Всички пътища - на "рентгенова снимка" за безопасност. Анализ на 20-те хиляди километра пътища от републиканската мрежа готви Агенция "Пътна инфраструктура". Инвентаризацията е разпоредена от строителния министър Николай Нанков и ще бъде довършена от наследницата му Петя Аврамова. След анализа ще се знае какви средства са нужни за ремонти и рехабилитация. В най-лошо състояние са 8-те хиляди километра третокласни шосета.
"Това е нещо като рентгенова снимка на републиканската пътна инфраструктура", обясни в интервю пред "24 часа" новият регионален министър Петя Аврамова.
Убедена съм, че този нов документ ще допринесе за подобряване на безопасността и намаляване на пътно-транспортните произшествия. Години наред правехме нови пътища по стари правила. Сега ще се строи съобразно съвременните изисквания и особеностите на трафика и движението. Ще ви дам само няколко примера. Знаете колко опасно явление е аквапланингът. С наредбата се въвеждат завишени изисквания за отводняване на пътното платно, така че да бъде избегнато събирането на вода и създаването на условия за произшествия. В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление, за да има по-голяма видимост, отделно се създават зони за безопасност заяви Аврамова.
Дава се по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от вида на пътищата и особеностите на терена. Това, разбира се, е малка част от всички нововъведения, които ще позволят строителството на модерна и безопасна инфраструктура и ще допринесат за намаляване броя на катастрофите, казва още тя.
Със 7680 евро българинът по-богат от pycнаци ,турци, сърби и румънци. 7680 евро нето се падат на всеки българин през 2017 г., след като се разпределят нетните финансови активи в страната, които са в размер на 54 млрд. евро. Това показва годишният доклад Allianz Global Wealth Report.
Той нарежда България на 38-о място сред 53 изследвани държави в света по този показател. Така страната ни изпреварва по богатство Турция, Румъния, Русия, Сърбия, Словения и Украйна.
В България нетните финансови активи са нараснали 8 пъти от 2000 г. досега, като тогава те са били 6 млрд. евро, сочи още докладът на "Алианц". Брутните финансови активи са се увеличили близо 11 пъти - от 7 на 69 млрд. евро. По този показател обаче България изостава - половината страни от региона ни изпреварват, а в Румъния сумата е 129 млрд. евро.
Бруто на българин се падат по 9760 евро. Най-голям дял от общите финансови активи в България имат ценните книжа. През 2017 г. те са 44% от всички активи, следват депозитите - 37%. Осигуровките и пенсиите имат дял от 11%, а 8% са други активи.
През годините това съотношение доста се е променило - от 2000 до 2005 г. делът на депозитите е варирал между 55 и 65%, докато от 2006 г. пада до 36-39%. За сметка на това делът на ценните книжа се покачва с около 10%, а този на осигуровките и пенсиите расте плавно от 1 до сегашните 11%.
Чушки и домати най-скъпи от 5 години. Цената на чушките и доматите е най-високата тази есен от 5 години насам, показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство.
Цените на дребно на доматите през септември са били 2,34 лв./кг, което е с около 27% повече от стойностите за този месец за последните 5 години. Причината - по-лошите климатични условия у нас, както и в голяма част от Европа. Изкупната цена в момента върви по 1,20 лв. за кг. На борсите оранжерийните се продават по 2,45 лв. за кг, а вносните - по 1,74 лв. за кг, показват данните на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. По пазарите обаче качественият домат гони 6 лева за кг, а по-дребният - 3-4 лева за кг.
Подобна е и ситуацията при чушките, на дребно цената им стига 1,82 лв./кг, което е с около 50% над месечните цени за периода 2013-2017 г.
Цената на пшеницата също е най-високата от 2012 г., показва анализът. Според него началото на пазарната година при житото и ечемика се отличава със силен бум в цените. Тази ситуация наподобява до голяма степен картината от 2006 г. - по-слаба световна реколта, силно търсене и икономически растеж, обясняват експертите. И прогнозират, че ако този сценарий продължи, в следващата 2019/2020 г. може да има още по-слаба световна реколта, с още по-високи цени.
Финансовото министерство иска да натовари с ДДС и ваучерите за храна. Финансовото министерство се кани от догодина силно да усложни данъчния режим на ваучерите за храна, което може сериозно да ограничи ползването им от хиляди служители и работници. В пакета данъчни промени, предложени от ведомството за 2019 г., се предвижда още при издаването на ваучерите върху стойността им да бъде начисляван ДДС, който ще трябва да се плаща от работодателите. Те обаче няма да имат право на данъчен кредит. Как ще бъде избегнато двойното плащане на налога, тъй като в магазините крайните потребители също плащат ДДС, засега не е ясно.
