Снивка: Кадър от предаване на Нова телевизия
Можем да генерираме дълг, но това е мярка, към която да не прибягваме автоматично. Най-важното за нас е да покрием всички хипотези в тази ситуация. Това каза в сутрешния блок на Нава телевизия вицеприемиерът Томислав Дончев. За подобна възможност, държавата да прибегне до теглене на заеми спомена и премиерът Бойко Борисов във вторник следобед при представянето на мерките, които правителството ще предприеми, за които ще бъде използван финансов ресурс от 4.5 млрд. лева.
"Ако трябва и дълг ще направим, но когато сме похарчили парите. Засега не виждам защо да задължавам следващото поколение", обяви Борисов и допълни: „Ако се стегнем, спокойно месец и половина - два ще издържим."
Според приетия Държавен бюджет за 2020 година правителството може да изтегли държавен дълг в размер на 2.2 млрд. лева, вкл. и на международните пазари. Досега от проведените 4 аукциони с ДЦК са привлечени 800 млн. лева, показва справка от сайта на Министерство на финансите. Остават още 1.4 млрд. лева.
Томислав Дончев представи някои от мерките
които ще предприеме правителството, като обърна специално внимание на средствата, които се дават на Българската банка за развитие (ББР) в размер на 500 милиона лева за капитализация на банките, за да могат при неплатени вноски на съкратени от работа хора „да не им разпродават веднага къщите".
„Надявам се в следващите дни търговските банки да кажат какви ще бъдат нивата им на гъвкавост - да ви дадат шанс да дишате, да пропуснете една или две вноски", обясни вицепремиерът. По думите му всички трябва да проявят гъвкавост в тази ситуация, държавата е редно да помогне. „Парите, които пренасочваме, са 500 милиона, но при нужда ще стигнат милиард", уточни Томислав Дончев. По неговите думи като мултипликационен пазарен ефект банките реално мое да ползват до 2.5 млрд. лева.
Търговските банки ще поучат и 200 млн. лева, които са предвидени за гаранции за безлихвени заеми до 1500 лв. за хора, пуснати в неплатен отпуск от фирмите си. Сумата ще бъде предоставена на ББР, от която търговските банки ще я получат.
Кои са най-неотложните мери
В началото на интервюто си Дончев представи най-неотложните мерки, които са „абсолютен приоритет за здравето на хората, които са но първа линия". Определени са 50 милиона лева чрез препрограмиране на оперативни програми за закупуване на маски, защитни облекла, очила и други предпазни средства, включително и нови респиратори (апарати за обдишване). Осигурени са допълнителни средства и за повишаване с 1000 лева на месец на възнагражденията на медицинския персонал, които са на първа линия и се занимават с болни от коронавирус, както и служители на Районните здравни инспекции (РЗИ).
Финансира се и увеличаване на капацитета на службите за домашен патронаж, за да не излизат възрастните хора навън и някой трябва да им носи храна, вода и т.н. Дончев направи уговорката, че това са само първата вълна спешни мерки, а впоследствие ще се мисли и за още. "Това са мерки, които на първия етап са напълно достатъчни", подчерта той.
Следващият пакет от мерки са икономически
тъй като по думите на Дончев, след здравната криза ще трябва да се справим с икономическата криза. На уточняващ въпрос дали ще има нови средства, освен обявените 4.5 млрд. лева, вицеприемиерът отговори: „В зависимост от ситуацията и никой не бива да смята, че кризата ще премине бързо, и прехода ни в планината ще е двуседмичен. Затова не е редно да изяждаме храната си на втория ден, например", каза Дончев и допълни, че това са мерки, които на първия етап са напълно достатъчни (виж по-долу какво обяви премиерът на брифинга във вторник).
"Няма да откажем което и да е предложение", каза Томислав Дончев за идеите на бизнеса относно икономическите мерки и създаването на икономически щаб. Той допълни, че има екип, който обработва всяко подадено предложение, но форматът е Националният съвет за тристранно сътрудничество, който е органът за вземането на тези решения.
"Парите в бюджета са взаимноспомагателна каса и ако не внасяме пари, няма как да харчим", каза в заключение вицепремиерът, попитан какво да правят фирмите, които вече са платили корпоративния данък, след като срокът е удължен заради извънредното положение. По думите на Дончев, за онези, които вече са си платили, няма обратен ход.
Ето и фанансовото обезпечение на мерките, представени от премиера Борисов
На следобедния брифинг във вторник премиерът представи мерките, които предприема правителството, след като беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Ето и финансовото покритие на обявените от правителството спешни мерки, чиито сбор не е обявената сума от 4.5 милиарда лева:
- 500 млн. лв., с които ще бъде увеличен капиталът на Българската банка за развитие (ББР), за да поема гаранции по заеми за бизнеса. Борисов обясни, че с тях ще могат да се гарантират кредити за 2.5 млрд. лв. И ако трябва ще капитализират управляваната от Стоян Мавродиев финансова институция.
- 200 млн. лв., които са предвидени за гаранции за безлихвени заеми до 1500 лв. за хора, пуснати в неплатен отпуск от фирмите си, които според Борисов ще се получават от търговските банки, но ще се гарантират от Банката за развитие.
- 1 млрд. лв., които ще отидат за помощи за запазване на работните места. При тази схема, която още не е приета от правителството държавата ще плаща 60% от заплатата на заплашените от освобождаване служители, а техните работодатели - 40%. Бизнесорганизации вече възразиха срещу конкретните формулировки след като видяха проекта на постановлението.
- 50 млн. лв. за помощи за най-бедните пенсионери за Великден. Такава сума по традиция се отпуска за бюджета за всяка Коледа и Великден.
- 500 млн. лв. за допълнителни разходи за заплати в Министерството на здравеопазването, МВР и Министерството на отбраната заради допълнителната работа сега. Тази сума премиерът съобщи отделно от общата от 4.5 млрд. лв. и вероятно тя не е в нея. Той прогнозира, че разходите за извънреден труд ще растат още.
- 600 млн. лв., които сега няма да влязат в бюджета, защото са от данъците на бизнеса и хората и плащането им е удължено до края на юни. Тези пари ще останат у бизнеса и хората, допълни финансовият министър Владислав Горанов. Ако са в сметката, те намаляват общата сума, която се разпределя реално.
- 20 млн. лева допълнително за социален патронаж.
Още по темата:
Как ще спасява летния сезон Министерството на туризма
9 забрани и ограничения в новия закон за мерките при извънредното положение
Какво се прави срещу спекулата с цените
EUR | 1.955830 |
USD | 1.882420 |
GBP | 2.357420 |
CHF | 2.103720 |