Снимка: Архив infostock.bg
Безплатни ваксини само за 120 000 пенсионери. Безплатни противогрипни ваксини има само за 120 000 души на над 65-годишна възраст, а пенсионерите в страната са 1,5 млн. Това каза за "Труд" главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев.
Тази година държавата за първи път осигурява безплатни ваксини за пенсионери. Първоначално са поръчани 150 000 дози, но дистрибуторите доставили само 120 000. "Много е трудно да се каже ще стигнат ли безплатните ваксини, дали ще се използват всички или ще останат. През миналите години едва 2,3% от хората в България са се имунизирали, но тази година интересът е по-голям", поясни доц. д-р Кунчев. В същото време в аптечната мрежа има около 100 000 дози, които могат да бъдат закупени от всеки, които пожелае да се имунизира. Ако ваксините не стигнат, няма откъде да се вземат още, тъй като се поръчват поне 6 месеца до 1 година преди активния сезон. Според специалиста недостиг на ваксини има в цяла Европа и САЩ.
Доц. Д-р Кунчев обясни, че трябва да се види колко хора ще заявят желание да се имунизират тази година, за да се предвиди следващата колко дози да бъдат поръчани. При голям интерес догодина може към програмата за безплатни ваксини на Министерство на здравеопазването да се добавят хора с хронични заболявания и деца.
Бързите заеми се увеличиха с 14%. Кредитите, отпуснати от дружества, специализирани в кредитиране, към края на септември са 2,775 млрд. лв. Тези т. нар. бързи заеми се увеличават с 14,1% (342,3 млн. лв.) за година, обвиха от БНБ. Бързите кредити за домакинствата нарастват за година със 17,8% (333,4 млн. лв.) и достигат 2,207 млрд. лв. В резултат делът им в общия размер на бързите заеми се увеличава до 80,3%. Заемите за нефинансови предприятия са 471,1 млн. лв. като за година нарастват с 2,6% (12,1 млн. лв.).
В бързите кредити за домакинствата преобладават потребителските заеми, които са в размер на 2,071 млрд. лв. За година те се увеличават изключително бързо - с 19% (331,3 млн. лв.). Жилищните бързи кредити са 30,6 млн. лв., като за година намаляват с 2,3%.
По отношение на срока, преобладават бързите заеми над 5 години, които са в размер на 1,242 млрд. лв. За година те се увеличават със 17,2% (182 млн. лв.).
Болнични се взимат два пъти годишно за по 8 дни. Работещите българи ползват болнични средно два пъти в годината и всеки път ползват по 8 дни. И това съотношение не се е променяло поне от 2014 г. насам, показва анализ на Националния осигурителен институт, в който данните са до края на 2018 г.
Изплатените от НОИ дни по болест обаче нарастват от 14,9 млн. дни през 2014 г. до 17,8 млн. дни през 2018 г. - с близо 20%, или 2,9 млн. дни. Увеличават се и разходите. През 2014 г. НОИ е плащал средно на ден 24,33 лв. като обезщетение по болест, докато през миналата година ставката се е увеличила с около 7 лв. и е стигнала 31,30 лв.
Основната причина за увеличението на болничните е по-големият брой осигурени хора, на които е изплатено обезщетението, тоест повече работещи ползват повече болнични, става ясно от анализа на НОИ. Увеличението на осигурените от 2014 до 2018 г. е с 15%, а броят на болничните листове за общо заболяване се е вдигнал с 19% - от 1781 700 болнични през 2014 г. до 2 126 100 за 2018 г.
Основната причина за по-високата ставка и съответно за увеличението на разходите пък са по-високите заплати, върху които се плащат осигуровки. Върху тях се изчисляват и обезщетенията.
През 2008 г. пък броят на изплатените обезщетения е бил 2 662 178, а през 2018 г. 2 748 173. Под 2 млн. са били през 2011 и 2012 г. заради кризата.
Само през първата половина на тази година българите са ползвали болнични за 7 348 234 дни, за тях държавата е изплатила близо 245 млн. лв. Средно болните са взели 203,14 лв. обезщетение, или по 33,38 лв. на ден.
Вече не строят гарсониери, отделната кухня изчезва от жилището на българина. Средната полезна площ на новопостроените жилища в България през 2019 г. рязко се увеличава и от 84,2 квадрата през третото тримесечие на 2018 г. е стигнала 97,3 квадрата през третото тримесечие на тази година. Това съобщи Националният статистически институт.
Тъй като става въпрос за жилищата, които са били построени и пуснати в експлоатация през съответния период, най-логичното обяснение е, че в новото строителство се е увеличил делът на тристайните апартаменти за сметка на по-малките, обясняват имотни специалисти.
"Двустайните и тристайните апартаменти вече съставляват c 90% от жилищата, които се строят напоследък.
Около 60% все още са двустайни, а делът на тристайните, които обикновено са с площ между 80 и 100 квадрата, в новите жилищни сгради е между 30 и 40%. Гарсониерите са почти на изчезване, а делът на огромните апартаменти по принцип винаги е бил много малък", каза пред "24 часа" Полина Стойкова, управител на "Бългериън пропертис".
"Гарсониери и боксониери категорично вече не правим - мина времето на този тип маломерни апартаменти. Когато жилищният пазар беше на върха преди кризата, имаше всякакви купувачи и се намираха желаещи и за такива жилища. Сега обаче не си струва да се правят, не се търсят", каза пред "24 часа" строителният предприемач Димитър Савов, който има зад гърба си десетки жилищни кооперации предимно в столицата.
Голямата смяна на личните документи се задава с хаос и опашки. Над 3.3 млн. лични документи предстои да бъдат сменени през идните две години заради изтичаща валидност. Заради огромния брой на нови лични карти и задгранични паспорти, които ще трябва да бъдат издадени от МВР, се задават хаос, напрежение и дълги опашки от изнервени хора, прогнозираха експерти и представители на опозицията. Километрични опашки и скандали пред полицейските управления имаше и преди 10 години, когато масово бяха издадени личните документи, чиято давност изтича през 2020/2021 г.
През 2020 г. трябва да бъдат подменени 999 018 лични карти и 637 743 паспорта, а през 2021 г. - съответно 1 088 116 и 563 129 документа за самоличност, става ясно от отговор на вътрешния министър Младен Маринов на питане на депутата от левицата Иван Иванов, публикуван на парламентарния сайт. Данните са към края на октомври, като през втората половина на годината от вътрешното ведомство отчитат наплив на желаещите да извадят нови документи предсрочно.
"В МВР нямат технически капацитет и не могат да се справят с трудоемката задача", коментира пред "Сега" Иванов, който е и зам.-председател на вътрешната комисия в парламента. По думите му за следващата година за капиталови разходи са отпуснати около 14 млн. лв„ които са недостатъчни за издаването на над 1.5 млн. документа за самоличност. "За кое ще стигнат първо?! Дали за оборудване на нови гишета и изнесени звена по общини, административни съдилища или по общините?", допълни депутатът от левицата. Той определи като абсурдна амбицията на властта да се подменят толкова много нови документи. "Нямат нито техника, нито служители", смята той. Подмяната на документите са само част от планираните капиталови разходи.
ЕК обяви, че магистралата през Кресна е излишна. Европейската комисия откри, че строителството на скъпа магистрала през Кресненското дефиле всъщност е напълно излишно. Данните и прогнозите за трафика, които България е подала в Брюксел като част от документацията за изграждането на аутобана "Струма", показват, че в този участък от пътя е напълно достатъчно да има обикновено шосе - с по една лента в двете посоки. Това гласи писмо на ЕК, изпратено през октомври до нашето Министерството на транспорта. Писмото бе разпространено в понеделник от евродепутата Радан Кънев.
От документа се разбира още, че София се е опитала да подведе ЕК за броя на тунелите, виадуктите и мостовете, които трябва да бъдат изградени по магистрала "Струма" в най-трудната й част. Освен това българската страна е подценила вредите от строителството за местните растения и животни, някои от които са изчезващи видове и трябва зорко да бъдат пазени, разкрива кореспонденцията. Говори се и за необяснимо раздуване на разходи. Изграждането на аутобана през дефилето влиза в критична фаза, тъй като заради колосално забавяне проектът най-вероятно няма да бъде завършен в срок и може да се наложи страната ни да върне цялото усвоено еврофинансиране обратно в Брюксел.
В писмото на ЕК се посочва, че България на практика не е обосновала нуждата от изграждане на многолентов път през Кресненския пролом. Прогнозата на София за този участък, познат и като лот 3.2 от "Струма", е, че през 2030 г. оттам ще минават едва 12 200 автомобила средно в денонощие. За сравнение в най-натоварения пътен участък в България - магистрала "Тракия" между София и Пловдив, за денонощие преминават средно по 42 614 моторни превозни средства, а в пиковия 20 юли трафикът е надхвърлил 67 000 МПС-та, показват данните на АПИ за 2018 г. По втората по интензивен трафик отсечка - между София и Ботевград на магистрала "Хемус", средният поток е 28 230 автомобила на денонощие, при това без тировете, отклонени по обходен маршрут заради ремонтните дейности.
11 000 деца живеят в ученическо общежитие. Над 11 000 деца са избрали да живеят в ученическо общежитие, сочи справка за „Монитор" на образователното министерство. Общо 101 са държавни училища, чиито възпитаници могат да учат без да им се налага да пътуват до населеното място, в което живеят.
Общежитията се финансират от бюджета на просветното ведомство, като средствата се използват за възнаграждения на персонала и текущи разходи, а ако има остатъци, и за ремонтни дейности. Сумата за следващата година бележи ръст с близо 8,5 млн. лв спрямо тази. През 2019-а бяха заделени 21,7 млн. лв, докато за 2020-а са заложени 30,2 млн.
100 са настанените ученици в общежитието към Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд" в столицата. От тях обаче само 20% са възпитаници на учебното заведение, обясни директорът инж. Таньо Стойчев. Останалите настанени деца са от Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров", Националната природо-математическа гимназия „Академик Любомир Чакалов", а от три години цял етаж е заделен за футболисти и баскетболисти от 57 СУ „Св. Наум Охридски". Стаите в ученическото общежитие са различни - за три или четири деца. Във всяка от тях има отделна баня, легла, бюра, гардероб и антре. Месечно учениците плащат 60-70 лв. Ако живеят две деца от едно и също семейство обаче няма такса. През последните години са правени два ремонта за по 320 000 лв., с които е сменена дограмата, тръбите за вода и отопление. По сметките на инж. Стойчев обаче трябват още 320 000 лв., за да бъдат реновирани и стаите на възпитателите, пералното помещение и да бъде направено външно саниране. Той се надява те да бъдат отпуснати от предвидените за 2020-а допълнителни 3 млн. лв. за ремонти на ученическите общежития. Директорът уточни още, че в сградата има видеоблюдение, а за безопасността на учениците се грижат и двама възпитатели. Децата имат и вечерен час и затова трябва да се прибират до 10,30, освен ако спортистите нямат състезание.
Още от статията на Монитор
https://www.monitor.bg/bg/a/view/11-000-deca-jivejat-v-uchenichesko-obshtejitie-temata-181167
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември