Снимка: Pixabay

Почти всеки трети българин (29%) с настоящ адрес в България лично е работил в друга страна от ЕС или има роднини, които работят или са работили там през последните 5 години. Това показват данните от национално проучване на социологическата агенция АФИС*. Тези данни показват, че делът на хората, за които Европа не е само розова мечта или аргумент в спорове в социалните мрежи, а пряк житейски опит. Той далеч надхвърля вниманието, което му отделят медиите, институциите, партиите и дори нашите представители в Европейския парламент.

Въпрос: Вие лично или друг член на Вашето домакинство работили ли сте през последните 5 години в страни от Европейския съюз?

Да, един.......... 18,9%

Да, двама.......... 6,8%

Да, трима.......... 1,7%

Да, четирима.......... 1,3%

Да, повече от четирима.......... 0,3%

Не.......... 67,6%

Без отговор.......... 3,4%

От това следва, че сумарно близо една трета от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар. Образно казано, те стоят с двата крака от двете страни на границата и според конюнктурата в дадена година, сезон и месец значителна част от тях се намират или отсам, или оттатък, в Европа.

Споделеният опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси и мотиви. При хората в трудоспособна възраст картината е следната: сред тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, 53% възнамеряват да емигрират към ЕС за постоянно (27%) или временно (26%), а 12% се колебаят: при онези с двама или повече такива членове на домакинството, намерението да последват примера им се срещат още по-често и в по-категорична форма - общо 61% възнамеряват да емигрират, от които 35% за постоянно.

Как изглежда профилът на „Европейска България"?

Сред споменатите в началото 29% „европейски българи", над 28.7% (т.е. 9% от всички пълнолетни граждани) лично са работили в Европа, но в момента се намират у нас. Това значи, че нетният поток все пак е навън - по-малък брой се връщат, отколкото мигрират периодично.

Въпреки разпространената у нас представа, че става дума за „сивото вещество" на нацията, това е само половината истина.

Членове на българските домакинства, които работят в други страни на ЕС:

Българи.......... 28,9%

Българи-мюсюлмани (помаци).......... 59,5%

Роми.......... 50,9%

Турци.......... 45,9%

Образователната характеристика, очертана от Евростат, показва, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с тенденция  за нарастване именно на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки.

Парадоксално, но „най-европеизираните" българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците. Затова освен „мозъците", има и далеч по-голям отток на „ръце" към трудовия пазар в ЕС.

Ако се проследят тези величини според личния семеен доход на респондента, се наблюдава положителна корелация в съотношение приблизително две към едно. Иначе казано, удвояване на заплатите в обозримо бъдеще би увеличило предлагането на труд в страната, максимум до около 4 милиона души (колкото беше през 1989 г.). Когато работодатели твърдят, че има недостиг на евтина работна ръка, с отсъствието си работниците казват същото по друг начин - има излишък на неефективно инвестирани капитали, които биха се изчерпили, ако реално компенсират труда, обобщават от агенция АФИС.

Според Вас, колко би трябвало да заработва месечно българският емигрант в Европа у нас, за да се върне за постоянно в България?

Поне 1000 лв........... 16.5%

Поне 1500 лв........... 34.1%

Поне 2000 лв........... 28.6%

Поне 2500 лв........... 13.2%

Повече от 3000 лв........... 4.4%

Не би се върнал само заради по-високи доходи.......... 3.3%

Ако се проследят тези величини според личния семеен доход на респондента, се наблюдава положителна корелация в съотношение приблизително две към едно. Иначе казано, удвояване на заплатите в обозримо бъдеще би увеличило предлагането на труд в страната, максимум до около 4 милиона души (колкото беше през 1989 г.). Когато работодатели твърдят, че има недостиг на евтина работна ръка, с отсъствието си работниците казват същото по друг начин - има излишък на неефективно инвестирани капитали, които биха се изчерпили, ако реално компенсират труда.

Що се отнася до

останалите фактори, влияещи на емиграцията

те по-скоро я отслабват. Запитани какво Ви показва вашият опит и този на вашите роднини: Нашият гражданин получавали за еднакъв труд еднакво заплащане с това на европейските гражданин?", 81% отговарят, „по-често получават по-малко". 14% отговарят, че ,най-често няма разлика", а само 2% - че ,по-често получават повече-. Независимо от провъзгласения принцип - за равен труд - равно заплащане, като се премества в друга страна, индивидът губи огромен дял от своя социален капитал - статус, контакти, възможност да отстоява интересите си на местен език, членство в профсъюзи, семейна подкрепа и т.н. Той по-същество е дискриминиран и затова има по-малка възможност да ,се пазари" за по-добра цена на своята работна сипа.

Именно този

дъмпинг на цената на труда

го прави привлекателен за работодателя в страната-приемник. Към това трябва да прибавим и невъзможността емигрантите да ползват собственото жилище. Наемите отнемат 20-40% от техния разполагаем доход в страната-приемник. Нещо повече, нито емигрантът, нито чуждият работодател използват в пълна степен качеството на стоката „работна сила".

Запитани: „Работата, която върши там (Вашият роднина), съответства ли на неговото образователно ниво?", 59% отговарят, че тя изисква по-малко образование, 34% - че съответства на неговото образование и само 4%-че надхвърля неговото образователно ниво.

От това следва, че е много нисък делът на случаите, когато трудовият емигрант разгръща своите способности на европейски простори. Очевидно по-благоприятната социална среда и кариерата не са сред главните мотиви за трудовата емиграция.

*Националното проучване на общественото мнение е осъществено от Агенция АФИС в периода 22-26 март 2019 г., като са интервюирани пряко „лице в лице" в техните домове 1010 лица в 101 гнезда, от които: в София - 18,8%; в областните центрове - 34,7%; в другите градове - 20,8%; в селата - 25,7%. Доверителните интервали на отклоненията от регистрираните данни за дяловете над 5% са ± 1,8-2,6%. Данните са представителни за мнението на пълнолетните български граждани.