Снимка: БГНЕС

Народните представители приеха днес на второ четене промените в Закона за концесиите, с което дадоха зелен светофар да бъде улеснен изборът на чуждестранен или национален оператор, който да управлява Летище София за продължителен период.

Пето удължаване на срока за подаване на офертите

Промените бяха предложени от правителството по предложение на министъра на транспорта Росен Желязков, който след встъпването си в длъжност първо поиска да бъде спряна процедурата за концесията, но след това срокът за подаване на оферти бе удължен от 5 февруари на 3 април тази година. Основната причина за промените, е че досега действащият закон представляваше законодателно ограничение за участие на големите играчи в сектора по света, въпреки че много от тях бяха заявили интерес.

Всъщност това е пето удължаване на срока за подаване на оферти за концесията, по искане на участници и по препоръка на консултанти.

Когато беше прието решението да се удължи срокът, от Министерството на транспорта съобщиха: "Настоящото решение е резултат на искания на икономически оператори за удължаване на срока за подаване на заявления и оферти и е съгласувано със, подкрепено и препоръчано от консултанта на министерството по сделката - Международната финансова корпорация, част от Групата на Световната банка, в сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и занапред ще продължи да разчита на съветите на Международната финансова корпорация, част от Групата на Световната банка, за успешното приключване на сделката."

Какво предвиждат законодателните промени

Приетите в пленарна зала още на първо четене на 7 март промени, които не претърпяха промени за второ четене, стана ясно, че измененията на Закона за концесиите са в три направления, които ще удовлетворени исканията на чуждестранни кандидати. Днес те вече са закон.

Според приетите на второ четена изменения в Закона за концесиите, се допускат големи по размер инвестиции в публична инфраструктура, както и значителни плащания от концесионера към държавния бюджет. С това се премахва пречката за голямата сума на концесията - 3.898 млрд. евро или 7.6 млрд. лева за срок от 35 години, с опция за удължаване с една трета. Така спечелилият концесията ще дължи всяка година 15 млн. лв. без ДДС или 10% oт oбщия paзмep нa пpиxoдите oт вcичĸи дeйнocти.

И най-важното изискване - за солидарната отговорност на всички участници в групата оператори, които спечелят конкурса, като се вземат предвид характерът, размерът на участието на всеки от икономическите оператори в проектното дружество или на поетия от тях ангажимент за предоставяне на ресурси на проекното дружество.

Прецизиран е и начинът на разрешаване на спорове между страните, както и основанията за недействителност на концесионния договор. Липсата на такъв регламент спираше от участие големите играчи, според екипа на транспортното ведомство, разработил законодателните промени.

Законът предвижда, независимо дали концесията е със или без трансграничен интерес, да се попълва електронен формуляр, публикуван на интернет страницата на Националния концесионен регистър.

Какво се очаква от концесионера

В заданието за конкурса, публикувано в Държавния вестник на ЕС (Official Journal), се изисква бъдещия концесионер да изгради нов трети терминал на летището, да разшири втория и евентуално да построи нова писта за срока на концесията (35 години).

Инвестициите трябва да са най-малко 1.17 млрд. лв. (600 млн. евро), като авансовото концесионно плащане след спечелване на конкурса е поне 550 млн. лв. без ДЦС.

Минимaлнитe изиcĸвaния към кандидатите е дa oпepиpaт пoнe eднo мeждyнapoднo лeтищe c пoвeчe oт 10 млн. пътници гoдишнo, дa имaт aĸтиви c нeтнa cтoйнocт зa пocлeднитe тpи гoдини oт минимyм 200 млн. eвpo, ĸaĸтo и дa имaт oпит пpи финaнcиpaнe нa пoнe eдин инфpacтpyĸтypeн пpoeĸт зa нaд 400 млн. eвpo.

Кандидатите

До крайния срок - 3 април, все още има време, но според различни публикации и съобщения, интерес са заявили много авторитетни играчи. Това са Manchester Airports Group, която ще участва заедно с Beijing Construction and Engineering Group International (BCEG).

Сред кандидатите най-вероятно ще е и операторът на летището в Барселона - AENA aeropuertos, която ще си партнира с австралийския фонд First State.

Дъщерната компания на индийската инфраструктурна група GMR Group, която е оператор на летището в Делхи, международния аеропорт Хайдарабад, а от 2016 г. управлява и летището в Мопа, Северна Гоа.

Операторът на летището в Сеул - компанията Incheon International Airport Corporation (IIAC), която е кандидат и за летището в Белград.

Другите кандидати също са големи имена - операторите на летищата в: Париж (Aéroports de Paris Group), във Франкфурт (Fraport) и Цюрих (Flughafen Zürich - FZAG, заедно с фонда Meridiam).

Още по темата:

Кои са най-натоварените летища в света

Кабинетът стартира втора процедура за концесия на Летище София