От Асоциацията на операторите на ваучери за храна алармираха, че подобна промяна противоречи на някои основни принципи на облагането с ДДС и поставя под риск положителните ефекти от тази социална придобивка. Тя е една от най-предпочитаните и за служителите, и за работодателите, тъй като е лесно приложима и спестява данъци и осигуровки върху добавка към заплатата в размер до 60 лева месечно. Според мотивите на финансовото министерство промяната е продиктувана от прилагането на евродирективата за данъчното третиране на ваучери, която страната ни трябва да приеме до края на 2018 г. Ведомството класифицира ваучерите за храна като "ваучери за конкретна цел", което според директивата изисква ДДС да бъде включен в номиналната им стойност. В други държави обаче, където има различни ставки на ДДС за храните, ваучерите се третират различно, тъй като не е възможно предварително да се предвиди стойността на налога. Това поставя в по-неблагоприятно положение нашите работодатели и оператори на ваучери за храна. Затова браншът настоява финансовото министерство да промени позицията си по отношение на данъчния режим. "Обстоятелството, че в България не се прилагат диференцирани ставки на ДДС, т.е. размерът на данъка може да бъде определен към момента на издаването на ваучера - 20%, независимо че стоката или услугата не е идентифицирана, не означава автоматично, че ваучерите за храна са с "конкретна цел", казват операторите.
Готвената промяна няма да се отрази пряко на потребителите, тъй като ваучерите ще запазят номиналните си размери. Тя обаче косвено може да ограничи достъпа им до тази социална придобивка.
Над 200 общини се чудят да прехвърлят ли язовири на държавата. Повече от 200 общини не са заявили дали ще продължават да стопанисват язовирите си, или ще ги прехвърлят на държавата. Крайният срок изтече, а само 46 са решили, че се отказват от водоемите, защото нямат пари да се грижат за тях. Става дума за общо 1247 обекта.
Според последните проверки 858 язовира у нас се нуждаят от ремонти, а 414 от тях са в предаварийно състояние, отбеляза министърът на икономиката Емил Караниколов пред Би Ти Ви. Наскоро правителството създаде ново държавно предприятие, което да поеме водоемите, които общините не могат да стопанисват. А преди това кабинетът направи и друга "язовирна маневра" - наля за спешни ремонти 500 млн. лв. в Държавната консолидационна компания (ДКК), която по принцип управлява акции и цели държавни предприятия и нищо не разбира от хидрообекти. Не е ясно дали парите вече се усвояват и къде, тъй като делата на ДКК поначало тънат в непрозрачност. А наскоро министър Караниколов, който отговаря за язовирите, обяви, че 500-те милиона лева са недостатъчни. „Има язовири, които се нуждаят от 1 милион за ремонт, но има и такива, които се нуждаят от 30 милиона", заяви той.
Освен 500-те млн. за ДКК държавата ще дава и по 47 млн. лв. на година за новото предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (УСЯ), което трябва да се грижи за всички нежелани от общините водоеми. И ДКК, и новото предприятие са под шапката на министъра на икономиката. Създаването на УСЯ бе заложено с промени в Закона за водите заради множеството безстопанствени язовири у нас, които създават опасност за населението. Проверки на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от тази пролет показаха, че много съоръжения, за които някой формално се грижи, не са подсигурени срещу бедствия. Засега в държавата липсва механизъм за налагане на мерки за поддържането на тези язовири.
Новото предприятие "Управление и стопанисване на язовири" ще бъде трето след "Напоителни системи" към агроминистерството и "Язовири и каскади" към НЕК, които имат функции за управление на водоеми, и четвърто, ако броим и ДКК. В УСЯ ще бъдат назначени 156 служители, които ще се разпределят в централно управление и 8 регионални офиса - София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца.
КЗК разреши на "Спиди" да купи "Рапидо". Комисията за защита на конкуренцията с голямо забавяне разреши придобиването на едноличен контрол от страна на "Спиди" върху "Рапидо експрес енд лоджистикс".
Същевременно КЗК глоби "Спиди" с 205 хил. лв., или 0.2% от оборота на дружеството, за непредоставяне на пълна и точна информация към датата на представяне на уведомлението, която се явява съществена за цялостната оценка на сделката върху засегнатите съответни пазари. Причина за налагането на санкцията е постъпилото становище от анкетиран конкурент относно прехвърлителна сделка между "Рапидо експрес енд лоджистикс" и "Д и Д експрес". КЗК все пак е определила посоченото нарушение като леко, тъй като след поискване от комисията исканата информация е била предоставена.
С евентуалната покупка на 100% от "Рапидо" "Спиди" очаква да засили позициите си в предоставянето на услуги на онлайн търговци, като според доклада на КЗК след сливането двете компании ще имат 30-40% от пазара на куриерски услуги в страната. Сега "Спиди" е на второ място с 20-30% след лидера "Еконт Експрес", а "Рапидо" има 5-10%.
