Източник:  www.darikfinance.bg

Само допреди десет дни никой у нас не се сещаше да задава въпроси за стабилността на банките. Защото нямаше никакво съмнение, че финансовите ни институции са непоклатими и са сред малкото безспорни плюсове на държавата ни. Какво обаче се случи междувременно? Какви промени настъпиха за тези броени дни в българските банки и защо днес този въпрос е актуален? Отговорът трябва да бъде даден от разума, а не от страха.

Българските банки продължават да са точно толкова стабилни, колкото бяха и миналата седмица, и миналия месец. И доста по-стабилни от миналата година. Като казваме стабилни, трябва и да допълним - българските банки са пълни с пари. Това е факт и статистиката на БНБ всеки месец го потвърждава. Финансовите ни институции успяха да се съхранят, да не рискуват напразно и да запазят парите на своите вложители. Заслуга за това има и Централната банка, която държеше здраво юздите на регулациите и ограниченията години наред, пише "Стандарт".

Въпреки че тази строгост нерядко пораждаше ропот сред банковото съсловие, явно е имало необходимост да бъде така. Не бива да премълчаваме, че стабилността нерядко е градена за сметка на финансирането на бизнеса, но това също си има своите обяснения. Последните години бяха белязани от финансовата криза, която в България се проточи малко повече, отколкото ни се иска. Затова и банките станаха много внимателни при отпускането на кредити, особено на фирмите. Може би един ден ще ни благодарят за това, каза ми преди време шеф на една от големите ни кредитни институции.

Освен на ликвидност родните трезори се радват и на доверието на българите - депозитите растат с всеки изминал ден въпреки падането на доходността. Българите са известни с поговорката си: "Бели пари за черни дни". И точно това потвърждават числата за скътаните пари в трезорите.

Банковата система в България попадна във фокуса на обществения и политическия живот през изминалата седмица. Стигна се дори до това БНБ да назначи квестори в КТБ заради липса на ликвидност на банката. Но това може да се разглежда като изолиран случай, който е резултат на сблъсък на корпоративни интереси. Всъщност въпросът за стабилността на банките у нас въобще не би трябвало да стои на дневен ред, тъй като обективните обстоятелства сочат, че системата се характеризира с много добри нива на ликвидност и капиталова адекватност.

Дори фактът, че вложители в Корпоративна търговска банка тръгнаха да теглят парите си от банката, не е показателен за цялата система, защото в крайна сметка изтеглените влогове са били пренасочени към други банки, увери самият гуверньор на БНБ Иван Искров.

От гледна точка на капиталовата адекватност родната банкова система изглежда непоклатима. Към края на първото тримесечие на настоящата 2014 г. средната капиталова адекватност на банките у нас достига 20,42%, сочат данните на БНБ. Нивото на капиталова адекватност, което банките у нас поддържат, сериозно надвишава минималния праг от 12%, който БНБ изискваше доскоро.

Вследствие на синхронизиране на банковите правила за всички страни членки на Европейския съюз изискването за капиталовата адекватност у нас беше намалено до 8%. Това обаче вече беше компенсирано от БНБ, която въведе изискване за два нови буфера. Така в крайна сметка изискването за капиталовата адекватност не само че няма да се понижи, но дори ще отчете повишаване до 13,5%. Така изискванията за банките в България реално са много по-строги от действащите правила в ЕС.

Интересно е да се отбележи, че новото изискване за капиталова адекватност от 8% бе определено за сериозно предизвикателство за редица банки в Западна Европа, докато у нас новата регулация бе свързана предимно със занижаване на изискванията. Реакцията на БНБ и новите буфери всъщност доведоха до затягане на изискванията за българските банки.

Ликвидната позиция на родната банковата система също демонстрира много високо ниво. Коефициентът на ликвидност на системата възлиза на 26,22%. Това е доста сериозен резултат, тъй като според редица експерти повечето банки в света оперират при ликвидност от порядъка на 10%. С други думи, родните банки оперират при три пъти по-висок коефициент на ликвидност, отколкото чуждите трезори.

Активите на банковата система у нас възлизат на 86,444 млрд. лв. През последните години сумата на активите расте всяка година. Само за последните 12 месеца до края на април активите на банките са нараснали с 4,7%, или с 3,9 млрд. лв. Принципно размерът на активите също се приема за измерител на банковата стабилност от гледна точка на способността й да абсорбира външни шокове. Общият балансов капитал на банките в страната възлиза на 11,1 млрд. лв. Резервите на банковата система достигат 6,411 млрд. лв. към края на април. Сумата отчита ръст от 3,6%, или 221,3 млн. лв. спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на БНБ.

Доверието към банковата система може да се измери и чрез постоянно нарастващата сума на депозитите. Влоговете на физическите лица нарастват постоянно през последните години, като към края на април те възлизат на 38,9 млрд. лв. За година увеличението на депозитите е с 10,2%. Освен ясен индикатор за доверие, набраните депозити осигуряват на банките известна независимост от техните "майки", базирани в чужбина.