Снимка: Pixabay

Последната справка на Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), която беше преименувана на 8 октомври 2019 година (бившата Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол), показва, че приватизатори на държавна собственост дължат над 1.1 млрд. лв. по сключени сделки, по които те не са се издължили докрай. Нередности има по общо 1100 сделки. Това стана ясно, след като вчера, 12 февруари, главният прокурор Иван Гешев възложи на ДАНС да направи пълна проверка на целия приватизационен процес.

Ето как определи искането на главния прокурор финансовият министър Власлав Горанов: „Колкото повече се знае за приватизацията и за тази част от българския преход, която според него може да се окачестви като частично неуспешна, толкова по-добре." По думите на министъра, проверка, която ДАНС ще извърши ще осветли начина, по който беше извършена приватизацията.

„Не съм юрист, за да мога да преценя дали сделки, случили се преди толкова много години да бъдат преразглеждани, по-скоро отговорът би трябвало да е не, но ако се знае истината за прехода и специално в частта приватизация, ще се дадат отговори на много въпроси, които се задават от обикновените граждани", подчерта пред журналисти в парламента Владислав Горанов.

Какво ще проверява ДАНС

Всички приватизационни сделки ще бъдат проверени - от подписването на договора, през неговото изпълнение и последващия контрол. Възложено е да се провери и събирането на неустойки и банкови гаранции в случаите на неизпълнение на договорите.

Пред медиите говорителят на главния прокурор обясни, че проверката ще обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства. Това означава, че ДАНС трябва да проверят над 5200 приватизационни сделки от 1993 до 2018 г., които са извършени по три основни направления на приватизацията - касова, масова и работническо-мениджърска. Веднага се появиха и коментари, че това е работа за поне две години.

Подробно ще бъдат проверени сделки, при които големи предприятия са продадени на ниска цена, но в договора купувачът се е задължил да изплати натрупани дългове за стотици милиони. В последствие обаче, тези предприятия са ликвидирани или фалирани. По думите на Сийка Милева, говорител на главния прокурор, ДАНС следва да установи събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции, в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение.

Освен това, ДАНС трябва да установи и дали при неизпълнение на приватизационни договори са предприемани действия по развалянето им. Възложено е да се провери как е осъществяван следприватизационния контрол, дали е проверявано изпълнението на договорите за приватизация. „Следва да бъдат анализирани и Одитните доклади на Сметната палата, както и какви действия са били предприети във връзка с дадените от тях указания", подчерта Сийта Милева.

Главният прокурор е разпоредил още, ако бъдат установени данни за престъпления, веднага да бъдат образувани досъдебни производства и да не се чака окончателното приключване на проверката на ДАНС.

„В случай, че бъде установено, че е изтекла законовата давност, Прокуратурата на Република България има за цел да уведоми българското общество за целия приватизационен процес и нанесените щети от него", подчерта говорителят на главния прокурор.

По отношение на масовата, както на РМД приватизацията, ще бъдат проверени и последващите повишения на капитала, с които са ощетени притежателите на по-малък брой акции. Това се прави, заради многото случаи, в които хората са се включили в масовата или РМД приватизация, а след това са се оказали без дялове в приватизираните предприятия. Не са малко и случаите, при които държавата е продавала на една цена, а няколко години по-късно тези предприятия са препродадени на три-четири пъти по-висока.

27-годишна равносметка

От 1993 до 2018 г. са сключени 5282 приватизационни сделки. Приходите и общият финансов резултат от тях са за 18 милиарда 695 млн. лв., от тях 7.2 млрд. лв. са под формата на договорени инвестиции, показват обобщените данни на АППК.

Най-много раздържавени активи има в промишлеността - 31%. Следват: търговията 22%(), земеделието и горите (11.8%), строителството и туризма (10%), транспорта (7.3%) и енергетиката (3.8%).

66% от всички държавни активи са приватизирани. Над 50% от сделките са осъществени само в две години - през 1997 (27.8%) и 1999 (25.6%).

Знаковите сделки на прехода, според справката на БНТ са: маталургичният комбинатът "Кремиковкци", Авокомпания "Балкан", "БТК", ТЕЦ "Бобов дол", "Нефтохим", "Параходство БМФ", "Арсенал" и "Булгартабак".

"Кремиковци" е приватизиран за 1 долар през 1999 г. Толкова са дадени за акциите му, но приватизаторът се задължава да покрие разходи и задължения на комбината за 544 млн. щ. долара.

Законът за приватизация и следприватизационен контрол е променян над 30 пъти.

Неизрядни купувачи

има по над 1100 сделки, показват още данните на АППК. От агенцията уточняват, че за неизпълнение се начисляват предвидените в договорите санкции, а когато купувачите не са ги изплатили доброволно, са завеждат съдебни дела, по които се дължат 1.1 млрд. лв.

Не са спазени и ангажименти за запазване на общо 91 896 работни места.

Просрочениете задължения по изплащане на разсрочената част от цената и начислените върху тях неустойки и лихви е за над 129 млн. лева и повече от 47 млн. долара.

Кой подкрепя ревизията на раздържавяването

Последва пълна подкрепа от страна на парламентарно представените партии и някои работодателски организации.

„Откакто сме в НС непрекъснато поставяме въпроса,че държавата беше ограбена и всички, които ограбиха държавата непрекъснато говорят за бедните хора, за това, че няма пенсии. За да има справедливост, това което прави в момента главният прокурор смятам, че е съвсем правилно", каза пред журналисти заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.

Според лидера на левицата Корнелия Нинова, БСП поздравява главния прокурор за тази инициатива, за да може „най-накрая истината за прехода да излезе наяве", да има справедливост и да се носи отговорност.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ приветства идеята на прокуратурата, въпреки че през различните години са действали различни закони. „Но от друга страна обществото иска да знае всичко за приватизацията и е правилно", допълни Карадайъ.

Като свеж вятър, повял откъм прокуратурата, определи идеята и поздрави главния прокурор заместник-председателят на Народното събрание и лидер на НФСБ от Обединените патриоти Валери Симеонов. „Най-после да се изнесе истината за тези престъпни приватизации, които са извършвани в угода на политически поддръжници, политически съдружници и т.н.", каза Симеонов.

Според Десислав Чуколов-независим депутат, от 2005 г. „Атака" предлага тази точка от програмата на неговата партия за ревизия на приватизационните сделки, на всички главни прокурори, на всички парламенти. „Затова се радваме сега, че тази инициатива е подета и се надяваме всички, които са нарушили закона да отидат при министъра на ВМРО Нено Димов в ареста", подчерта Чукалов.

Официална позиция от Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която членуват БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ, все още да няма, но председателят на Българската траговско-промишлена палата Цвенан Симеонов каза, цитиран от Агенция „Фокус": „Не сме направили оценка какво ще струва на държавата, но всяко действие, изхождайки от позицията на БТПП, което ще бъде в борба с корупцията, заслужава внимание и подкрепа."

Още по темата:

Експерти: Ето как може да се появи нова вълна на БФБ

Държавни имоти над 10 000 лева ще се продават само през електронна платформа