Снимка: АПИ

Пътищата трябва да се проектират според интензивността на трафика за период от 30 години. Това предвижда новата Наредба за проектиране на пътища, която вече е обнародвана в "Държавен вестник", съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

От ведомството уточняват, че новата Наредба ще бъде задължителна при проектирането на нова инфраструктура, както и при основен ремонт или реконструкция на съществуващата мрежа.

Срещу пътищата убийци

По повод трагедията през август край Своге където загинаха 17 души, в подзаконовия акт се въвеждат завишени изисквания за отводняване на пътното платно. Целта е да се избегне събирането на вода и създаването на условия за „аквапланинг".

Преди време бившият строителен министър Николай Нанков, който бе принуден да си подаде оставката, заради трагичния инцидент край Своге, съобщи, че на територията на цялата страна има 48 пътни участъка, по които се образува аквапланинг при дъждове.

Вижте още: Трима министри подадоха оставки заради Своге

Осветление на сложни участъци

В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление с цел осигуряване на по-голяма видимост и безопасност. Изискването се отнася за пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътните възли и кръстовищата на първокласните пътища. Решението за прилагане на тази мярка ще се взима след технико-икономическа обосновка.

От 120 до 140 км по магистралите

Дава се по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от транспортните функции и особеностите на терена. Ако автомагистралата минава през равнина, проектната скорост е 140 км/ч, при хълмист терен - 130 км/ч, а при планински - 120 км/ч.  При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с проектна скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с проектна скорост 90 км/ч. За първокласните пътища е посочена максимална допустима проектна скорост от 100 км/ч. (Виж таблицата по-долу). Проектната скорост е различна от максимално допустимата скорост на движение, определена в Закона за движение по пътищата, но не може да я надвишава.

Край магистралите и пътищата ще бъдат създадени зони за безопасност. Целта е при излизане на моторното превозно средство от пътното платно да се избегнат тежките последици за шофьора и пътниците от удар в стълбове, стени, сгради и други препятствия, или последствията за трети лица, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и др. Обхватът на зоната ще се определя в зависимост от класа на пътя и допустимата максимална скорост на движение за автомобилите.

Край магистралите тя трябва да е с ширина 16 м при допустима максимална скорост от 140 км, за скоростните пътища - 13 м при допустима максимална скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са предвидени 8 метра. Ширината може да е и по-малка, ако в даден участък са въведени местни ограничения на скоростта.

Какви рискове крият опасностите и какви са те

В наредбата са категоризирани и опасностите. С най-голям риск за пътуващите в моторните превозни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните елементи и други. Опасност от тежки травми крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Наредбата предвижда в зоната за безопасност да се избягва проектирането на рискови елементи и съоръжения. А ако това е невъзможно, те трябва да бъдат обезопасени съгласно стандартите.

Акцентът върху „зелената инфраструктура"

Въвеждат се редица нови екологични изисквания при проектирането на пътища. Предвижда се изграждането на съоръжения от т. нар. „зелена" инфраструктура -  това са „зелени" мостове, тунели и виадукти, които осигуряват безпрепятствено преминаване на животните по традиционните им маршрути. В момента също се изграждат тунели за мечки, язовци, костенурки или други животни, предимно по проектите с европейско финансиране. Но мярката досега не е била изрично залегнала в наредба. 

За първи път се определят и обхватът, съдържанието и етапите на всеки пътен проект, категорични са вносителите - екип на МРРБ. Според очакваните резултати, наредбата ще позволи строителството на модерна и безопасна пътна инфраструктура и ще допринесе за намаляване броя на пътно-транспортни произшествия.

Допустимата проeктна скорост по пътищата (km/h)

Пояснение: 1). Проектните скорости за всеки клас на пътя се отнасят за равнинен, хълмист и планински терен.

2). За първокласните пътища е посочена максималната допустима скорост от 100 km/h, която може да се въведе, съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ДВ, бр. 20 от  1999 г.).

3). При тежки теренни условия участъци от  автомагистралите  може да се проектират с проектна скорост 100 km/h,  а скоростните пътища - с проектна скорост 90 km/h.

Още по темата:

Къде и какви пътища се ремонтират сега и ще се изграждат догодина

С колко поскъпва изграждането на 9,3 км от магистрала Хемус

Разследват фирма на Трейс Груп за трагедията край Своге