Снимка: Архив infostock.bg
Караянчева отърва кожата в катастрофа край Шумен. Шефката на парламента Цвета Караянчева се отърва само със счупена раменна става след катастрофа с автомобила на НСО, в който пътувала и шуменско ауди до Шумен. Благодарение на намесата на 31-годишния шофьор от Националната служба за охрана не се е стигнало до по-тежки последици.
Сблъсъкът стана малко след 10,30 ч. по пътя Шумен-Силистра на 150 метра след разклона за село Върбак. Единствен пострадал от произшествието е Караянчева, която благодари на медиците от болницата в Шумен. Те пък разказаха пред „Труд", че тя се държала изключително стоически и мъжки. „В началото решихме, че няма никаква травма, но после се изясни", разказа медик, пожелал анонимност. Минути след 15 ч при пълна дискретност Караянчева беше транспортирана с линейка до летището в Шумен, а оттам хеликоптер я откара в столицата. В 17,07 ч тя бе приета в болница „Лозенец", позната още като Правителствена болница.
Инцидентът с колата на НСО станал на връщане от празненства в Силистра. Тя била придружавана от пилотиращ автомобил на службата. В първия автомобил „Мерцедес" пътували общо четирима души, а Караянчева се возела на задната седалка. Според първоначалните данни 31-годишната шофьорка на „Ауди А4" идвала от Шумен.
Домусчиев отваря втори завод в Пещера. Бизнесменът Кирил Домусчиев отваря нов завод за производство на фармацевтични продукти и фуражни добавки. Общият размер на инвестицията в завода на Биовет Пещера е 300 милиона лева, като 200 млн. лв. от тях са финансирани със заем по плана „Юнкер" през 2018 г.
Производствените мощности разкриват над 200 нови работни места за висококвалифицирани работници и специалисти в сферата на биотехнологията, химията и инженерството. Проектът е част от стратегията на дружеството за растеж като фармацевтична компания, базирана в ЕС, оперираща на глобалните пазари. Успешното реализиране на тази инвестиция води до 50% увеличаване производственият и ферментационният капацитет на дружеството.
3 млрд. лв. за 7 години в "Натура 2000". 1 515 984 522 евро са предвидени за инвестиции в опазване и развитие на защитените зони в "Натура" за периода 2014-2020 г. Това става ясно от проект за актуализация на програмата, публикуван за обществено обсъждане. 830 628 518 евро от тези инвестиции вече са разплатени.
Териториите в мрежата "Натура 2000" в България са 4 104 837 хектара. При средноевропейски разход на хектар за периода от 60 евро за управление на защитените територии у нас би трябвало да се отделят над 246 млн. евро на година, което прави 1,7 млрд. за седем години. Някои от предвидените мерки обаче са отпаднали заради липса на финансиране, затова сумите са по-малко. Източниците са донорство, национално и частно финансиране, както и по европрограми.
Първият приоритет в актуализацията е развиване и допълване на защитените зони. Това ще стане след проучвания и инвентаризация.
Парите се насочват основно в две направления. Първото е управление на национално и местно ниво, като се цели изграждане на капацитет, планиране и управление на мрежата.
Втората цел е финансиране на дейности, които запазват или подобряват природозащитното състояние на местообитанията и видовете.
Най-голямата сума - над 1 млрд. евро, е предвидена за текущо управление на местообитанията и мониторинг. Това е 67,44% от общия бюджет.
През предишния програмен период в "Натура" е имало 3 905 631 хектара, а сумата за финансиране е била 1,083 млрд. евро.
Транспортът и земеделието ще загубят десетки милиони еврофинансиране. Важни обществени сектори ще загубят десетки милиони еврофинансиране заради лошо изпълнение на оперативните програми. 6 от 10 оперативни програми не са успели да постигнат заложените цели по част от приоритетите си към края на 2018 г. Така десетки милиони евро, заделени като резерв за добро управление по тях, ще бъдат загубени за съответните мерки и ще бъдат пренасочени към дейности с по-добро усвояване на средствата. Това ще оголи сфери като жп транспорта, управлението на трафика, борбата със свлачищата. Ще бъде засегнато и еврофинансирането на научните изследвания, както и програмата за развитие на селските райони.
