Заемите вече растат по-бързо от доходите. Рекордни 56,5 млрд.лв. заеми са отпуснали от банките на бизнеса и домакинствата до август 2018 г.
Ако добавим и 3,6 млрд. лв., раздадени от небанкови финансови институции и лизингови дружества, сумата набъбва до 60,1 млрд. лв.
Това означава, че задлъжнялостта е над 1/2 от планирания 100,5 млрд. лв. БВП за тази година.
Ръстът на банковите заеми само за потребление на годишна база наближава 15%, а на ипотечните е малко под 10%.
Така само за една година банковите кредити за домакинствата са нараснали с 2 млрд. лв., отчита БНБ. С една дума, задлъжнялостта на домакинствата и на фирмите расте по-бързо от доходите. По данни на НСИ за година те са се увеличили с 9,8%.
Ръстът при кредитирането надминава и този на БВП, който се увеличава с около 4% на година, което се случва за първи път от 10 години насам.
Ако обяснението за бума при ипотеките е поевтиняването им, то при потребителските причината е в по-високите доходи, спада на безработицата и икономическата стабилност.
Средният лихвен процент по потребителските заеми в левове се е вдигнал до 8,88% в сравнение с година по-рано.
В същото време ипотечните заеми продължават да поевтиняват - до 3,44%, ако са в левове, и до 3,88% за тези, които са договорени в евро.
Темповете на увеличаването при кредитите за потребление не спадат дори и след като тяхната реална цена, а не само лихвите расте втори месец. Годишният процент на разходите (ГПР) по тези продукти в левове, който включва освен лихви, всички такси и комисиони, е бил 10,26% през юни тази година. През юли се е покачил до 10,91%, а през август - до 11,10%.
При жилищните кредити данните на БНБ все още не показват признаци за поскъпване. Средният процент за тяхното обслужване за година по тези в левове остава под 4% и през август - 3,94%, само при тези в евро има леко месечно покачване до 4,34%.
Въпреки обърнатата посока на лихвите в края на август потребителските кредити вече възлизат на 8,9 млрд. лв., което е със 100 млн. лв. повече от юли и с 1,2 млрд. лв. повече от август миналата година.
Жилищните кредити в края на август т.г. са 10,15 млрд. лв. Това означава, че за месец те са се увеличили със 100 млн., а в сравнение със същи ямесец на 2017 г. са с 900 млн. лв. повече.
Фирмите са по-предпазливи при тегленето на заеми от домакинствата, показват още последните данни на централната банка.
Ръстовете при фирменото кредитиране гравитират около ръста на икономиката- 3 до 4% на годишна база. Към края на август заемите за бизнеса достигат рекордните за последните 5 години 32,5 млрд. лв.
Морето завря от паламуд, идва леферът. „Морето ври от паламуд. Пасажите се появиха още началото на септември, но никой не вярваше, че рибата ще е толкова много. Радваме се като деца", разказват рибари от Бургас пред „Труд" и се кръстят нещо да не развали слуката им.
Първоначално паламудите били малки - по 250 грама, но бързо стигнали почти до килограм. Причината за това е, че имало много „ем"-дребна прозрачна бяла рибка, наречена „ува", с която паламудът се хранел, споделя рибарят Жельо Попов от селището Ченгене скеле край Бургас.
„Много едър и рано дойде тази година", обяснява Попов. През ветровитите дни, които хванаха миналата седмица, в морето влизали само големите лодки - „Казваме им „мичуринките", защото едно време ги правеха в завод в Царево, чието старо име е Мичурин", добавят колегите му. Слуката била неочаквано добра - по десет каси на лодка на вечер. Най-много били пасажите между Черноморец и созополския остров Свети Иван, както и при устието на Ропотамо.
На рибната борса „Краснодар" в Бургас пресният паламуд сега върви по 8 лева килото. По сергииге има и едър чернокоп - по 8- 9 лева, защото още е кът, и по-дребен сафрид - по 6 лева за кг.
Сафрид, барбун и чернокоп радват и рибарите по Северното Черноморие. В последната септемврийска седмица е имало и добър улов на дребен паламуд, но в момента лодките стоят вързани по кейовете заради бурното море. Стопаните им не се притесняват, защото очакват силен сезон.
Първите белези са налице - за разлика от миналата нулева година, сега морето ври от чернокоп. Затова цената му на борсата във Варна падна двойно за дни от 15 до 7-8 лв./кг. Сафридът също поевтиня от 8 на 5-6 лв./кг, а най-дребният - граца, се продава по 3 лв. като хамсията и едрата трицона. Барбунът върви по 5 лв. килото, а най-евтина е цацата - 2 лв./кг. По-достъпна е цената дори на калкана, която падна от 28 до 22 лв. за кило. Рибарите се надяват на богат улов чак до края на годината. Те чакат скоро и на Север да се появят едър паламуд и лефер, които се хранят със сафрид и барбун.
Паламудената есен сгрява сърцата на рибарите и те се стягат да консервират част от улова си с майсторлък, който през годините са учили от старите морски вълци.
АПИ е осъдена да плати обезщетения за милиони заради лошите пътища. Над 2.8 млн. лв. е платила Агенция "Пътна инфраструктура" от 2013 г. досега, тъй като е била осъдена от граждани и застрахователи заради лошите пътища. Това става ясно от справката, предоставена от агенцията на "Сега" по закона за достъп до обществена информация. Тъй като АПИ отговаря за републиканските пътища, всеки, пострадал при инцидент по тях, станал заради дупки, непочистен сняг или друг проблем, може да заведе иск за непозволено увреждане и да търси обезщетение. Ако съдът го признае, сметката плащат данъкоплатците.
Повод да бъде потърсена информацията беше тежкият инцидент с автобус край Своге, при който в края на август загинаха 17 души. След катастрофата институциите признаха, че пътят е бил некачествен. Близките на загиналите, както и пострадалите, сега могат да заведат дела срещу АПИ и да търсят обезщетения. Разследването по случая още продължава, а обвинение досега получи само шофьорът на автобуса.
1.42 млн. лв. от изплатените от АПИ за последните 5 години са на хора, пострадали при катастрофи на републикански пътища. Останалите са потърсени от застрахователни компании, които са изплатили преди това на свои клиенти застраховки "Каско" заради потрошените им по пътищата коли. Рекордът при обезщетенията, получени от граждани, е през 2017 г., когато пътната агенция е осъдена за общо 383 332 лв. Застрахователите са стрували най-много на агенцията през 2015 г. - общо 328 186 лв.
Както "Сега" писа, в съдебните регистри могат да бъдат открити стотици дела в цялата страна, водени и спечелени от застрахователи срещу агенцията. По-рядко пострадалите при инциденти на пътя си търсят правата срещу агенцията в съда. В момента в Софийския градски съд например висят няколко дела, заведени заради катастрофи и лоши пътища. В началото на годината е заведен иск за 30 000 лв. Ищецът по него е претърпял инцидент край Владая. Твърди, че асфалтът не е бил добре почистен и много заледен, колата му поднесла и излязла от пътя. Пострадалият е с много сериозна травма на гръбначния стълб и сега съди АПИ. През юни процесът е бил отложен за декември заради нередовно призоваване.
След акцията на прокуратурата и данъчните откриха проблеми в "Маринела". Данъчните откриха проблеми в столичния хотел" Маринела" и от четвъртък вечерта рецепцията и лоби барът му са облепени със стикери на Националната агенция за приходите (НАП). До "запечатване" на обекта се е стигнало след проверка в началото на септември. Според източници на "Капитал" тя е установила няколко нарушения - системата за управление на търговската дейност на хотела (която свързва касовите апарати) не е подавала отчети към НАП, освен това не е имала свидетелство за регистрация, а парите в касата не са съответствали на официално отчетения оборот.
Данъчните са направили проверката дни, след като прокуратурата обяви началото на акцията срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви, арестува сина им и ги обяви за общодържавно издирване. Тук важната подрбност е, че фамилията притежава хотелът от почти три години, обектът беше избран от държавата за официалните гости на европредседателството, но едва сега данъчните забелязват проблем.
Какви са нарушенията
От НАП отказаха да коментират резултата от проверката. Според източници на "Капитал" откритите нарушения са три - наличният кеш в касата е бил с около 1800 лв. повече в сравнение с официално отчетения, системата за управление на търговската дейност (ИАСУТД) на хотела не е подавала данни към НАП и освен това не е имала свидетелство за регистрация. Няма яснота откога касовите апарати на хотела не са се отчитали към данъчните, каквото задължение имат всички търговци. По принцип такива справки се подават автоматично веднъж месечно като за целта всички търговци, които са задължени да ползват касови апарати или системи за управление на продажбите, имат изградени онлайн връзки с НАП. Ако данъчните установят, че това задължение не се изпълнява, имат право да запечатат обекта за срок до 30 дни. В случая на "Маринела" - за седем.
Пак според нормативната база компаниите трябва да разполагат със свидетелство за регистрация на своята система за управление на продажбите, а при смяна на собствеността това да бъде описано в паспорта на системата. В регистъра на одобрените типове (ИАСУТД) от Българския институт по метрология фигурира системата Micros-Fidelio-Opera на името на "Кемпински хотел Зографски", одобрена още през 2008 г.
Въпросът е дали и какви проверки е правела приходната агенция досега. Хотел "Маринела" е най-големият сред петзвездните в София със своите 440 стаи и апартаменти. Той бе купен от холдинга "Виктория груп" през 2015 г. като по неофициална информация цената е била около 42 млн. евро.
Работи ли хотелът
Хотелът ще остане "запечатан" за седем дни. Всъщност с лепенки на НАП са само рецепцията и лоби барът му. В момента голяма част от заведенията, спортния център и други търговски площи са отдадени под наем на външни компании и те ще продължат да работят. Престоят на гостите, които вече са отседнали в "Маринела", също няма да бъде нарушен, просто хотелът няма да може да прави нови резервации за нощувки.
