Подменят всички печки на твърдо гориво до 2021 г. Подмяната на старите печки на дърва и въглища трябва да стане до 2021 г. поне в общините, в които има наднормени замърсявания с фини прахови частици. Тази и още десетки други мерки предвижда проектът на национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, която е изготвена от Световната банка. Вчера той бе представен публично и след около месец трябва да се приеме от кабинета и гласува от парламента, тъй като повечето мерки изискват законодателни промени.
Общините с превишаване на замърсяванията са 24 и заради тях през 2017 г. Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България.
Проектът на програмата предвижда още тази или най-късно следващата година в България да се въведе нов екологичен стандарт за печките на твърди горива и продажбата на сегашните уреди да се забрани, обясни експертът на Световната банка Ръсел Фрос. За това отговаря икономическото министерство, което ще контролира чрез Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на пазара да не се продават повече от стария тип печки.
"Разбираме, че вероятно ще има опозиция за тази мярка, а и трябва дълъг период на излизане на сегашните уреди от употреба, може би 6-7 до 10 години и дори повече. Но изчисленията ни показаха, че поне в общините с мръсен въздух подмяната трябва да се извърши максимално бързо, защото така с относително малък разход ще се постигне бързо ефект", обясни Фрос. Той напомни, че България е в наказателна процедура и след около година и половина може да й се наложи да плаща всеки месец глоба за замърсяването на въздуха, така че подмяната на печките е неизбежна.
Присъстващите на презентацията представители на общините заявиха, че едва ли ще се стигне до насилствена подмяна на печките за отопление, тъй като в много от общините вече има проекти, които предвиждат това да стане безплатно и да се финансира от Оперативна програма "Околна среда".
Фирма от Троян е на една сцена с гиганти като АЕГ и Сименс. Възможно ли е една фирма от малък български град като Троян да стане лидер в световната индустрия, и то във високотехнологичен сегмент като 4.0? Отговорът на този въпрос е „да", а доказателството е „Елпром Троян".
„Троян е третият електрифициран град у нас, а „Елпром" поставя началото на приложението на тока не само в бита, а и в промишлеността, като произвежда първите трансформатори. Те стават основа за индустриалното производство на електромотори. Това е индустрията 2.0, в която „Елпром Троян" е пионер. Следва индустриална революция 3.0, която влиза в механизацията на производството, а днес стигаме до индустриална революция 4.0, която е дигитализацията, и тук отново сме лидер", проследява историята на успеха собственикът и управител на „Елпром Троян" Младен Мондешки. Наградите в историята на предприятието са много, сред най-престижните е призът на германската икономика за иновации, а на 74-ия международен технически панаир в Пловдив „Елпром Троян" взе и 4 златни медала, както и отличието за панаирна експозиция, което го прави рекордьор сред тазгодишните медалисти на изложението.
„Ние сме на една сцена със световните гиганти в индустрия 4.0. И това не е изненадващо, защото „Елпром Троян" е единственото предприятие у нас, което има институт по научно-развойна дейност", обяснява Мондешки. Във времената на индустрия 3.0 „Елпром Троян" е бил лидер на Балканите - най-големият завод за производство на електромотори в тази част на Европа. „Този завод е бил на нивото на „Сименс" и АЕГ още тогава и е бил генератор на почти всички рационализации до 1989 г", допълва управителят. В смутните години на прехода е имало времена на рязане на техника за скрап, но това е в миналото и сега „Елпром Троян" продължава да се развива, защото предприятието е успяло да запази кадрите си.
Златните медали за иновации на панаира са за спирачни и предпазни системи, които гарантират превенция от аварии и са революционни достижения от най-ново поколение. Като цяло радващо е, че български изобретения обраха златните медали на Международния технически панаир. Общо 29 експоната бяха отличени в конкурса за иновации, а 17 от тях са разработки на наши предприятия. Наградите бяха връчени на церемония във Виенския павилион на Международен панаир Пловдив, който организира деловия форум.
Световна новост е и отличеният със златен медал супермощен слънчев колектор за топла вода на производител от Силистра. Скоро на пазарите в Европа и САЩ ще се появи интегрирана бизнес система - облачно решение от висок клас, на наша софтуерна фирма. Панаирно злато спечели и система с фискална памет за бензиностанции на самообслужване, която пести разходи за персонал. Приз получи и битумен продукт, с чиято помощ фрезован отпадъчен асфалт може отново да се използва при ремонти на пътища. Минимандра за малки количества сирене, кашкавал, прясно и кисело мляко също е сред призьорите.
Носител на авторитетната награда стана и автомобилът KUV100 на индийската марка „Махиндра". Тя дебютира у нас на „Ауто сити Пловдив 2018".