Това става ясно от предоставена от кабинета справка за изпълнението на оперативните програми към края на 2018 г. Всички оперативни програми това лято подлежат на задължителна оценка в ЕК за постигането на заложените междинни за програмния период цели, като програмите с неизпълнени показатели ще загубят 6% от финансирането на съответните приоритети, заложени като резерв. При особено слабо изпълнение е възможно и спиране на междинните плащания.
Най-критично е положението в Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" и програмата за развитие на селските райони, става ясно от предоставената от МС справка. По Оперативна програма "Транспорт" не са изпълнени заложените цели по 2 от общо 4 приоритетни оси. Изпълнението е лошо по приоритетна ос "Развитие на железопътната инфраструктура по основната Трансевропейска транспортна мрежа", по която по последни данни са изплатени едва 12,9% от заложените средства, и по приоритетна ос "Иновации в управлението и услугите - внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика" с 6,92% реално изплатени средства. По тези приоритети е заложен резерв за добро изпълнение в размер на 40,4 млн. евро при жп транспорта и 4.4 млн. евро за иновациите.
Районният съд в София сложи GPS на призовкарите. Призовкарите от Софийския районен съд (СРС) вече ще разнасят призовки, съобщения и книжа, оборудвани с GPS. Решението за това е взето от председателя на съда Александър Ангелов през юли, съобщиха от институцията пред "Сега".
От СРС посочват, че мярката е въведена след анализ на сигналите и жалбите от граждани и адвокати, като целта е да се повиши ефективността при връчването на съдебните книжа, както и да се осъществява реален контрол върху тази дейност. "Връчването на съобщения и призовки в София е сериозен проблем, който съществува от много години поради различни причини - големият брой живеещи в града, обстоятелството, че много от хората нямат адресна регистрация, недостатъчният брой призовкари и огромният брой книжа за връчване", посочват още от съда. Оттам допълват, че непрекъснато постъпват стотици сигнали от граждани и адвокати, които твърдят, че техните права са били нарушени при връчването на съдебни книжа. "В общия случай се оспорват констатациите в разписките към съобщенията и призовките дали адресът е бил посетен на посочените в тях дати", уточняват от СРС.
От съда посочват още, че до момента е липсвала практическа възможност за проверка на верността на отразените от призовкаря обстоятелства. Според ръководството на най-големия районен съд в страната подобна организация се ползва отдавна в други районни съдилища. Благодарение на проследяването с GPS ще може да се провери дали това, което призовкарят е отбелязал, е вярно, т е. дали наистина е посетил даден адрес на посочените от него дати.
Седем са кандидатите за разширението на бул. "Тодор Каблешков". За реконструкцията на бул. "Тодор Каблешков" в участъка между бул. "България" и ул. "Луи Айер" с дължина 975 м бяха подадени седем оферти. Поръчката е с прогнозна стойност от 10 млн. лв., които обаче не са осигурени в бюджета на София. Тя беше обявена през август, след като общината реши да отдели разширението на булеварда в тази част от проекта за пробива му между улиците "Луи Айер" и "Емилиян Станев", който бе възложен на "Трейс груп холд" още през миналата година срещу 10 млн. лв.
Причина за промяната в договора на "Трейс" е включването на трамвай, промяната в габаритите и нуждата от нови отчуждения по трасето между бул. "България" и ул. "Луи Айер". От отварянето на офертите в петък обаче се разбра, че компанията отново ще се включи в надпреварата за реконструкция на участъка.
Другите кандидати са известната с проблемния ремонт на "Графа" "Джи Пи груп", "Инмат София", "ГБС-Инфраструктурно строителство", която наскоро подписа договор за довършването на Южната дъга на околовръстния път за 140 млн. лв, "Бг Нова" и консорциумите "Геопът Каблешков" и "Инфраструктура 2019 г.".
Съдът окончателно блокира повечето активи на "Ремотекс - Раднево". Пловдивският апелативен съд потвърди наложените обезпечителни мерки върху повечето активи на фалиралото "Ремотекс - Раднево", които бяха поискани от бивши работници и кредитори, обединени в дружеството "Черпивир". Преди четири месеца с определение в тази посока излезе Старозагорският окръжен съд, но то беше обжалвано. Сегашното определение на втората инстанция е окончателно, което означава, че настоящият притежател на активите "Ремотекс М" няма да може да се разпорежда с тях и те да се озоват в друг собственик.
Това е необходимо, тъй като основният съдебен спор се води именно около спорното прехвърляне чрез сложна серия от сделки на имущество на бившия ремонтен завод на "Мини Марица-изток" към друга компания, в която основен участник е живеещият в България гръцки гражданин Йоаннис Гиофкос. В момента тече и дело за отмяна на това прехвърляне, което ако се случи, ще превърти лентата пет години и собствеността може да се върне в масата на несъстоятелността на "Ремотекс - Раднево".
Предисторията
Налагането на запор върху движимите вещи и възбрана върху недвижимите имоти на "Ремотекс - Раднево" беше поискано от "Черпивир" във връзка с дело, което компанията води за обявяване за недействителен на договор от 2014 г., с който Йоанис Гиофкос придоби значителна част от активите на ремонтното дружество. По т.нар. договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение той получи активи за над 16 млн. лв. заради вземане по стар консултантски договор в размер на 4 млн. лв., като в пакета влизаха и недвижими имоти. Впоследствие Гиофкос апортира активите в ново дружество - "Ремотекс М", а междувременно "Ремотекс - Раднево" беше обявено в несъстоятелност. През март тази година обаче Окръжен съд - Стара Загора, излезе с неокончателно решение, с което отмени договора за прехвърляне.
Всяка втора класна стая дигитална. В 40% от класните стаи в страната има възможност за фронтално обучение и са оборудвани с проектори, лаптопи или интерактивни дъски, които улесняват учебния процес.
Половината от всички близо 400 иновативни училища в страната пък са избрали нови методи за организация на обучението и образователната среда, които най-често са насочени към въвеждането на новите технологии в клас. Дарени от различни компании таблети и „вълшебни дъски", купени от училищния бюджет, допълват арсенала от електронни нововъведения в клас. Това означава, че поне всяка втора класна стая у нас е дигитална.
Училища в столицата прилагат различен подход при използването на новите технологии, обясни шефката на образователния инспекторат в София Ваня Кастрева. Според нея е важна волята на директорите да мотивират учителите те да бъдат използвани в учебния процес.
Във Второ СУ „Акад. Емилиян Станев" от няколко години надграждат дигитализацията в школото. Първоначално оборудват четири компютърни зали с 57 терминални станции, които дават възможност на учителя да наблюдава какво прави всяко едно от децата по време на час, обясни директорът Лилия Торньова. В коридорите на всеки етаж пък поставят монитори, от които децата могат да се информират за случващото се в училище. Преносими таблети, мултимедийни проектори за всяка стая, служебни лаптопи за педагозите и осем дъски с тъчскрийн допълват дигиталните устройва, с които разполага 2-ро СУ. От миналата година в школото има и два иновативни класа, които използват различни приложения по време на обучението си и презентации. За уроците по биология пък имат възможност за 3D демонстрации и наблюдение на модели на кости или камерите на сърцето.
Още от статията на „Монитор"
https://www.monitor.bg/bg/a/view/vsjaka-vtora-klasna-staja-digitalna-175455
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро