Снимка: Pixabay

Ново напрежение се нагнетява между лекарското съсловие и бизнеса около фалшивите болнични листове, за които в сряда сигнализира премиерът Борисов. Проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) показва, че за изплащане на обезщетения при заболяване държавата и бизнесът заплащат общо около 710 млн. лева годишно. От тях 160 млн. лв. бизнесът за първите три дни, а останалата сума - НОИ за остатъка от дните по болничен лист, издаден от личен лекар или здравно заведение.

Нарастват издадените болнични листове

Окончателните данни на осигурителния институт показват, че за 2018 г. са изплатени 556 957.8 хил. лв., като е налице преразход спрямо плана от 42 012,0 хил. лв. (или нарастване с 82%). Изплатени са 20 580.5 хиляди работни дни (със 17.6 на сто повече от планираните) при среднодневно обезщетение от 27.06 лв., което е с 8.0 на сто по-ниско от планираното. Броят на изплатените обезщетения към края на 2018 г. е 3 248.,3 хиляди, или с 87.0 хиляди (2.8 на сто) повече в сравнение с 2017 г.

В сряда премиерът предупреди, че до средата на годината са издадени с 1.5 млн. броя болнични листове повече спрямо миналата година, когато са отчетени 2 милиона за миналата година. Това потвърждава оценката и на НОИ, че има значително нарстване не изплатените обезщетения за временна нетрудоспособност. И за да се спре тази порочна практика, Бойко Борисов обяви, че МВР и прокуратурата започват проверки. "Никак не ми е приятно да арестувам доктори и медицински лица, защото всички ги уважаваме, но призовавам да спрат тази практика, защото много сериозно сме се заели", предупреди премиерът, като припомни за акциите срещу измамите с ТЕЛК с коментара: "виждате какви безобразия се правят там".

Колко е преразходът

Това означава, че преразходът за обезщетения след издадени болнични листове е нараснал значително. Колко от тях обаче са фалшиви, трябва да бъде доказано, което ще стане след като приключат проверките на МВР и прокуратурата.

Ако приемем, че годишното нарастване на издадените болнични около официалните празници с около 30%, което буди съмнения и в много голяма част от тези болнични може да са фалшиви (което не се оспорва нито от работодателите, нито от лекарите), по груби изчисления излиза, че бизнесът губи около 45 млн. лв., а държавата 165 млн. лева, или общо около 210 млн. лева.

Готовност за диалог изрази зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов, който обаче с резерви прие твърдението, че лекарите са главните виновници за създалата се ситуация.

Само лекарите ли са виновни

„Ако има проблем, той трябва да се докаже", коментира д-р Брънзалов в сутрешния блок на bTV, като добави, че за увеличаването на болничните листове има както субективни, така и напълно обективни причини. По думите му фалшивите болнични следва да бъдат следени и от самия бизнес, а се оказва, че такава статистика работодателите не водят

„Издаването на болничен лист, който не кореспондира със здравословното състояние на даден пациент, е издаване на финансов документ с невярно съдържание. При това положение съответният колега попада под ударите на закона и искам да заявя, че нито Българският лекарски съюз (БЛС), нито Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България ще застанат зад такъв колега и биха протектирали такъв тип действия. Но само с диалог би следвало да се намери решение по проблема", препоръча заместник-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.

По неговите думи, щом има проблем, той трябва да се докаже, защото освен субeктивни имало и обективни причини. Той препоръча фалшивите болнични да се проследяват и от бизнеса, но  оказва, че такава статистика работодателите не водят. Заместник-председателят на БЛС призова да не се прави „лов на вещици" и да не се внушава виновност, при това групова към лекарите.

Как се доказва документ с невярно съдържание

Много трудно се доказва фалшивият болничен лист, според юристи. Лекарите наистина могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, защото ако се докаже, че болничният лист е фалшив, това на практика е документ с невярно съдържание и затова нарушение е предвидено наказателно преследване. Неговото издаване, обаче, е субективен процес, защото е на базата на поставена от лекаря диагноза въз основа на текущото здравословно състояние на пациента, което по думите на д-р Брънзалов, е една субективна експертиза.

Къде е проблемът

"Проблем има и той трябва да бъде решен. С учудване наблюдаваме как в празнични дни, когато има официални празници има увеличаване на болничните листове с 20 - 30%, което наистина е проблем", каза от своя страна Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в ефира на bTV.

„След като е установено, че има толкова много болнични, колко от тях са оспорени от бизнеса, а от оспорените колко са доказани, че са фалшиви?, контрира д-р Брънзалов.

„Нямаме такава статистика колко са оспорените болнични листове", призна Добрин Иванов. По неговите думи, бизнесът отдавна оспорва промяната първите три дни да се плащат от бизнеса, а следващите - от държавата. „Това не е работеща система и тя стимулира такива практики". Според Иванов, болнични се вземат за всичко, вкл. и за ходене на почивки, но в повечето случаи за свършване на лична работа. „Трябва да се премахнат тези първи три дни да се плащат обезщетения, защото болният ще си получава заплатата. Бизнесът предлага да се издават болнични след третия ден на заболяването", обясни Иванов.

Да се използва опитът на 13-те държави от ЕС

Оказва се, че подобна практика вече има в 13 държави-членки на ЕС. Това са Австрия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латния, Малта, Португалия, Франция, Холандия, Чехия и Швеция.

Това е идея от момента, откакто бе решено преди две години да се премахнато правото на правителството да слива почивните дни около празниците. Според юристи, бизнесът, ако не контролира дали работникът на истирна е болен, ще плаща неоснователно работна заплата за първите три дни по болест. Затова този механизъм, би трябвало да намери законодателно решение, единодушни са и юристи, и работодатели.

Сигнали за нередности, насърчавани от работодатели

„Стига с тази мантра. Лекарите били виновни за ТЕЛК-овете. Колко грешни ТЕЛКА откриха, след като заловиха колеги, които са злоупотребили, но аз искам да попитам колко от тези неправилно получени пари заради грешни лекарски оценки са върнати обратно на държавата. Колко са фалшивите болнични? Защо винаги се търси вината в лекаря?", възмути се зам.-председателя на лекарския съюз.

Той даде и примери с много лекари, които са се оплаквали в БЛС, че работодатели са им пращали работниците си за болнични листове, тъй като нямат работа и вместо те да ги обезщетяват, ги пращат при лекарите , за да ги обезщетява държавата. „Защо това не се коментира? Защо не се коментира, че се получават едни пари, а сумите върху които се правят осигуровките са други? И затова ли са виновни лекарите, чието възнаграждение зависи от осигурителните здравни вноски? Затова няма да се съглася с подобни обвинения", категорично заяви д-р Брънзалов.

Попитан дали АИКБ има сигнали за работодатели, които са пращали работници за фалшиви болнични, Добрин Иванов отговори: „Нямаме такава информация".

Още по темата:

Лекуват ни 29 667 лекари и 30 589 медицински сестри

Колко губят фирмите в България заради летните отпуски?

Нови документи за изплащане на болнични и майчинство въвежда НОИ от 1 юли