В очакване на сделката
"Спиди" е една от най-големите куриерски компании в страната с приходи 108 млн. лв. за миналата година (ръст 9%) и печалба от 8.3 млн. лв. Мажоритарен собственик на "Спиди" с 66.42% е "Спиди груп", в която основен акционер е Валери Мектупчиян.
"Рапидо" бързо се превърна в един от силните играчи в доставките на стоки, поръчани от онлайн магазините. През март тази година регистрираната в Лихтенщайн Venax Establishment, която държеше 78% от компанията, продаде дела си на единия от управителите - Васил Атанасов, за сумата 360 хил. лв., с което неговото участие е станало 80%. Останалите 20% си поделят другият управител - Радослав Крумов, и свързаната с него "Икар 96".
За предстоящата сделка се разбра в началото на лятото от съобщение на "Спиди" до Българската фондова борса, където се търгуват акциите й. Обявената тогава цена беше между 6 и 12 млн. евро в зависимост от финансовите резултати на "Рапидо", като тя ще бъде изплащана на продавача в продължение на 30 месеца. За 2017 г. компанията отчита 18.2 млн. лв. общи приходи, като резултатът се увеличава с 35% на годишна база, а нетната печалбата пораства повече от два пъти до 801 хил. лв.
Какво мислят конкурентите
При анализа си дали сделката ще се отрази негативно на конкуренцията на пазара КЗК е поискала становищата и на другите големи играчи и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Според КРС придобиването няма да доведе до разрастване на пощенската мрежа на "Спиди", тъй като компанията след сливането ще има 343 пощенски офиса, основният конкурент "Еконт експрес" - 541, а "Български пощи" - 2980.
Опасения обаче имат някои от конкурентите. Според "МиБМ експрес", тъй като и "Спиди", и "Рапидо" са със значителен дял на пазара на куриерски услуги и това би било предпоставка за промяна на поведението както на куриерските компании, така и на потребителите на тези услуги. "Спиди" от своя страна опровергава твърдението на конкурента с това, че пазарът е много динамичен, с голям брой участници, с ниски регулаторни изисквания за навлизане, а клиентите често използват по няколко куриерски компании.
Китайска компания обжалва мегапоръчката на БДЖ за нови мотриси. Китайският производител на влакове CRRC (China Railway Rolling Stock Corporation) обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията част от условията по обществената поръчка на БДЖ за доставка на 42 мотриси с бюджет 675 млн. лв. Новината беше съобщена от OffNews.
С това жалбите срещу условията на мащабната поръчка на БДЖ стават общо три, като такива има и от Siemens Mobility и Skoda Transportational.
Мегапоръчката на скандала
"БДЖ - Пътнически превози" обяви, че са й необходими 85 нови влака, които да бъдат купени на два етапа. Първите 42 броя - до 2023 г., а втората порция от 43 - до 2028 г., което ще поднови наличния подвижен състав 85%. Това, което сега иска да закупи БДЖ, са 22 нови мотриси с по 230 места с повишен комфорт, 8 броя с 230 места със стандартен комфорт и 12 броя с по 150 места със стандартен комфорт.
Две от обжалващите компании сега са от групата на производителите, до които БДЖ са се допитали за изчисляването на цената на новите мотрисни влакове. Това са PESA Bydgoszcz, Stadler Rail Management, Skoda Transportationa и Siemens. PESA е посочила индикативна цена от 390 млн. лв., Stadler - 563 млн. лв., Skoda - 564 млн. лв., и Siemens - 630 млн. лв.
В цената на поръчката за първите 42 броя от 675 млн. лв. е включена и поддръжката на мотрисите за срок 15 години, която е 225 млн. лв., а самите мотриси - 450 млн. лв. Оттам се вижда, че само PESA успява да се вмести във въпросната цена. Едно от необяснимите неща е защо поддръжката на мотрисите е само 15 години, при положение че според експерти сериозните ремонти на подобен тип подвижен състав започват след този период и БДЖ ще трябва да плати отново.
Пропускаш профилактика, плащаш повече при доктора. Пациентите, които пропускат профилактичните прегледи, осигурявани им по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да плащат по-висока такса при личния лекар. Тази мярка предлага Боряна Ботева, председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания, предвид факта, че малко над половината, които подлежат на тях, си ги правят.
Не повече от 60% от нашенците не пропускат задължителния годишен профилактичен преглед, показват данни на здравната каса. Повечето от явилите се на тях са хора, които страдат от някакво хронично заболяване и ходят периодично при своите джипита, за да им изписват реимбурсирани лекарства за домашно лечение.
Над 4,7 млн. души подлежат на задължителен годишен профилактичен преглед. От началото на годината до края на септември са се прегледали едва 37% от тях.
56 млн. лв. е перото в бюджета на НЗОК за профилактични прегледи през тази година.
Още от статията на Монитор
https://www.monitor.bg/bg/a/view/propuskash-profilaktika-plashtash-poveche-pri-doktora-146278
Още по темата:
Икономическият печат на 5 октомври 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро