Снимка: БГНЕС

България е в компанията на още осем страни-членки на Европейския съюз, сред които Германия и Франция, които не са представили пред Европейската комисия (ЕК) плановете си за енергетиката и климата, които смятат да приложат, за да намалят газовете с парников ефект до 2030 г., съобщават агенциите „Франс-прес" и „Ройтерс".

Деветте страни: Франция, Германия, Испания, Ирландия, България, Люксембург, Румъния, Словения, както и Обединеното кралство, което излезе от ЕС миналата седмица, е трябвало да представят до края на 2019 г. окончателните си планове, за да улеснят прилагането на ангажиментите, поети от ЕС в рамките на Парижкото споразумение за климата. Досега 19 страни от ЕС са представили националните си планове, според еврокомисаря по енергетиката Карди Симсон.

Според източниците от ЕК, на които се позовават агенциите, писмото до съответните министри на 9-те страни е изпратено тази седмица от заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс и от естонката Кадри Симсон. В писмото се подчертава, че е важно тези планове да бъдат представени бързо на ЕК.

Целите за 2020 година

Първият пакет от мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката беше договорен през 2008 г. и в него бяха определени целите до 2020 година:

- намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % (в сравнение с 1990 г.);

- увеличаване на дела на възобновяемата енергия до 20%;

- повишаване на енергийната ефективност с 20%.

За да постигне тези цели, ЕС разработи и впоследствие реформира схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), която има за цел да намали емисиите на парникови газове, по-специално от енергоемки отрасли и електроцентрали. В секторите на сградния фонд, транспорта и селското стопанство са определени национални цели за емисиите като част от Регламента за разпределяне на усилията.

Според информационния портал на Европейската комисия, тези цели са преизпълнени още през 2017 година, когато е отчетено, че емисиите на парникови газове са били намалени с 22 %, т.е. с 2% над първоначалната цел от 20 %.

Целите до 2030 година

Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. беше представена от ЕК на 22 януари 2014 г. и нейната цел беше да постави началото на обсъждания за това как да продължи развитието на тези политики след изтичането на срока на настоящата рамка за 2020 г.

По-специално, рамката предлага следните действия:

- поемане на ангажимент да продължи намаляването на емисиите на парникови газове, като се определи цел за намаляване с 40% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.;

- определяне на цел процентът на енергията от възобновяеми източници да достигне поне 27% от енергийното потребление, като държавите членки запазят гъвкавост по отношение на определянето на националните цели;

- постигане на по-добра енергийна ефективност чрез евентуални изменения на директивата за енергийна ефективност;

- реформа на схемата на ЕС за търговия с емисии, като се включи резерв за стабилност на пазара;- ключови показатели - относно цените за енергия, диверсификацията на доставките, междусистемните връзки между държавите членки и технологичното развитие - с оглед измерване на напредъка към по-конкурентна, сигурна и устойчива енергийна система;

- нова рамка за управление и докладване от страна на държавите членки, основана на националните планове, координирани и оценявани на равнището на ЕС.

Целите на председателя на Европейската комисия

След като пое председателството на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен обяви, че едни от трите основни стълба в работата на Комисията ще бъдат промените в климата, а другите два - технологиите и демографските характеристики, които „преобразяват нашите общества и начина ни на живот".

Относно климата Фон дер Лайен поиска още по-голямо намаляване на парниковите газове иска да постигне още повече и визира намаляване от 40% (както е според целите за 2030 г.) на 50% и даже на 55%. Тя се надява да може да убеди страните-членки да приемат тези цифри през лятото, за да има време да се ревизира европейският ангажимент преди следващата международна конференция за климата, която ще се проведе в Глазгоу в края на 2020 г.

Кашлица от високоговорител посрещна депутатит пред парламента

Писмото на Европейската комисия съвпадна с протеста на активисти на „Грийнпийс" в България, които посрещната пред парламента депутатите облечени като бели дробове силна кашлица кашлица, пусната по звукова уредба. Демонстрантите бяха и с маски срещу мръсния въздух.

Чрез протеста си активистите целят да покажат на народните представители, че искат чист въздух и възобновяема енергия за България. Те са категорични, че докато политиците губят време и не предприемат действия за развитие на сектора към възобновяема енергия, въглищните електроцентрали в България се ориентират към изгаряне на отпадъци. Това от своя страна крие дори по-големи рискове за здравето на хората, тъй като съоръженията не са предвидени за това.

През последните години правителството води политика, която противоречи и на икономическата логика, и на усилията за подобряване на качеството на въздуха в страната. Цели населени места, които се намират около замърсяващи въглищни електроцентрали, са редовно задимявани,  казват демонстрантите пред Дарик радио.

Те твърдят, че хората от Перник, Гълъбово, Големо село и други населени места се оплакват от задушлив дим и сажди, посипали се по коли и домове. Изгарянето на въглища е един от основните причинители на замърсяване на въздуха в България, заявяват от „Грийнпийс" - България.

Още по темата:

Кои са най-добрите градове за живеене в света

Шест съвета на Бил Гейтс за борба с климатичните промени

Къде eмигрантите живеят най-добре