Актът на данъчните може да се обжалва в 3-дневен срок. "Капитал" не успя да се свърже с мениджмънта на хотела. От там обаче публикуваха съобщение в своята Фейсбук страница, в което се посочва, че наложената санкция е в следствие на проверка, извършена на 4 септември и че за установеното от НАП нарушение е отговорна друга фирма. "Наложената санкция е в следствие на проверка, извършена на 04.09.2018г. , която е установила липсващо свидетелство за регистрация на ИАСУТД, което се издава от фирмата "Хоспитайлити енд Ритейл Системс ЕООД", която е единствен доставчик на услугите Micros-Fidelio-Opera на територията на Република България. Всички хотели ползващи услугите на фирмата Хоспитайлити енд Ритейл Системс ЕООД не са разполагали с въпросното свидетелство за регистрация на ИАСУТД към момента на проверката, защото въпросната компания не е била регистрирана и сертифицирана", се твърди в съобщението на хотела.
Излишъкът в бюджета достига близо 2.7 млрд. лв. към септември. Бюджетният излишък достига 2.69 млрд. лв. към края на третото тримесечие, което представлява 2.6% от прогнозирания за годината брутен вътрешен продукт (БВП). Това сочат предварителните оценки на Министерството на финансите, публикувани в петък. За сравнение - година по-рано превишението на правителствените приходи над разходи беше 2.42 млрд. лв. По план тази година трябва да завърши на дефицит от 1% от БВП, но по-рано през септември финансовият министър Владислав Горанов отбеляза, че очаква годината да завърши с излишък или балансирано салдо.
Успоредно с предварителните оценки за деветмесечието ведомството публикува и подробни данни за бюджета към август. Те показват, че инвестиционните разходи на правителството достигат близо 1.9 млрд. лв. от началото на годината, което е 30.8% от планираните за годината 6.1 млрд. лв.
Помощи и данъци
Според предварителните оценки на Министерството на финансите постъпленията към бюджета нарастват с 11.7% към септември спрямо същия период на 2017 г. до 29.2 млрд. лв. Увеличение има от страна както на приходите, така и от помощите. Подробни данни все още няма, но, съдейки по предходни месеци, големият двигател са растящите данъчни постъпления. При помощите увеличението спрямо миналата година е с 282 млн. лв., посочват от ведомството.
От друга страна, ръст има и при разходите - годишният темп тук също е 11.7%, а сумата достига 26.5 млрд. лв. към септември. "Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал - основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование, и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи", пишат от министерството.
Подробният преглед към август
Разбивката на държавните финанси към август показва увеличение на постъпленията към бюджета с 11.6%, като 8.3 пр.п. се дължат на данъчните приходи. Еврофондовете също нарастват значително - с годишен темп 29.5% до близо 1.3 млрд. лв., като приносът им към общото повишение е 1.3 пр.п.
Успоредно с това ръст отбелязват и разходите - 11.3% към август спрямо същия период на 2017 г. Тук почти равен принос имат капиталовите разходи и социалните плащания - съответно 3.3 и 3.1 пр.п., докато персоналът добавя още 2.8 пункта със сума от 5.6 млрд. лв.
По 1200 нови столичани всеки месец. По около 1200 нови столичани се регистрират всеки месец. Това показва справка на „Монитор" в регистрите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и МВР.
Според цифрите само за последния месец в столицата по настоящ адрес са се регистрирали 1168 души, а са се дерегистрирали 1253-ма. Предполага се, че втората цифра е на хора, които просто са сменили настоящия си адрес с постоянен.
Данните сочат, че от близо 3-милионна София едва 1 294 792-ма души имат постоянен адрес към юли месец 2018 година. Това означава, че половината граждани на столицата не могат да използват административни услуги, както и че не плащат местните си данъци и такси в софийската община. Това те могат да правят само и единствено в родните си места, където са регистрирани по Закона за гражданската регистрация.
Неудобство за тях е и плащането, както и правенето на справки към НАП за налозите към държавата. Това те могат да правят само в териториалните дирекции на приходната агенция по постоянен адрес. Въпреки че подобна пречка би била лесно преодолима с въвеждането на електронното правителство, то все още човек не може да заплати налозите си на произволно гише на НАП, защото се води в различна област от тази, в която живее в момента.
Други 1 267 759 пък са с настоящ адрес в София, на който дадено лице може да бъде намерено. Той е различен от постоянния му адрес и служи единствено за кореспонденция.
Такъв имат основно хората, които живеят за по-дълъг период от време в даден град, в случая в столицата.
Много хора не сменят адресите си заради административни пречки. Предвижда се това нещо да отпадне след 2018 година и да не са необходими купища документи за прехвърлянето на адреса. Това ще стане с въвеждането на електронната идентификация и с надгражденето на регистрите на ГРАО, включително свързването им с имотния регистър. Така всеки гражданин ще може с няколко клика да си смени настоящия адрес.
Още по темата:
Икономическият печат на 28 септември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро