Снимка: EPA/БГЕНЕС

Европейската комисия съобщи вчера в късния следобед на сайта си, че е одобрила временна правна рамка за гъвкавост по отношение на държавната помощ в условията на епидемията от болестта COVID-19. В аргумента за нейното приемане се посочва, че временната рамка отчита, че икономика на ЕС изпитва сериозни смущения. За да противодейства на това, ЕК предвижда пет вида помощи:

1. Преки безвъзмездни средства, отделни данъчни предимства и авансови плащания - държавите в ЕС ще могат да създадат схеми за отпускане на до 800 хил. евро на дружество за справяне с неотложни нужди от ликвидност;

2. Държавни гаранции за банкови заеми, изтеглени от дружества - държавите ще могат да дават гаранции, за продължат банките да предоставят заеми на клиентите;

3. Субсидирани бюджетни заеми за дружества - държавите ще могат да предоставят заеми с изгодни лихви за дружествата. Тези заеми могат да помогнат на предприятията да покрият непосредствените оборотни средства и инвестиционните нужди;

4. Предпазни мерки за банките, които насочват държавната помощ към реалната икономика - някои държави възнамеряват да допълнят съществуващите кредитни възможности на банките и да ги използват в подкрепа на малките и средните дружества. Рамката предвижда такава помощ да бъде определена за пряка за клиентите на банките, а не за самите банки, като се дават насоки как да се осигури минимално нарушаване на съревнованието между банките;

5. Краткосрочно застраховане за експортни кредити - Рамката въвежда допълнителна гъвкавост, като дава възможност за осигуряване на краткосрочна застраховка за експортни кредити от държавата, когато е необходимо.

Какво се прави в България

Четвъртата мярка вече е задействана в България. Вчера, БНБ обяви, че ще предостави на търговските банки в България допълнителни средства в размер на 9.3 млрд. лева, които да се използват в три направления:

- Капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1.6 млрд. лв.

- Отменяне на предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0.7 млрд. лв.

- Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки.

Вижте още: БНБ прилага пакет мерки за 9.3 млрд. лв. във връзка с пандемията

По другите мерки, предвидени от Брюксел, ще бъдат включени в извънредния Закон за мерките по време на извънредното положение (ЗМВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който беше приет на първо четене в сряда, 18 март, и се гледа на второ четене днес, 20 март.

Вижте още: 5% отстъпка за данък сгради и подаването на данъчни декларации до 30 юни

Бизнесът не е съгласен с някои предложения

внесени между първо и второ четене. В обща декларация Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) категорично се противопостави на идеята на председателя на парламентарната комисия Менда Стоянова и депутати от ГЕРБ за авансови вноски за корпоративен данък, които да са на база на данъчната печалба, декларирана за 2018 г.

„Така предлаганият режим не отразява реалната икономическа ситуация и очакваните резултати за текущата година в условия на рецесия. Да се предлага бизнесът да плаща данък върху нещо, което не съществува, е абсурд", категорични са от АОБР.

Пред Нова телевизия Васил Велев, председател на АИКП, каза, че предложението за служебния авансов данък е едно от най-неудачните. „Във всички държави правителствата вливат ликвидност в икономиката. Това предложение е точно обратното - икономиката да кредитира държавата. Тоест, данъците върху печалбата трябва да се внасят авансово. Компаниите знаят каква е приблизителната печалба и авансово правят такива вноски. След това, ако има разлика, тя се доплаща", обясни Велев.

Синдикатите също не приемат някои мерки за извънредното положение

В интервю за телевизия Bulgaria on Air президентът на КТ „Подкрепа" преди два дни предложи средствата за заплати, които държавата ще дава за фирмите, изпитващи затруднения в условията на извънредно положение, да се превеждат директно по сметки на работниците. В една от мерките е предвидено държавата да предоставя на фирмите, които изпитват затрудния или са принудени временно да преустановят дейността си, 60% от сумата за заплати, за да бъдат съхранени работни места.

"Убеден съм, че ще има работодатели, които биха се изкушили да постъпят по друг ред с тези средства. Рисковете за работниците са да останат без работа, без заплата, да се разболеят - ситуацията е уникална", отбеляза Димитър Манолов.

Той препоръча за по-голяма гъвкавост при прилагане на мерките. По думите му, мерките ще трябва да се поправят в хода на приложението им заради динамичната ситуация, в която се намираме.

Решения съобразени с Европейската комисия

Позицията на работодателите беше изразена преди Европейската комисия да обяви временна правна рамка за гъвкавост по отношение на държавната помощ. Затова най-вероятно ще има корекции, както по отношение на ЗМВИП, така и на другите мерки в подкрепа на икономиката от страна на правителството.

В съобщението на Европейската комисия се подчертава, че заради ограничения размер на бюджета на ЕС, основният отговор ще дойде от бюджетите на държавите. В същото време се посочва, че временната рамка ще спомогне за целенасочена подкрепа за икономиката, като ограничи отрицателните последици за единния пазар.

Философията на временната рамка

Предложената от Брюксел рамката включва защитни мерки, като свързва субсидираните заеми или гаранции за бизнеса с мащаба на тяхната икономическа дейност, като се основава на разходите им за заплати, оборота или ликвидността и използването на бюджетна подкрепа за оборотен или инвестиционен капитал.

Временната рамка допълва останалите възможности на разположение на държавите за смекчаване на социално-икономическото въздействие от епидемията, според правилата на ЕС за държавната помощ. ЕК даде възможност на държавите да предприемат действия в полза на дружествата, например с отлагане на плащането на данъци или насърчаване на временна заетост. Държавите могат също да предоставят обезщетение на дружествата за претърпени вреди от епидемията.

До кога ще действа временната рамка

От съобщението на Еврокомисията става ясно, че допълнителната гъвкавост ще важи до края на декември 2020 г. и преди тази дата ЕК ще прецени дали рамката да бъде разширена. Държавите могат незабавно да предприемат мерки за подкрепа на всички дружества, като субсидии за заплати, спиране на плащанията на корпоративни и данъци и ДДС, или на социални осигуровки.

Държавите могат да предоставят финансова подкрепа пряко на потребителите, например за отказани услуги, които не се покриват от съответните дружества. Държавите имат правото да обезщетят пряко вредите, причинени от извънредни събития, като епидемията от COVID-19, включително за въздухоплаването и туризма, се посочва в съобщението.