Снимка: Pixabay

Анализаторите на Българската народна банка (БНБ) очакват брутният вътрешен продукт (БВП) през второто и третото тримесечие на настоящата година да се задържи около 3.1% на годишна база, колкото и в края на 2018 година. Това става ясно от брой 1 на тримесечния Икономически бюлетин на БНБ, публикуван на сайта на централната банка, в който се казва: „През второто и третото тримесечие на 2019 г. предвиждаме реалният БВП да продължи да нараства както на верижна, така и на годишна база с темпове, сходни с наблюдаваните в края на 2018 г."

В същия бюлетин е записано, че през 2018 г. растежът на реалния БВП на България се е забавил до 3.1% (спрямо 3.8% през 2017 г.). На тримесечна база нарастването е било между 0.9% и 0.8% през миналата година.

Растеж на БВП в реално изражение по компоненти на крайното използване
(% спрямо предходното тримесечие; сезонно изгладени данни)

Източник: НСИ

Анализаторите на БНБ са по-скептични от тези на Министерство на финансите, защото според Пролетната макроикономическа прогноза на финансовото ведомство, публикувана в началото на април, очакванията са нарастването на БВП да се ускори до 3.4% през настоящата година.

Малко по-слаби са очакванията на анализаторите на Европейската комисия, които в Пролетната си макроикономическа прогноза са записали, че българската икономика ще ускори ръста си до 3.3% на годишна база.

Аргументите на БНБ

Анализаторите на централната банка очакват верижният растеж на частното потребление да се възстанови и да има основен положителен принос за растежа на БВП. Фактори за това са увеличаването на номиналните доходи от труд на домакинствата и ниските нива на лихвените проценти, които продължават да стимулират търсенето на потребителски кредити.

Въпреки това влошаването на оценките на домакинствата за бъдещата икономическа ситуация в страната ще бъде предпоставка през следващите тримесечия да се наблюдава плавно забавяне на годишния растеж на частното потребление. В допълнение към това положителен принос за вътрешното търсене през прогнозния хоризонт ще имат правителственото потребление и предвижданото нарастване на публичните инвестиции.

По отношение на частните инвестиции очакваме тяхната динамика да остане сравнително потисната, което ще се дължи главно на запазващата се несигурност в международната среда и на забавения растеж на външното търсене на български стоки и услуги на годишна база.

Реалният износ на стоки и услуги се очаква да нараства със сравнително слаби верижни темпове през второто и третото тримесечие на 2019 г., докато на годишна база, поради изчерпване на влиянието на някои еднократни фактори, ще се наблюдава по-значим растеж.34 Същевременно растежът на вътрешното търсене и на износа ще допринесе за ускоряване на растежа на вноса на стоки и услуги. В резултат през прогнозния период се предвижда нетният износ да има по-голям отрицателен принос за растежа на БВП на тримесечна и годишна база спрямо края на 2018 г.

Забележки: Ветрилообразната графика представя експертните възгледи на изготвилите прогнозата за несигурността по отношение на прогнозираната величина на база вероятностно разпределение. В отчетния период са показани ревизиите на оценките за растежа на БВП. Средната лента на графиката, отбелязана с най-тъмен цвят, включва централната прогноза, а според построеното вероятностно разпределение вероятността действителната величина да попадне в тази лента е 20% за всяко от тримесечията. Ако към средната лента се прибавят съседните ленти от двете є страни (в еднакъв по-светъл цвят), то общо се покриват 40% от вероятностната маса. Така с добавянето на всяка двойка ленти в еднакъв цвят вероятността стойността да попадне там се увеличава с по 20 процентни пункта, докато се стигне до 80%. Вероятността реализираната стойност да не попадне в оцветената част от графиката според избраното разпределение е 20%. Източник: БНБ.

Рисковете пред прогнозата на БНБ

са в посока реализиране на по-нисък растеж на реалния БВП, като това ще се дължи предимно на външната среда и на правителствените инвестиции. Потенциално по-неблагоприятното развитие на икономическата ситуация в Турция и други важни за България търговски партньори, отколкото бе заложено в базисния сценарий на прогнозата ни за външното търсене, а също и нарастването на несигурността около оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, са основните източници на рискове по отношение на външното търсене на български стоки и услуги.

Възможността да има забавяне в изпълнението на планирани правителствени инвестиции също създава предпоставка за реализиране на по-нисък от очаквания растеж през прогнозния хоризонт.

Още по темата:

Европейската комисия намали прогнозата си за българската икономика за 2019 година

Правителството отново намали прогнозата си за ръста на българската икономка