Снимка: БГНЕС

Сигурно има много причини за отлива на български туристи от родното Черноморие през настоящия летен сезон, особено ако се прегледат коментарите и оценките в социалните мрежи. И въпреки че все още няма официални данни за заетостта на хотелите през юни, по неокончателните данни на Българската туристическа камара спадът варира между 15 и 20 сто.

И още един неоспорим факт. В специализираните сайтове, които са посредници за настаняване в хотелите по българското Черноморие, изобилстват предложенията за намаления между 15% и 30% от цените в най-активните летни месеци за туризъм - юли и август.

Не липсват и коментари, според които отливът на българските туристи от родното Черноморие е вид протест срещу презастрояването и приетите наскоро промени в Закона за Черноморското крайбрежие, които ограничават къмпингуването.

Да започнем с цените

Телевизионните репортажи през почивните дни от граничните пунктове с Гърция и Турция през втората половина на юни, особено на Кулата, показват колко голям е напливът на българите към плажовете на южните ни съседи. И с основание, защото там цените на туристическите услуги - настаняване, обслужване, хранене, съответстват на предлагането. А в България, по обобщени данни на Института за оценки и анализи в туризма (ИОАТ) има на много места съществено разминаване. Най-често се случва да има несъответствие между обещаното на чуждестранните туристи в рекламните брошури и действителността. Не лисват и случаи, в които туристи целенасочено търсят проблеми и скандали, за да могат след това да си искат парите обратно.

Още през април Румен Драганов от ИОАТ предупреди, че ще има стагнация през летния сезон, но явно никой не го е чул или поне от туристическия бранш и Министерството на туризма не са взели под внимание предупреждението за активизиране на конкурентните на България пазари - Гърция, Турция, Египет, Мароко, които изсмукват доскоро предпочитащите българските курорти англичани, германци, поляци, чехи и дори руснаци.

„Виждаме как българина има едни очаквания за лоялност към Гърция и я получават, а към България липсва такава. Защото там той знае какво ще получи за парите си и какво качество ще получи. В България никога не знае какви нови промени ще има. Започваме да губим българския турист", категоричен е Константни Занев от ИОАТ в сутрешния блок на bTV в сряда. По неговите думи, за развитието на българския туризъм е нужна устойчива концепция за развитие и адекватни цени.

Кадрите

Това е съществен проблем, оплакват се постоянно от бранша, които са принудени да наемат предимно в хотелиерството чужденци от Молдова и Украйна, които са без необходимата квалификация. В момента наблюдения на Бургаската регионална туристическа камара показват, че заради по-малкото туристи работодатели пестят от персонал, който им е все по-трудно да си осигурят.

„Липсата на квалифицирана работна ръка в туризма не е само проблем за България, а по целия свят, но конкретно за нашата страна проблемът е, че изнася обучени кадри, а внася хора без опит", каза преди време на традиционния Черноморски туристически форум във Варна проф. Стоян Маринов от Икономическия университет във Варна. По неговите думи, през лято 2018 година от България са отишли да работят в чужбина близо 6000 души. Реализирали са се основно в САЩ. Германия, Гърция и Кипър.

Университетският преподавател препоръча на бизнеса, в чиито ръце е решаването на проблема с кадрите, да плаща по-високи заплати, да назначава повечето от служители на целогодишни, а не сезонни договори и да им предоставя перспектива за кариерно израстване.

Хроничен недостиг през последните години има на сервитьори, бармани и готвачи. Основно изискване към персонала е средно или висше образование, както и владеене на чужд език, предимно английски, руски или немски. Хората с такива качества обаче рядко кандидатстват за сезонна работа. Заплащането, което се предлага в зависимост от позицията, е около средната работна заплата за Варна - 800 лева, сочмат обобщените данни на Варненската туристическа камара.

Услугите на плажа

Най-скандални са услугите на плажа. Сравнение, направено от bTV, показва колко съществена разлика има между цените за чадър и шезлонг на плажа у нас и в Гърция. Например на остров Крит за два шезлонга и чадър се плаща 9 евро (17.60 лева), на еден от скъпите комплекси - Парадайс бийч, е 20 евро (39.10 лева), на най-много посещаваните от българи плажове на Халкидики е 6 евро (11.70 лева). На много места цената се „опрощава", ако се поръчат напитки от бара.

У нас цените по големите курорти са около 30 лева, но има и скандални - 70 лева на плажа "Каваците", свидетелство за което е изпратена касова бележка от зрител на bTV. Според Василка Цанева, началникът на отдел "Контрол на концесионната дейност" към Министерство на туризма, която също участва в сутрешния блок на bTV, има и по-ниски цени и даде примери с плажовете "Бургас-Север", където цената на един шезлонг 1.20 лв., а на "Поморие-Централен" - 3.60 лв.

Огромната разлика в цените се дължи на по-старите договори за концесия на плажове, в които няма ограничение на максималната цена за чадър и шезлонг и затова ценообразуването при тази услуга не се контролира от туристическото ведомство.

По думите на Цанева, и по български плажове вече е възприета практиката, прилагана в Гърция, където чадъри и шезлонги се ползват безплатно при консумация в заведението към плажа. Така било на плаж "Атанасовска коса", на "Малък плаж" в Лозенец и на "Златна рибка".

Контролът

В отговор на някои обвинения към Министерството на туризма, че е занижен контролът, Василка Цанева отговори: "Проверките са много строги, от 1 юни до 1 юли минаха първите проверки и всички цени са отразени на интерактивната карта на Министерство на туризма. Промотира се разумна ценова политика. Пазарът определя цените. Има разнообразие от плажове - някои са с нови договори, други са със стари. Инспекторите следят стриктно за това половината от площта да се предоставя за свободно ползване."

На по различно мнение е Константин Занев от ИОАТ: „Всичко е свързано - заведения, плажове. Ние разчитаме от 10 юли до 15 август да направим целия си летен сезон. Всички разчитат да изкарат много пари. В Гърция обаче има един дълъг сезон, който е свързан с добро промотиране и маркетинг. Нашият туризъм е на автопилот."

Има и още едно голямо преимущество на Гърция пред България: морският бряг на южната ни съседка е 13 500 км, който не е презастроен, а родният - 380 км., който е презастроен.

Още по темата:

Българският туризъм с потенциал за 40% ръст през следващите 10 години

Спад на туристическите пътувания на български граждани в началото на 2019 г.

Защо малкият и средният бизнес в туризма не използва мобилните разплащания?