Снимка: Евростат

Все повече българи в пред- и в пенсионна възраст продължават да работят. Близо 60.7% от хората на възраст 55-64 година в нашата страна работят, като по този показател сме изпреварили Европейския съюз, където 58.7% в тази възрастова група продължават да работят. Това става ясно от последното демографско проучване на „Евростата", публикувано в понеделник: „Остаряването на Европа - поглед върху живота на възрастните хора в ЕС", което предоставя широк спектър от статистически данни, които описват ежедневието на по-възрастните поколения в страните-членки на Съюза. Съпоставени са данните от 2003 до 2018 година.

В пенсионна възраст у нас хората също продължават да работят: нарастването на работещите във възрастовата група 65-69 г. е най-голямо - 13.9% през 2018 г. при 6.2% 15 години по-рано. В групата 65-74 г. делът на работещите българи е 9.1%, докато през 2003 г. е бил почти два пъти по-малко - само 5.6%. Най-малко българи работят в най-горната пенсионна възраст (70-74), която отчита „Евростат", само 3.3% спрямо 4.09% през 2003 година.

Как е в ЕС

Миналата година равнището на заетост на мъжете на възраст между 55 и 64 години е било 65%, а на жените - 52%, като е по-високо от средната заетост за мъжете (60%),а за жените (48%) година по-рано - през 2017 г., става ясно още от проучването на „Евростат"

Между 2003 и 2018 година равнището на заетост в тази възрастова група се е увеличило във всички страни от ЕС с изключение на Гърция. България е в групата на трите страни, заедно със Словения и Словакия, където увеличението е двойно. Рекордьор е Словакия с 2.2 пъти ръст. След тези три страни, най-много са нараснали работещите в предпенсионна възраст (55-64) - над 70% в Швеция, Германия и Дания, а в седем страни е под 50 на сто.

В същото време 26% от хората на възраст 65-74 г. в Естония работят, а в Румъния, Литва, Португалия, Великобритания, Ирландия, Швеция и Латвия отчитат много ниски нива на нарастване на заетостта - малко на 15%.

Прогнозите

По окончателни данни, през 2018 година в ЕС са живели 101.1 милиона по-възрастни хора - лица на възраст 65 или повече години, което се равнява на почти една пета (19.71%) от общото население. През следващите три десетилетия, броят на възрастните хора в ЕС ще продължи да нараства, за да достигне 149.2 милиона жители през 2050 г., като техният относителен дял от общото население също постепенно ще се увеличава и се очаква да достигне 28.5% след 31 години.

Пред този следващ период, броят на хората в ЕС на възраст 75-84 години се очаква да се разшири с 60.5%, докато прогнозите за броя на възрастните хора във възрастовата група 65-74 години е за увеличение със 17.6%. В същото време, ще има с 9.6% по-малко хора на възраст под 55 години, които ще живеят в ЕС до 2050 година.

Столетниците през 2050 г. над половин милион

Между 2018 и 2050 г., броят на много възрастните хора в ЕС-28 ще нарасне със 130.3%, или броят на хората на възраст 85 години и повече ще се увеличи от 13.8 милиона през 2018 г. до 31.8 милиона през 2050 г. През същата година повече от половин милион ще бъдат столетниците - от 106 000 през 2018 г., или нарастване с над 9 пъти.

Изводите

Нарастващият брой и дял на възрастните хората в обществото водят до редица икономически предизвикателства. Някои анализатори предполагат, че остаряването на населението вероятно ще оказва натиск върху икономическия растеж, предлагането на работна ръка ще намалява, но ще има по-високи (свързани с възрастта) социални разходи и в крайна сметка ще има въздействие върху устойчивост на държавните финанси. Тези аргументите са съсредоточени върху предположението, че броят на възрастните спрямо броя на хората в трудоспособната възраст от населението ще продължи да се увеличава. Когато това съотношението се увеличава, означава, че ще има спад на работната сила, която се грижи за по-старите поколения, и това ще доведе до повишена тежест върху държавните финанси, ще наложи промени възрастта за пенсиониране и по-ниски нива на пенсионно осигуряване.

Със застаряване на населението в цяла Европа, пенсиите, здравеопазването и дългосрочните системи за социални грижи рискуват да станат финансово неустойчиви, а свиващата се работна сила вече да не е в състояние да осигури средства за нарастващия брой възрастни хора.

Като се има предвид свиването на хората в трудоспособната възраст и нарастващият брой на възрастни и много стари хора в обществото, един от най-неотложните проблеми за решаване от създателите на политики е да се насърчават възрастните хора да останат, колкото е възможно по-дълго, в действащата работна сила.

Целта на проучването

„Остаряването на Европа - поглед върху живота на възрастните хора в ЕС" представя различни социално-икономически статистически данни по възраст, насърчава към по-добро разбиране на разликите между поколенията и също така позволява да се състави подробна картина на ежедневието на възрастните хора в ЕС.

Стареенето на населението е явление, което засяга почти всяка развита държава в света, като броят и делът на възрастните хора нарастват по целия свят. Тази трансформация вероятно ще окаже значително влияние върху повечето аспекти на обществото и икономиката, включително жилища, здравеопазване и социална защита, пазари на труда, търсенето на стоки и услуги, макроикономическа и фискална устойчивост, семейни структури и отношения между поколенията.

Проучването потвърждава, че по-възрастните хора са по-склонни да поддържат физическото и психическото си здраве, като остават активни и запазват социалните си контакти, а това може да подобри шансовете им за по-щастливо пенсиониране с по-високи нива на удовлетвореност от живота.

Още по темата:

За първи път за пенсии ще бъдат осигурени над 10.5 млрд. лева през 2020 година

Ето къде пенсионирането е най-сигурно по света

България е седма в света по застаряващо население