За, или против Еврозоната? Попитахме нашите читатели. И те не бяха категорични в мнението си. Дори напротив...

Точно половината, или 50.86% от участвалите в анкетата на Infostock.bg не подкрепят предложението за влизане на страната ни в Еврозоната. В онлайн-анкетата на сайта ни, взеха участие 1 215 души.

С малко повече тежест, като причина за негативния вот, натежава мнението на потребителите, че ще станем по-уязвими на проблемите в Еврозоната, при потенциално присъединяване на страната ни. Този отговор е посочен от 27.65% от анкетираните.

Другата посочена основна причина за нежелание да се присъединим към Еврозоната бе - потенциалното поевтиняване на лева, което да инициира силна инфлация. Този отговор е бил избра от 23.2% от анкетираните.

Подкрепяте ли влизането на България в Еврозоната?

32.02%   Да, понеже банковата ни система ще стане по-устойчива на сътресения
11.69%   Да, понеже това е важна стъпка към приемането ни в Шенген
23.21%   Не, понеже българският лев може рязко да обезцени
27.65%   Не, понеже ще станем по-уязвими на проблемите в Еврозоната като цяло
5.43%   Не мога да преценя

Както се вижда от отговорите на анкетираните, идеята за влизане в Еврозоната се подкрепя от 43.7% от участниците. Или под половината. Има и 5.4%, които не могат да преценят и да заемат една от посочените позиции.

Иначе, като най-сериозен мотив за влизане в Еврозаната, потребителите са посочили факта, че така банковата ни система, ще стане по-устойчива на сътресения. Този отговор е даден, като причина за подкрепяното присъединяване от 32% от анкетираните. А този аргумент за съжаление, може да е особено актуална тема в текущата среда на световна пандемия.

Около 11.7% от анкетираните, обясняват своя позитивен вот с факта, че влизането ни в Еврозоната е важна стъпка към приемането ни в Шенген. Предвид на текущата ситуация обаче, на световна пандемия и двете неща, най-вероятно няма да са скоро на дневен ред. ЕС и България, имат в момента много по-належащи неща, за които да мислят.

Как ще ни се отрази потенциалното присъединяване към Еврозоната?

Еврото, или така наречената единна валута, се използва като основна валута общо от 338 милиона европейци, в 19 страни членки на ЕС.

Освен България, другите страни членки на ЕС, които все още не са въвели еврото, като основна валута, са - Хърватия, Чехия, Дания, Унгария, Полша, Румъния, Швеция и Великобритания, която е на път да се „разведе“ с ЕС.

Разбира се, като основен мотив за това посочените страни да не прибягват към такава мярка и да ползват собствени валути, е фактът че не искат да се лишат от фискалната и монетарната си независимост. България обаче, отдавна се е лишила от тази си независимост (по точно от момента, в който фиксирахме лева към еврото).

Зaceгa България покрива минималните критерии за въвеждане на единната валута, благодарение на обвързания към еврото курс на лева, ниската инфлация и добрата форма на публичните финанси, се казва още в анализа на Rеutеrѕ.

Въпросът вече не опира само до това дали ще ни приемат, а как приемането на страната ни ще се отрази върху стандарта на живот на българите?

Сега ще разгледаме именно потенциалните ефекти от влизането на страната ни в рамките на Еврозоната.

Еврозоната не е място за бедни държави?

Едно от основните притеснения на някои икономисте е, че Еврозоната не е място за бедни държави. Защото въвеждането на еврото, не рядко е съпътствано със съществено повишение в цените, най-малко заради психологическия ефект, макар и това да не се отразява от статистиката.

А сериозна инфлация в страната ни, може да въздейства неблагоприятно върху стандарта на живот на българите.

Поводи за опасения се дават и от факта, че инфлацията в страната ни, вече поема сериозно нагоре и без да сме в чакалнята за въвеждане на единната валута, като официална такава. Силното поскъпване на горивата през последните месеци, правят така, че инфлацията се насочва трайно към психологическата граница от 3%.

