Снимка: Pixabay

"В България 41 на сто от работниците казват, че работното време не съответства на семейните и социалните им ангажименти. Средно за ЕС този дял е около 22 на сто. Това показва проучване на КНСБ, представено на дискусионен форум, организиран със съдействието на фондация "Фридрих Еберт" на тема: „Работно време, извънреден труд  и сумарно изчисляване на работното време. Работно време, посветено на личния живот и семейството", съобщи Нова телевизия.

Една от основните причини, толкова много хора да имат негативно мнение към съотношението заетост спрямо семейните ангажименти, е, че

в България липсват гъвкави форми

уточни Виолета Иванова, главен икономист в КНСБ, която представи проучването.

Според последните данни на НСИ, средно на година отпадат между 18 000 и 20 000 души от пазара на труда. Повечето от тези хора казват, че желаят да работят, но не работят поради лични и семейни причини. "Сега те са 20 000, тоест трендът се запазва", подчерта Иванова. В същото време, по нейните думи, всички тези незаети лица остават на социално подпомагане, разчитат на едни по-ниски пенсии, и така се увеличава бедността. "Това означава, че се губи голям потенциал, защото се увеличават публичните фондове", обобщава експертът от КНСБ.

От проучването на КНСБ става ясно още, че все по-големи трудности при съвместяването на времето за работа и личното време изпитват мъжете, защото досега в центъра на европейските политики са жените и възможността те да се върнат по-рано на работа. Затова по думите на Василева, са много големи очакванията от готвената нова европейска директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи.

В тази връзка от КНСБ имат предложения

да се увеличи платеният отпуск за родителите

до навършване на десет години на детето, вместо сегашните осем; да имат право на отпуска за спешни семейни причини; да се разшири кръгът на лицата, които полагат грижи за член на семейството, както и въвеждане на гъвкави схеми на работа, което да става по искане на работника, когато това се налага по семейни причини.

Нощният труд в България е ниско заплатен

Полагането на нощен труд в България е в неприемливи количества и е изключително вреден. Това каза президентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов, цитиран от агенция „Фокус". По неговите думи, нощният труд е и ниско заплатен - за нощен труд се плаща 0.25 лева на час и от 2007 година това не е променено.

„КТ „Подкрепа", заедно със Синдикалната федерация на служителите в МВР, Български лекарски съюз и Организацията на професионалистите по здравни грижи, от миналата година започна кампания в две направления - да се ограничи полагането на нощен труд само там, където няма как да не бъде полаган, и да бъда заплащан справедливо", обясни Манолов.

КТ „Подкрепа" предложи решението на въпроса в няколко варианта. Единият е, заплащането за нощен труд да бъде определено като някаква част от минималната работна заплата. Вторият е, добавката за нощен труд да бъде част от индивидуалната работна заплата на лицето. Предложен е междинен варират, докато бъде избран някакъв краен, а той е доплащането за нощен труд в минималния си размер от 0.25 лева да бъде коригирано на един лев.

„За съжаление, нищо от това не се случи. Затова колегите от синдикалната федерация, които са едни от най-засегнатите от това положение, ще организират протест", предупреди лидерът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов.

Как е по света

Сред добрите световни практики, Виолета Иванова от КНСБ открои съществуващите в Швейцария ваучери за услуги за отглеждане на деца. Такава система има и в Белгия, като там тя не е ограничена само за деца, а включва услуги за разхождане на куче, за водопроводни услуги. „Там държавата поема 70 на сто от стойността на ваучера, а потребителят заплаща 30 на сто от него. Работодателите купуват тези ваучери, като компаниите доплащат въпросните 30 на сто вместо работника", обясни експертът на КНСБ.

Още по темата:

Близо 870 свободни работни места обявиха работодатели през май

2410 лева са необходими за издръжка на четиричленно домакинство