Потребителските кредити трайно поскъпват. Лихвите по новоотпуснатите потребителски кредити достигнаха най-високата си стойност от началото на 2018 г. насам. Според данните на БНБ през август банките са отпускали левови заеми на домакинствата при средна лихва от 8.88%, а с всички такси и комисиони цената се е вдигнала средно до 11.10%. Месец преди това средната лихва е била 8.76%, а годишният процент на разходите (ГПР) -10.91%. Спрямо август миналата година ръстът е по-осезаем - тогава средната лихва е била 8.10%, а ГПР -10.23%.
Очакванията на банкерите бяха лихвите да започнат плавно да растат от следващата година, но това очевидно се случва по-рано. Много показателен за това дали трендът се обръща ще бъде септември, тъй като обикновено през летните месеци банките не са особено активни в предлагането на нови продукти. Търсенето на заеми от домакинствата обаче се засилва, защото това е сезонът на ремонтите и на почивките. А при благоприятна икономическа среда, стабилни финанси и растящи доходи хората се чувстват по-уверени да теглят заеми.
Това се доказва и от статистиката за кредитната активност. През август потребителските заеми вече са 8.901 млрд. лв., което спрямо август 2017 г. е впечатляващ ръст от 15.4%. Подобен 15%-ен годишен ръст бе отчетен през май, юни и юли - двойно по-голям в сравнение с предходните месеци. Една от причините за бума е навлизането на банките в сегмента на малките заеми под 3000 лв., до неотдавна предлагани само от компаниите за бързи кредити.
На фона на растящите цени на имотите продължава да се ускорява и жилищното кредитиране. Обемът на ипотечните заеми през август е общо 10.150 млрд. лв., което е с 9.6% повече спрямо август 2017 г. Този ръст е по-голям от юлските 9.2%. При жилищните кредити обаче все още наблюдаваме падане на лихвите. През август средният ГПР е на нивото на юли - 3.94%, но преди година е бил 4.33%. По-евтини са и ипотеките, теглени в евро.
В същото време ръстовете във фирменото кредитиране са доста по-скромни - 4.2% през август и 3.4% през юли. Лихвите при кредитите за бизнеса под 1 млн. евро обаче също се вдигат.
Държавна намеса създава ценово напрежение в енергетиката. Опитите на държавата да нормализира положението в енергетиката все по-осезаемо удрят на камък. Вчера председателят на Комисията за енергийно регулиране Иван Иванов призна, че новите, по-високи цени на парното, които ще влязат в сила от 1 октомври, няма да помогнат на закъсалите топлофикации да живнат финансово. Особено критично е положението с най-голямото предприятие - столичното, което е затънало в дългове и периодично се налага да бъде спасявано с помощи.
Откровението на инж. Иванов идва по повод на оплакванията на топлофикационните дружества, че КЕВР не е одобрила поисканите от тях повишения и това ще им докара загуби. От 1 октомври природният газ ще поскъпне с близо 14%. Цените на парното и топлата вода в различните градове ще се повишат с до 9%, но според топлофикациите това е малко. Само за тока засега промени няма. В същото време омбудсманът Мая Манолова набеди енергийния регулатор, че непрекъснато качва тарифите и така се превръща в основен генератор на инфлация в България.
Проблемът всъщност изобщо не е в КЕВР, а е в отказа на серия правителства да работят за създаване на конкуренция на енергийните пазари, която единствено би могла да нормализира цените. Това важи с пълна сила за природния газ. "Докато в България има само един доставчик, цената на природния газ ще расте и за българина ще става по-трудно", коментира в четвъртък Светослав Иванов от Българската асоциация за природен газ. Проблемът е, че всеки, който иска да доставя синьо гориво, трябва да го купи от монополиста "Булгаргаз", който държи тръбите.
Цената на пшеницата е нараснала с над 27%. Цената на хлебната пшеница се е повишила с над 27% на годишна база, а тази на фуражната - с над 23 на сто. Това сочат данните от последния оперативен анализ на земеделското министерство за състоянието на основните селскостопански услуги. През тази година реколтата от пшеница е по-ниска от рекордната 2017 г., а цените на международните пазари се покачват заради проблеми в редица водещи държави производители.
Възход на цените
Според последните данни на земеделското министерство цените на пшеницата към този момент са увеличени с повече от 1/4 на годишна база. Макар в средата на септември да има намаление между 1 и 2.5% за основните земеделски култури на седмична база спрямо предходната година ръстът е сериозен. Според данните един тон хлебна пшеница в момента се търгува средно за 336 лв. без ДДС (420 лв. с данъка), което е увеличение от 27.3% спрямо предходната година. При фуражната пшеница увеличението е по-ниско - 23.3% на годишна база. Тон от нея към 20 септември се е търгувал за 307 лв. без ДДС (383 лв.), се вижда от оперативния анализ на ведомството.
