Снимка: Архив infostock.bg
Вируси с кашлица тръшкат наред. Парагрипни вируси със суха кашлица разболяват хората е момента. Те се разпространяват епидемично и бързо се прехвърлят от човек на човек, но минават без усложнения. Кашлицата минава в рамките на няколко седмици. Това заяви националният консултант по микробиология и директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев, позовавайки се на данни на Националната референтна лаборатория.
Той обяви, че тази година грипът ще се забави, заради топлото време. Очаква се пикът му да е в края на януари и в началото на февруари. „Отворени ли са прозорците, не се ли събираме на едно място много хора, има ли достъп на свеж студен въздух, за да се свиват кръвоносните съдове на носа и да не намалява нашата защита към инфекции - грипът обикновено се забавя", заяви лекарят. По негови думи сега е времето да се постави противогрипна ваксина.
Той посъветва хората да си мият по-често и да се ползват мокри кърпички, като превенция срещу болестите.
Лекарите съветват да не лекуваме вирусни инфекции с антибиотици, тъй като са неефективни и могат да усложнят заболяването. Анабиотичната резистентност е причината за смъртта на 700 000 души.
89.65 лв. тол такса от София до Бургас. Камионите с маса над 12 т с четири оси и емисионен клас Евро IV ще плащат 89,65 ле. тол такта за пътя между София и Бургас. Това предвижда проектът на Тарифа за тол таксите, публикуван за обществено обсъждане. Първоначално такса ще се плаша за 6050 км пътища.
Камионите с тегло между 3,5 т и 12 т ще плащат една и съща такса за всички категории пътища, но тя ще бъде от 4 ст. до 7 ст. на км в зависимост от емисионния им клас. Тези с най-високите еко класове Евро V, Евро VI или EEV ще плащат 4 стАкм. За Евро III или Евро IV тарифата ще бъде 5 ст/км, а за тези с най-ниската екокатегория - Евро 0,1 или II - 7 ст/км.
Например камион с маса между 3,5 т и 12 т и Евро V ще плати за преминаване по маршрута София-Бургас тол такса от 14,40 ле., за София-Варна - 16,11 лв„ а за маршрута Варна-Бургас - 4,03 лв. Ако е с по-нисък еко клас - Евро IV, за пътя от София до Бургас таксата ще бъде 17,89 лв., за София-Варна ще плати 20,09 лв., а за Варна-Бургас - 5,05 лв.
Камионите над 12 т с две или три оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 11 ст. и 22 ст. на км за магистрали и от 10 ст. до 21 ст. на км за първи и втори клас пътища. Камионите над 12 тона с четири и повече оси ще плащат между 18 ст. и 36 ст. на км за магистрала, от 17 ст. до 35 ст. за първокласни пътища и между 16 ст. и 34 ст. на км за втори клас. Например камион над 12 т., с четири и повече оси и Евро V ще плати за пътя София-Бургас 71,72 лв., за София-Варна - 77,66 лв., а за Варна-Бургас - 19,27 лв. За същия камион, но с Евро IV, маршрутът София-Бургас ще струва 89,65 лв., София-Варна - 97,73 лв, а Варна-Бургас - 24,32 лв.
Минималната пенсия 250 лв. от 1 юли 2020 г., cтава 300 до две години. 250 лв. минимална пенсия от 1 юли догодина - за това се договориха ГЕРБ, НФСБ и ВМРО на коалиционен съвет. Промяната ще бъде заложена между първо и второ четене на бюджета и
засяга около 800 хил. души
Новината обяви лидерът на НФСБ Валери Симеонов на брифинг заедно с председателката на групата на ГЕРБ Даниела Дариткова, шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова и вицепремиера Красимир Каракачанов. Коалиционният съвет се е събрал без лидера на "Атака" Волен Сидеров.
В бюджета за догодина в момента е заложено всички пенсии да се вдигнат с 6,7%, а минималната да стане 234,13 лв. В момента тя е 219,43 лв.
"Ангажиментът ни е минималната пенсия да стане 300 лв. до края на управлението, вървим в тази посока", обяви още Симеонов. Това е третото вдигане на най-ниските пенсии при кабинета "Борисов 3". През 2017 г. правителството взе решение тя да се вдигне два пъти и от 165 стигна 200 лв., или общото увеличение е с 24%.
Икономиката с 3,7% ръст, България е в топ 3 на ЕС. "Българската икономика продължава своето възходящо развитие и това ясно се вижда от новите данни на НСИ", написа във фейсбук профила си премиерът Бойко Борисов в четвъртък, малко след като националната статистика разпространи експресните данни за БВП за третото тримесечие и данните за работната сила за същия период.
През третото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт у нас нараства с 3,7% спрямо същото тримесечие на предходната година. Ръстът се дължи главно на крайното вътрешно потребление, но също така и на износа.
Растежът поставя през това тримесечие България в топ 3 на страните членки на ЕС. На първо място е Унгария с 4,8%, на второ - Полша с 4%, а на трето място идва България с 3,7%.
Според икономиста Георги Ангелов ръстът в Унгария се дължи главно на строителството и то на жилищното, което по никаква логика не може да направи този ръст устойчив във времето. Той напомни, че според последната прогноза на Еврокомисията икономическият ръст в Европа ще се забави през следващите 12 месеца, като само в пет страни членки се очаква ускоряване: България, Дания, Хърватия, Литва и Румъния.
Със заплахи и нападки изборът на Гешев беше циментиран. Единственият кандидат за главен прокурор Иван Гешев отново бе утвърден за поста на заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет, гарнирано със страсти, лични нападки и дори заплахи. За него гласуваха 20 души, а 4 бяха "против". Това се случи само седмица след като президентът Румен Радев отказа да назначи Гешев заради липсата на състезателност в процедурата. Пред сградата на ВСС отново имаше два протеста - за и против Гешев.
Съдебните кадровици дебатираха близо 6 часа. В началото се разрази спор дали да бъде стартирана нова процедура, или направо да се пристъпи към прегласуване на единствената кандидатура. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов заяви, че ВСС трябва да се вслуша в мотивите на президента, защото неглижирането на аргументите му ще означава, "че президентската институция е в ролята на нотариат, който заверява, който слага печат на решенията на ВСС". Според съдия Вероника Имова обаче президентският указ има преди всичко престижен характер. Главният прокурор Сотир Цацаров дори смята, че в юридическия смисъл указът на президента не съдържа никакви мотиви. "Има публична позиция на президента. Тя трябва да бъде преценена от всеки от нас", добави той. Това негово становище беше подкрепено и от председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков. Затова и тримата се обявиха срещу нова процедура.
Съдия Олга Керелска постави друг въпрос, който я притеснявал. Тя припомни думите на Цацаров от 24 октомври, че изборите за тримата големи стават в други две сгради, и поиска да знае има ли политическа намеса. „Да не претопляме опорни точки. Ако имате нещо по процедурата, довършете", прекъсна я правосъдният министър Данаил Кирилов. През цялото време той застъпваше тезата, че законът не позволява на ВСС да открие нова процедура, преди да бъде повторно гласувана номинацията на Гешев. В крайна сметка съдебните кадровици решиха с 20 гласа "за" и 4 "против" да продължи вече започнатата процедура и да се пристъпи към прегласуване на единствената кандидатура.
Управляващите скриха инициатора на орязването на болничните. Две скандални решения в осигурителната система обяви вчера управляващата коалиция. За втори път в последните години ГЕРБ и "Обединени Патриоти" посягат на размера на болничните. След като в края на 2017 г. взривиха социалния мир с идеята първите три дни от болничния да се плащат само на 50% и след вълна на недоволство се отказаха, сега коалиционните партньори предлагат нова промяна - от 1 януари първият ден да бъде неплатен. Срещу това ограбване на социални права ГЕРБ очевидно е капитулирал пред исканията на патриотите за нов драстичен скок на минималната пенсия - другото решение на коалиционния съвет е тя да стане 250 лв. от 1 юли 2020 г. Никой от коалиционните партньори не си призна от кого идва предложението. Синдикатите обаче издадоха, че негов автор е финансовият министър Владислав Горанов, който в подобен задкулисен стил често тества спорни законодателни идеи.
Поредният трясък в социалната сфера се обяснява формално с мита за фалшивите болнични. "Обединихме се около решението първият ден от болничните да не се заплаща, което е практика в редица европейски държави. Има изключително много данни за злоупотреби в тази посока", обясни лидерът на НфСБ Валери Симеонов. Това е любима тема на управляващите от няколко години. Периодично Борисов се възмущава, че "като дойде петък, знаете колко болнични се издават, и айде в Гърция на почивка". Извън тези тиради в негов стил обаче институциите бездействат по проблема - не се е чуло за един наказан служител с фалшив болничен, а броят на санкционираните лекари е нищожен.
През 2008 г. като временна мярка в кризата държавата стовари на работодателя първите три дни от болничния. В момента работодателят плаща през тези първи дни 70% от осигурителния доход, а от четвъртия НОИ поема 80%. От години работодателите настояват държавата да върне ангажимента на осигурителния институт. НОИ и кабинетът обаче категорично отказват да поемат това бреме. Преди да бъдат оповестени проектите на бюджетните закони за 2020 г., Асоциацията на индустриалния капитал излезе с алтернативни идеи за разтоварване на бизнеса от болничните. Именно в тях за пръв път се заговори част от дните да станат неплатени, за да има т.нар. период на изчакване. БСК обаче не подкрепи тези идеи с аргумента, че зад тези плащания стои осигурителен принос.
БНБ: Без отрицателни лихви по депозитите. Лихвите по депозитите за граждани в България няма да станат отрицателни, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов на конференция за банките и бизнеса в София. Според Христов растежът на икономиката и ниската инфлация в еврозоната ще се запазят още много дълго време, което автоматично се пренася в България заради валутния борд.
Това поставя в изцяло нова среда банките, но промяната ѝ минава през структурни реформи в икономиката, а не през парична политика, категоричен е Христов. По думите му проблемите у нас и в Еврозоната са идентични - застаряващо население и свиваща се работна сила. През следващата година безработицата няма да се увеличава, заплатите ще растат, спестяванията на домакинствата също ще се увеличат.
Българската банкова система е силно ликвидна, а икономическият растеж и инфлацията от последните няколко години със сигурност не отговарят на изключително ниските лихви, заяви председателят на банковата асоциация Петър Андронов. „Общо взето се вижда, че през последните години на ниски лихви в банковия сектор се натрупва много голямо напрежение. Той се мъчи да компенсира спадащите маржове с много по-големи обеми, но тези големи обеми водят до няколко риска", каза той.
А именно - да се отпускат кредити на клиенти, които не е сигурно, че ще успеят да ги възстановят или да се навлезе в сфери, които са считани за небанкируеми, смята Андронов. Според него в България няма банка, която би си позволила да въведе отрицателни лихви по спестяванията. „Лихвените проценти са нула по депозитите на граждани, за фирми - отрицателни. Вероятността, поне моята оценка, за граждани да станат отрицателни клони към нула, защото това би убило модела на финансиране на нашата банкова система, която се финансира основно с депозити от граждани", каза и Христов.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.858800 |
| GBP | 2.342870 |
| CHF | 2.099880 |
Депозитите на домакинствата растат с 11.9% на годишна база през октомври