Иначе за това какво можем да очакваме, при отказване от лева и въвеждане на еврото като официална валута, можем да се насочим към случилото се в Гърция и Португалия, две от най-бедните страни на Еврозоната, при присъединяването им. Разбира се трябва да имаме и едно наум, защото страната ни е далеч зад тези две държави , като стандарт на живот.

Присъединяващите се страни се облагодетелстват от макроикономическа стабилност и повече вътрешни инвестиции. Може да се каже обаче, че страната ни е стабилна по отношение на макроикономическата среда. По въпроса за вътрешните инвестиции, въпроса тепърва предстои да се изяснява. При всички положения обаче, това е едно направление, по което можем да очакваме позитивно въздействие.

От какво ще трябва да се откажем обаче, срещу тази потенциална „по-голяма стабилност и инвестиции“?

От независима монетарна политика (от която така или иначе, вече сме се отказали). По-големият проблем е свързан с опасността от инфлацията и потенциалното намаляване на стандарта на живот, следствие на нея.

Нека да разгледаме какво се случва в Португалия след влизането на страната в Еврозоната през 1999-та година?

През 2013-та година, или 14 години по-късно, Португалия не се представя по-добре спрямо средния стандарт на живот в Еврозоната, отколкото през 1999-та година. Нещо повече, страната е изпреварена от някои нови членки на ЕС, които са били далеч по бедни през 1999-та година и които не са въвели еврото. Разбира се, много е трудно да се направи оценка, до каква степен факторите за изоставане на Португалия не са типични местни фактори и свързани с липса на реформа, или се предопределят от членството в Еврозоната…

През 1999-та година БВП на човек от населението в Гърция и Португалия е било около 70% от средното в Еврозоната. Испания е била с БВП малко над 80%. През 2013-та година БВП на човек от населението в Гърция и Португалия вече е под 70% от средното.

За сравнение, БВП на човек от населението на някои от новите страни членки, присъединили се към ЕС през 2004-та година, като Полша и Словакия (член на Еврозоната от 2009-та година), са били съответно 42 и 43% от средното за Еврозоната.

Само девет години по-късно – през 2013-та година, тези стойности са били вече съответно 65 и 72%.

Какви са ползите от въвеждането на еврото, като официална валута?

Част от ползите от присъединяването към Еврозоната, е възможно да се усетят още докато сме в така наречената „чакалня“. Caмaтa пoдгoтoвĸa зa eвpoтo щe oзнaчaвa cтимyл зa ycĸopeнo извъpшвaнe нa отлагани реформи в много сектори.

В последствие, се очаква пpиcъeдинявaнeтo ĸъм Еврозоната да ce oтpaзи cилнo пoлoжитeлнo въpxy вcичĸи пoĸaзaтeли нa вътpeшния бизнec ĸлимaт, както и сериозно да повиши доверието на европейските компании към страната ни. А това са допълнителни инвестиции, запазване на ниски нива на лихвите по кредитите и бъдеща стабилност на националната ни икономика.

Много е възможно да станем свидетели и на повишение на кредитния рейтинг на страната ни, което също би следвало да се отрази благоприятно на инвестициите.

За местните банки приемането на еврото ще означава и автоматично включване в Европейския банков съюз, който се изгражда от 2014 г. насам в рамките на Еврозоната. Присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната ще засили доверието в банковия сектор и ще намали риска от лоши практики.

Влизането в Еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещу бъдещи кризи (например, 700-милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това ограничава силно рисковете за банковата система, а за фиска осигурява по-лесно преминаване през периоди на кризи.

Влизането в Еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи. По изчисления на ИПИ, само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърля 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от БВП и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата на фирмите наполовина. Спестените по този начин близо 1 млрд. лева ще останат в българските фирми.

Отделно, присъединяването към Еврозоната ще доведе до намаление на таксите по банкови преводи към Еврозоната. Това ще спести разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.

Или в обобщение, може да се каже, че ако не предизвика сериозна инфлация, влизането на България в Еврозоната, като цяло може да се приеме като позитивно за икономиката ни. Експерти смятат също така, че страховете от инфлация са крайно преувеличени.

Още по темата:

Как ще ни се отрази присъединяването на България към Еврозоната?