188 убити от нагли шофьори от началото на годината. Шефът на "Пътна полиция" Росен Рапчев пред "24 часа": Агресивните са причина №1 за катастрофи, не високата скорост, нито алкохолът и дрогата.
Рязката смяна на посоката на движение и отнемането на предимство са причина за загубата на 188 живота на пътя у нас от 1 януари до 30 септември, твърди комисар Рапчев в интервю за "24 часа".
Тези инциденти може да се обобщят под критерия "нахални шофьори". Сумарно те са повече от несъобразената скорост, алкохола и наркотиците като причина за ПТП. В цяла Европа водещата причина е скоростта. Това означава, че наглостта и чувството за безсмъртие, които обземат българските водачи, са наистина фатални. От интервюто става ясно, че въпреки силно завишения контрол и наказанията жертвите не са спаднали драстично и усилията трябва да бъдат насочени към вразумяване на шофьорите.
Банка ДСК иска разрешение за сделката с Експресбанк. Банка ДСК е поискала от Комисията за защита на конкуренцията да й позволи да придобие Сосиете Женерал Експресбанк, става ясно от регистъра на регулатора. Купувачът е поискал да придобие и непряк контрол върху няколко дъщерни дружества: "Сосиете Женерал Факторинг", "Сожелиз -България" и "Регионален фонд за градско развитие". Поискала е и да упражнява самостоятелен контрол върху Застрахователно акционерно дружество "Сожелайф България". В съобщението на КЗК се посочва, че "Банка ДСК" се занимава с банкови, платежни и финансови услуги и някои
съпътстващи - като застрахователно посредничество, туристически и охранителни услуги, дейности по финансов лизинг и факторинг.
Предприятия от групата на Сосиете Женерал Експресбанк се занимават с предоставяне на банкови, платежни и финансови услуги, дейности по финансов лизинг и факторинг, животозастраховане, застрахователно посредничество.
Очаква се операцията да окаже въздействие върху редица продуктово-географски пазари в страната: банкови услуги (банкиране на дребно и банкиране на едро), платежни услуги и др.
Предполага се, че стойността на сделката ще е не по-малко от 600 млн. евро.
Таванът на пенсиите остава 1200 лева. От 1 юли 2019 г. таванът за всички пенсии се вдига на 1200 лв„ независимо кога са отпуснати. Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов след среща със синдикатите в Министерски съвет.
"Има изкривявания, натрупани в годините, в пенсионната формула, свързани както с индивидуалния коефициент, така и с превърнатия осигурителен стаж за някои категории работници. Периодите, от които се изчисляват пенсиите в различните години, са се променяли и са лимитирали, разкъсана е връзката между осигурителния принос и изчисления размер на пенсиите", обясни министър Горанов. По думите му увеличението на тавана до 1200 лева ще реши 90% от проблема с увеличаването на размера на пенсиите, но няма да допусне неоснователно получаване на незаработени пенсии, които са изчислени на база на натрупаните промени в пенсионната формула в размери, които не са свързани с приноса на хората.
"Планираме и промени в пенсионната формула, които ще изчистят до голяма степен натрупаните несъвършенства", каза още Горанов.
Срещата със синдикатите бе заради поскъпването на стоки и услуги. Одобрени бяха три предложения. Освен вдигането на тавана на пенсиите, бе потвърдено, че с 10% ще бъдат увеличени заплатите на всички в бюджетната сфера, както и че енергийните помощи за най-бедните семейства ще скочат с 50%. За последната мярка ще са необходими около 40 млн. лв.
Максималният осигурителен доход рязко се вдига на 3000 лв. Кабинетът отстъпи от обещанията да не увеличава данъчно-осигурителната тежест до края на мандата си и от 1 януари 2019 г. рязко вдига максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. Така социалните и здравните осигуровки на част от работещите се увеличават с над 15%, въпреки че трябваше да запазят размера си.
Новината се появи изненадващо след среща при премиера Бойко Борисов, поискана от КНСБ и КТ "Подкрепа", в която са участвали финансовият министър Владислав Горанов и вицепремиерът Валери Симеонов. За нея се разбра от споразумение, подписано между синдикатите и правителството и разпространено от КНСБ, която от няколко месеца настоява за увеличение на максималните осигуровки. На краткия брифинг след срещата Горанов премълча увеличението. На два пъти в последните дни финансовият министър потвърждаваше ангажиментите на управляващата коалиция да не се вдига данъчно-осигурителната тежест. Прави впечатление, че на вчерашната среща не са присъствали нито социалният министър Бисер Петков, нито представители на работодателите, които са пряко засегнати от увеличението на максималния осигурителен доход, тъй като плащат 60% от осигуровките на служителите си.