По последни данни реколтата oт пшеница е 5.4 млн. тона, което е спад от близо 6.3% на фона на рекордната 2017 г. Същевременно обаче увеличение на цените има и на международните пазари заради проблеми в редица държави производители.
Лек ръст и при царевицата
Междувременно данните на земеделското министерство показват, че има лек ръст и на цените на царевицата. През последната седмица тон от нея се е продавал за 266 лв. без ДДС (332 лв.), което на годишна база е увеличение от 3.1%. На последния консултативен съвет по зърното, който бе проведен преди две седмици, стана ясно, че през тази година се очаква увеличение на реколтата от царевица. За 2017 г. тя бе 2.5 млн. тона.
Защо се вдига цената на парното. Когато цената на природния газ се увеличава, заедно с нея поскъпват парното и топлата вода. Обратна зависимост обаче липсва или поне не е толкова ясно изразена. Което пък повдига въпроса доколко независимо и обективно се определят цените в сектора.
Според Комисията за енергийно и водно регулиране за целта се прилагат сложни формули и се правят многокомпонентни изчисления, но според националния омбудсман Мая Манолова в конкретния случай с газа и парното липсват силни аргументи и експертни оценки, които да обяснят точно промените в тарифите.
Както е известно, от 1 октомври се очаква природният газ да поскъпне за четвърти път тази година, от което да последва второ увеличение на цените на топлофикационните дружества в страната (след това от 1 юли). А от началото на следващата година е много вероятно да има и още един такъв верижен скок.
Какво движи цените
Една от особеностите на българската енергетика е, че тя е силно регулирана и не зависи пряко от случващото се на свободните пазари. Например причината за поскъпването на природния газ, който се използва от топлофикациите, е подписаният с "Газпром" договор. Според него цената на тази суровина за България не се определя на пазарен принцип, а по формула, която отчита движението на цената на петрола и на алтернативните на природния газ горива на световните пазари за последните 9 месеца, както и промените в курса на щатския долар. Това води до парадокси като този, че през 2017 г. средната борсова цена на природния газ е била по-висока от тази през 2018 г., но за България се получава точно обратното.
Проблемът е, че все още "Газпром" е единствен доставчик на газ за страната - нито връзката с Гърция, нито тази с Турция е построена и съответно няма възможност за внос на каспийски газ или LNG. Сега предстои да се водят преговори с "Газпром" за промяна в методиката за определяне на цените на газа, след като руската корпорация сключи споразумение с еврокомисията.
От 1 октомври се очаква тарифата, по която продава "Булгаргаз", да бъде променена с близо 14% нагоре. Според правилата на КЕВР пък при поскъпване на газа с над 5% задължително се променят и цените на дружествата, които го използват - в случая топлофикациите.
"Комисията има много повече инструменти за въздействие върху цената на електрическата енергия, но не и на природния газ. А оттам и на топлинната енергия, която се определя въз основа на цената на природния газ", обяснява председателят на КЕВР Иван Иванов.
Тази ситуация бе добре обобщена от Светослав Иванов, който е изпълнителен директор на "Овергаз Мрежи" и експерт към Българска асоциация за природен газ. "Относно цената на газа въпросът не е какво ще реши КЕВР, а какво ще каже конкуренцията, която напълно липсва", заяви той в предаването "Тази сутрин" на BTV. Според него за факта, че в момента има само един източник на природен газ, виновни са политиците.
23 хиляди държавни служители пътуват гратис. Над 22 хиляди държавни служители ползват безплатно градския транспорт в София с карти, закупени от министерствата и комисиите, в които работят. Това става ясно от справка на Центъра за градска мобилност, изготвена за „Монитор".
Най-много превозни документи е закупило вътрешното ведомство. Работещите в силовото министерство разполагат с 19 000 карти на хартия и над 1000 електронни. „МВР закупува превозните карти по ред, определен от Министерския съвет, който изплаща на Столична община стойността на картите, съгласно публично обявено постановление", обясняват от ЦГМ. В министерствата на здравеопазването и образованието цифрата е далеч по-скромна. В МЗ разполагат с 90 месечни карти, а в МОН с едва 79 шестмесечни карти. Държавните комисии също осигуряват пътуване в градския транспорт на служителите си. Комисия за защита от дискриминация предоставя 150 тримесечни документа за превоз. Държавната комисия по сигурността на информацията пък разполага с 110 тримесечни карти, НАП също залага на тях, като са закупили 399. С тримесечен абонамент за 2200 служители разполага и летище София.
От ЦГМ отчитат над 12 хиляди по-малко гратисчии през изминалата година в сравнение с 2016г. Събраните глоби за нередовни пътници през двете години надвишават 2,2 млн. лв.
Още по темата:
Икономическият печат на 27 септември 2018 година
Икономическият печат на 26 септември 2018 година
Икономическият печат на 25 септември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември