На 25 април премиерът Бойко Борисов, министърът на образованието Красимир Вълчев, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на регионалното развитие Петя Аврамова и ректорът на Университетът за национално и световно стопанство Стати Статев провериха състоянието на нов учебен корпус на университета. Сградата се прави по европроект и част от финансирането трябва да се поеме от държавата. Снимка: БГНЕС

На днешното си извънредно заседание Министерският съвет отпусна 7.5 млн. лв. за довършването на новия учебен корпус на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщи пресслужбата на правителството.

Така беше разрешен проблемът с финансирането, който заплашваше да фалира ВУЗ-а. Договорът за проекта и неговата реализация е подписан през 2016 г. и е на стойност над 11 млн. лв., като 4.5 млн. лв. от тях са европейско финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж", а остатъкът осигурява държавата.

Преди седмица, ръководството на УНСС изпрати

отворено писмо до правителството

чрез което уведомява и широката общественост, че държавата не си е спазила ангажимента за финансирането на новия корпус, чието изграждане е започнало през 2016 г. Поради обещаното, но неполучено държавно финансиран, изпълнението на проекта е спряно през 2018 г.

От УНСС припомнят, че договорът, който е подписан на 7 декември 2016 г., предвижда неговото строителство да бъде завършено в 30-месечен срок, т.е. на 7 юни 2019 г. Този срок обаче, няма да бъде спазен, тъй като на практика проектът е замразен. Освен това, от ВУЗ-а посочват, че за неговото изграждане е спечелен конкурс, „чрез който се осигуряват 4.5 млн. лв. европейско финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж" (ОПРР).

„Потвърден е ангажимент за осигуряване на 7.5 млн. лв. съфинансиране от страна на Министерството на финансите чрез Министерството на образованието и науката - по 2.5 млн. лв. за всяка от трите години: 2017, 2018 и 2019 г."

От ВУЗ-а алармират, че сметките на висшето училище могат да бъдат запорирани заради неразплатени суми с фирмата-изпълнител на проекта. Това предизвика и среща на премиера Бойко Борисов с ръководството на университета миналата седмица. Още тогава той обеща, че проблемът ще бъде разрешен.

Имало е и други сигнали за неизпълнен ангажимент от държавата

В отвореното си писмо, от УНСС припомнят, че за пръв път на 19 октомври 2017 г. академичното ръководство сигнализира с писма за забавянето на финансирането на новия учебен корпус, но отговор няма. Студентският съвет и синдикатите на УНСС също са изпратили писма до държавните институции във връзка със спряното финансиране, в т.ч. до министър-председателя, в които се изразява надежда, че средствата в най-скоро време ще бъдат осигурени и се призовава към съдействие и подкрепа. Отговор и на техните писма няма.

„На 16 април 2019 г. изпълнителят на проекта отправи покана за доброволно изпълнение на текущите задължения по проекта от страна на УНСС. В противен случай има риск сметките на университета да бъдат запорирани, което ще доведе до спиране на изплащането на стипендиите и помощите на студентите и докторантите, на заплатите на преподавателите и служителите", пише още в отвореното писмо, което беше изтълкувано и като „крачка към фалита".

Авторите на писмото изразяват недоумяваме как е възможно държавата да поеме ангажимент към студентите, преподавателите и служителите на УНСС и да не го изпълни. Още повече, че правителството обяви образованието за свой приоритет.

В заключение, преподавателите, служителите и студентите от УНСС се обръщат към премиера и министрите на финансите и на образованието и науката с искане, „да се осигурят необходимите средства за изпълнение на проекта в размер на 10.3 млн. лв., за да бъде завършен и оборудван учебният корпус и да не се стигне до фактическа неплатежоспособност на най-големия български университет с близо 22 хиляди студенти, и то в навечерието на неговия 100-годишен юбилей".

Финансирането е необходимо да бъде получено в най-кратки срокове, за да се удължи срокът на проекта. В противен случай ще бъдат загубени 4.5 млн. лв. европейска безвъзмездна помощ, която държавата ще се наложи да връща заедно с лихвите, предупреждава ръководството на УНСС.

Позицията на финансовия министър

Още същия ден, в който беше огласено отвореното писмо, от Министерство на финансите съобщиха позицията на министър Владислав Гаранов, че няма да подкрепи искането на УНСС за допълнителни средства докато не бъде усвоена отпуснатата по ОПРР сума (4.5 млн. лв.).

От финансовото ведомство потвърждават вече поетия ангажимент за осигуряване на средства от държавния бюджет в размер до 7.5 млн. лв., но „едва след усвояване на ресурса по Оперативна програма „Региони в растеж" и до размера на проекта съгласно основния договор".

Оказва се, че предвидените в проекта средства в размер на 4.5 млн. лв. по ОПРР не са усвоени, затова и Министерството на финансите не може да подкрепи направеното искане за допълнителни средства, които са вследствие от сключено допълнитепно споразумение към основния договор за 1.2 млн. лв. с фирмата-изпълнител „ГВ 2016" ДЗЗД заради открит топлопровод под строителния парцел след приключване на процедурата, както и за още 1.5 млн. лв. за обзавеждане и оборудване на учебните помещения.

Освен това, министър Горанов възлага финансова инспекция по проведената от УНСС процедура по Закона за обществените порчъки (ЗОП).

Редно ли е икономическият университет да допуска икономически грешки

Два дни по-късно след среща с ръководството на УНСС пред журналисти министърът на финансите каза, че преди да се отпуснат обещаните от държавата средства, трябва „да се изяснят съмненията около строежа на новия корпус на УНСС, защото икономическият университет не може да допуска икономически грешки".

По думите на Горанов, има някои смущаващи обстоятелства в хода на проектирането и на изпълнението на поръчката, които са довели до налагане на 10% финансова корекция от страна на управляващия орган на ОПРР, както и заради начина, по който е проведена самата обществена поръчка.

Остава и открит въпросът: Защо се е наложило допълнително възлагане на фирмата-изпълнител след първоначалния търг? Отговорът на министър Горанов е: „Защото се оказа, че част от инфраструктурата при проектирането не е била добре разчетена и се е наложило допълнително възлагане."

Новият корпус

Новият 5-етажен корпус е планиран с разгърната площ от 8518 кв. метра, като е предвидено да има четири аули, всяка от които за 250 студенти, четири зали за по 120 студенти, четири зали за по 80 студенти и четири зали за по 40 студенти, както и 19 преподавателски кабинета, заведение за хранене за студенти със 100 места и подземен паркинг.

Оказва се, че преценката да се изгради този корпус, направена през 2016 г., не е съобразена с нуждите на пазара и дали икономическите специалности са приоритет за българското висш образование. Още същата година Министерството на образованието и науката предложи и правителството прие да бъде намален приемът по държавна поръчка за икономическите специалности за сметка на инженерните и IT, както и педагогика, аграрни науки, математика и други.

Още повече, че икономически специалности, освен в трите специализирани ВУЗ-а в София, Свищов и Варна, има и в стопанските факултети на университетите във Велико Търново и Пловдив. От тук пък възниква още по-важният въпрос: Дали най-големият български университет в България, какъвто е УНСС, трябва да обучава по икономика, а не по инженерни специалности?

И още: Дали не е време да се направи нова стратегия и съответно структура на висшето образование, защото действащата Стратегията за развитие на висшето образование 2014-2020 е остаряла и отдавна се разминава с пазара на труда в България и с нуждите на българския бизнес.

Още по темата:

От 30 до 270 лева поскъпват повечето такси за студенти и докторанти

Жилищата за студенти - нова мода на имотния пазар в Европа

50 млн. лв е държавната гаранция за кредитиране на студенти и докторанти през 2019 г.