Вдигането на максималния осигурителен доход идва с още една лоша новина - кабинетът се отмята от записаното в кодекса за социално осигуряване отпадане на тавана за новите пенсии, които ще се отпускат от 1 януари 2019 г. Срещу това за хората, които и сега са ощетени от ограничението, има слаба утеха - вместо 1040 лв., както се планираше, таванът ще бъде 1200 лв. По-високият му размер обаче ще бъде въведен от 1 юли - шест месеца след увеличението на максималния осигурителен доход, с който е обвързан. С това финансовият министър смята темата за приключена.
Лавина от дела на вложители на КТБ може да залее държавата. Блокирането на гарантираните влогове във фалиралата КТБ месеци наред, без притежателите им да могат да ги изтеглят, е било незаконно. БНБ не е приложила евродирективата за гарантираните депозити, според която защитените пари е трябвало да бъдат изплатени в рамките на 5 работни дни след затварянето на банката. С това решение излезе вчера Съдът на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд - Варна от гражданина Николай Кантарев. Той е имал влог в КТБ и сега претендира да бъде обезщетен с размера на дължимите наказателни лихви за четирите месеца забава.
КТБ бе затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка й наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити - тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче започна много по-късно - чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства.
Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до10 работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да си получат парите най-късно до средата на юли. На практика това се случи с повече от четири месеца закъснение.
Сега Варненският съд трябва да прецени дали БНБ е имала противоправно поведение и дали умишлено е причинила вреди на депозантите или не, смята Съдът на ЕС. При всички положения съдиите в Люксембург са категорични, че оправданието на БНБ, че Фондът за гарантиране на влоговете не е разполагал с достатъчно средства, за да плати влоговете, е абсолютно нерелевантно.
Решението на съда в Люксембург идва след запитване от Варненския съд. То дава реални шансове не само на Кантарев да спечели делото си, но и на стотици вложители с гарантирани влогове да търсят правата си за пропуснати ползи. Вложителите, които тепърва смятат да претендират единствено за лихвите за забавено плащане, обаче са изпуснали тригодишната давност, изтекла през юни тази година.
Eлектронните обществени поръчки бяха отложени за март 2019 г. Промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), с които трябваше от 18 октомври да заработи електронната платформа за търгове, ще влязат в сила от март 2019 г. Това решиха депутатите от мнозинството, които приеха окончателно текстовете в четвъртък. В залата гласуваха малко повече от 60 души, а над 120 параграфа в един от най-важните за икономиката закони минаха за по-малко от час. Сред тях бяха текстове като този, че информацията за проведените поръчки вече ще е публично достъпна едва 5 години, след което ще се "архивира" за още толкова.
Тихо, полека
По същия начин - спешно и без много шум - текстовете минаха и през комисиите. Измененията бяха предложени от Министерския съвет в началото на август. По почин още от първия мандат на ГЕРБ (когато правната комисия се оглавяваше от Искра Фидосова) работна група с непублични заседания оформи окончателно текстовете. В нея водеща роля имаха експертите на Агенцията за обществените поръчки (АОП), които пък от своя страна работят по текстовете заедно с юристи от адвокатското дружество "Събев и съдружници".
Лично председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков присъства на заседанието на правната комисия в сряда вечерта, за да види как тече гласуването по второто им четене. То мина без проблем, защото в залата физически присъстваха трима-четирима депутати - останалите ги бяха упълномощили да гласуват от тяхно име. Социалистите пък, които са на обиколка в страната, бяха оставили като дежурен единствено Явор Божанков.
Становището на ВАС така и не беше публикувано на сайта на парламента. По неофициална информация интересът е бил към това как ще бъде уредена процедурата с жалбите пред КЗК, както и премахването на възможността при влезли в сила съдебни решения за обществена поръчка да има санкции за изпълнителя и вложителя, ако в рамките на година се открият закононарушения.
Новите правила идват
Новата дата за влизането в сила на промените в ЗОП - март 2019 г., мина без коментар и в пленарната зала в четвъртък. При това това е срокът, в който ще започне да съществува в правния мир понятието електронна платформа за обществени поръчки, частичната й функционалност ще стартира през ноември 2019 г., а изискването всички "профили на купувача" на възложителите - държавни и общински структури, да са качени в платформата беше отложено за 1 януари 2021 г.
От 18 октомври 2018 г. започват да действат само някои от текстовете, които са свързани с ускоряването на поръчките - улеснява се съкращаването на сроковете за получаване на оферти. Няма да има срок, в който да се атакуват пред ВАС решения на КЗК, свързани с искане за предварително изпълнение на поръчки. Съдът ще има контрол, но остава само записът, че ще се произнася в 14-дневен срок от образуването на производство в закрито заседание. От деня на обнародването на промените отпада възможността да се жалят определения на КЗК за прекратяване на производства заради недопустимост на жалбата.
За март догодина остават едни от най-важните промени в ЗОП - увеличаването на праговете, над които ще се правят обществени поръчки, т.е. вече по-големи сделки ще стават с пряко договаряне или подбор на оферти. Освен това, когато заработи електронната платформа, информацията за конкретни поръчки ще се съхранява в нея само пет години, след като е приключило изпълнението им. След това ще се пази по правилата на електронното управление още пет години, а след това ще се унищожава.
Аcibadem продава болниците си в България и Македония. Турската болнична верига Аcibadem ще опита да продаде бизнеса си в България и Македония, съобщиха два източника на "Капитал", като новината за подготвяната българска сделка беше публикувана днес и от "24 часа". Дружеството - собственик на българския бизнес, който включва болници и медицински центрове - Acibadem - Холандия, е наело посредник по продажбата на дяловете си, който в момента разпраща покани към потенциални инвеститори.
Това е ключова сделка за българския здравен сектор, тъй като бившата "Токуда" и "Сити клиник" заедно с поделенията им в страната са една от двете най-големи вериги болници в страната. Причината за продажбата е сривът на турската лира и затрудненията на турските акционери в бизнеса. Регионът засега не е привлякъл много западни инвестиции в този сектор, защото продажбата е, от една страна, вариант за някой да навлезе на пазара тук, от друга - едва ли списъкът с кандидати ще е много дълъг.
Сделката досега
През април 2016 г. Аcibadem - Турция, заедно с дъщерното си дружество в Македония купи болница "Токуда", придоби участието на излизащите акционери от "Сити клиник", покри дълговете на веригата, а оставащите миноритарни акционери апортираха акциите си в "Сити клиник" в новоучреденото дружество. След тази сложна сделка Acibadem на практика стана мажоритарен акционер в най-голямата като обороти частна болнична верига в България със 76%, а останалите дялове бяха на дотогавашни акционери в "Сити клиник". Стойността на сделката беше общо 125 млн. евро.
С най-голям миноритарен дял са собствениците на компанията за производство на месо и месни продукти "Градус" Лука и Иван Ангелови, следвани от професор Иво Петров, медицински директор на сърдечно-съдовия център на групата, Андрей Марков, икономически директор, директорът на болница "Токуда" Венелина Милева, предприемачът Петър Дудоленски и Анета Димитрова, акционер от Сингапур. Те държат заедно около 23%.
От миналата година в "Аджибадем" има и нов миноритарен акционер за сметка на турската страна. Това е Международната финансова корпорация (IFC), която е инвестиционното звено на Световната банка. Тя държи 15%.
Финансови резултати
През тази година от Acibadem съобщиха, че са инвестирали 15 млн. евро в нова информационна система и в апаратура. Консолидираните приходи на "Аджибадем Сити клиник" са общо 135 млн. лв. през 2017 г. при 60 млн. лв. през 2016 г. Групата е намалила загубата си и през 2017 г. тя е 7.7 млн. лв. при 17.7 млн. лв. през 2016 г.
Избираме спа курорт през телефона. Най-късно от ноември ще можем през смартфона си да избираме спа курорт в България. Това ще стане възможно след пускането на интерактивната карта, в която ще бъдат всички дестинации от сегмента в цялата страна.
„Надявам се на туристическа борса в Лондон да успеем да я покажем и да има съответното приложение в платформата „Аз обичам България!" За печатните рекламни материали ще ни е необходимо повече време", уточни министърът на туризма Николина Ангелкова, която участва в представянето на Софийската и Старопланинската спа дестинации и последвалата след това дискусия.
Кампанията е част от стратегията за насърчаване на специализираните туристически услуги в България, привличането на повече пътувания към вътрешността на страната и утвърждаването й като конкурентно направление за целогодишен туризъм.
Според Ангелкова, за да може да затвърдим представата за България като място с качествен продукт на разумна цена, на страната е необходима по-голяма популяризация и на спа дестинациите, съчетани с култрно-историческите, които бяха разработени преди две години.
В събитието участва и зам.-кметът на София Тодор Чобанов, който припомни, че много от минералните извори в България не се ползват. По думите му мисията на държавата и общините е използването на останалите да бъде направено по най-добрия начин.
„Имаме предоставен от държавата достъп до 8 от 120 извора на територията на общината. Традиция е водата да бъде със свободен достъп и не искаме по никакъв начин да я променим, защото това е една от най-интересните черти на нашия град. Навсякъде чешмите с минерална вода се ползват свободно. От друга страна смятаме, че трябва да се насърчава създаването на специализирани обекти и заедно да намерим най-добрата формула за тяхното функциониране.
Още по темата:
Икономическият печат на 4 октомври 2018 година
Икономическият печат на 3 октомври 2018 година
Икономическият печат на 2 октомври 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро