпомогнати всички, които изпитват затруднения да си плащат сметките за ток и парно. "Към сегашните 90 млн. лв., които социалното министерство отделя за такива помощи, е необходимо да се добавят още 50 милиона, за да се обхванат всички енергийно уязвими потребители, пресметна шефът на КЕВР Иван Иванов.
БНБ въвежда нов антицикличен буфер за банките от 1 октомври 2019 г. След една година българските банки ще трябва да заделят допълнително капитал, с който да покриват трупащия се в системата цикличен риск. Това става ясно от съобщение на БНБ, в което става ясно, че антицикличният буфер, който от въвеждането му досега беше 0%, е определен на 0.5%, считано от 1 октомври 2019 г. Отложеният старт не е изненада, доколкото съгласно европейските правила решението трябва да се обяви поне 12 месеца преди старта му, като, ако регулаторът иска това да стане по-скоро, трябва да даде детайлна обосновка. Все пак БНБ намеква, че и тази опция не е изключена, като изрично посочва, че може да вземе решение и за по-ранно увеличение на буфера и да го оповести надлежно.
Самото въвеждане на буфера също беше очаквано, след като в последното издание на своя "Икономически преглед" БНБ предупреди, че към края на миналата година на база на темповете на кредитиране и цените на жилищата банките вече трупат цикличен риск, а икономиката започва да прегрява. Това стана в рамките на анализ, озаглавен "Методи за оценка на финансовия цикъл в България", който би могъл "да послужи за определяне на подходящите моменти за натрупване на буфери във финансовата система".
С новия инструментариум
БНБ обосновава решението си именно с допълнителните показатели и въпреки че основният показател за цикличен риск - отклонението на съотношение кредит/БВП от дългосрочния му тренд остава силно отрицателно (-42.7 процентни пункта). Така, ако се ползваше само класическият измерител, БНБ трябваше да запази буфера 0%, но тя се е възползвала от препоръките на Европейския съвет за системен риск да базира решението си и на други показатели, които е преценила за подходящи.
"Тенденциите в икономическата среда и кредитната активност дават основание да се смята, че страната се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл. На фона на повишена икономическа активност вземанията на банковата система от неправителствения сектор нарастват с темпове над тези за последните години, особено в сегмента на кредитите за домакинства", се казва в съобщението на БНБ, която изтъква, че "в серия от свои действия до момента на кредитните институции бе посочвана необходимостта от поддържане на консервативни кредитни стандарти и адекватна капиталова подкрепа на растежа на кредитите".
"Настоящите благоприятни икономически условия дават възможност за допълнително укрепване на капиталовата позиция на кредитните институции, с което да се увеличи устойчивостта им срещу загуби при бъдеща материализация на циклични системни рискове, произтичащи от евентуални неблагоприятни развития в икономическата среда. За съхраняването на високата устойчивост на банковата система към бъдещи развития с неблагоприятен характер ще допринася поддържането на темпове на кредитен растеж и кредитни стандарти, отразяващи дългосрочния характер на кредитния риск в рамките на икономическия и финансовия цикъл", гласи още аргументацията на регулатора.
Какво значат тези 0.5%
За българските банки въвеждане на буфера ще означава, че към тях ще се покачи изискването за базов капитал от първи ред (CET1) с още 0.5% за всичките им рискови експозиции в страната, докато за тези към други държави важат аналогичните буфери, въведени от съответния местен надзор. Този допълнителен буфер се наслагва към останалите вече въведени от БНБ.
Съдът е запорирал имущество на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков. Софийският градски съд (СГС) е наложил обезпечения върху движимо и недвижимо имущество на бившия министър на икономиката и енергетиката в първия кабинет на Бойко Борисов - Трайчо Трайков. Това е станало по искане на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. За определението на съда съобщи вчера "24 часа", а днес информацията беше потвърдена от председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев пред "Нова телевизия".
От 2009 г. до 2012 г. Трайчо Трайков беше министър на икономиката и енергетиката в първия кабинет на Бойко Борисов, но подаде оставка. През 2015 г. оглави листата за общински съветници на "Реформаторския блок" в София и стана общински съветник. На президентските избори през 2016 г. той беше кандидат за президент.
Според Пламен Георгиев проверката е установила несъответствие от 2.4 млн. лв. между притежаваното от Трайков имущество и приходите му. "Това за нас са необясними пари", коментира той, без да уточнява кои приходи на бившия министър не са били признати за законни от комисията, за да се получи това несъответствие.
Производството срещу Трайков е започнало във връзка с повдигнатите му обвинения по т.нар. дело ЕВН, по което обвиняеми са още бившият вицепремиер Симеон Дянков, съиздателят на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев и други.
От обясненията на Георгиев стана ясно, че обезпеченията са наложени върху имущество, което може да бъде придобито само по банков път. Има възбрана върху 1/2 от апартамент, ателие, дворно място, паркомясто и запор върху акции и депозити на настоящия общински съветник. Георгиев обясни, че е наложено обезпечение на акции в публични дружества на стойност 1.4 млн. лв. Според председателя на антикорупционната комисия е наложен запор и над притежавани от Трайков дялове, но при справка в Търговския регистър не се откриха търговски дружества, в които бившия министър да има участие.
В последната подадена от Трайков имуществена декларация (като министър през 2012 г.) той е декларирал, че притежава акции в 16 публични дружества, четири недвижими имота и банков влог.
"Сега подканваме лицето да връчи декларация, с която да докаже доходите си. Крайният срок за това е петък", каза в ефира на "Нова" Георгиев.
БГ паспортът най-губен в Германия. Общо 21 882 временни паспорти са издали за миналата година посолствата и консулствата ни зад граница. Това става ясно от данните за броя на пасаваните, предоставени от родните дипломатически мисии, предоставени на „Монитор" от МВнР.
От данните лъсва, че най-често БГ паспорти изчезват в Германия. Там е и най-голямата бройка на българи, обърнали се до услугите на мисиите ни в държавата с молба да им бъде издаден пасаван.
Временни паспорти се издават за три групи. Първите две са бебета, чиито родители са българи, все още нямат ЕГН и са родени в чужбина, а също и деца до 18 години. Почти две трети от пасаваните са били именно за тях - т.е. на практика най вече за деца на нашенци, живеещи трайно зад граница.
Останалите 30%, или близо 8500 обаче са получени от третата група - българи, които са изгубили паспорта си, бил е откраднат или повреден или пък документите им са били с изтекъл срок. Почти същата е тенденцията и за тази година - от януари досега временните документи са общо малко над 17 500.
Най-много временни паспорти има за Германия, като през изминалата година са били издадени близо 7000, половината от които - на възрастни. Бройката за тази група е 3025. 1870 от пасаваните са били издадени за деца без ЕГН, а останалите над 2170 - за непълнолетни.
На второ и трето място в класацията на страните се нареждат още Великобритания и Турция, съответно с близо 3500 и малко над 2000 временни документи. За Великобритания цифрите са много по-ниски от тези за Германия, като издадените документи за хлапетата са близо 1500, за младежите до 18 години - над 670, а за останалите българи на Острова - около 1400. За съседна Турция цифрите са още по-ниски. Така например нашите мисии в южната ни съседка са издали на възрастни лица общо 1209 временни паспорта заради това, че документите им са били изгубени, откраднати, повредени.
В топ 5 влизат още Испания и Италия За Испания бройката съответно е 1132, а за Италия - само 661. В началото на месеца пък цените за временните паспорти бяха свалени с близо една четвърт. Това стана с промени на постановление на МС и по предложение на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева. До намаляването на цената за издаване на пасаван се стига чрез премахването на две такси на стойност 17 евро. Така вместо да броим по 67 евро за временен български паспорт в чужбина сега ще плащаме по 50 евро. Досега при приемане и обработване на заявление за издаване на лични документи нашите мисии зад граница събираха такса за всеки документ, а отделно гражданите плащаха и по 1 евро за формуляр-заявление. Сега обаче те вече са отпаднали.
Още по темата:
Икономическият печат на 26 септември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември