Снимка: БГНЕС

След разговора на превозвачите с премиера в петък и постигнатата договореност предложените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) такси да бъдат намалени с между 7 и 9 стотинки на километър. Новите разчети на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) показват, че приходите ще бъдат около 450 млн. лв. за 2020 г.

С парите от тола ще се поддръжа само половината пътна инфраструктура

„Очакват се месечни приходи от около 40-60 млн. от тежкия трафик", обяви членът на Управителния съвет на АПИ и отговарящ за въвеждането на тол системата проф. Олег Асенов в интервю за предаването „Неделя 150" на БНР. По неговите думи предоставените от превозвачите на срещата при премиера данни били реалистични.

С тази сума, обаче, ще може да се покрият разходите за издръжка на пътната инфраструктура, призна проф. Асенов. Освен това, в разчетите на АПИ е заложено средно 15% от приходите от тол системата да отиват за обслужване на самата система, което се равнява на около 67.5 млн. лева. А това означава, че остават 382.5 млн. лева за поддръжка и строеж на нови пътища.

Какви са новите такси

След срещата в петък стана ясно, че е постигнато съгласие таксите за тол системата за бъдат намалени между 7 и 9 стотинки, както следва: за тежкотоварни автомобили с обща маса над 12 тона с 4 и повече оси и евроклас Евро 6 спадат от 0.18 лв. на 0.11 лв. за километър по магистрала и от 0.17 лв. на 0.10 лв. - за първокласни пътища; за тежките камиони, клас Евро 5 се понижава от 0.20 лв. на 0.12 лв. на километър по магистрала и от 0.19 на 0.11 лв. за първокласните пътища; за камионите с клас Евро 4 и Евро 3 тол таксата се намалява от 0.25 на 0.16 лв./км за магистралите и от 0.24 на 0.15 лв. за първокласните пътища. Отпада платеното таксуване на второкласните пътища.

Разминаване с разчетите на Световната банка

Това на практика е трето намаляване на таксите, предложени от Световната банка, която разработи проект за въвеждане на тол системата в България. Респективно и трето намаляване на очакванията за годишните приходи. Разчетите на Световната банка бяха да се събират по 1.2 млрд. лв. годишно, след общата негативна реакция на превозвачи и експерти очакваната сума беше намалена почти наполовина - до 746.3 млн. лв. Третото намаление с цели 60%. И логично възниква въпросът не се ли обезсмисля икономически въвеждането на тол системата.

Вижте още: До 2 стотинки на килограм или литър ще поскъпнат храните заради тол таксите

Ето и отговорът на проф. Олег Асенов от интервюто му за БНР: „В контекста на необходимостта от плавен преход, в контекста на това, че тази реформа действително трябва да бъде ефективна и да не е шокова - смятам, че тези резултати, ако бъдат постигнати след първите 3 месеца, ние ще се поздравим с една успешна първа крачка в тази реформа".

Тол системата стартира на 1 март с предложени от превозвачите тарифи

Золоженият законодателен срок тол системата да стартира на 1 март ще се спази и през следващите 3 месеца ще се работи с предложените от провозвачите тарифи. След това ще бъде направена равносметка и ако тя покаже, че сумите, които постъпват са достатъчни, ще се ползват техните тарифа. В противен случай ще се проведат нови разговори между правителството и превозвачите.  

По думите на проф. Асенов, най-важен е диалогът, които се води от пролетта, при който има и компромиси. „Основната ни цел е да постигнем балансиран модел на тол системата, така че наистина да има смисъл от въвеждането на тази реформа. Превозвачите са наши партньори. В рамките на диалога те поеха ангажимент, че ще направят всичко необходимо от 1 март успешно да стартираме системата. Този диалог и поетите ангажименти ни дават основание да вярваме в успеха на тази реформа", подчерта проф. Асенов.

„До 1 март  тежкият трафик ще се таксува с електронна винетка по старата тарифа", обясни Олег Асенов. Той обяви, че за 2019 г. АПИ е събрала 392 млн. лв. от лекия и тежък трафик от винетки.

„Тол системата е нещо радикално ново. Ние винаги сме настоявали за плавен преход, който да гарантира, че няма да има шок на транспортния пазар", каза пред БНР Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи. Той отново припомни, че са водени много разговори, но при последния етап - с цените на системата, регионалното министерство го е направило еднолично. Именно това е накарало бранша да обяви национален протест на 13 януари и да поиска оставката на регионалния министър Петя Аврамова. След срещата стана ясно, че протест засега няма да има, което означава, че и искането за оставката на регионалния министър отпада.

Според Арабаджиев, предложените от тях цени са реалистични, още повече, че България е и транзитна държава, което също носи приходи. „Трябва да се даде глътка въздух за българските превозвачи на вътрешния пазар", каза изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи. По неговите думи, държавата умишлено е занижила данните, с които е правила изчисленията за тол системата, а реалистичните данни са за по-голям километраж на превозвачите, откъдето ще бъде компенсирана и разликата между по-високите и по-ниските цени на тези такси. „Искаме тол системата да заработи от 1 март, но с цени, които са адекватни за българския пазар и транспорт и да са адекватни към състоянието на пътната мрежа", подчерта Арабаджиев.

Ще търсим ли сметка от Световната банка

Възниква и още един важен въпрос, който в същото предаване на БНР постави бившият транспортен министър Петър Мутафчиев и в момента председател на Балканския форум за транспорт и инфраструктура. Той поздрави превозвачите с „победата" от петък, въпреки че тя няма да реши проблемите на българските пътища и припомни, че таксите на превозвачите и тези от разчетите на Световната банка рязко се разминават. Затова той попита проф. Олег Асенов дали ще си искаме обратно парите, платени на Световната банка за скъпо платената консултантска услуги. Според различни източници, договорът за разработване на методика за тарифите на тол системата е на стойност 5.9 млн. лева.

„Ако приемате за истина данните на превозвачите, вие ще заведете ли дело срещу Световната банка за това, че са ви заблудили в таксите, защото там има такси от 33-39 стотинки на километър, даже 90 стотинки за определен тип камиони. Ще поискаме ли тези пари, които са на данъкоплатците, да се върнат обратно на държавата?", попита Мутфачиев проф. Олег Асенов.

По думите на Мутафчиев, след като правителството е приело тарифите на превозвачите, това означава, че Световната банка не е била точна в прогнозите и тя е заблудила българското правителство. „Надявам се, че това не е така, но с твърденията от диалога от петък нещата вървят в тази посока - ако с 11 стотинки успеем да направим тези приходи, които твърдят превозвачите", каза Мутафчиев.

Още по темата:

Вече се тестват маршрутните карти за камиони и автобуси за тол системата

Тол таксите за масовия тежкотоварен трафик ще са от 4 до 7 ст. на километър

ТОЛ системата технически е подготвена, 1 март е крайния срок за старт