Снимка: БГНЕС

Идеята на бизнеса първите три дни да се плащат от държавата, а не от работодателите, както е сега, отново се появи на дневен ред, преди темата да бъде обсъдена на Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), датата за който все още не е определена, макар че на сайта на Министерския съвет за консултативните съвети в частта му за НСТС е записано заседание за 14 февруари, но без дневен ред и никаква допълнителна информация.

Нека припомним, че четирите национално представителни работодателски организации - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП - обявиха, че няма да влизат в заседания на НСТС, докато в дневния ред на Съвета не бъде включена темата за фалшивите болнични. Против държавата да изплаща болничните беше предишния социален министър Бисер Петков и синдикатите, които смятат, че това „означавало още 200 милиона лева дефицит в осигурителната система".

Равносметката

По повод заканата на бизнеса, на заседанието си на 16 януари правителството одобри анализ на причините за нарастването на изплатените парични обезщетения по болнични листове. От него стана ясно, че за периода 2010-2018 г. разходите за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са нараснали от около 253 млн. лв. до малко под 463 млн. лв. Това е ръст от 83.2%. В резултат, делът на разходите за този вид обезщетения от брутния вътрешен продукт са се увеличили от 0.34% през 2010 г. до 0.42% през 2018 г.

След правителственото заседания социалният министър Деница Сачева обяви, че според анализираните данни най-много болнични листове по време на коледните и новогодишните празници са представени от служители, заети в бюджетните предприятия. Като цяло обаче, по думи на Сачева, броят на болничните за трите непочивни дни между празниците (23, 27 и 30 декември) е по-нисък спрямо останалите дни от месеца. „В броя на издадените болнични няма особено увеличение спрямо миналата година", подчерта Сачева.

Позицията на държавата

След проблемите с майките на децата с увреждания от организацията "Системата ни убива",които поискаха оставката на социалния министър, Деница Сачева намери време и за болничните. В парламента пред журналисти тя обясни позицията на ръководеното от нея социално министерство преди заседанието на НСТС.

Държавата отказва да плаща първите 3 дни болнични, но предлага пакет от мерки, за да се спрат злоупотребите. Ако хората взимат болнични, без да имат нужда, или работодателите злоупотребяват с тях, не виждам как мярката с прехвърлянето на средства от работодателите към държавата ще реши проблема, обясни социалният министър. Тя подчерта, че това би струвало 200 млн. лв.на държавата, които могат да се инвестират в конкретни политики.

МТСП ще предложи мерки, които да бъдат обсъдени на тристранката, но според източници на ведомството, те са свързани с повишаване на ефективността на контрола и взаимодействието между Министерството на здравеопазването, НОИ и службите по трудова медицина. Предлага се формирането на комисии, когато трябва да се извършат по-сериозни и по-големи проверки, в които да има представители на национално представителните организации на работодателите и на синдикати.

Позицията на лекарския съюз

Българският лекарски съюз (БЛС) подкрепя искането на бизнеса първите три дни да се плащат от този, който „прибира порите от осигуровките", обяви в интервю за БНР зам.-председателят на съсловната организация д-р Николай Брънзалов. Общопрактикуващите лекари смятат, че темата с „фалшивите болнични" се преекспонира. Освен това, лекарите не са съгласни с временната кризисна мярка отпреди десет години работодателят да поема първите три дни от болничните, която е останала постоянна.

„И съответно, когато трябва да ползват тези благинки, които са плащали, за да могат да ги ползват, не е редно пак да се дават от работодателя, защото той пропорционално заедно с работника вече си е дал въпросните средства", подчерта д-р Николай Брънзалов и обяви, че БЛС застава срещу извода по повод дискусията кой да плаща първите три дни, че „ докторите издават „фалшиви болнични".

От съсловната организация смятат, че работодателят може да получава информация по електронен път от НОИ за издаден болничен, а службите по трудова медицина да контролират дали съответният работник се лекува.

По повод статистиките, д-р Николай Брънзалов се позова на данни на БЛС, че най-много болнични се издават във фирмите с персонал до 9 души и в такива над 500. "В тези, които са над 500, по понятни причини много повече ще има заболели хора, но какъв работодател ще бъда аз, след като имам 9 човека служители и не знам какво се случва с тях, че 5 са ми се разболели? А в същия момент имам договор със служба по трудова медицина, на която една от функциите е да види защо в тая фирма има по-голяма заболеваемост", обясни зам.-председателят на БЛС.

„Не приемаме израза "фалшив болничен лист". Досега поне аз, а пък не знам и някой от моите колеги да го е видял как изглежда. Взе да се повтаря този израз и хората започнаха да свикват с него", допълни д-р Брънзалов.

По неговите думи, еднолично никой - било то човек или организация, не може да определи дали даден болничен лист е „фалшив", ако той не кореспондира директно със здравословното състояние на пациента. „Лекарят няма нищо общо с последващия контрол за това какво прави пациентът, след като излезе от кабинета му, категоричен беше той.

Заместник-председателят на БЛС се позова и на становището на общопрактикуващите лекари, което се базира на статистика. Заболеваемостта нараства с възрастта. За повишаването на заболеваемостта у нас има обективни причини - застаряващото население. Най-много болнични се издават не по празниците, а в периода на сезонния грип - през януари и февруари.

Какви мерки предлага дървата

Новите мерки и анализа на болничните, които държавата в лицето на МТСП е подготвила и ще се обсъдят на тристранка, когато и да се проведе заседанието по темата за болничните листове. Сред тях са глоби за хората в болнични, които не спазват предписания от лекаря режим, или пътуват в чужбина. Освен това те ще връщат пари за болничните, които са получили от НОИ. Служители от здравните инспекции, НОИ и РЗОК ще правят планови и внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение. Това ще може да става и по сигнали от шефовете, но и от гражданите.

Гранична полиция пък ще има достъп до базата данни с болничните и така веднага ще може да подава сигнали до НОИ, ако болен напуска страната. Предлага се и лекарите да изписват по-кратки болнични, както в края на 2019 г. предложи бившият социален министър Бисер Петков.

От 30 на 20 дни се намалява продължителността на временната неработоспособност с болничен от лекарска комисия. И от 180 на 120 дни без прекъсване. След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването ще се ходи на ТЕЛК.

Личният лекар пък ще изписва до 7 вместо 14 дни непрекъснат отпуск по болест. Ако болният не оздравее, ще трябва пак да отиде до кабинета на личния лекар. За една година пък джипито ще има право да ни предписва едва до 20 дни.

Още по темата:

Болничните асоциации отрекоха обвиненията за финансови злоупотреби

Как да се изплащат болничните скара синдикати и работодатели

Колко губят държавата и бизнесът от фалшивите болнични