Снимка: iStock

До няколко дни България и Хърватия може да станат част от чакалнята на еврозоната ERM-2 и от Банковия съюз. Очаква се решението да бъде оповестено от Европейската централна банка след затварянето на финансовите пазари в петък вечер, съобщиха дипломатически източници в Брюксел.

Финансовите министри на страните от еврозоната и от целия Евросъюз заседават днес и утре, но решението ще бъде обявено утре в късните часове, за да няма сътресение на пазарите.

Двете страни ще останат в чакалнята около две години. Самата подготовка за присъединяване към еврозоната отнема още около година, което означава, че България и Хърватия могат реално да въведат единната европейска валута най-рано през 2023 г. 

Междувременно ръководителят на Еврогрупата Мариу Сентену потвърди, че и двете държави имат голям прогрес, но отказа да съобщи дали има окончателно решение по въпроса:

"България и Хърватия работят за изпълнение на ангажиментите си за присъединяване към ERM2 и банковия съюз. Мога да кажа, че и двете отбелязаха значителен напредък и че на този етап свършената работа е значителна. Днес не е време да се правят съобщения, но прогресът е сигурен“, каза Сентену. 

Конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка са част от предварителния дневен ред на финансовите министри. За да се получи одобрение за присъединяване към ERM II, трябва да са съгласни всички държави от еврозоната и Дания - единствената страна, която е член на валутния механизъм, но не използва единната европейска валута.

България тръгна по пътя към въвеждането й официално през 2018 година, а Хърватия - година по-късно. Сега София и Загреб са на път да направят една от най-важните крачки по пътя към еврозоната. Освен политическото одобрение, пред двете страни е поставено условието и за влизане в тясно сътрудничество с банковия съюз. Именно там идва и намесата на Европейската централна банка. 

Припомняме, че практиката е показала, че в ERM II престоят може да е много по-дълъг от 2 години. Някои сегашни членки на еврозоната са пребивавали във валутно-обменния механизъм 10 години преди да им бъде разрешено да въведат еврото.

По предварително споразумение влизането на България в ERM II e обвързано с влизането и в Банковия съюз на ЕС по силата на механизма за тясно сътрудничество. Това означава, че българският банков сектор ще бъде поставен под надзора на ЕЦБ - структуроопределящите банки пряко, а останалите - косвено, през българския банков надзор. 

С влизането в Банковия съюз на ЕС българските банки започват да плащат определяни от ЕЦБ такси за Единния фонд за преструктуриране и определяни от ЕЦБ такси за банков надзор (последните до момента не се плащат на национално ниво). Изцяло или частично тези такси естествено ще са за сметка на клиентите на банките. Това е първоначалният баланс от евентуалното ни приемане в ERM II и в банковия съюз на ЕС. 

Още по темата:

България въвежда еврото най-рано през 2022 г., прогнозира Валдис Домбровскис

Какви са ползите от членството в еврозоната за бизнеса

Как ще се отрази на финансовия сектор влизането ни в банковия съюз?